Номер 8806.11.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПазарджикI Наказателен състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Александър Л. Александров
Членове:Ирина А. Джунева
Кристина Л. Пунтева
Секретар:Константина Д. Рядкова
Прокурор:Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205200600419 по описа за 2020 година
С Присъда №9 от 25.06.2020 година по НОХД № 228/2019 година по описа на
Панагюрския районен съд е признат подсъдимия Б. К. С. за виновен в това,че на 24.12.2018
година в град Панагюрище е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„************“ с */**/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,95 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез извършена химическа експертиза –
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е
осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието лишаване
от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възложена е възпитателната работа с условно осъдения С. на Наблюдателната
комисия при Община Панагюрище.
На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл.343б, ал.1 от НК, във връзка чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК, е осъден подс.С. на наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
ЕДНА ГОДИНА, считано от 24.12.2018 година.
Осъден е подсъдимия С. да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик направените
на досъдебното производство разноски в размер 40,00 (четиридесет) лева.
Осъден е подсъдимия С. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка
на Районен съд – Панагюрище 419,39 лв. (четиристотин и деветнадесет лева и тридесет и
1
девет стотинки) – направени разходи за назначената в съдебното производство комплексна
съдебно-медицинска и техническа експертиза, дневни и транспортни разходи, заплатени на
свидетел по делото, както и 10,00 (десет) лева държавна такса, само в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист в полза ОДМВР Пазарджик и на Районен съд - Панагюрище
за събиране на присъдените разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс.Б. С.-адв.Р.К. от САК.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна,като се иска да бъде отменена и да бъде постановена друга,с която
подс.С. да бъде признат за невиновен.Не се сочат нови доказателства.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв.К.,в което се твърди,че съдът
е тълкувал едностранчиво приетата по делото експертиза,не е направил анализ на всички
доказателства по делото,не е коментирал различия в свидетелските показания в нарушение
на закона.Счита се,че съдът е бил предубеден при постановяване на присъдата,тъй като е
извършил многобройни нарушения на закона при обявяване на мотивите й,проявил е
избирателност при обсъждане на доказателствата,не е отговорил на възраженията на
защитата,игнорирал е доказателства без аргументация,защо го прави.Твърди се,че е налице
липса на мотиви.Иска се постановяване на оправдателна присъда.Не се сочат нови
доказателства.Жалбата и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание.Твърди
се,че са налице драстиични разминавания в показанията на свидетелите,че не е доказана
вината на подсъдимия-да е управлявал автомобила;че подсъдимият е бил пребит.Иска се
постановяване на оправдателна присъда.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че
жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди първоинстанционната присъда.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт,
съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Б. С. на
24.12.2018 година в град Панагюрище е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „************“ с */**/, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,
а именно 1,95 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез извършена химическа
експертиза.
За да направи този извод,съдът обосновано е кредитирал изцяло показанията на
свидетелите И. И., С. Г. и Н.О., отчасти показанията на свидетелите З.К., М.С. и Н.К.,
отчасти обясненията на подсъдимия и показанията на св. С.а, изцяло заключението по
2
назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, както и
заключението по назначената в съдебната фаза комплексна съдебно- медицинска и
техническа експертиза,писмените доказателства,приети по делото.
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. С. е правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава
СУМПС, валидно до 07.10.2021 година, видно от справка за нарушител от Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - град Пазарджик/л.12 от ДП/,приета по делото.
Подсъдимият Б. С. живее заедно със съпругата си – св. Н. С.а в жилищен блок на ул.
„******************“ в град Панагюрище. Подсъдимият притежавал към инкриминираната
дата-24.12.2018 година, лек автомобил „************“ с */**/.
На 24.12.2018 година сутринта подсъдимият отишъл с автомобила си да пазарува.
Прибрал се около 10,00 часа. Паркирал на паркинга в междублоковото пространство зад
автомобила на св. Н.О.. След това подсъдимият се обадил на св. С.а, която се намирала при
възрастната си майка, за да я пита къде ще празнуват Бъдни вечер. Свидетелката С.а му
отговорила, че ще празнуват у майка й, чийто дом се намирал на около един километър от
техния. Подсъдимият казал на св. С.а, че ще отиде там още на обяд.
Там на обяд подсъдимият изпил около 300 грама концентрат и казал на св. С.а, че ще
се прибере в апартамента им на ул. /////***, за да си почине. Разбрали се да дойде отново
вечерта, за да бъдат заедно на празника.
След като се прибрал в апартамента си, подсъдимият решавал кръстословици, гледал
телевизия и си почивал. Около 17,00 часа той излязъл и отишъл в кварталното заведение,
където изпил още две чаши вино. След това подсъдимият тръгнал към паркинга,
възнамерявайки да прибере автомобила си в гаража, след което да отиде в дома на майката
на св. С.а, за да отбележат християнския празник. След като се качил в автомобила си и
запалил двигателя, подсъдимият потеглил напред.При това потегляне подс.С. блъснал в
задната част предностоящия автомобил на св. О..От удара автомобилът на св. О., марка
****** също се преместил напред и ударил паркирания пред него лек автомобил ****
собственост на св. З.К.. От удара на автомобилите били причинени незначителни
деформации по броните в рамките на еластичното възстановяване, при което щети
практически липсвали.
Управлението на автомобила от страна на подс.С. и последвалото блъскане било
видяно от св. К., който се намирал в междублоковото пространство. След като възприел
горното, св. К. се затичал към автомобила на подсъдимия, отворил шофьорската врата,
пресегнал се, изгасил двигателя на автомобила и затиснал подсъдимия с ръце, за да не може
да стане. След това св. К. извикал на дъщеря си - св. Н.К. и св. С., които се намирали на
терасата с видимост към паркинга, да повикат полиция. Свидетелката С. се обадила на тел.
3
112 и помолила да бъдат изпратени полицаи, тъй като на паркинга пред жилищния блок има
инцидент. След около 10 минути на място пристигнали дежурните полицаи по линия на
КАТ – свидетелите И. И. и С. Г.. Те заварили подсъдимия в автомобила, седнал на
шофьорската седалка и св.К., който с ръце затискал тялото му и не му позволявал да излезе
от автомобила. След като свидетелите И. и Г. пристигнали, св.К. пуснал подсъдимия и
разказал за станалото на полицаите. Св.К. бил извадил ключа от таблото на автомобила на
подс.С.,като след това го предал на св. Г.. Свидетелят И. попитал подсъдимия, защо е
управлявал автомобила, при положение че е употребил алкохол, което било видимо.Тогава
подсъдимият обяснил на полицаите, че е искал само да премести автомобила си, като го
паркира в гаража си, но при маневрата напред е ударил автомобила пред него, който пък от
своя страна ударил другия автомобил пред него.
Свидетелят И. изпробвал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест „********“ с фабричен номер 0627, чиято светлинна скала отчела 1.97 промила.
След това св. И. издал на подсъдимия талон за медицинско изследване и подс. С.,
придружен от св. Г., бил отведен във ФСМП – гр. Панагюрище, където дал кръв за химичен
анализ.
Видно е от протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина /л. 19 в ДП/, концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е
била 1,95 промила.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа на
кредитираните и от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства.Аналогична
фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Напълно безспорно е по делото,че на процесната дата 24.12.2018 година подс.С. е
употребил алкохол/около 330 г концентрат и две чаши вино/,след което се е намирал в своя
автомобил в град Панагюрище в близост до гаража си,от който автомобил е бил
възпрепятстван от св.К. да го напусне преди идването на полицаите-свидетелите И. и
Г..Подс.С. е бил изпробван след това за употреба на алкохол-първоначално с техническо
средство,което е отчело 1,97 промила,след което е дал и кръв за химичен анализ,който е
показал 1,95 промила алкохол в кръвта му.Отчетената концентрация на алкохол в кръвта на
подс.С. също не се оспорва.
Това,което се оспорва от подсъдимия и защитата му ,е управлението на процесната
дата от подсъдимия на собственото му МПС - след употребата на алкохол при отчетената и
посочена по-горе концентрация.
Настоящата инстанция счита,че обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд е кредитирал показанията на св.К.,в които този свидетел установява,че лично е видял
как подс.С. се е движел с автомобила си и е блъснал автомобила на св.О.,който пък
автомобил е ударил автомобила на св.К..Показанията на св.К. относно този основен
4
релевантен факт за обвинението изцяло кореспондират с показанията на свидетелите И.,Г. и
О.. Вярно е,че никой от тези трима свидетели не е бил очевидец на управлението на
автомобила от подс.С.,но полицаите-свидетелите И. и Г.,които са незаинтресовани от изхода
на делото,са научили лично от подс.С. след подадения сигнал на телефон 112 и отИ.ето им
на място,че подсъдимият е управлявал автомобила си,макар и за кратко,в желанието си да го
прибере от паркинга,където го е бил оставил,в собствения си гараж.
Св.О. е разпитван и пред първоинстанционния съд, и пред въззивната
инстанция.Същият също не е очевидец на шофирането от страна на подс.С. на процесната
дата.Този свидетел обаче установява,че е бил повикан от св.К.,който му е съобщил,че са му
„ударили“ колата;установява,че подсъдимият е бил „пийнал“ и при направената проба за
алкохол с техническо средство е била отчетена концентрация 1,97 промила.Св.О. установява
също,че когато е излязъл навън да види какво се е случило,е видял,че автомобилът на
подсъдимия,неговият автомобил и автомобилът на св.К. са били допрени един в друг,като
автомобилите са били в следната последователност-автомобилът на св.К./***/ е бил
паркиран пред тротоара и входа на жилищния блок,след него е бил паркиран автомобила на
св.О. и най-накрая св.О. е видял автомобила на подсъдимия-марка „************“,който се
е явявал последната/крайна/ кола в тази редица от изброени автомобили.
В показанията си пред въззивната инстанция св.О. е категоричен,че е заварил
автомобила си по начин,различен от начина,по който е бил паркиран от него предния
ден- автомобилът му е бил преместен леко напред,като е бил допрян до задницата на
автомобила на св.К.,а до автомобила на св.О. е бил допрян автомобила на подсъдимия.
Св.О. предполага,че това е станало вследствие на удар,като установява също,че св.К. му е
казал,че подсъдимият е ударил автомобила му,вследствие на което автомобилът на св.О. е
ударил автомобила на св.К..Св.О. установява също,че в присъствието на полицаите колите
са били раздалечени една от друга,за да може св.О. и св.К. да проверят,дали са били
нанесени щети по автомобилите им,съответно дали ще имат някакви претенции.
Тези показания на св.О.,макар и да са косвени доказателства,подкрепят показанията
на свидетеля-очевидец К. - че подс.С. е управлявал автомобила си и се е блъснал в
автомобила на св.О.,което е променило позицията му и го е допряло до автомобилите на
св.К. и на подс.С..
По делото е приет и АУАН/л.14 от ДП/,съставен на подс.С. на процесната дата от
св.И.,като в него е описано,че подс.С. на 24.12.2018 година около 17,41 часа в град
Панагюрище на ул.“///// е управлявал собствения си автомобил „************“ под
въздействие на алкохол.Посочено е,че е бил изпробван с Алкотест Дрегер, който е отчел
1,97 промила.Този АУАН е връчен на подс.С. срещу подпис,като след запознаване със
съдържанието му подс.С. е записал в него,че няма възражения по съдържанието на акта.
Красноречива е и реакцията на съпругата на подс.С.-св.С.а,която установява в
показанията си,че след като е разбрала от съпруга си,че е задържан в полицията,веднага го
5
била попитала,да не би да е тръгнал да вкарва колата в гаража-знаейки очевидно,че съпругът
й преди това е бил употребил сериозно количество алкохол.
Предвид изцяло кореспондиращите си,непротивечащи и допълващи се показания на
свидетелите К.,И.,Г. и О. относно основния релевантен факт,които показания се подкрепят
косвено и от показанията на св.С.а,както и от съдържанието на горецитирания
АУАН,подписан без възражения от подс.С.,напълно обосновано, мотивирано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подс.С. на процесната дата е
управлявал собствения си автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - 1,95 на хиляда,установено чрез извършена химическа експертиза.
В този смисъл са изцяло неоснователни доводите на защитата,правени както пред
първоинстанционния съд,така и пред въззивната инстанция,че горният факт не бил
безспорно установен по делото.
От защитата са правени пред първоинстанционния съд,както и пред настоящата
инстанция възражения относно това:движил ли се е изобщо автомобила на подсъдимия,с
каква скорост се е движил;допрени ли са били трите автомобила или раздалечени;къде се е
намирал ключа на автомобила на подс.С.,кой и кога откъде го е взел,как се е оказал той при
полицаите;къде е седял подсъдимият и къде св.К. в автомобила на подсъдимия;наличните
телесни увреждания на подс.С..
Относно обстоятелството,дали се е движил автомобила на подсъдимия,дали е бил
управляван от него и дали подсъдимият,след употреба на алкохол на процесната дата се е
блъснал в автомобила на св.О.,съдът изложи вече аргументи по-горе.
Настоящата инстанция изцяло кредитира възприетото от първоинстанционния съд
относно скоростта,с която е управлявал автомобила си подс.С.,позовавайки се на приетото
по делото заключение по назначената от съда комплексна съдебно-медицинска и техническа
експертиза.В това заключение вещите лица са анализирали уврежданията на
подсъдимия,както и липсата на материални щети по трите автомобила,за да посочат ниската
скорост,с която се е движел подс.С..Кредитирайки това заключение,напълно обосновано
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.К. в частта,в която същият
твърди,че подс.С. се е движел и блъснал автомобилите с една доста по-висока скорост.
Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.К. в
частта,в която твърди,че подс.С. е превключил на задна скорост и се е отдалечил на
известно разстояние след удара.Тези показания са опровергани от показанията на двамата
полицаи-свидетелите И. и Г.,както и от показанията на св.О. относно това,че трите
автомобила са били допрени един до друг,каквито показания св.О. дава както пред
първоинстанционния съд,така и пред въззивната инстанция.Първоинстанционният съд е
изложил и аргументи,защо не кредитира показанията на свидетелките С. и К.а относно
разположението на автомобилите.
6
Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че противоречията относно
това,кой точно е взел контактния ключ на автомобила на подсъдимия/дали св.К. или
св.Г./,са несъществени и не променят основния факт - че подсъдимият е управлявал
автомобила си след употреба на алкохол и очевидно пиян,като контактният ключ на
автомобила му е бил поставен на таблото на автомобила-тоест така,че да е приведен същият
в движение.Следва да се отбележи,че единият полицай-св.И.,подобно на св.К. сочи,че св.К. е
дал ключа на колегата му-св.Г..
Относно това,къде е седял в автомобила на подсъдимия св.К. и къде се е намирал
подс.С. съдът кредитира показанията на св.К.,тъй като те кореспондират с приетото по
делото заключение по назначената от съда комплексна съдебно-медицинска и техническа
експертиза.Това заключение опровергава и обясненията на подс.С. за описания от него
механизъм на телесните му увреждания.Видно от заключението и разпита на вещото лице д-
р М. е,че счупването на двата поясни прешлена на гръбначния стълб на подсъдимия не може
да се получи от притискане върху седалките на автомобила,нито при притискане или падане
върху ръчната спрачка.От експертизата се установява,че такова счупване е характерно за
падане/от страна на подс.С./.От заключението се установява,че и травмите на подсъдимия по
главата и тялото му също не могат да се получат при евентуално притискане върху
седалките на автомобила,а са резултат от директни удари с твърди тъпи предмети.
В контекста на горното настоящата инстанция генерално споделя изложеното от
първоинстанционния съд - че това,дали подсъдимият е бил бит или не от св.К. при
„задържането“ му не е факт,релевантен за настоящото обвинение.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,че първоинстанционният съд
обосновано и законосъобразно е приложил материалния закон,като е приел,че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.343б,ал.1 от
НК.В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е анализирал всички събрани по
делото доказателства,съпоставяйки ги и отчитайки както наличните противоречия,така и
сходствата помежду им. Изводите,направени от съда при така анализираните поотделно и в
съвкупност доказателства,са логични,не е налице превратно или едностранчиво тълкуване
на доказателствената маса по делото.Липсват каквито и да било данни по делото за
предубеденост на първоинстанционния съд.В този смисъл възраженията на защитата за
липса на мотиви,за предубеденост на съда,за избирателност при обсъждане на
доказателствата,за неотговаряне на възраженията на защитата,за липса на аргументация
досежно направените от съда изводи по доказателства и по правото са изцяло
неоснователни.
При определяне на вида и размера на наказанията за извършеното от подс.С.
престъпление първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства,които настоящата инстанция не намира за необходимо да
преповтаря. Обосновано съдът е приел,че са налице множество смекчаващи отговорността
7
на подсъдимия обстоятелства,като е приложил нормата на чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от
НК,налагайки на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца,без да му
наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.Наказанието лишаване от сводоба е
близко до законовия минимум за този вид наказание и в този смисъл не се явява прекомерно
и явно несправедливо.
Обосновано съдът е приел,че ще следва да се приложи института на условното
осъждане по отношение на подсъдимия-за минималния изпитателен срок от 3 години,като е
възложил възпитателната работа с него на Наблодателна комисия при Общината-
Панагюрище.
Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от правоуправление за срок от 1
година е също справедливо,като отчита и високата концентрация на алкохол в кръвта
му/почти 2 промила/.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето на съда по
дължимите от подс.С. разноски по делото.
Предвид горното същата следва да се потвърди,като се остави без уважение
депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени процесуални
нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния съд при разглеждането и
решаването на делото,и които да налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №9 от 25.06.2020 година по НОХД № 228/2019 година
по описа на Панагюрския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8