Разпореждане по дело №64976/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 161647
Дата: 6 ноември 2024 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20241110164976
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 161647
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110164976 по описа за 2024 година
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№345027/30.10.2024 г. на А.С.В. ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
срещу Е. И. Т. за задължения по договор за потребителски кредит между
И.А.М. АД и длъжника, обезпечен с договор за предоставяне на гаранция от
11.05.2023 г. между „Ф.Б.“ ЕООД и длъжника, като вземанията на „Ф.Б.“
ЕООД са прехвърлени на заявителя по силата на приложение №1/01.02.2024 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.04.2024 г.
между „Ф.Б.“ ЕООД и заявителя, като със заявлението се претендира и сумата
400 лв.-платена главница по договор за предоставяне на поръчителство, 20.24
лв. възнаградителна лихва за периода от 21.08.2023г. до 06.11.2023г., както и
64.29 лв. представляващо обезщетение за забава за периода 22.08.2023г. -
14.07.2020г.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.1 ГПК „Съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се
отхвърля, когато „искането е в противоречие със закона или с добрите нрави“
(чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“ (чл.411,
ал.2, т.3 ГПК).
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа
на клауза, която е нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, хип.11
ЗЗД)-налице е заобикаляне на чл.33 ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, представлява заобикаляне на ограниченията на императивната
норма на чл.33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното
обогатяване на кредитора. По този начин кредиторът постига незаконен
резултат, което представлява заобикаляне на закона.
Видно от датировката им, договорите за кредит и двата договора за
1
поръчителство са сключени на една и съща дата. Нещо повече, както
договорът за поръчителство между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД, така и
договорът за предоставяне на поръчителство между „Ф.Б.“ ЕООД и длъжника,
имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит.
Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с договора за
потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се
поръчителства по договора за потребителски кредит между физическото лице-
длъжник по договора за потребителски кредит и търговско дружество „Ф.Б.“
ЕООД, сключило договора с длъжника като част от своята търговска дейност.
Съдът намира, че съгласно трайната практика на СРС и СГС уговорената
между длъжника и „Ф.Б.“ ЕООД клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ф.Б.“
ЕООД да сключи договор за поръчителство с „И.А.М.“ АД, по силата на който
да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на всички задължения по
договора, е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПП. Размерът на
възнаграждениетопочти равно на размера на месечните погасителни вноски
по кредита, като възнаграждението за поръчителя се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В
този смисъл уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
страните по него. По този начин на практика длъжникът връща на кредитора
почти два пъти цялата получена главница и отделно плаща и възнаградителна
лихва.
Следователно претендираното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство съставлява прикрито допълнително възнаграждение за
заемодателя „И.А.М.“ АД извън договорната лихва, което води до съществено
и неоправдано обременяване на длъжника-потребител, а при включването му
в ГПР се стига и до надхвърляне на законоустановения в чл.19, ал.4 ЗПК
максимум-при уговорен в договора за кредит ГПР от 50,00%. Чрез въвеждане
на това допълнително плащане се заобикаля и ограничението на чл.33 ЗПК,
тъй като уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана или не (т.е. независимо дали длъжникът е изпаднал в забава или
не). В този смисъл, следва да се приеме, че се касае за заобикаляне на закона-
чл. 33 и чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е
нищожна. Тъй като клаузата, предвиждаща възнаграждението по договора за
поръчителство с длъжника е нищожна, то това възнаграждение не се дължи.
По изложените съображения задължението за плащане на възнаграждение
по договора за поръчителство се основава на нищожни клаузи поради
заобикаляне на закона и тяхната неравноправност и претенцията в тази й част
следва да се отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните
разноски, съответни отхвърлената част от заявлението.
2
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК на „АСВ“ ЕАД, ЕИК *** срещу Е. И. Т. с ЕГН **********, за
сумата от 400 лв.-платена главница по договор за предоставяне на
поръчителство от 11,08,2023г., сумата от 20.24 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 21.08.2023г. до 06.11.2023г., както и сумата от 64.29 лв.
представляващо обезщетение за забава за периода 22.08.2023г. -14.07.2020г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл.415 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3