Определение по дело №285/2019 на Окръжен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

гр.***, 10.10.2019г.

***ки окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав с

председател К.Димитрова, членове А.Каменски и К.Алид,

разгледа в.н.ч.д.№285/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

 

Производството е образувано по реда на чл.243, ал.7 от НПК, по жалба на И.С.И. срещу определение №53/19.06.2019г. по н.ч.д.№105/2019г. на РС-гр.***, с което и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление от 16.05.2019г. на РП-гр.*** за прекратяване на наказателното производство по ДП№163/2018г. на РУ-гр.***, образувано за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и преюдициалното постановление. Претендира се цялостна отмяна на поднадзорните актове и връщане на делото за продължаване на разследването по възведеното обвинение.

Фактическата обосновка на първоинстанционния състав и на наблюдаващия делото прокурор се гради върху следните доказателствени източници:

Съгласно представените по делото нотариално заверени договори на 26.10.2005г. И.И. е закупил от Й.Д.каравана "***“ с К№***, а на 02.07.2008г. закупил от Г.и С.С.колесен трактор „Т25А“, регистриран под №***. Между м.септември 1997г. и м.април 2012г. между жалбоподателя и Г.И.съществувал граждански брак, поради което вещите са били част от съпружеската имуществена общност, прераснала след развода в обикновена съсобственост.

В показанията си Д.И. е посочил, че превозните средства са били платени лично от него, но договорите били разписани от зетя И.И., за да не се налага да пътува до гр.***. За същото свидетелстват дъщерята Г.И., съпругата С.И., продавачите на трактора Г.и С.С., както и Й.Д.-продавач на караваната.

След преустановяването на земеделската дейност и фактическата раздяла между жалбоподателя и бившата му съпруга, тракторът останал в имота на Д.И. в с.***. През м.януари 2012г. той продал машината на Н.К.и неговия брат за сумата от 500лв. Според показанията на продавача и неговата дъщеря, на купувача и неговите приятели Г.Х.и Х.Х., тракторът бил в изключително лошо състояние, без регистрационни табели и негоден за ползване по предназначение без основен ремонт.

Относно караваната Д.И. заявил, че същата е изчезнала от нива в с.***преди около 8-9 години. Дъщеря му твърди, че превозното средство било прибрано от бившия и съпруг. Бащата на жалбоподателя сочи, че през м.юли 2013г. забелязал караваната в двора на Д.И.. Същевременно, въпреки предприетите оперативно-издирвателни мероприятия превозното средство не е било открито. Не са налице и конкретни данни досежно съпричастността на Д.И. към евентуално осъществено разпореждане с процесната каравана.

Съгласно заключението по назначената оценъчна експертиза пазарната стойност на трактора при продажбата е възлизала на 630лв, а на караваната към 2009г. на 200лв. Вещото лице е уточнило, че стойностите включват и ДДС.

В показанията си, подкрепяни в известна част от тези на баща му, И.И. твърди, че процесните вещи са били закупени с негови и на съпругата му средства. Тракторът бил оставен в имота на Д.И. след преустановяване на дейността-в състояние годно за употреба и след извършен основен ремонт. Последвалото физическо разпореждане с вещите станало без негово знание и съгласие, поради което и претендира за претърпени щети.

Обсъждайки достоверността и релевантността на доказателствените източници първостепенният съд правилно е констатирал, че отстояваната от жалбоподателя обвинителна теза е изолирана и в очевидно противоречие с останалите свидетелски показания. Няма спор, че заподозрения, неговата съпруга и дъщеря му се явяват лица, които също са пряко заинтересовани от изхода на производството, но липсват каквито и да било основания да бъдат поставяна под съмнение достоверността на останалите гласни доказателства, снети при разпитите на продавачите Г.и С.С., на продавача Й.Д., на купувача на трактора Н.К., както и на свидетелите Г.Х.и Х.Х.. Отчетена и явната липса на логика в действията на жалбоподателя, който претендирайки за съсобствност върху процесните вещи, след фактическата раздяла с Г.И.на практика е оставил същите във владението на бившия си тъст-в продължение на години, без да е предприемал каквито и да било стъпки в тази насока. Настоящият състав намира за несъстоятелни и възраженията, касаещи становището по назначената оценъчна експертиза. Представеното заключение е формално законосъобразно, обстойно обосновано и ясно, като липсват основания за съмнения в неговата правилност.

Относно приложението на материалния закон:

Съгласно установените от наблюдаващия прокурор и първостепенния съд фактически констатации, кредитирани и от настоящия състав, през м.януари 2012г. Д.И. се е разпоредил чрез продажба с чужда движима вещ-колесен трактор „Т25А“, с последна регистрация под №***, обект на съществувала между И.И. и Г.И.съпружеска имуществена общност, като противозаконно е присвоил въпросната чужда движима вещ, предоставена му във владение от собствениците, един от които-негова дъщеря. Сделката е осъществена между физически лица, без основание за начисляване на ДДС, поради което и съгласно заключението на експерта стойността на трактора е възлизала  чисто на 504лв. Съгласно ПМС №180 от 30.06.2011г., до 01.05.2012г. минималната работна заплата за страната е възлизала на 270лв, при което нанесената щета е в размер по-малък от посочения в разпоредбата на чл.218б, във в-ка с чл.206, ал.5, във в-ка с ал.1 от НК. С изтичането на срока по чл.81, ал.3 и чл.80, ал.1, т.5 от НК отговорността в казуса следва да се счита за погасена по давност, като по силата на чл.24, ал.1, т.3 от НК наказателното производство подлежи на прекратяване.

Наред с изложените съображения настоящият състав изцяло споделя становището на първостепенния съд и на обвинението досежно субективната несъставомерност на осъщественото деяние. Закупуването на процесната вещ със собствени средства и упражняваното на това основание пълно по обем, неоспорвано и продължително владение, в конкретния случай дискредитират своителното намерение, респективно умисъла за обсебване-съзнаването на общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждането на общественоопасните последици, изразяващи се в ощетяване на титулярите на собствеността, както и пряко целене настъпването на този резултат, ощетяващ от формалноправна гледна точка и дъщерята на извършителя. Липсата на умисъл в случая влече и последиците по чл.24, ал.1, т.1, пр.2 от НК-прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление.

По отношение на втората процесна вещ настоящият състав изцяло споделя  отразените в поднадзорните актове становища. Не са налице и каквито и да било данни относно съпричастността на Д.И. към евентуално осъществено разпореждане с процесната каравана. Твърденията на жалбоподателя и неговия баща в тази насока установяват единствено упражнявана от заподозряното лице фактическа власт върху вещта, но не и конкретно осъществени от него своителни действия. На практика твърденията на лицето, че вещта е била противозаконно отнета от неизвестно лице не могат да бъдат оборени по категоричен и безспорен начин, особено с оглед липсата на резултат от предприетите оперативни мероприятия. В случая липсва конкретно противоправно деяние и са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК за прекратяване на наказателното производство.

Воден от изложените констатации и съображения, съдът счете процесната жалба за неоснователна. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен, обоснован и правилен. Не са налице основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.243, ал.8 от НПК, настоящият състав

О П Р Е Д Е Л И:

 

Потвърждава определение №53/19.06.2019г. по н.ч.д.№105/2019г. на РС-гр.***.

Определението е окончателно.

 

Председател …………                 Членове: …………           …………