№ 5493
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110101798 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от Троянфарма ООД, ЕИК *********
срещу И. Б. Г., ЕГН ********** кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 14
900 лв., представляваща главница по договор за заем, ведно със законната
лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в
размер на 562,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
30.09.2023 г. до 09.01.2024 г.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че между
страните на 03.08.2023 г. е сключен договор за заем, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника в заем сумата в размер на 4 000 лв., която
И. Г. се задължил да върне до 29.09.2023 г. Излага доводи, че на 10.11.2023 г. е
придобил в качеството на цесионер по договори за цесия вземания срещу
ответника в общ размер на 10 900 лв. Сочи, че придобитете вземания
произлизат от сключени между ответника в качеството на заемополучател и
Посочва, че всички процесни договори за заем е следвало да бъдат върнати до
29.09.2023 г., съгласно уговореното между страните по тях. Релевират се
доводи, че на 17.11.2023 г. ищцовото дружество е поканило ответника да
погаси задълженията си в общ размер на 14 900 лв.
1
В законоустановения срок ответникът чрез назанчения от съда особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като
неоснователна. Оспорва процесните суми да са предадени на ответника.
Алтернативно, твърди, че процесните заеми са били своевременно върнати от
ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца по кумулативно предявените искове с правно
основание чл. 240 ЗЗД е да докаже, че между страните има валидно сключен
договор за заем, т.е. че е предоставил в заем процесните суми на ответника и
че ответникът се е задължил да върне заетите суми на съответната дата, както
и валидно правоотношение по договори за цесия.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД е настъпила
изискуемост на вземанията и изпадане на ответника в забава.
Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва
да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). За да породи действие спрямо
длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента – според
изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Този извод произтича от факта, че длъжникът
не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради
което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно
и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат
да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., се е произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е
станало по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право,
2
настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. (така и според Решение №
78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
Съгласно приетите като писмено доказателство по делото договори за
цесия се установява, че (фирма) и (фирма) са прехвърлили на ищеца
вземанията си от ответника в размер на по 3000 лв. всеки, а (фирма) е
прехвърлило на ищеца вземането си срещу ответника в размер на 4 900 лв.
Видно от представените по делото уведомления ответникът е уведомен
за договорите за цесия на 13.11.2023 г., което е удостоверено с подпис и три
имена, изписани собственоръчно от ответника. Същите не са оспорени по
делото като неавтентични.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че вземанията се
прехвърлени и ответникът е редовно уведомен за цесиите.
По делото са приети като писмени доказателства четири броя договора
за паричен заем, с които ищецът и трите дружества цеденти са предоставили
на ответника суми в заем в общ размер на 14 900 лв. Изрично е посочено, че
договорите служат за разписки за получаване на сумите. Всички договори
носят подписа на ответника, като тяхната автентичност не е оспорена.
Поради изложеното съдът намира, че по делото е безспорно установена
основателността на главните искове.
Ищецът признава, че ответникът в хода на процеса е заплатил сумата в
размер на 11 000 лв., поради което претендира сумата в размер на 4092,95 лв.
главница. Поради изложеното съдът намира, че следва да уважи исковете за
главница до тази сума, а за горницата да ги отхвърли като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
Относно акцесорния иск за законна лихва за забава съдът намира, че
доколкото е основателен главния иск, основателен е и акцесорния. От
приетите като писмени доказателства договор за кредит се установява, че
ответникът се е задължил да върне дадените му в заем суми на 29.09.2023 г.,
от която дата същите са станали изискуеми и се дължи законна лихва за
забава. Размерът на мораторната лихва за забава се установява от приетото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
3
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. При така
установените факти съдът намира искът по чл. 86 ЗЗД за изцяло основателен и
следва да го уважи.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът в размер
на 1694 лв. съгласно представен списък и доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 99 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД И. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на Троянфарма ООД, ЕИК *********
сумата в размер на 4092,25 лв., представляваща главница по договори за заем
от 03.08.2023 г., по силата на които на ответника са предоставени заеми от
ищеца, (фирма) и (фирма) и (фирма), като последните три дружества са
прехвърлили своите вземания на ищеца с договори за цесия, ведно със
законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата в размер на 562,09 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 30.09.2023 г. до 09.01.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Троянфарма ООД, ЕИК ********* срещу И.
Б. Г., ЕГН ********** осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер над
4092,25 лв. до пълния предявен размер, представляваща главница по договори
за заем от 03.08.2023 г., по силата на които на ответника са предоставени
заеми от ищеца, (фирма) и (фирма) и (фирма), като последните три дружества
са прехвърлили своите вземания на ищеца с договори за цесия , ведно със
законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Б. Г., ЕГН ********** да
заплати на Троянфарма ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 1694 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5