Решение по дело №5059/2018 на Районен съд - Добрич

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№_______

04.07.2019г., гр.Добрич

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

    При участието на секретаря К.М. разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №5059 по описа на ДРС за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от *** срещу „***” АД, ЕИК ***иск за признаване за установено съществуването на парично задължение на ответника към ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№4174/2018г. по описа на ДРС за сумата от   1125 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за изработка сключен между „***” ООД и „Мебел 94” ООД, ЕИК ***, с предмет – ремонт на *** преди границата и водопроводната инсталация на сграда с адрес гр. ***, като за вземането е издадена фактура № *** г. с издател „***” ООД, ЕИК *** и получател „***” АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ – 19.10.2018 г. до изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

Искът се основава на следните обстоятелства: “***“ ООД притежава недвижим имот, находящ се в гр. ***,  който имот е внесен като непарична вноска в капитала на дружеството. През месец септември възниква повреда преди границата и водопроводната инсталация на сграда, находяща се на адрес гр.***. Въпреки многократните обаждания и подадени сигнали до ответното дружество, аварията не била отстранена от тях с мотиви, че тръбното отклонение, което снабдява с питейна вода имота, минава през друг частен имот, там не може да влезе голяма техника и поради тези причини теча няма как да бъде отстранен от тях. Няколко дни след аварията горепосоченият имот започва силно да се наводнява, като водата достига основите на сградата, находяща се в гр. *** и съседната сграда, покрай която минава авариралия водопровод. След извършен оглед от специалисти на място е установено, че вследствие на получения теч и настъпилото наводнение съществува голяма опасност, ако в най-кратки срокове не се спре наводняването, водата да подмие основите на двете сгради, в резултат на което да настъпят необратими последствия в техните конструкции, което от своя страна би довело до накланянето или разрушаването на съответните масивни постройки. След поредното обаждане до служителите на „***“ АД е била постигната уговорка ищцовото дружество да заплати отстраняването на аварията, която е извън неговия имот, като служителите на ответното дружество е следвало да спрат водоподаването в този район, за да може да бъде отремонтирана водопреносната система. В резултат на водените разговори между страните, на 04.10.2017 г. „***“ ООД е възложило на „Мебел - 94“ ООД с ЕИК *** да извърши всички строително - монтажни работи по отстраняването на възникналата авария в гр. Д. ул. ***. За извършените СМР е съставен протокол № *** за установяване извършването и за заплащане натурални видове строителни и монтажни работи и данъчна фактура № *** г. за сумата от 1125.00 лв.,  издадена от „Мебел 94“ ООД на „***“ ООД. На 17.11.2017 г. „Хепи Корол“ ООД е издало на „***“ АД данъчна фактура № *** г. за сумата от 1125.00 лв., представляваща префактурирането на услугата по отстраняване на В и К аварията. Фактурата е изпратена по куриер и е получена от ответното дружество на 17.01.2018 г.

Съгласно чл.8, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „В. и К.“ ЕООД гр. Д., В и К операторът предоставя услугата доставяне на питейна вода чрез *** до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа. В чл.6, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. в ДВ бр. 88 от 08.10.2004 г.  последно изменение ДВ бр.102 от 12.12.2014г. е посочено, че услугите В и К се осъществяват чрез водоснабдителната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите. В настоящия казус възникналата авария по водопроводната инсталация е преди границата на имота, собственост на „***" ООД и находящ се в гр. Д., ***.

При наличието на всички тези обстоятелства, ищецът е счел, че вземането му е безспорно, поради което е подал до Добричкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. В резултат на това е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2325/22.10.2018 г. по ч. гр. дело № 4174/2018 г., с която съдът разпорежда длъжникът „***” АД да заплати на кредитора сумата от 1125.00 лв., представляваща главница - дължима сума по договор за изработка слючен между „***"' и „Мебел 94'" ООД, ЕИК ***, с предмет - ремонт на *** преди границата и водопроводната инсталация на сграда с адрес гр. Д., ***, като за вземането е издадена данъчна фактура № *** г. с издател „***" ООД с ЕИК *** и получател „***" АД, ЕИК ***, ведно със със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 25 лева, представляваща заплатена държавна такса и сумата от 300 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение. На ищеца е връчено разпореждане от 02.11.2018 г., издадено по ч. гр. д. № 4174/2018 г. по описа на ДРС, с което са дадени указания в едномесечен срок да се предяви иск срещу длъжника поради подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С оглед на всичко гореизложено за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба. В хода на делото се излагат съображения, че от приложените документи не става ясно какви са претенциите на ищцовата страна. Не е представен договор за възлагане, сключен  с фирмата изпълнител. За последната не са представени доказателства дали има право да извършва такава дейност. Не са представени доказателства, че описаните в протокол № *** г. СМР са извършени.

            Районният съд, съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявеният установителен иск черпи  правното си основание от разпоредбата на чл.422 ГПК в.вр. чл.61, ал.1 от ЗЗД.  

            Установителният иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. По заявление на „***” ООД по ч.гр.д.№4174 по описа на ДРС за 2018г., по реда на чл.410 и сл.от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***г. срещу „***” AД  за следните суми: 1125 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за изработка сключен между заявителя и „Мебел 94” ООД, ЕИК ***, с предмет – ремонт на *** преди границата и водопроводната инсталация на сграда с адрес гр. Д. ***, като за вземането е издадена фактура № *** г. с издател „***”, ЕИК *** и получател „***” АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ – 19.10.2018 г. до изплащане на задължението;  25 лева – държавна такса;  300 лева – адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК срещу издадената заповед е подадено писмено възражение от длъжника по нея, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.

Ищецът е представил по делото фактура №***г., издадена от „Мебел 94“ ООД на „***“ ООД за извършена услуга – извършване на СМР по протокол за сумата от 1125 лв. Представен е и протокол ***г. за установяване извършването на СМР на обект с адрес ***. В същия са описани извършени СМР по вид и количество и са посочени единичните им цени и общата такава.

Представена е и фактура №***г., издадена от „***“ ООД на „***” AД  за „префактуриране на услуга по отстраняване на *** авария“ за сумата от 1125 лв. Не се спори, че на 17.01.2018г. ищецът „***“ ООД е предявил на ответника „***” AД  издадената фактура – така товарителница /л.7 по делото/.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура №***г. , издадена от „Мебел 94“ ООД на „***“ ООД за сумата от 1125 лв. е осчетоводена при ищеца като задължение към „Мебел 94“ ООД в размер 1125 лв., от които 937,50 лв. – признаване на разход за външни услуги и 187,50 лв. – ползване на данъчен кредит. По посочената фактура е извършено плащане от „***“ ООД. Фактура №***г. е издадена от „***“ ООД на „***” AД  за сумата от 1125 лв., от които 937,50 лв. – признаване на приход от продажба на услуги и 187,50 лв. – възникване за начисляване и внасяне на ДДС. Фактура №***г. не е осчетоводена при ответника, няма извършено плащане в полза на „***“ ООД. По същата ответникът „***” AД  не е ползвал данъчен кредит.

Според приетото по делото заключение по СТЕ, стойността на извършените СМР за отстраняване на ВиК аварията са на обща стойност 937,50 лв. Вещото лице докладва, че от аварията на водопровода, който  е на границата на два имота все още са налице следи. Изкопът е натрупан с чакъл и земни маси. Дължината на канала е 16,00 м.

Ищецът е ангажирал по делото и гласни доказателства. Свидетелят *** излага, че живее на ул.***, като този имот граничи с имота на ул.***. През 2017г. възникнала ВиК авария на ***. Бил направен изкоп в нейния и в съседния имот и била сменена тръба от полиетилен. Вследствие на течове, водата отивала в основите на сградите и можело те да пропаднат. Св.И.Т. – управител на „Мебел 94“ ООД, излага че е бил извършен ремонт на участък от тръбопровод, за което не била нужна специална техника. За тази дейност били ангажирали от управителя на „***“ ООД. За извършените СМР е съставен протокол. Издадената за услугата фактура е платена. Аварията била преди имота и преди водомера на ищцовото дружество. 

Според чл.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, се извършват от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък ***, какъвто безспорно е ответникът. В и К услугите се осъществяват чрез изграждане на водоснабдителната и канализационната система до границата със сградната водопроводна инсталация или вътрешната (площадкова, дворна) водоснабдителна мрежа на потребителите ( чл. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи). Съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 4, водопроводните отклонения с водомерните възли и канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. Съответно съгласно чл.8, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор ***, В и К операторът предоставя услугата доставяне на питейна вода чрез *** до границата със сградната водопроводна инсталация или до вътрешната водоснабдителна мрежа.

При така установената фактическа обстановка и при посочените по-горе законови разпоредби, съдът намира предявеният иск за основателен. В случая се установява, че възникналата авария по водопроводната инсталация е преди границата на имота, собственост на „***" ООД и находящ се в гр. Д., ***, при което нейното отстраняване е било задължение на В и К оператора. Налице е хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 и сл.от ЗЗД. Несъмнено работата е била чужда, тъй като с посочената по-горе правна регламентация, тази дейност е възложена на ответника, като ВиК оператор. По делото не се установява ВиК операторът да се е противопоставил по какъвто и да е начин на предприетите от страна на ищеца дейности по отстраняване на аварията по смисъла на чл. 61, ал.3 ЗЗД. С отстраняване на възникналата авария, ищецът е извършил "чужда работа, без да е бил натоварен", която е предприета и в собствен интерес, което прави иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД основателен. Съответно ответникът отговаря само до размера на обогатяването си. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е установила и остойностила извършените СМР при отстраняване на възникналата авария. Според кредитираното от съда и неоспореното от страните заключение по СТЕ стойността на извършените СМР е 937,50 лв., за каквато сума е издадена и процесната фактура. На ищеца се дължи сумата от 1125 лева с включен ДДС.

Съгласно разрешението възприето в т.12 на ТР №4/2013г.  от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя са присъдени разноски в размер на 25 лева – държавна такса и   300 лева – адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство в размер на сумата от 325 лева.

Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото производство в размер на 905 лева (25 лв. – държавна такса; 700 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 100 лв. - депозит за вещо лице по ССчЕ, 80 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ).

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.415 от ГПК, че „***” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. дължи на *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4174/2018г. по описа на ДРС: 1125 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за изработка сключен между заявителя и „Мебел 94” ООД, ЕИК ***, с предмет – ремонт на *** преди границата и водопроводната инсталация на сграда с адрес гр. Д. ***, като за вземането е издадена фактура № *** г. с издател „***” ООД, ЕИК *** и получател „***” АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда /датата на пощенското клеймо/ – 19.10.2018 г. до изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „***” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. да заплати на *** сторените по ч.гр.д.№4174/2018г. по описа на ДРС разноски в размер на  325 лв.

ОСЪЖДА „***” AД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д. да заплати на *** сторени по делото разноски в размер на  905 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.

 

                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: