РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Перник, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. А.ова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200656 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. С., с ЕГН **********, адрес гр..
*************, Съдебен адрес: *********, адв.К. С., против Наказателно
постановление№24-1158-000482 от 21.03.2024 г., издадено от С.С. Г., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи,, с което за осъществен състав на административно
нарушение, както следва по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.1, т.5,
предл.5. от ЗДвП на жалбоподателя е наложена - глоба в размер на 150лв.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че Обжалваното наказателно
постановление е издадено в нарушение на закона - чл.6, т.1 от Закона за
движение по пътищата и чл.57, ал.1, т.5 и т.б вр. чл.42, т.4 и т.5 от
ЗАНН.Наказателното постановление твърди, че е и явно необосновано
приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в
хода на това производство доказателства. Наложените наказания счита за
неправилно определено – в нарушение на чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закона
за движение по пътищата и чл.12 и чл.27, ал.2 от ЗАНН. С тези доводи се
моли за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се
явява лично, като се представлява от адв. С.. По същество, адв. С. поддържа
жалба, като сочи че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно. Застъпва доводи, че както следва: На първо
място, АУАН е съставен въз основа на сведения на физически лица, които не са
служители на МВР, като актосъставителят се е доверил единствено и само на
тези сведения. Никой не бил посетил на място сочения участък от пътя за
евентуално извършено нарушение да установи каква маркировка има
разположена там, както свидетелят в свидетелските показания сочи, че
познава пътната маркировка, и затова не я е посетил. Но няма гаранция, че в
деня преди случката не е променена пътната маркировка макар и временно,
така че е той е трябвало да се увери наистина на място, че пътната маркировка
е такава, каквато е описана от свидетеля. Също така не било посочено колко
ленти има на пътното платно и в съответната посока, защото посока
„Центъра-Тева“ или ул.„Юрий Гагарин-Тева“ са две пътни платна плюс
велоалея, а посока „Тева-ул. „Юрий Гагарин“ пътното платно е едно, така че
това също е от съществено значение. Безспорно е, че в този процесния участък
има търговски обекти, т.н. комплекс „МИИВ“ и там непрекъснато на пътното
платно имало спряли автомобили. Това обстоятелство налагало при движение
на пътните превозни средства в посока „Тева-Юрий Гагарин“ и в частност
водача на управлявания от него автобус да заобикалят тези спрели
автомобили, което пък налагало да бъде извършено, така да се каже
нарушение - да бъде настъпена маркировката. Налагало се да излезе от
пътното платно, за да заобиколи автомобила. Пътната лента е една и след като
има спрял автомобил на нея, за да продължи автобуса движението си се налага
този автомобил да бъде заобиколен, а това налага застъпване на маркировката.
На следващо място, сочи, че видно, че сведенията, въз основа на които е
съставен АУАН, са еднотипни, твърде кратки, без подробности на описание на
случая, а и в същото време донякъде противоречиви. Твърдели се
обстоятелства, които няма как да бъдат доказани. Свидетелят К. е посочил, че:
„навлиза с превишена скорост пренебрегващ пътната маркировка“ - къде
навлиза, как навлиза, какво навлиза, не е било посочено. Другият пък пише,
че: „навлиза в съседното платно, изпреварващ друга кола“, като това е
заобикаляне на друг спрял автомобил при изпреварване, а не е изпреварване.
Позовава се и на събраната и предоставена информация от Община Перник -
процесният автобус ****** изпълнява движение по автобусна градска линия
№ 15 - това е от спирка „Метал“ до „Тева“ и от „Тева“ до спирка „Метал“. За
посочения времеви период 18:45 в двете сведения от разписанието се виждало,
че този автобус е потеглил, тръгнал, от спирка „Метал“ в 18:45 ч. и се движел
в посока „Тева“, т.е. посоката му на движение е наобратно, и е пристигнал на
кв. „Тева“ на последната спирка в 18:54-18.59 ч., т.е. в 18:55 ч.. Т.е. през този
времеви период нямало как шофьорът на автобуса, управлявайки автобуса, да
е извършил посоченото в сведенията нарушение, поради което смята, че в
конкретния случай, актосъставителят е бил подведен, и сам не е проверил
2
абсолютно всички поднесени данни, а е написал акта, за да приключи по-
скоро процедурата. Описаните обстоятелства в АУАН не кореспондирали със
събраните доказателства. Нямало как да се извършиш такова нарушение след
като се движел в насрещната посока.
И на последно място, подчертава и че на жалбоподателя, е било наложено
административно наказание на основание чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Наказание
на това законово основание се налага само: „ако е създадена
непосредствена опасност за движението“. Такъв е текстът в закона:“
непосредствена опасност за движението“. В случая, нито в сведенията, нито в
АУАН, е било посочено, че от така вмененото нарушение, макар, била
настъпила непосредствена опасност за движението, поради което смята, че
така вмененото нарушение на доверителя ми е абсолютно недоказано. Моли
за решение за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.
По делото са ангажирани допълнителни писмени и гласни доказателства,
като допълнително са били приети от съда в проведените съдебни заседания и
– представени по делото писмо с рег. № 10531/15.05.2024 г. от ОДМВР-
Перник, ведно с приложеното заверено копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, относно определяне
на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да
издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават НП и да осъществяват контролна
дейност по ЗДвП; молба с рег. №12567/07.06.2024 г. от адв. К. С., процесуален
представител на жалбоподателя, ведно с приложен в оригинал Договор за
правна защита и съдействие-Пълномощно от 17.05.2024 г., както и приетото в
последното с.з. писмено доказателство- писмо, с рег. № 16021/16.07.2024 г. от
Община Перник, подписано от С.В.-Кмет на Община Перник, ведно с
приложената информация за движението на автобус с регистрационен номер
****** на 28.02.2024 г., налична в Звено „Обслужване на транспорта“ при
Община Перник и извадка от системата за контрол и наблюдение на
движението на пътни превозни средства - общо 43 страници, находящи се от
лист 45 до лист 66 от делото /систематизирана от защитата на отделен лист и
представена за сведение/. По делото са били събрани и допълнително гласни
доказателства, посредством разпита на актосъставителя -И., и двамата
свидетели, подписали акта, и очевидци на твърдяното нарушение-А. П. К. и
св. П. П. Б., като в преписката са налични и писмени сведения, снети от
двамата.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила
преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение
и за разноските на другата страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
3
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което
и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за
основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН №GA1171910, от 28.02.2024 г. на А. Г. С., с ЕГН **********, при
следните описани обстоятелства, е вменено следното нарушение, а именно: за
това, че на 28.02.2024 г. в 18:45 часа, в ГРПЕРНИК на УЛ.ОСВОБОЖДЕНИЕ,
като водач на автобус, МЕНАРИНИ СИТИМУД, 12 ЦНГ, ******, при
обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ С ПОСОКА
НА ДВИЖЕНИЕ ОТ KB. ТЕВА КЪМ УЛИЦА ЮРИЙ ГАГАРИН
УПРАВЛЯВАЛ АВТОБУС МЕНАРИНИ СИТИМУД 12ЦНГ, С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ****** КАТО СРЕЩУ ПУНКТ ЗА ГТП МИИВ
ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА МАРКИРОВКА M2 ЯСНО ВИДИМА И
ОЧЕРТАНА НА ПЪТНОТО ПЛАТНО ВОДАЧЪТ НЕ СЪОБРАЗЯВА
ПОВЕДЕНИЕТО СИ С НЕЯ И НАВЛИЗА В ЛЕНТАТА ЗА НАСРЕЩНО
ДВИЖЕНИЕ С КОЕТО СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ
УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО, за което му е вменено нарушение та чл.6,
т.1 ЗДВП-1. ПРИ ИЗПРЕВАРВАНЕ НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С
ПЪТНАТА МАРКИРОВКА.ОПАСНОСТ. При дословно пресъздаване на
фактическата обстановка от акта, АНО е издал атакуваното понастоящем
наказателно постановление, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.179,
ал,.1, т.5, предл.5. от ЗДвП/ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП/чл. 6.
Участниците в движението: т.1. съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка;. / е наложил на А. Г. С., глоба в размер на 150
лева./чл179, ал,.1, т.5, предл.5. от ЗДвП- ал.1 (Предишен текст на чл. 179 - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с
глоба в размер 150 лв.:т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в
сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението.
Следва да се посочи, че видно от преписката, представена по делото,
то жалбоподателят не е депозирал възражение по чл.44 ЗАНН, като директно е
атакувал издаденото НП в съда. Следва да се посочи, че наред с представените
в преписката писмени доказателства, по делото са били разпитани в съдебно
4
заседание, както актосъставителят- полицейският служител- И., така и
двамата свидетели -очевидци посочени в акта, тъй-като последният е бил
съставен, за което не се спори по делото, от техните сведения / представени по
делото – от 28.2.2024 г./, като полицията е дошла по-късно и на друго от
мястото на вмененото нарушение, видно от показанията на свидетелите,
където по техни данни се е стигнало до съставянето на акта, като не се
оспорва и че св. И., който е съставил акта, не се е върнал на мястото на
твърдяното нарушение, за да провери маркировката, а тъй-като сам сочи в с.з.,
че знае каква е маркировката, е пристъпил към съставяне на акта на мястото,
където е бил спрял автобуса и където е бил застигнат от другите двама
свидетели очевидци, описали ситуацията в с.з., като в показанията им макар и
в голямата им част сходни, за това от къде са тръгнали, къде са се намирали
при случката и както е станало впоследствие, се наблюдават известни
смислови нюанси относно това, имало ли е друг автомобил, който автобусът
да е следвало да заобиколи, и затова е нарушил маркировката, идвайки по
данни и на двамата свидетели от св. Тева посока ул. Юрий Гагарин, или не е
имало такъв, а автобусът се е движел бързо и е нарушил маркировката на пътя
и е можел да реализира ПТП с някой от тях, където показанията им се
различават / СВИДЕТЕЛЯТ К.: .“... Спомням си случая. Тъй като не мога да се
сетя за датата, но датата е тази, която чух в съдебно заседание -
28.02.2024 г., часът е между 18:30 и 19:00 часа. Движехме се с личния ми
автомобил марка „Ауди А4“ аз, жена ми и детето ни, по ул. „Ю. Гагарин“
от кв. „И. Пашов“ посока кв. „Тева“. На кръстовището на светофарите на
„МИИВ“, давам ляв мигач да завия наляво по посока, мисля че ул.
„Република“, като ние идвахме от центъра на града и се движехме с посока
кв. „Тева“ по главния път. След завоя ни за ул. „Република“ за към кв. „Тева“
рейс №10, видимо с превишена скорост, нарушава пътната маркировка.
Рейсът идваше от кв. „Тева“ с посока към ул. „Юрий Гагарин“, занадолу. Не
беше за към центъра. Т.е. рейсът се пуска от ул. „Освобождение“ или
„Република“ се казваше.... Рейсът се спуска от ул. „Освобождение“ от кв.
„Тева“ изнанадолно, за да вземе ляв завой за към кв. „Изток“, след което
преди това нарушава пътната маркировка, поради може би високата
скорост. Шофьорът не е преценил, той нарушава пътната маркировка не с
целия обем на рейса, но поне с половината на обема на рейса - това е, което
си спомням. Вследствие на което първо заплашва директно живота на
5
водача на превозното средство пред мен, който е П., и който се движи с
автомобила си пред. Мен. Затова казвам, че П. е първи свидетел, защото аз
се движех зад автомобила на П.. П. беше с автомобил „БМВ“ пета серия. И
той също беше за към кв. „Тева“.... Той кара пред мен, аз зад него, и имаше
около 10-ина метра дистанция между нас. При взимане на завоя водачът на
рейса нарушава маркировката с потенциал за челен сблъсък с него, след
което той отива много рязко в дясно. След което, аз по същия начин отбивам
вдясно, но понеже съм малко по-назад кола не бях чак толкова засегнат. Ние
се изкачваме, той слиза, и в момента, в който П. се изкачва, два метра по-
нагоре има лек завой, който рейса не може да го вземе, поради може би
преценката, че не е с ограничението от 40 км/час. Защото аз бях с 40 км/час
и съм пробвал и доста лесно се взима завоя. Впоследствие жена ми и детето
ми са в стресово положение. Той обръща с колата, за да догони шофьора на
рейса, понеже си мисли, че може би управлява с употребен алкохол. Не мога
да кажа къде П. обръща, защото аз го изпреварвам и продължавам към
къщи, за да оставя детето и жена ми...След отИ.е на местото на
задържане имаше вече патрулен автомобил, от моя страна. В момента на
спирането на П., който минава пред рейса, на спирката при „Банята“ на
„Бучински път“ рейса спира на спирката, П. спира пред него, за да потърси
отговорност от шофьора и в същия момент, по негови думи разбирам, че
отсрещната страна е минал патрулен автомобил, който не е КАТ. Обикновен
патрулен автомобил, който вижда, че има някакви размирици и просто
спира да провери ситуацията, но няма ексцесии, по техните думи. ...Той беше
спрял на спирката на „Банята“ до бензиностанция „Шел“ на „Бучински
път“ с посока „Фантастико“. След като аз отидох шофорът на рейса
многократно се извини за случилото се. Рейсът беше празен. И шофьорът е
казал, че: „е тръгнал за депо и е бързал“. ...живея в кв. „Тева“. Пътувам
всеки ден дали към центъра, дали за работа. Пътят в посока кв. „Тева“
пътят има две ленти за движение и две велоалеи. Ясно и видимо има
обозначение на пътя. Пътят е чисто нов и маркировката е ясно, има двойна
непрекъсната линия. До пътя по посока кв. „Тева“ отляво има търговски
обект „МИИВ“. По това време на деня няма спрели автомобили. През деня
има спрели автомобили, но по това време на деня няма. ...“свидетелят П.
Б.-„...Спомням си случая. Бяхме излезли на сладкарница с моя приятел А.
семейно, със съпругите ни и двете деца. Моето дете е на една година.
6
Когато тръгнахме да се прибираме, но не си спомням точната дата и
месец.... На 28.02.2024 г. е случката. Тръгнахме с автомобилите си да се
прибираме, като и двамата живеем в кв. „Тева“. Аз управлявам лек
автомобил „БМВ 530“. Заедно бяхме, един зад друг. А. управлява лек
автомобил „Ауди А4“. Привечер беше към 18:30 часа. Като тръгнахме да
взимаме завоя към „МИИВ“, аз бях първа кола, и срещу мен, тъй като в
другата лента имаше автомобил, автобуса го изпреварваше. Т.е. рейса
изпреварваше лекия автомобил, и се спускаха надолу от „Тева“. Аз по-нагоре
направих обратен завой и тръгнах по автобуса, защото приятелката ми се
разрева, защото щеше да стане ПТП при изпреварването. Автобусът щеше
да ни удари при изпреварването, защото излезе от пътната си маркировка.
Там е двойна непрекъсната линия. Водачът на автобуса се движеше с
несъобразена скорост. Успя да изпревари другия автомобил и да се върне в
платното си, като аз влязох в лява лента, навивайки волана вдясно, за да
избегна удара. Автобусът беше точно срещу нас и жена ми се изплаши и
разрева. Аз по-нагоре направих обратен завой и тръгнах по автобуса.
Автобусът се движеше към посока кв. „Изток“. Настигнах го чак на кв.
„Изток“ на „Банята“....Нямаше пътници в автобуса. Празен беше. В
автобуса освен шофьора нямаше други лица. По-късно дойде шефа на Депо-
то. Водачът на автобуса го тестваха за алкохол. КАТ дойде след около
половин-един час. А. дойде преди КАТ. Снеха ми сведение на място, на
спирката. На място си написахме сведенията с А.. На място е написан и
акта на водача на автобуса...Живея в кв. „Тева“ и пътувам всеки ден в тази
посока. Има търговски обект на завоя по пътя. Спрели автомобили на
пътното платно имаше, но това се случи малко по-нагоре, където нямаше
автомобили. Имаше кола в движение, а други автомобили нямаше. По спомен
беше автомобил „Опел“...“, като в този смисъл като неочевидец-
актосъставителят в разпита си излага обстоятелствата по изложеното
от свидителите и съставяне на акта -св. И.-„...Актът е съставен по данни на
свидетели. На процесната дата 28.02.2024 г. бях на работа в качеството си на
автопатрул с колегата Д.Ч., когато бяхме изпратени за възникнал скандал на
спирката на градския транспорт на бул. „Юрий Гагарин“, кв. Изток срещу
магазин „СВА“ или „Гризли“. На място установихме лицата, подали сигнала,
които съм вписал като свидетели впоследствие в акта - А. П. К. и П. Б. П., по
чиито данни автобус от градския транспорт ги е засякъл на улица
7
„Освобождение“ с посока на движение от кв. „Тева“ към ул. “Юрий Гагарин“,
навлязъл е в лентата на насрещното движение, като е създал предпоставки за
ПТП с насрещно движещият се, мисля, че беше свидетелят П. П., който е бил
със собствения си автомобил. След което те са го последвали и са го спряли на
въпросната спирка, която е на около три и половина километра от мястото,
където ги е засякъл. Актът съставихме на мястото, където ни бяха извикали.
Ние знаем маркировката пред автокомплекс „МИИВ“, където се е случила
процесната случка, поради което не сме се връщали да гледаме как е маркиран
пътя там, директно сме го отбелязали в акта, който беше съставен на мястото,
на което бяхме извикани. Автобусът беше на спирката. Водачът на автобуса
каза, че има възражения и ще си го обжалва...Това беше пътнически градски
автобус, мисля, че с № 15...“, като съдът намира, че в показанията на този
свидетел се съдържат факти, относно самото нарушение, основно
пресъздадени от другите двама свидетели, като както сочи защитата в с.з.,
действително сведенията им, представени по преписката са изключително
лаконични, като в с.з дават макар и на места противоречиви по-подробни
обстоятелства за случката.
Следва да се посочи, че свидетелите очевидци имат разнобой по един
основен факт по делото, причината поради която се твърди автобусът да е
нарушил пътната маркировка М2, а именно видно от цитираните по-горе
показания първият свидетел сочи, че коли не е имало, и автобус №10 / а
всъщност е автобус №15 видно от писмените доказателства по делото/, се е
спускал от кв. Тева, по ул. Освобождение, като при ляв завой към ул. Юрий
Гагарин, се е движел бързо, излязъл е от платното си и е щял „да удари колата
на П.“, но други коли този свидетел твърди да е нямало, дори и спрени при
комплекс „МИИВ“, където се развива ситуация. Същевременно вторият
свидетел, сочи същата посока на движение на автобуса, но твърди, че
опасността е дошла от изпреварване от страна на автобуса на друг автомобил
Опел, неспрян, а движещ се и така се е стигнало до навлизане в другата лента,
нарушаване на маркировката и опасност от ПТП, като това противоречие в
показанията на тези свидетели остава неизяснено по делото, тъй-като те са
единствените свидетели-очевидци на деянието, а полицейският служител,
съставил акта е писал по техни данни и не се е върнал на мястото на
произшествието / но макар и по делото да няма скица на маркировката, първо
същата е достъпна онлайн по съответна дата, и второ и ноторна, като е видно
8
че се касае именно за маркировка М2/. Разколебаването обаче на
обвинителната линия, както основателно възразява защита обаче
допълнително се компроментира от допълнително изисканите по делото
писмени доказателства от Община Перник, за движението на автобуса, като
видно от представената подробна разпечатка, то се установява, първо, че се
касае за автобус №15, а не 10, както сочи първия свидетел, и чийто маршрут е
обратен на този на 15, но също така и че часово от посочването в акта на час и
дата, датата съвпада, на процесния час, автобусът се е движел в обратната
посока, което при положение, че обвинителната тежест е в АНО, то
последният не ангажира никакви доказателства за отстраняване първо на
горните противоречия и впоследствие на това писмено доказателство, което е
официално постъпила информация от община Перник, и която внася сериозно
колебание в обвинителната теза и то по един от основните факти- накъде се е
движел автобуса, като неясно остава и както защитата основателно възразява
каква маневра е извършил водачът на автобуса- дали заобикаляне, дали
изпреварване и по какъв начин, на какъв автомобил- спрян, движещ се и ако се
приеме, че следствие на това поведение е нарушил пътната маркировка, е ли
създал опасност от възникване на ПТП или за участниците в движението.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН
№GA, атакувоното НП, копие от сведенията на- св.А. П. К. и св. П. П. Б.,
Копие на заповед №8121з-1632/2021 г. на МВР, представена два пъти по
делото, в това и в с.з., като в с.з. са допълнително приобщени писмени и
гласни доказателства, в това число-приложеното заверено копие на Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, относно
определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица
от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за
установяване на административни нарушения, да издават НП и да
осъществяват контролна дейност по ЗДвП; молба с рег. №12567/07.06.2024 г.
от адв. К. С., процесуален представител на жалбоподателя, ведно с приложен
в оригинал Договор за правна защита и съдействие-Пълномощно от
17.05.2024 г., както и приетото в последното с.з. писмено доказателство-
писмо, с рег. № 16021/16.07.2024 г. от Община Перник, подписано от С.В.-
Кмет на Община Перник, ведно с приложената информация за движението на
9
автобус с регистрационен номер ****** на 28.02.2024 г., налична в Звено
„Обслужване на транспорта“ при Община Перник и извадка от системата за
контрол и наблюдение на движението на пътни превозни средства - общо 43
страници, находящи се от лист 45 до лист 66 от делото /систематизирана от
защитата на отделен лист и представена за сведение/. По делото са били
събрани и допълнително гласни доказателства, посредством разпита на
актосъставителя -И., и двамата свидетели, подписали акта, и очевидци на
твърдяното нарушение-А. П. К. и св. П. П. Б., като в преписката са налични и
писмени сведения, снети от двамата.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, комулативно условие е спазването на процесуалните правила
по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не могат да
се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя–се установиха и ще се
разгледат по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
10
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е необходимо да
съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от
компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя както и от свидетелите по акта. Предявен е на нарушителя за
запознаване с неговото съдържание, като същият го е подписал, като е
посочил, че „има възражения“. Последващата втора възможност за излагане
евентуални възражения, законодателя е предоставил на евентуалния
нарушител в разпоредбата на чл. 44 от ЗАНН от която същият не се е
възползвал по реда на чл.44 ЗАНН и не е депозирал такива.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно, относно деянието за което в процесното НП е наложено
наказание: "Глоба" в размер на 150 лв. на осн. чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП-за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП/чл. 6. Участниците в движението: т.1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка;. / като АНО е наложил на А. Г. С., глоба в размер на 150
лева./чл179, ал,.1, т.5, предл.5. от ЗДвП- ал.1 (Предишен текст на чл. 179 - ДВ,
бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с
11
глоба в размер 150 лв.:т.5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в
сила от 7.08.2012 г.) който не спазва предписанието на пътните знаци,
пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението, като неточно от АНО е
посочено само предложение пет. Видно от изложената фактология в акта, то в
същия е посочено, че –„...като водач на автобус, МЕНАРИНИ СИТИМУД, 12
ЦНГ, ******, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА
ОСВОБОЖДЕНИЕ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ KB. ТЕВА КЪМ
УЛИЦА ЮРИЙ ГАГАРИН УПРАВЛЯВАЛ АВТОБУС МЕНАРИНИ
СИТИМУД 12ЦНГ, С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ****** КАТО СРЕЩУ
ПУНКТ ЗА ГТП МИИВ ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА МАРКИРОВКА M2
ЯСНО ВИДИМА И ОЧЕРТАНА НА ПЪТНОТО ПЛАТНО ВОДАЧЪТ НЕ
СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С НЕЯ И НАВЛИЗА В ЛЕНТАТА ЗА
НАСРЕЩНО ДВИЖЕНИЕ С КОЕТО СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА
ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО, за което му е вменено
нарушение та чл.6, т.1 ЗДВП-1. ПРИ ИЗПРЕВАРВАНЕ НЕ СЪОБРАЗЯВА
ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА.ОПАСНОСТ..“, като
състава приема, че процесното вменено нарушение е опорочено, предвид
следното:
Задължението на водачите на пътни превозни средства да съобразяват
поведението си с пътната маркировка, каквато е вменената хипотеза в случая,
е регламентирано ОБЩО в разпоредбата на чл. 6, т. 1 пр. последно от ЗДвП,
сочена като нарушена в случая.
Конкретизация на това задължение в акта е посочено че –„...ПРИ
НАЛИЧИЕТО НА ПЪТНА МАРКИРОВКА M2 ЯСНО ВИДИМА И
ОЧЕРТАНА НА ПЪТНОТО ПЛАТНО ВОДАЧА НЕ СЪОБРАЗЯВА
ПОВЕДЕНИЕТО СИ С НЕЯ И НАВЛИЗА В ЛЕНТАТА ЗА НАСРЕЩНО
ДВИЖЕНИЕ С КОЕТО СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ
УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО..“, тоест описаното сочи на конкретни
разпоредби- съответно - съгласно разпоредбите на чл. Чл. 63. ППЗДВП –
ал.(1) Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните
ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата
граница. 2. "Двойна непрекъсната линия" - М2. На пътните превозни средства
е забранено да я застъпват и пресичат от Правилник за прилагане на Закона за
12
движението по пътищата /ППЗДвП/, като видно от НАРЕДБА № 2 от
17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка- чл. 12. (1)
Двойната непрекъсната линия М2 се използва за въвеждане на забрана за
пътните превозни средства да я застъпват и пресичат при:1. двупосочни
пътища с повече от три пътни ленти за движение;2. приближаване към
кръстовища, пътни възли и други места, които представляват особена
опасност за движението;3. (нова – ДВ, бр. 34 от 2015 г., в сила от 18.05.2015
г.) участъци на двупосочни двулентови пътища с допълнителна лента при
изкачване на надлъжен наклон. Тоест, очевидно именно това правило на
поведение от Правилника, макар е да не е описано точно, е вменено на водача
на автобуса, като АНО е следвало да опише конкретно тази забрана и да
доразвие, при какви условия е създадена твърдяната опасност за другите
участници, защото очевидно ако се приемат данните от двамата свидетели
очевидци, то се касае за опасност от ПТП, и както основателно възразява
защитата, то това би значело при положение че на водача е посочена за
санкционна нормата на 179, ал.1, т.5 ЗДВП, а не на чл.185 ЗДВП напр.– то тази
опасност следва да се докаже безспорно, защото административно наказание
на основание чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП се налага само: „ако е създадена
непосредствена опасност за движението“. Такъв е текстът в закона:“
непосредствена опасност за движението“, в случая тук обвинителната теза
остава и недоказана, защото приобщените писмени доказателства за
движението на автобуса опровергават тази теза, тъй-като съгласно тях, той се
е движел в обратната посока, в близките на инкриминирания час, като часът
очевидно е въведен и неточно, като е автоматично генериран при изготвяне на
АУАНА, който безспорно е бил изготвен по-късно, и на друго място, но дори и
да се кредитират показанията на свидетелите от с.з., то сведенията им са били
крайно лаконични по преписката, и са останали непроверени от полицейските
служители, които дори и да познават маркировката, е следвало да се върнат на
място и да проверят, при положение че става въпрос за няколко километра,
дали действително не е имало спрели автомобили, поради които да се е
наложили да се пресече маркировката за заобикалянето им, или не, като това
не е сторено, а двамата свидетели очевидци, дори и в с.з. за този факти сочат
напълно противоречиви данни, че не е имало автомобили спрени около
МИИВ, но пък по данни на първия свидетел, автобусът се е движел бързо и
при вземане на завоя е създал опасност за ПТП с втория автомобил, но пък
13
водачът именно от този автомобил, движещ се непосредствено след първия,
сочи, че пък автобусът е навлязъл в съседната лента и е нарушил
маркировката, като това се дължало на изпреварване на по спомен движещ се
автомобил „ОПЕЛ“, като по този начин, обвинението остава недоказано, а
фактическата обстановка, лаконично описана в акта и НП, не допринася за
установяване на реално размилата се ситуация и доказването на елементите от
правопораждащия фактически състав на цитираната норма за нарушена, още
повече че същата пък се оборва от приетото по делото - писмено
доказателство- писмо, с рег. № 16021/16.07.2024 г. от Община Перник,
подписано от С.В.-Кмет на Община Перник, ведно с приложената информация
за движението на автобус с регистрационен номер ****** на 28.02.2024 г.,
налична в Звено „Обслужване на транспорта“ при Община Перник и извадка
от системата за контрол и наблюдение на движението на пътни превозни
средства - общо 43 страници, находящи се от лист 45 до лист 66 от делото
/систематизирана от защитата на отделен лист и представена за сведение/,
видно от което се касае за автобус №15, не десет както сочи първият свидетел,
който би се движел ако е 10 по съвсем друг маршрут- ТЕВА-ЦЕНТЪР и
обратно, е не към и от спирка МЕТАЛ И ТЕВА, а автобус №15, като в
процесния час, от справката излиза, че автобусът се е движел точно в
обратната посока, на посочената, което допълнително внася колебание в
обвинителната теза, и макар и да изглеждат правдиви показанията на двамата
свидетели очевидци, се различават по основни компоненти, описани по -горе
и сами внасят неяснота във фактическата обстановка, развила се в процесния
момент и недостатъчно обследвана от полицейските служители, поради което
и обвинението остава недоказано.
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението,
наказващият орган е формирал единствено въз основа констатациите в акта за
установяване на нарушението. Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказателно
постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. В административнонаказателното производство тежестта на доказване
лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е
извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е допустимо да
се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си.
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на съставения
14
акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК, в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за
административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в
чл. 16 от НПК, приложима и в административнонаказателното производство с
оглед чл. 84 от ЗАНН.
В административно наказателното производство тежестта на
доказване лежи върху АНО, като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че
не е извършил нарушенията, респ., че не е действал виновно, нито е
допустимо да се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията
си.
Регламентираната в чл. 189, ал. 2 ЗДвП доказателствена сила на
съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него
обстоятелства, послужили като фактическо основание за ангажиране
административно наказателната отговорност на жалбоподателя подлежат на
доказване в съдебното производство със средствата и способите по НПК в
съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила и доказателствената тежест остава за административно
наказващия орган, съобразно презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК,
приложима и в административно наказателното производство с оглед чл. 84 от
ЗАНН, като в случая АНО не успя да проведе пълно и главно доказване и да
потвърди обвинителната си теза, а напротив от събраните допълнителни в
съдебна фаза доказателства, същата допълнително се компроментира. Тази
лаконична констатация на обстоятелства изложени в акта и възпроизведени в
НП, не отговаря на законовото изискване в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, което изисква посочване на
всички факти, относими към фактическия състав на нарушението, както и
излагане на обстоятелствата, при които същото е осъществено. Освен това при
положение, че е вменено бланкетно нарушение по чл.6, т.1 ЗДВП, то точното
посочване на нарушените законови разпоредби е част от императивното
15
съдържание на акта и постановлението съгласно чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН. Посочването на правната квалификация на нарушението, както и
неговото описание с всички релевантни обстоятелства са от съществено
значение за упражняване правото на защита - за гарантиране правото на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае
какви нормативни предписания е нарушил с действията си и за какво точно
деяние срещу него е образувано производството. С неизпълнението на тези
изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо
правото на защита и поради това налагащо отмяна на наказателното
постановление.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че
извършването на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, НЕ е доказано по несъмнен
начин, тъй като събраните доказателства не позволяват формиране на
категоричен извод, че фактите, относими към състава на нарушението са
установени точно и че законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към
административно наказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като НЕзаконосъобразно.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ.
16
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, като същият претендира
заплащане на разноски в размер на 300 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за праван защита и съдействие,
видно от който разноските са били реално сторени и заплатени в брой на адв.
С.. Претендираният размер на разноските е в минимален размер, съгласно
Наредбата и не подлежи на редуциране, въпреки възражението в
придружителното писмо на АНО.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1158-000482 от 21.03.2024
г., издадено от С.С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи, с което за вменено нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП и на основание чл. 179 ал.1, т.5, предл.5. от ЗДвП на жалбоподателя А. Г.
С., с ЕГН **********, адрес гр.********, Съдебен адрес: *********, адв.К.
С., е наложена - глоба в размер на 150лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на А. Г. С., с
ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр. **********, Съдебен адрес: *********,
адв.К. С., сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в
НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред
Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
17