Р Е Ш Е Н И Е №
от 23.04.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на четвърти
март, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Анна Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3199/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Л.М.Г., чрез адв. В. Д. - ВТАК, срещу В.Й.М.
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба
процесуалният представител на ищеца посочва, че с НА № 110, том 3, дело №
1178/1982 година М.М.Г. е станал собственик на недвижим имот, находящ се в село
Къпиново, община Велико Търново, а именно ПИ № 94, целият с площ 1 050.00
кв.м., за който е отреден УПИ III - 94, в стр. кв. 12 по плана на селото,
заедно с построените в него къща и стопански постройки. Твърди, че същият е
починал и е оставил наследници по закон съпругата си и шестте си деца, като по
този начин ищецът е придобил по наследство 1/14 ид.ч.
от описания недвижим имот. Посочва, че с НА за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 2148, том IX, рег. № 11449, дело
№ 927/2007 година А.Г. продала на ответницата 7/12 ид.ч.
от процесния недвижим имот, а впоследствие с НА № 967, том V, рег. № 5534, дело
№ 372/2017 година същата е призната за собственик на останалите 5/12 ид.ч. от недвижимия имот. Развива съображения, че не само
че ответницата никога не е владяла недвижимия имот, но и в същия живеят
синовете на ищеца. Направено
е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на В.Й.М., че Л.М.Г. е собственик на основание
наследство на 1/14 ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в село Къпиново, община Велико Търново, а именно ПИ № 94, целият с площ 1
050.00 кв.м., за който е отреден УПИ III - 94, в стр. кв. 12 по плана на
селото, заедно с построените в него къща и стопански постройки. Направено е и
искане на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен НА № 967, том V, рег. №
5534, дело № 372/2017 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ до
размера на 1/14 ид.ч. от имота. Претендира да бъдат
присъдени направените от ищеца разноски по делото.
Препис
от исковата молба е връчен редовно лично на ответника по делото. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалния представител
на ответника развива съображения, че предявеният иск е изцяло неоснователен,
като оспорва изложените в исковата молба твърдения. Развива съображения, че М.Г.
и А.Г. са сключили граждански брак на 29.11.1966 година, а през 1982 година за
закупили процесния недвижим имот в село Къпиново. След смъртта на съпруга й А.
Г. е прехвърлила срещу задължение за гледани и издръжка на дъщеря си от
предходен брак - В.Й.М. своята част от имота - половината от същия, притежавана
на основание СИО и частта й, останала по наследство от съпруга й. Преди
извършване на сделката всички наследници, включително ищеца са заявили, че не
желаят да поемат грижи и ангажимент към майка си и не желаят нищо от имота.
Твърди, че след смъртта на съпруга си Анка Георгиева е продължила да живее в
имота, като в този период ответницата се е грижила за нея и е плащала всички
разходи за имота. След смъртта на майка си, ответницата продължила да владее,
да се грижи за имота и да го стопанисва. Посочва, че в периода от 18.10.2007
година до 07.12.2017 година ответницата е владяла имота явно, открито и
несъмнено, без противопоставяне от страна на други съсобственици, като посочва,
че съсобствеността между страните по делото не е възникнала с основание
наследяване. Оспорва изцяло твърденията, изложени в исковата молба, че един от
синовете на ищеца живее в имота повече от 10 години, като посочва, че от 2017
година в имота са прекъснати водата и тока. Направено е искане предявеният по
делото иск да бъда отхвърлен като неоснователен и недоказан, като по тази
причина неоснователно се явява и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложеното заверено копие на Акт за женитба /л.
41/ на 29.11.1966 година М. М.Г. и А. Г. И. са сключили брак.
Няма спор по делото, а и от
приложеното заверено копие на НА № 110, том 3, дело № 1178 от 1982 година
/л. 6-7/ се установява, че Мирчо М.Г. е придобил
собствеността на следния недвижим имот: дворно място от 1152 кв.м. с къща,
плевник и стряха, съставляващо УПИ III-94, в стр. кв. 12 по регулационния план
на село Къпиново.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 62 от
21.06.2019 година на Кметство село Къпиново, Община Велико Търново /л. 5-6 от делото/, М. М.Г. е
починал на 11.09.2006 година и е оставил за наследници по закон съпругата си А.Г.
Г., децата си Г. М.М., Л.М.Г., Г. М.Г., В.М.Г., И. М.М. и по право на
заместване – наследниците на Б. М.М.. По делото е приложено и заверено копие на
Удостоверение за наследници № 195 от
04.12.2006 година на Кметство село Къпиново, Община Велико Търново /л. 53/ също
на М. М.Г., в което като наследници по закон са посочени
съпругата ми А..Г. Г. и петте му деца -
Г. М.М., Б. М.Г., Л.М.Г., В.М.Г. и Г.М.Г..
От Удостоверение
за наследници, изх. № 135 от 18.12.2019 година на Кметство село Къпиново,
Община Велико Търново /л. 51-52/ е видно и че А.Г. Г. е починала
на 17.11.2014 година и е оставила за наследници по закон децата си С.Д. Д., В.Й.М.,
Л.М.Г., Георги М.Г. и В.М.Г..
От приложеното по делото заверено копие на НА № 2148, том XI, рег. № 11449, дело № 927 от 2007 година
на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л. 9/ се установява, че на
18.10.2007 година А.Г. Г. е продала на В.Й.М.
собствените си 7/12 ид.ч. от недвижим имот, находящ
се в село Къпиново, община Велико Търново, а именно: ПИ 94, целият с площ 1050
кв.м., за който е отреден УПИ III-94, в стр. кв. 12 по плана на селото, заедно
с построените в него къща и стопански постройки, срещу задължение от страна на
купувача да гледа и издържа продавачката докато е жива. С НА № 967, том V, рег.
№ 5534, дело № 372 от 2017 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на
РБ /л. 8/ В.Й.М. е призната за собственик на основание давностно владение на
недвижим имот, находящ се в село Къпиново, община Велико Търново, а именно:
5/12 ид.ч. от ПИ 94, целият с площ 1050 кв.м., за
който е отреден УПИ III-94, в стр. кв. 12 по плана на селото, заедно с
построените в него къща и стопански постройки.
От приложеното по делото Писмо, изх. № 5336501/11.02.2020
година на ЕРП Север – град Варна /л. 111/ се установява, че за обект на
потребление в село Къпиново, с клиент М. Г. електрозахранването е преустановено
на 23.01.2017 година и не е възстановено. Видно от Писмо, изх. № 1-4037 от
13.02.2020 година на „ВиК Йовковци“ ООД,
водоснабдяването в имота е прекъснато с акт. № ********* от 17.07.2017 година в
присъствието на г-н П.Г..
По делото са представени и заверени
копия на: Лична карта №
********* на П. Л. Г.; Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от
13.11.2019 година на Община Велико Търново; Скица № 94ВВ-5134-1#1 от 12.11.2019
година на Община Велико Търново, Данъчна декларация от В.Й.М., вх. № 63339 от
21.12.2017 година на Община Велико Търново; Декларация, вх. № 100964 от
30.03.2007 година от А.Г. .Г, Удостоверение, вх. № 100964/30.03.2007
година на Община Велико Търново; Удостоверение за вх. № **********/21.12.20017
година на Община Велико Търново; Лична карта № ********* на В.Й.М.; 3 броя
фискален бон за заплатена електроенергия за клиентски № ********** за периода
от 09.11.2014 година до 07.02.2015 година; Приходни квитанции – 16 бр. от
21.12.2015 година до 09.12.2019 година
на Община Велико Търново, Удостоверение, изх. № 94ВВ-10444-1 от
03.01.2020 година на Община Велико Търново, Удостоверение, изх. № 94ВВ-10444-4
от 03.01.2020 година на Община Велико Търново, 10 броя фискален бон за
заплатена електроенергия за клиентски № **********, както и заверени копия на
материалите съдържащи се в нот. дело № 372 от 2017
година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ /л. 13,
28, 2, 42-50, 54-76, 94-95, 117-120/
В проведеното на 04.03.2020
година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелката Д. Й. Д.
заявява, че познава страните по делото, както и че знае за коя къща става
въпрос. Посочва, че живее четири къщи по надолу от тази къща. В нея живеели на В.
майка й и баща й, като първо починал баща й. Докато майка й можела, тя живеела
сама в имота, а В. й носела храна, перяла я, а после я взела при нея в къщата
й. Заявява, че след като починала майка й, в имота не живее никой и е виждала
само В. и сина й от време на време да косят и да оправят. Посочва, че преди
няколко години е виждала П. – синът на Л., но не и да живее там. Виждала го е
да разхожда едно куче около имота.
Свидетелят Р. Н. С. посочва, че
живее в село Къпиново от малък, както и че ходи да работи в чужбина, като
долу-горе половината време от годината е в чужбина, другата половина живее в
село Къпиново – в единия край, а Л. – в на другия край на селото, до реката.
Заявява, че познава страните по делото, както и че преди десетина години в
имота живеели Л., майка му и децата му. След това Л. се оженил и отишъл да
живее в Златарица, а в имота останали майка му и синовете му, които се грижели
за нея, но тъй като не можели да се справят, тя отишла да живее при дъщеря си.
Посочва, че П. все още живее там сам и че от него знае, че имота няма ток и
вода. Заявява, че в последните 10 години освен него не е виждал други хора.
Свидетелят Г. Ц. Д. заявява, че
познава страните по делото, както и че живее в град Велико Търново, но е
израснал в село Къпиново. Посочва, че Л. ***, а В. ***, но в друга къща, както
и че в тази къща живее П. от както се помни. Заявява, че е живял там с брат си,
но той заминал за чужбина преди четири години, като известно време преди това
гледали баба си А.. Освен тях не е виждал други хора, включително В.. Знае, че
в имота няма ток и вода, както и че П. работи на една местност извън селото и в
къщата се прибира само, за да спи.
Свидетелят П. Л. Г. посочва, че
син на ищеца, а В. му е леля. Заявява, че живее в къщата от както се е родил,
преди това с брат си, а когато баба му А. е била жива, там са живели с нея, с
брат му, с баща му и приятелката на баща му. Баща му напуснал къщата преди 9-10
години и в нея останали с брат му, но той повече живее и работи вече в чужбина.
Посочва, че В. е ходила веднъж в къщата – преди 5-6 години и тогава се скарали,
питала го какво прави в къщата, даже се сбили. Заявява, че в къщата няма ток и
вода от 2017 година, както и че той работи на Къмпинг „Къпиновски
манастир“ и се прибира в къщата само за да спи. Посочва, че живял един-два
месеца при другия си брат, защото пак имал проблеми с леля си, която постоянно
се карала да не стоят в къщата защото била нейна и щяла да я продава, както и
два-три месеца в града.
Свидетелят А. Г. К. заявява, че
живее в село Къпиново и знае за коя къща става въпрос. Братовчед му, който
починал 2015 година, живеел на около 50-
Свидетелят Н. С. К. посочва, че
син на ответницата и живее в село Къпиново нов друга къща. В тази - за която
става въпрос по делото са живели баба му и дядо му. Първо починал той и в
къщата останала баба му, а след като и тя закъсала майка му я прибрала в
тяхната къща да се грижи за нея. Заявява, че след тях никой не е живял в тази
къща. П. е живял там като малък, когато
били живи баба му и дядо му. Но след това бил по чужбина, при приятелката си,
от която има дете и на Къпиновския манастир. Посочва,
че не е виждал никой в имота, като заедно с майка си се грижат за него, като
последно подпирал един навес. Имотът е разпокрит,
няма ток и вода, даже външна тоалетна няма. Заявява, че през 2019 година с П.се
срещнали там – баща му казал да стои в къщата да го видят хората. Посочва и че
веднъж се скарали защото Павел пуснал едно куче в стаите, което разкъртило
стената на къщата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е
образувано по предявен от Л.М.Г. срещу В.Й.М. иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. В този смисъл, с оглед вида на търсената защита и доказателствената
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
е този, който трябва да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот на
соченото от него основание, а именно по силата на наследствено правоприемство.
От друга страна в тежест на ответницата е да докаже, че е собственик на имота
на соченото от нея правно основание – покупко-продажба и изтекла в нейна полза
придобивна давност, т.е. че е владяла имота непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение на държи последния като свой, включително, че е
отблъснала владението на останалите съсобственици.
Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване правото на собственост след изтичане на определен срок
от време и при наличието на определени в закона условия. На първо място е
необходимо да бъде установено владение върху недвижимия имот, като при
преценката дали такова установено, следва да бъдат взети предвид
характеристиките на владението като спокойно, непрекъснато, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта като своя. Легална дефиниция на понятието
„владение” се съдържа в разпоредбата на чл. 68 ЗС, съгласно която „Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя”. В този смисъл владението е фактическо състояние,
което предпоставя кумулативното наличие на два елемента: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещ (т.нар. сorpus)
и субективен - намерение за своене на вещта (т.нар. animus). Според правната теория владението е факт, а не
право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като
правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава
на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее,
независимо от намерението му. Същото е положението и при съсобствениците, като
всеки от тях има правомощие да упражнява фактическа власт върху общата вещ като
се съобразява с правата на останалите. Независимо от вида на правопораждащия факт /правна сделка, придобивна давност и
др./, от който произтича съсобствеността, е налице съвладение
като правомощие, т.е. упражняването на фактическата власт отговаря на правото
на собственост върху съответната идеална част. Върху чуждите идеални части
обаче съсобственикът няма право на владение като правомощие и част от
съдържанието на вещното право. Затова той може да бъде техен владелец или
държател в зависимост от намерението си, тъй като може да се владее не само
изцяло чужда вещ, но и чужда идеална част от нея.
В случая по делото няма спор, а и
от приложения НА № 110, том 3, дело
№ 1178 от 1982 година безспорно се установява, че М.М.Г. е придобил в режим на
СИО, заедно със съпругата си А. Г. недвижим имот, находящ се в село Къпиново,
дворно място от 1152 кв.м. с къща, плевник и стряха, съставляващо УПИ III-94, в
стр. кв. 12 по регулационния план на село Къпиново.
Не е спорно, а и от
приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 62 от 21.06.2019 година на
Кметство село Къпиново, Община Велико Търново безспорно се установява, че М М.Г.
е починал на 11.09.2006 година, като е оставил за наследници по закон съпругата
си и шестте си деца. По аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. ЗН и чл. 9, ал.
1 ЗН всеки от наследниците му получава равна част от притежаваната от
наследодателя ½ ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот, като доколкото синът му Б. М.М. е починал преди него и предвид
нормата на чл. 10, ал. 1 ЗН, неговите низходящи го заместват в наследяването. В
този смисъл след смъртта на М. Г. съпругата му А. Г. е притежавала 8/14 ид.ч. от процесния недвижим имот - 1/2 ид.ч.
по силата на посочената по-горе придобивна сделка и 1/14 ид.ч.
по наследство от съпруга си.
От приложения по дело НА № 2148, том
XI, рег. № 11449, дело № 927 от 2007 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281
при НК на РБ безспорно се установява, че на 18.10.2007 година А.Г. е продала на
дъщеря си от предишен брак В.Й.М. собствените си 7/12 ид.ч.
от процесния недвижим имот, срещу задължение от страна на купувача да гледа и
издържа продавачката докато е жива, а през 2017 година последната се е снабдила
с НА за собственост № 967, том V, рег. № 5534, дело № 372 от 2017 година на
нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при НК на РБ, с който е призната за собственик
на основание давностно владение на останалите 5/12 ид.ч.
от недвижим имот. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че с
приложените по делото нотариални актове ответницата претендира да е собственик
на целия недвижим имот. Като се има предвид приложеното по делото заверено
копие на Удостоверение за
наследници № 195 от 04.12.2006 година на Кметство село Къпиново, Община Велико
Търново /л. 53/ на М. М.Г., в което като наследници по закон на
последния са посочени съпругата ми А. Г. Г и петте му деца, съдът намира, че най-вероятно поради
грешка при издаването му и представянето му пред нотариуса в НА № 2148, том XI,
рег. № 11449, дело № 927 от 2007 година на нотариус Д. Раднева, рег. № 281 при
НК на РБ е вписано, че А. Г. продава на дъщеря си 7/12 ид.ч.
вместо 8/14 ид.ч., доколкото и в самия НА изрично е
посочено че продава собствените си идеални части от имота, които са именно 8/14
ид.ч.
Процесуалният
представител на ответницата по делото развива съображения, че последната е
започнала да осъществява владение върху целия недвижим имот от момента на
придобиване на идеалните части от нейната майка през 2007 година, като в тази
насока се позовава на законовата презумпция на чл. 69 ЗС, че владелецът държи
вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго. В тази връзка се
позовава на ТР № 1 от 06.08.2012 година по т. д. № 1/
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответницата, че последната е започнала да осъществява владение
по отношение на целия недвижим имот непосредствено след придобиването му през
2007 година. Именно в мотивите на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012г.
на ОСГК на ВКС е посочено, че "когато съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на
идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията на чл. 69 от ЗС се
счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си."
Когато
фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно
основание е налице т. нар. "завладяване" и според презумпцията на чл.
69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си
и има качеството на владелец. В настоящата хипотеза обаче не е налице
завладяване. Ответницата е придобила единствено правото на собственост на
съответните идеални части от имота от майка си, като част от тези идеални части
са придобити от нея именно по наследство, наред с останалите сънаследници на
наследодателя, т.е. ответницата не е започнала да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите съсобственици.
В този смисъл презумпцията, предвидена в разпоредбата на чл. 69 ЗС в
отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита за
оборена, доколкото основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт на ответницата, спрямо тази на останалите сънаследници показва съвладение. В този случай дори да се приеме, че ответницата
е установила фактическата власт върху целия имот, то същата се явява държател
на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор страната
която твърди, че е владяла чуждите идеални части, носи доказателствената тежест
да установи т.нар. преобръщане на владението - Решение № 45 от 15.04.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6619/2013г. на II г. о. на ВКС. Тези действия на следващо място
следва да бъдат проява активност, която по смисъл и съдържание отрича
владението на владелеца, като не на последно място действията на държателя, с
които демонстрира промяната в намерението му следва да са стигнали до знанието
на владелеца /Решение № 136 от 17.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 774/2010г. на
II г. о. на ВКС/.
Следва да се има предвид, че по делото липсват както твърдения, така и
каквито и да е доказателства за осъществени от ответницата действия, с които да
е демонстрирала и обективирала спрямо останалите
съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си. Единствено
в показанията на свидетеля К. последният посочва, че през 2007 година ходили до
Гърция да питат вуйчо му "ще гледа ли майка си и баща си и който ги гледа,
за него ще остава къщата". Същият посочва и че преди 4-5 години ходили до
Златарица да го питат какво ще правят с къщата. В този смисъл настоящият
съдебен състав приема, че ответницата е била владелец на придобитите от нея
идеални части от имота и държател по отношение на останалите идеалните части.
По делото не се доказаха действия, с които ответницата да е обективирала
спрямо останалите съсобственици и в частност ищеца по делото, намерението да
владее техните идеални части за себе си по смисъла, вложен в ТР № 1
от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС.
От друга страна настоящият съдебен
състав приема, че по делото ответницата не успя да докаже пълно и главно, че
единствено тя е владяла недвижимия имот, респективно – нейната майка преди
смъртта й. От събраните гласни доказателства се установява, че докато майката
на страните по делото е била жива, в имота са живяли тя и децата на ищеца. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че последният е упражнявал фактическа
власт, респективно - владение върху собствените си идеални части именно чрез
децата си. В този смисъл са и показанията на свидетеля К. - син на ответницата,
който посочва, че П. е живял в имота докато баба му и дядо му били живи. Доколкото
А.Г. е живяла 1-2 години преди да почине при дъщеря си, следва да се приеме, че
внукът й П. е живял там най-малкото до 2012 година, респективно - няма как да е
изтекъл срокът по чл. 79 ЗС. В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази и
приложените по делото фискални бонове за заплатена от ответника /неговия син/
електроенергия за процесния недвижим имот за месеците 08, 11 и 12.2015 година и
03, 04, 05, 07, 08, 09, 10. 2016 година, както и постъпилото по делото писмо от
"ВиК Йовковци" ООД, в което е посочено
изрично, че водоснабдяването в имота е прекъснато на 17.07.2017 година "в
присъствието на г-н П. Г.". Именно тези писмени доказателства, оборват
показанията на разпитаните свидетели, които твърдят, че след смъртта на Анка
Георгиева, внукът й Павел не е живял в имота.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че издаването на нотариален акт по
обстоятелствена проверка представлява нотариално удостоверяване на правото на
собственост /чл. 569, т. 2 ГПК/ и този НА представлява официален документ,
издаден от орган, изрично натоварен със закон да упражнява тези функции, като
той материализира изводите на нотариуса, а не негови удостоверителни изявления.
Оспорването му не се извършва по реда на чл. 193 ГПК, а е достатъчно оспорването
му като цяло - Решение № 397 от 27.05.2010 година по гр.д. № 711/2009 година на
I г.о. на ВКС. В случая по делото от събраните доказателства безспорно се
опровергават изводите на нотариуса относно придобиването по давност на 1/14
идеална част от недвижимия имот от ответницата по делото.
Предвид всичко изложено по-горе
настоящият съдебен състав приема, че Л.М.Г.
е собственик на 1/14 идеална част от процесния недвижим имот, която е придобил
по наследяване от своя баща М. М.Г., респективно - В.Й.М.
не е придобила собствеността върху 1/14 идеална част от имота, предмет на
делото на основание давностно владение със снабдяването си с Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 967, том V, рег. № 5534, дело № 372
от 2017 година на нотариус Д. Раднева, рег. 281 при НК на РБ. В този смисъл
предявеният по делото иск срещу нея, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
приемане на установено, че Л.М.Г. е собственик на е
собственик на 1/14 идеална част от процесния недвижим имот, се явява основателен и доказан, поради
което и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед основателността на иска с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, искането за отмяна, на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК, на констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 967, том V, рег. № 5534, дело №
372 от 2017 година на нотариус Д. Раднева, рег. 281 при НК на РБ, се явява основателно и следва
да бъде уважено за 1/14 /една четиринадесета/ идеална част от правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Й.М.
следва да бъде осъдена да заплати на Л.М.Г.
направените от него разноски по делото общо размер на 650.00 лева, от които
50.00 лева за внесена държавна такса и в размер на 600.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд –
Велико Търново
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.М. ***, с ЕГН **********, че Л.М.Г. ***, с ЕГН ********** е собственик по наследство на 1/14 идеална
част от недвижим имот, находящ
се в село Къпиново, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 94 /деветдесет и четири/, целият
с площ от
ОТМЕНЯ, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка № 967, том V, рег. № 5534, дело № 372 от 2017 година на нотариус Д.
Раднева, рег. 281 при НК на РБ, в частта относно: 1/14 /една четиринадесета/
идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот, находящ се в село Къпиново, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 94 /деветдесет и
четири/, целият с площ от
ОСЪЖДА В.Й.М. ***, с ЕГН ********** да заплати на Л.М.Г. ***, с ЕГН ********** сумата
в размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направените от него разноски по делото.
Препис от решението да се връчи
на страните.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: