РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2144/29.10.2019г.
гр.
Пловдив, 29.10.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2362 по
описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК, във връзка с чл. 26, ал.6 от Закона за гарантиране на вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е по жалба на Р.Г.К., ЕГН
**********,***, против Разпореждане № 4506-40-260/22.07.2019г. на Директора на
Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Жалбоподателката твърди, че
оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен и моли за неговата отмяна, тъй
като никой,нито работодателя,нито служителите в администрацията, не я е
уведомил,че трябва да подаде заявление до фонда. Иска да й се изплати дължимото
трудово възнаграждение.
Ответникът Директор на фонд „ГВРС“,
чрез процесуален представител юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да се
отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена пред надлежен
съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
По същество:
Не се спори, че жалбоподателката е била в трудови
правоотношения с "Тренд Фешън Текстил" ЕООД, гр.Кричим, ЕИК *********,
за периода от 26.10.2007г. до 10.май. 2018г.,видно от представената за това
справка-извлечение от регистъра на трудовите договори от НОИ.
С решение № 581 от 07.11.2018 г. на
ПОС, вписано в ТР на 09.11.2018 г. е открито производство по
несъстоятелност на дружеството работодател.
Видно от представенонот
удостоверение от ТП на НОИ-Пловдив, за периода януари 2018г.-май 2018г. за
жалбоподателката е посочен в регистъра на осигурените лица осигурителен доход
общо в размер на 3033,92лв.
Със заявление-декларация за
отпускане на гарантирано вземане от 12.07.2019 г., жалбоподателката е
декларирала, че е работила при работодателя "Тренд фешън текстил“ на
длъжност "шивачка“ и трудовото правоотношение е прекратено на 10.05.2018
г., като поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя.
С оспореното Разпореждане
директорът на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите", е отказал изплащане на гарантирано вземане поради неспазване
на тримесечния срок по чл.25 от ЗГВРСНР.
Разпореждането е издадено от
компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл.26 от ЗГВРСНР, а именно от
директора на Фонд "ГВРС", за което не се и спори в производството.
Актът е в предвидената в чл. 59, ал.2 АПК форма и
съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 АПК, в т.ч. и правни и фактически
основания.
Съдът не констатира допуснати
нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива, които да са основание по смисъла на чл.
146, т.3 от АПК за отмяна на постановеното от Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" разпореждане.
Условията и редът за изплащане
на гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР,
правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата
на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Следователно, преценката относно
наличието на законово регламентираните условия за възникване правото на
работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови
правоотношения при несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз
основа на действалата към момента на вписването в ТР на съдебното решение по
чл. 6 от ЗГВРСНР нормативна уредба.
В случая - към 09.11.2018г.,
на която дата в Търговския регистър е вписано решението за откриване на
производство по несъстоятелност на работодателя, е действала редакцията от 2017г.,
според която - чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР- право на гарантирани вземания по този
закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от
продължителността на работното време. Тоест, жалбоподателката е с право на
гарантирано вземане и попада в кръга на правоимащите лица.
Субективното й право на
гарантирано вземане обаче може да се упражни само с подаване на молба –
декларация в определен за това преклузивен срок. Срокът, в който същото може да
се реализира е 3 месеца от датата на обнародване на решението по чл. 6. По
силата на императивната разпоредба на
чл.25 от ЗГВРСНР срокът започва да тече от момента на възникване на
субективното право, съобразно редакцията на чл. 25 ЗГВРСНР към датата на
обнародване на решението по чл. 6 от същия закон. Тъй като срокът е
преклузивен, пропускането му води до погасяване правото на лицето да получи
гарантираното вземане. В случая жалбоподателката е пропуснала този срок, поради
което няма право да иска изплащане на вземанията, които произтичат от трудовите
правоотношения с работодателя, по реда на ЗГВРСНР.
Предвиденото законодателно
решение е в съответствие и с Директива
2008/94/ЕО относно закрилата на работниците и служителите в случай на
неплатежоспособност на техния работодател, тъй като се допуска национална
правна уредба, при която да не са гарантирани вземания от трудови
правоотношения на работници и служители, чиито трудови правоотношения са
прекратени повече от три месеца преди вписването в търговския регистър на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя им. На
още по-голямо основание е допустим и предвидения преклузивен срок за подаване
на заявление-декларация, пропускането на който погасява правото на гарантирани
вземания автоматично и без възможност за индивидуална преценка. За допустимостта
в национална правна уредба да са определи срокове и условията за предявяване и
погасяване на вземането в същия смисъл е и решение на СЕС по дело С-338/17.
Възражението, че
жалбоподателката не е била уведомена,
е
неотносимо, тъй като никъде не е предвидено задължение за работодателя или за
администрацията да уведомят работника за възможността да подаде
заявление-декларация. А и тук с пълна сила важи принципът Ignorantia legis non excusat/непознаването на закона не
е извинение/.
С оглед на изложените по-горе
съображения и съобразно приложимата нормативна регламентация, съдът приема, че
направеният в оспореното разпореждане извод за липса на основание за изплащане
на гарантирани вземания на жалбоподателката е правилен.
Поради това и жалбата е неоснователна.
Предвид изхода на спора, в полза
на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във връзка с чл. 78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Р.Г.К.,
ЕГН **********,***, против Разпореждане № 4506-40-260/22.07.2019г. на Директора
на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
ОСЪЖДА
Р.Г.К., ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен институт -
гр.София сумата от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: