Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Червен бряг, 13.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд –Червен бряг, четвърти граждански състав в открито заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Виолета
Николова
при секретаря М.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдията Николова гр.дело №912 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на В.Н.В. с ЕГН ********** и П.Л.В. с ЕГН **********,***,
чрез адв. М.П. – САК, съдебен адрес:***, офис 77 против И.Н.И. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че по силата на
Нотариален акт №126, том 3, рег.№2196, дело №360 от 19.07.2017г. Г.Т.Л.и В.Н.В.
били признати за собственици на основание наследство и давностно
владение върху следния недвижим имот: УПИ, находящ се
в ***съставляващ парцел ХХI-62, кв 4, целият от 1503 кв.м., заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и второстепенна постройка,
при граници: улица, имот ХХII-61, имот №III-57, имот №IV-56, имот № V-55 и имот №ХХ-63 при следните квоти: за Г.Т.Л.4/6 ид.ч., а за В.Н.В. 1/6 ид.ч.
Посочва се в молбата, че с Нотариален акт №127, том 3, рег.№2197 нотариално
дело 361 от 19.07.2017 г. В.Н.В. купила 4/6 ид.ч. от
недвижим имот УПИ, находящ се в ***
Твърди се в исковата молба, че с ответника не могат да постигнат съгласие
относно управлението на съсобствените им дворно място
и сгради, както и че съвместното ползване довело до конфликт между
съсобствениците, за което е образувано НЧХД №223/2019г. по описа на ЧРС между
същите страни. Иска се от съда да постанови решение, с което да разпредели
правото на ползване между страните относно съсобственият
им недвижим имот - УПИ, находящ се в ***съставляващ парцел ХХI-62,
кв 4, целият от 1503 кв.м. заедно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници:
улица, имот ХХII-61, имот №III-57, имот №IV-56, имот № V-55 и имот №ХХ-63, като се съобразят квотите между страните.
Претендират се направените съдебно деловодни разноски.
На основание
чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на
ответника. В законоустановения месечен срок е
постъпил отговор с вх.№5241/18.10.2019г. в който И. взема становище за
допустимост, но неоснователност на исковата молба. Оспорва се обстоятелството,
че не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за възможността
съвместно реално да ползват недвижимите имоти.
В съдебно заседание ищците, редовно
призовани се явяват лично и с пълномощника си
адв. М.П.–***. Ищците и процесуалният им представител поддържат
исковата молба и молят съда да я уважи.
Ответникът, редовно призован се
явява лично и с пълномощник адв.И. ***. Страната и
процесуалният й представител молят съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за наследници
№000116/31.07.2012г., издадено от
Кметство село Сухаче, че наследници на Начо И. Атанасов, починал на
6.04.2002г., са Г.Т.Л./съпруга/, И.Н.И. /син/ и В.Н.В. /дъщеря/.
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на Нотариален акт за собственост на
недвижим имот №126, том 3, рег.№2196, дело №360/19.07.2017г. на помощник
нотариус по заместване – Нели Цветанова,
че на 19.07.2017г. на основание чл.587 ал.2 от ГПК вр.
чл. 79 от ЗС Г.Т.Л.и В.Н.В. били признати за собственици по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот, УПИ, находящ се в ***съставляващ парцел ХХI-62,
кв. 4, целият от 1503 кв.м. заедно с построените в него двуетажна масивна
жилищна сграда, жилищна сграда и
второстепенна постройка, при граници: улица, имот ХХII-61,
имот №III-57, имот №IV-56, имот № V-55 и имот №ХХ-63 при следните квоти: за Г.Т.Л.4/6 ид.ч. и за В.Н.В. 1/6 ид.ч.
Установява се от
заверено копие на нотариален акт за покупко продажба
на недвижим имот №127, том 3, рег.№2197, нот. д.
361/19.07.2017г., че на 19.07.2017г. Г.Т.Л.продала на В.Н.В. собствените си 4/6
ид.ч. от УПИ, находящ се в ***съставляващ
парцел ХХI-62, кв 4, целият от 1503 кв.м. заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, жилищна сграда и второстепенна постройка, при граници:
улица, имот ХХII-61, имот №III-57, имот №IV-56, имот № V-55 и имот №ХХ-63.
Безспорно по
делото е и се установява от заверено копие на удостоверение за данъчна оценка
по чл. 264 ал.1 от ДОПК №**********/12.08.2019г., че имот находящ
се в село Сухаче, ул. „Вешка Данова“ №5,
представляващ УПИ парцел XXI, е с данъчна оценка
4101.90 лв.
Не се спори между страните, че ответникът е
собственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим
имот, както и че В.Н.В. е закупила 4/6 идеални части от имота по време на брака
си с П.Л.В..
Спори се между страните кои от
съсобствениците, в какъв обхват ползват имотите, липсва ли съгласие за общото
им ползване, какво решение е взело мнозинството по
повод ползването, вредно ли е това решение за вещта.
С оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и
отправените искания съдът приема, че е сезиран
с иск по чл.32, ал.2 от Закона за
собствеността. Искът по чл.32, ал.2 ЗС
има последица осъществяване на спорна съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с общ вещ. Правомощието на
съда се свежда до разпределение на ползването на общата вещ, в случая недвижими
имоти дворно място и построените в него постройки и сгради.
За установяване на спорните по
делото факти по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от
в.л. С.С.. Видно от заключението на вещото лице, в процесния недвижим имот – парцел XXI-62 кв.4 , целият от 1503 кв.м. , УПИ с административен
адрес *** са налични четири
постройки : едноетажна сграда със застроена площ от 36 кв.м.; стопанска постройка
на югоизточната имотна граница със ЗП 36 кв.м. ; двуетажна масивна жилищна
сграда със ЗП 44 кв.м. и РЗП 88 кв.м. и стопанска постройка до двуетажната
жилищна сграда със ЗП 51 кв.м. Видно от заключението на вещото лице, към
момента на огледа част от стопанската постройка до двуетажната сграда в имота е
преустроена за лятна кухня ие с площ 54 кв.м.
съгласно скица с виза за проектиране от 1986г., а останалата част с площ 40
кв.м. е стопанска сграда. Вещото лице е категорично, че с оглед правата на
собствениците и желанието на всеки от тях да запазят в максимална степен
ползваните от тях части от имот, съществува един единствен вариант на
разпределение, показан и оразмерен на скицата, неразделна част от заключението:
в дял I за реално ползване на И.Н.И.
остава лятна кухня до двуетажна жилищна сграда със ЗП 56 кв.м. и стопанска
сграда със ЗП 40 кв.м. , както и дворно място с площ 240 кв.м. , обоено в жълто и с размери, посочени в скицата; в дял II за реално ползване на В.Н.В. и П.Л.В. остава дворно място
от 1220,70 кв.м. , необоено, заедно с едноетажна
масивна сграда с площ 36 кв.м. , двуетажна жилищна сграда с РЗП 100 кв.м. и
стопанска постройка с площ 36 кв.м. на югоизточната имотна граница. За общо
ползване на страните / вход-изход от имота/ остава ивица с площ 42,30 кв.м. ,
щрихована на скицата.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено ,
както поради наличието на специални знания у вещото лице, които многократно
същото е доказвало по други дела на
съдията докладчик, така и поради съответствието с писмените доказателства по
делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са субективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС.
За да
се извърши разпределение на ползването на една вещ по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС
съдът следва да установи наличието на две предпоставки:
- наличие на съсобственост, респективно на ограничено вещно
право на ползване по отношение на съответната вещ;
- липса или невъзможност да се формира общо решение между
съсобствениците за начина по който всеки от съсобствениците ще си служи с
общата вещ.
Настоящият
съдебен състав счита, че са налице и двете кумулативно необходими предпоставки,
за да може да се извърши разпределението на ползването между страните, като в
тази връзка следва да се изложат следните съображения:
С
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС се цели да се разрешат спорове между
съсобственици /ползватели/ във връзка с общата вещ, изхождайки от съдържанието
на посочената разпоредба, съгласно която съсобствена
вещ се използва съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ. Според нормата на чл. 32, ал. 2 ЗС, ако не може да се
образува мнозинство или няма решение на мнозинство, или решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, съдът по искане на съсобственик решава
въпроса относно разпределението на ползването. Когато е предявен иск по чл. 32,
ал. 2 ЗС съдът не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от
съсобствениците /ползвателите/ и постановява най - целесъобразно ползване на
общата вещ.
Доколкото
в закона липса специална форма за установяване невъзможността да се образува
мнозинство на съсобствениците /ползвателите/ за вземане на решение, следва да
се приеме, че такава невъзможност е налице със самия факт на предявяване на
иска спорът за разпределяне ползването да се реши от съда /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по тълк. д. №
13/2012 г., ОСГК на ВКС/.
Видно
от представените по делото писмени доказателства, страните са съсобственици на процесния недвижим имот
при следните права: 4/6 идеални части за ищците в общ дял, 1/6
идеални части за В.В. , а за ответника 1/6 ид.части от имота.
Неоснователно
е възражението на пълномощника на ищците, че при разпределение на имотите
вещото лице е следвало да съобрази направените подобрения в сградите. Такива
факти не са изнесени в отговора по чл.131 ГПК, както и не са направени искания вкл. за приобщаване на гласни
доказателства в тази насока, поради което е настъпила преклузия
за посочване на факти и обстоятелства,
които не попадат в обхвата на чл.146 т.1 и т.2 от ГПК, както и да бъдат правени
доказателствени искания след изтичане на срока за отговор на ответника. Нещо повече не се
спори между страните, че ищците и
ответникът ползват сградите по начина, посочен от вещото лице, поради което
подобрения, направени в обектите, ползвани от съответната страна, не следва да
бъдат отчитани.
В
конкретния случай вещото лице е дало вариант за разпределение както на празното
дворно място, така и на другите сгради, като е съобразило квотите от
съсобствеността на всеки от съсобствениците, отчело е заетата площ от
постройките, които са индивидуална собственост на отделните съсобственици. Практиката
е категорична, че постройките, ползвани от всяка от страните следва да се счита като
пряко, непосредствено използвана от тях и да се съпоставя към правата, които
имат върху дворното място. В решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. №
4297/2007 г., І г.о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г.,
І г.о. и решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007 т., V г.о. се
приема, че при разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда само от фактическото положение. Използваното
в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й
използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната
администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с
фактическото състояние на вещта. В този
смисъл са и решение № 39/10.01.77 г. по
гр. дело № 2401/76 г. на ВС І г. о. и решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д.
№ 224/2009 г., ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо съдът приема, че следва да бъде извършено разпределение
на ползването на процесните имоти между страните,
като съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на
правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на
най-целесъобразното ползване, и то при съобразяване с фактическото положение на
имота към момента на разрешаване на спора.
Съдът преценява, с оглед на така представените доказателства, че
разпределението на ползването на на процесните имоти при уточненията, направени от вещото лице С.С. в приетият вариант на съдебно-техническата експертиза, е
удачен и целесъобразен, съобразени са правата и интересите на съсобствениците и
той отразява фактическото положение на постройките, като е максимално съобразено
ползването на постройките от страните по делото. Визираният вариант обслужва в
най-голяма степен възможностите за максимално удобно използване на имота, както
от ответника, така и от ищците.
Следва да бъде
разпределено ползването на общите части от процесния
имот между страните, съобразно заключението на вещото лице, като на ищците в
общ дял бъде предоставено ползването на
очертания дял в скицата, приложение към заключението на вещото лице, необоено, а на
ответника – останалата обозначена част от имота /в жълто/. За общо ползване на страните / вход-изход от имота/ остава
ивица с площ 42,30 кв.м. , щрихована на скицата.
По делото липсват доказателства за законността на
стопанските постройки, поради което съдът приема, че същите са режим на
търпимост, тъй като площта на изградените в имота сгради може да бъде изключена
при изчисленията, само след събарянето им, в случай, че са незаконни. Съдът е длъжен да се съобрази с фактическото
положение към момента на приключване на устните състезания по делото и да вземе
предвид съществуващите постройки до момента на тяхното евентуално събаряне.
Наличието на спор по отношение на законността на изградените в имота подлежащи
на разпределение сгради, а такъв не се и навежда да е наличен, не е
преюдициален по отношение на иска по чл.32, ал.2 ЗС. Съгласно т.2 от ТР №13/10.04.2013г.,
преюдициални са, и съдът разглежда в производството
по чл.32, ал.2 ЗС, спорове, свързани с правата на страните в съсобствеността
или относно наличието на съсобственост, а съгласно Решение №199/10.03.2009г. по
гр.д. №6529/2007г. на ВКС, I г.о., производството по делото се спира, в случаите на друго висящо
дело, касаещо основанието за възникване на съсобствеността или с което се
оспорва участието на някоя от страните в нея, респ. размерът на дела й от нея.
Оспорването на законността на постройките не представлява възражение срещу
посочените преюдициални факти, които са безспорни
между страните в настоящото производство. Решението по чл.32, ал.2 ЗС няма вещноправни последици и затова при изменение на
обстоятелствата, каквото представлява събарянето на незаконна постройка, може
да се предяви нов иск и да се постанови ново решение.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
разпределянето на ползването следва да стане по предложения от експерта начин
съобразно приложение: скица за разпределение правото на ползване на дворно
място, приложена към заключението на вещото лице С.С.,
находяща се на лист 39 от делото, която приподписната от
съда, следва да се приложи към решението и да се счита неразделна част от него.
И
двете страни са направили искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода
на спора право на такива имат ищците.
Доказаните
разноски на ищците възлизат в размер на 200 лв. за вещо лице и 50 лв. държавна
такса, като по отношение на адвокатския хонорар
е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото е
основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на казуса, като
сумата следва да бъде редуцирана до законовия, поради което по смисъла на
параграф 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата, възнаграждението за адвокатски хонорар на
пълномощника на ответника следва да се намали и ответника да бъде осъден да заплати на
ищците солидарно сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32 ал.2 Закона за собствеността ПОЛЗВАНЕТО
на недвижим имот, находящ се в *** съставляващ
парцел ХХI-62, кв. 4, целият от 1503 кв.м. заедно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда, второстепенна постройка и две стопански постройки, при
граници: улица, имот ХХII-61, имот №III-57, имот №IV-56, имот № V-55 и имот №ХХ-63,съгласно заключението на вещото лице С.И.С. и приложената към него
скица на л.39 от гр.д.№ 912/2019 г.по описа на ЧРС, която, приподписана от съда да се счита за неразделна част от настоящето решение, както следва:
-
на И.Н.И. с ЕГН **********, адрес: ***, дял 1/първи/ включващ лятна
кухня до двуетажна жилищна сграда със ЗП 56 кв.м. и стопанска сграда със ЗП 40
кв.м. , както и дворно място с площ 240 кв.м. , обоено
в жълто и с размери, посочени в скицата;
-
на В.Н.В. с ЕГН **********
и П.Л.В. с ЕГН **********,***, се предоставя за общо
ползване дял 2/втори/включващ дворно
място от 1220,70 кв.м. , необоено, заедно с
едноетажна масивна сграда с площ 36 кв.м. , двуетажна жилищна сграда с РЗП 100
кв.м. и стопанска постройка с площ 36 кв.м. на югоизточната имотна граница/, необозначен с цвят
на скицата.
За
общо ползване на И.Н.И. с ЕГН **********, В.Н.В. с ЕГН **********
и П.Л.В. с ЕГН ********** / вход-изход от имота/ остава ивица с площ 42,30 кв.м. ,
щрихована на скицата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК осъжда И.Н.И. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на В.Н.В. с ЕГН **********
и П.Л.В. с ЕГН **********,*** солидарно сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева направени
деловодни разноски в производството.
Решението
може да се обжалва пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
Районен
съдия: