РЕШЕНИЕ
№
1496/11.8.2023г.
гр. Пловдив,11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
При секретар Румяна
Агаларева, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 964 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на “АНИТА – НН“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Александър
Стамболийски“ № 117, подадена от управителя А.Т. против Решение №2153-15-36 от 25.01.2023 година на
Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания
№ЗД-1-15-01253403 от 16.12.2022г. на контролен орган на ТП на НОИ-Пловдив.
Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият е незаконосъобразен
и несъобразен с действителната фактическа обстановка. Излагат се
доводи за наличие на действително развили се трудовоправни отношения между
жалбоподателя и лицето И.Б.Н. и липса на основание за издаване на
задължителните предписания.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ-Пловдив, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт В., оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана. По същество на спора излага в писмени бележки подробно становище за законосъобразност
на издадения административен акт, който счита за съответен на събраните в
административното производство доказателства.
Съдът, като се запозна със становищата
на страните и съобрази събраните доказателства, прие следното от фактическа страна:
Със Заповед №
3P-5-15-01231241/03.11.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив по отношение
на дружеството жалбоподател е възложена проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. В хода на
нейното провеждане се установили обстоятелства, касаещи основанията за
осигуряването на конкретно посочени лица, в това число и И.Н., наети по трудово
правоотношение, на които са изплащани парични обезщетения от фондовете на ДОО,
отразени в Констативен протокол №КП-5-15-01242441/24.11.2022г.
Съгласно Трудов договор № 21/10.10.2022
г., И.Б.Н., ЕГН ********** е назначен в дружеството-осигурител „АНИТА-НН“ ООД,
на длъжност „Архивар“, с продължителност на дневното работно време 8 часа и
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 710.00 лв., считано от
10.10.2022 г. Трудовият договор е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда. (трудов договор до завършване на определена работа).
Със Заповед № 16/18.10.2022 г. трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 18.10.2022г., на основание чл. 325, ал.
1, т. 4 от КТ - със завършване на определената работа без посочена конкретна
причина. По данни от ведомостта и фиш за работна заплата на „АНИТА-НН“ ООД за
октомври 2022 г., за И.Б.Н. е отразена следната информация: 6 отработени дни с
осигурителен доход в размер на 202.86 лв. и сума за изплащане в размер на
157.42 лв. тази
информация кореспондира с данните от Таблица за отчитане на явяването/
неявяването на работа на работниците в „АНИТА-НН“ ООД за октомври 2022 г.,
лицето е отработило 6 работни дни по календар за периода от 10.10.2022 г. до
17.10.2022 г. вкл.
В депозирано в хода на проверката
писмено обяснение от 04.11.2022 г. И.Н. посочил, че се познава с управителя на
дружеството от негов познат, който е „личен счетоводител на фирмата“. Посочва,
че е започнал работа на 10.10.2022 г. на длъжност „архивар“, както и че не му е
предоставена длъжностна характеристика. По отношение на задълженията си в
„АНИТА-НН“ ООД, г-н Н. заявил, че е
подреждал документи по дати и месеци за 2021 г. е подреждал документи по дати и
месеци за 2021 г., не изготвял или подписвал документи. Посочил е също, че
изпълнявал трудовата си дейност на „бул. Александър Стамболийски 117, офис
12,13 на втори етаж“ Работил е по 8 часа
на ден като собственика на кантората – А.Т. го е запознал със служебните
задължения и естеството на изпълняваната работа. Относно служебните си
задължения контактувал с А.Т. като пряк ръководител и Н.Т., получавал трудово
възнаграждение в размер на 710 лв. Изплатени му били полагащите му се заплати в
брой от лицето прекия му ръководител, за което подписал разплащателна ведомост
за месец октомври.
В хода на проверката са постъпили и
обяснения от
управителя на дружеството - А.Т. относно наемането на служителя Н.. В тях се
посочва, Н. бил назначен на 10.10.2022 г. и освободен на 17.10.2022 г. Работил
в офиси 11,12 и 13 на кантората на адрес: Пловдив, бул. “Александър
Стамболийски” № 117, като работата му се състояла в подреждане на архива на
кантората, отнасящ се до документи на обслужваните от кантората фирми.
Трудовата дейност на лицето не кореспондирала с попълването и подписването на
каквито и да било документи, поради което такива не били налични. Работното
време било по осем часа на ден. В служебните задължения И.Н. бил въведен от
самия Тодоров, като служителят кореспондирал с него и Н.Т.. Посочва,че на
лицето било изплатено възнаграждение в размер на 157.41 лв. в брой срещу подпис
във ведомост на 02.11.2022 г.
От контролните органи на НОИ било
прието, че в писмените обяснения на лицето липсва конкретно описание на
задълженията му и естеството на извършваната работа. Посочено е още, че нито
управителят на дружеството, нито наетото лице са представили длъжностна
характеристика във връзка със заеманата от Н. длъжност в „АНИТА-НН“ ООД.
Установени били също така разминавания и противоречия в обясненията, които
управителят на „АНИТА-НН“ ООД е давал и тези, снети от лицето, включително по
отношение на конкретните му задължения и на размера на изплатеното трудово
възнаграждение. Заключено било от проверяващите органи, че И.Н. не е упражнявал
трудова дейност за периода 10.10.2022 г. до 18.10.2022 г. вкл. при осигурителя „АНИТА-НН“
ООД и не следвало да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т.
1 от КСО.
При така
направените констатации органът по контрол на осигуряването при ТП на
НОИ-Пловдив е издал задължителни предписания №ЗД-1-15-01253403/16.12.2022г. за
заличаване на подадените от „АНИТА – НН“ ООД данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за лицето И.Б.Н.. Същите са издадени след извършване на проверката, тъй като
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица за И.Б.Н. за
периода от 10.10.2022 г. до
17.10.2022 г. вкл. са били подадени впоследствие - на 25.11.2022 г.
Дружеството обжалвало посочените
задължителни предписания пред директора на ТП на НОИ, като с Решение № 2153-15-36/25.01.2023
г. - предмет на настоящото дело, жалбата била оставена без уважение, а
задължителните предписания - потвърдени. В мотивите си административният орган,
изцяло е възприел мотивите на контролния орган, като е изложил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид отношения и отново е анализирал
събраните в производството доказателства.
Като взе предвид така установените факти
и събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
Предмет на оспорване е Решение №2153-15-36/25.01.2023г.
на директор на ТП на НОИ – Пловдив, постановено на основание чл.
117, ал. 3 от КСО.
Същото е индивидуален административен акт, жалбата е подадена от неговия
адресат – надлежна страна с право и интерес от обжалване. Оспорването е
направено в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО
и е процесуално допустимо.
При разглеждането на жалбата по същество
и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК
на основанията по чл.
146 от АПК
съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган и съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.
59, ал. 2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му. При
издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, като в хода на производството по
съставяне и оспорване на предписанията, вкл. при събирането и обсъждането на
доказателствата и формирането на фактическите и правните изводи, не са нарушени
принципите на административния процес при упражняване на процесуалните права на
съответните органи. Няма данни да са извършени действия, надвишаващи законовите
им правомощия, нито има основание да се приеме, че някое от предприетите
действия, извършени за изясняване на всички правнорелевантни факти, не
съответства на реда и средствата, предвидени в КСО и АПК. На задълженото лице е
била осигурена достатъчна възможност да представи изисканите му документи и
сведения, същото е било редовно уведомявано както за откриването на
производството, така и за всички последващи действия на органите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за производството. Изискани са
доказателства за попълване на преписката, на база на които е извършена проверка
на релевантните обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства
фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при
проверката за материалната законосъобразност на оспорения акт. Предвид това
съдът намира, че ответната администрация е действала в съответствие с вменените
й задължения, формулирани като основни принципи в административното
производство и не се установява да са допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на състоялото се производство.
По съществото на спора съдът счита, че
обжалваното решение е издадено в съответствие с материалния закон и с неговата
цел, предвид следното:
Спорът от фактическа страна се свежда до
това изпълнявал ли е служителя И.Б.Н. трудова
дейност на заеманата длъжност при „АНИТА – НН“ ООД, която да определя
задължението за осигуряване и произтичащите от това последващи права за
осигуреното лице.
Съдът счита, че носейки
доказателствената тежест за това, жалбоподателят не съумя да докаже твърдения
от него положителен факт, на който основава своите искания. Административният
орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се
подкрепят от представената административна преписка, като не са представени
доказателства в съдебното производство, които да оборят това. Не са представени
никакви доказателства в насока, че Н. е упражнявала трудова дейност като
„архивар“. В трудовия договор от 10.10.2020 г. не са посочени конкретни
задължения на работника, като определянето на същите е извършено чрез
препращане към длъжностната му характеристика (непредставена както в
административното производство, така и в настоящото). Обстоятелствата,
предмет на проверката законосъобразно са били възприети и от противоречивите
обяснения за естеството и мястото на извършваната трудова дейност, дадени от
осигуреното лице. Така правилен е извода на органите по осигуряване и от
направената съпоставка с предоставени от управителя на дружеството
доказателства: липса на конкретни документи, които лицето е изготвяло в
дружеството на заеманата от него длъжност, ведомости за заплати и отчетни
форми, установени несъответствия между адреса на местоработата, посочен в
трудов договор и адреса на офиса на дружеството, непознаване на колегите. Представените
от жалбоподателя платежна ведомост, отчетна форма за явяване/неявяване на
работа, платежен фиш и разходен касов ордер за получаване на трудово
възнаграждение не могат да служат за доказателство за реално осъществявана от Н.
трудова дейност. По повод на съображенията изложени в жалбата относно броя на
служителите в „АНИТА – НН“ ООД през периода на действие на трудовия договор на Н.,
същите са в противоречие с данните, съдържащи се в регистър „Трудови договори“,
част от административната преписка.
При съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че единственият логичен и
обоснован извод е, че това лице не е изпълнявало конкретни трудови функции по
сключения трудов договор с „АНИТА – НН“ ООД. Тези фактически констатации имат
определящо значение за спора от правна страна, тъй като по смисъла на чл. 10,
ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност. Наличието на трудов договор и трудово
правоотношение само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. То е
условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов
договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал.
1 от КСО. От съдържанието на определението за осигурено лице по § 1, ал. 1, т.
3 от ДР на КСО следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност. Не е достатъчно да има
сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва
реално да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. След
като по делото се доказа, И.Н. реално не е упражнявал трудова дейност въз
основа на сключения трудов договор, то следва заключението, че същият е сключен
формално, с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и
позволяващ да се получава обезщетение за безработица след прекратяването му.
При това положение съдът намира за правилен извода за липса на осигурително
правоотношение, който обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от органите на
ответника.
Ето защо във връзка с констатираните
несъответствия, правилно административният орган е задължил с предписание
осигурителя да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за И.Б.Н. за периода от 10.10.2022 г. до
17.10.2022 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
жалбата на „АНИТА – НН“ ООД. срещу
Решение № 2153-15-36/25.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив,
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото основателна е претенцията на ответника за разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като съдът му присъжда такива в претендирания
размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
По изложените мотиви и на осн. чл.
172, ал. 2 от АПК, вр.чл.
118, ал. 3 от КСО, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на “АНИТА – НН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Александър
Стамболийски“ № 117 против Решение №2153-15-36 от
25.01.2023 година на Директор на ТП на НОИ-Пловдив, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-15-01253403/16.12.2022г. на контролен орган на
ТП на НОИ-Пловдив.
ОСЪЖДА
“АНИТА – НН“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ №
117, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив разноски по настоящото дело
в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: