Р Е Ш Е Н
И Е
№.…../
23.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми февруари
двехиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Жулиета Делчева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 26 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С.М.М. е
предявила против сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи"
иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 513 КЗ за сумата от 150 000 лв.
В
исковата молба се твърди, че на 18.02.2019 г. на път I – 8 в участъка на пътя северно от гр. Хасково при км. 301 в посока гр. Пловдив е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което поради нарушаване правилата за
движение М. А.А.като водач на турски
товарен автомобил *********** блъснал и
причинил смъртта на пешеходеца Г.Д.И.. За произшествието е образувано ДП № 258/
2019 г. на РУ – Хасково.
Ищцата
е дъщеря на починалия Г.Д.И., като твърди, че
преживяла изключително тежко смъртта на баща си, с когото били в много близки и
топли отношения. С неговата смърт загубила любим човек, който бил морална
опора за нея.
Към датата на произшествието
товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със застрахователна компания „ATN“ с полица № TR/045/4735677.
Предвид изложеното ищцата желае
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв.
Ответникът сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи" оспорва предявения иск с възражения, че е
изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв., което
предвид наличието на съпричиняване от страна на починалия в най – пълна степен
покрива претърпените от нея неимуществени вреди.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск по чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513, ал.
1 КЗ за ангажиране отговорността на Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи, основателността на който е обусловена от наличието
на следните предпоставки: пътнотранспортното произшествие да е настъпило на
територията на Република България, водачът на моторното превозно средство да е действал
виновно, моторното превозно средство обичайно да се намира в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, за моторното превозно средство да е
налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят
на виновния водач да няма кореспондент за територията на Република България или
когато има кореспондент, но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата
бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Допълнително условие съгласно чл.
511, ал. 3 КЗ е да липсва произнасяне от бюрото по подадената претенция в срока
по чл.
496, ал. 1, да е налице отказ за изплащане на обезщетение или увреденото
лице да не се е съгласило с размера на обезщетението.
По
делото се установи, че с влязла в сила присъда по НОХД № 602/
2020 г. на ОС – Хасково М. А.А.е признат за виновен за
това, че на 18.02.2019 г. на ПП I – 8
на километър 301 в землището на гр. Хасково при управление на МПС – влекач ***********с
ремарке ***********е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП и по
непредпазливост причинила смъртта на Г.Д.И..
С оглед
разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за
доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя деликтната
отговорност на водача на моторното превозно средство.
По
делото не е спорно, че за управлявания от М. А.А.товарен автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“
с полица № TR/045/4735677
със застрахователна компания „ATN“, валидна към
18.02.2019 г.
Не е
спорно също така, че с преводно нареждане от 10.09.2021 г. ответникът „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" е изплатило на ищцата С.М.М.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. по щета № BG - 19 – TR – 00158.
Предвид
изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи" за причинените от процесното пътнотранспортно
произшествие вреди.
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Става въпрос за
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието „справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най - вече характера на личната
и емоционална връзка между починалия и претендиращия обезщетението за
неимуществени вреди, като следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
От доказателствата по делото се
установи, че между ищцата С.М.М. и починалия й баща Г.Д.И. са съществували дълбоки и трайни емоционални отношения,
основани на привързаност, обич и доверие. Въпреки че живели в отделни домакинства те са
продължили да поддържат близки отношения. В тази насока са показанията на св. О.Р.М.– син
на ищцата, който сочи, че майка му й дядо му били в много близки отношения.
Живеели в отделни домакинства, но дядо му често им гостувал. Майка му заминала
да работи в Германия през 2017 г., но когато се връщала, винаги взимала баща си
да им гостува в дома им в с. Хан Аспарухово. Изключително тежко приела изненадващата му смърт, от която още не можела
да се възстанови. Ето защо предвид трайните
и дълбоки емоционални отношения между ищцата и баща й, непрежалимата скръб и
тъга от неочакваната му смърт, обезщетението за претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да се определи на 100 000 лв., който размер е
съобразен и с икономическите условия и стандарта на живот към датата на
настъпване на смъртта
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, и в
тази връзка следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на починалия поради внезапното му навлизане на пътното
платно пред товарния автомобил. От заключението на назначената по делото
съдебно – автотехническа експертиза се установява, че произшествието е станало
в тъмната част на денонощието по сух и прав асфалтов участък от платно за
двупосочно движение. Товарен автомобил ***********, управляван от М. А.А., се е движел със скорост от 87. 9 км./ ч. на
къси светлини, когато на разстояние от 44. 22 м. пред него пострадалият Г.Д.И.
предприел пресичане на пътното от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Според вещото лице произшествието е било предотвратимо при скорост
на товарния автомобил от 41 км./ ч.
При
тези данни съдът намира, че вина за настъпване на произшествието има и пешеходеца
Г.Д.И.,
който при наличие на видимост към товарния автомобил внезапно е предприел
пресичане на пътното платно без да се съобрази с приближаващото се моторно
превозно средство, разстоянието и неговата скорост, с което е нарушил виновно
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗДП и чл. 114, т. 1 ЗДП. Според
съдържащите се в т.
6 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК разяснения законът
дава право на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените
за целта места - чл. 113, ал. 2 ЗДвП, на което, обаче, не
съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат.
При пресичане на платното за движение извън определените за целта места
пешеходецът е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл. 113, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 и чл. 114, т. т. 1 и 2 от ЗДвП, нарушаването на които води до съпричиняване на вредоносния
резултат. Цитираните разпоредби установяват задължението на пешеходеца преди
пресичане на пътното платно да съобрази пътната обстановка и да предприеме
същото само при преценка, че тя е безопасна за него и не носи риск от
настъпване на пътнотранспортно произшествие. В случая предвид внезапното
навлизане на пострадалия Г.Д.И. на
пътното платно с оглед данните, че е предприел пресичане 44. 22 м. пред
товарния автомобил, от който момент се е превърнал в опасност за движението, както
и че е имал видимост към него и възможност да съобрази неговата скорост и
отстояние, следва
да се приеме, че той в по – голяма степен е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. При тези данни приносът му за настъпване на ПТП следва да
се определи на 70 %, с което да се намали определеното обезщетение от 100 000
лв. Дължимото застрахователно обезщетение от 30 000 лв. е изплатено доброволно на ищцата
след завеждане на делото, поради което предявеният иск следва да се остави без
уважение.
Независимо
от неоснователността на исковата претенция, като се има предвид, че
застрахователното обезщетение е изплатено след подаване на исковата молба,
ответникът „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е
дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността
за дължимите по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 1200 лв. върху определеното
обезщетение от 30 000 лв., а на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА на пълномощника на
ищцата – адв. М.Т. възнаграждение за адвокат в размер на 1430 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.М., ЕГН ********** против „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи" със седалище
и адрес на управление *************, ЕИК *******иск по чл. 511, ал. 1, т. 2, вр. чл. 513 КЗ за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 18.02.2019 г. ПТП на път I – 8 в участъка
на пътя северно от гр. Хасково при км.
301 в посока гр. Пловдив, прие което е починал Г.Д.И..
ОСЪЖДА „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи" да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 1200
лв.
ОСЪЖДА „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи" да заплати на М.Т.Т. адвокатско
възнаграждение в размер на 1430 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: