№ 817
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Петър Стоицев
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241100605790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 29.05.2024 год. на СРС, НО, 99 състав по НОХД №
7871/2022 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият по делото В. А.
А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание при условията на чл.54 от
НПК „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е
било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три
години.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноските в
неговите съдебна и досъдебна фаза.
Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване, е
постъпила въззивна жалба от адв. М. Х. от САК, процесуален представител на
подсъдимия В. А..
Допълнение към въззивната жалба по делото не е постъпило от
защитата и подсъдимия след съобщаването на мотивите от СРС.
В депозираната жалба се излагат доводи, че постановената от
Софийския районен съд присъда е неправилна и незаконосъобразна, твърди се
че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Според защитата са били нарушени
принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК за разкриване на обективната
истина при обективно, всестранно и пълно изследване на всички
1
обстоятелства и внимателна проверка на всички доказателства, както и е било
допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка със събирането,
анализа и оценката на доказателствата, а формираните заключения по фактите
са били основани на предположения. Според адв. Х. събраните по делото
доказателства не обосновават несъмнен извод за осъществяване на
престъпното деяние от субективната и обективна страна и съдебния акт е бил
постановен при липса на мотиви досежно основни правно - релевантни
въпроси, подлежащи на обсъждане с присъдата, поради което се твърди, че
съдебния акт е немотивиран и почива на предположения.
С въззивната жалба са били направени доказателствени искания за
назначаване на допълнителна комплексна съдебно – медицинска експертиза, в
хода на която да бъде извършено освидетелстване на К. Д., както и на същия
да му бъде извършено томографско или рентгеново изследване.
В заключение е отправено искане към въззивния съд, на основание чл.
336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 2 от НПК, да отмени обжалваната присъда на
Софийски Районен съд, постановена по НОХД № 7871/2022 г. и да постанови
нова, с която да оправдае изцяло подсъдимия А..
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и
обжалване по реда на гл. 21 от НПК.
В определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание от
20.09.2024г., въззивният съд се е произнесъл по направеното доказателствено
искане за назначаване на комплексна съдебно – медицинска експертиза, като е
счел същото за неоснователно. При извършената по делото СМЕ, вещите лица
са отговорили пълно, ясно и компетентно при изпълнение на задачите,
представени са били множество мед. документи, които същите са анализирали
в заключението си, включително е даден отговор и на поставения въпрос,
дали зъбите на пострадалия са били естествени или не, страдал ли е същия от
парадонтоза, какъв е бил денталният статус на пострадалия. Към настоящият
момент за разкриването на обективната истина по делото, съдебният състав
при насрочването на делото е приел, че не е необходимо да бъде назначавана
допълнителна комплексна СМЕ, подари което и искането на защитата е
оставено без уважение, като неоснователно.
Доказателствените искания на защитата са били оставени без уважение
и с протоколно определение от 06.11.2024 год. от въззивния съдебен състав и
отново не е било допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие.
В хода по същество, защитникът на подсъдимия А. – адв. Х. намира
присъдата за неправилна и незаконосъобразна, както и че по делото няма
достатъчно доказателства, а именно че подсъдимия е автор на деянието. Моли
за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която
изцяло да се оправдае подсъдимият по делото. Защитата сочи, че
свидетелските показания са противоречиви, като се спира и анализира
съдържанието им и според него противоречи на механизма на удара, а именно
чрез такъв вид удар – отстрани и отдясно, не може да се достигне до избиване
на първи и втори зъб горе вдясно. Излагат се твърдения, че част от
доказателствата са били игнорирани от първоинстанционния Съд, без да им се
2
направи пълен и задълбочен анализ, както и намира, че присъдата почива
изцяло на предположения и косвени доказателства без връзка между тях.
Защитата се мотивира, че свидетелите Г. и М. са заинтересовани от изхода на
делото, тъй като са близки приятели на пострадалото лице, а от друга страна
не са свидетели-очевидци. В заключение се сочи, че по делото има достатъчно
гласни и писмени доказателства и становища на експерти за липса на
възможност за доказване на авторството на деянието, поради което и
формулира искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да
подсъдимият да бъде оправдан изцяло.
Подсъдимият А., в правото си на лична защита, заявява, че поддържа
казаното от неговия защитник,
Прокурорът намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли
да бъде потвърдена.
Повереникът на ЧО К. Д. – адв. Р., излага доводи че жалбата е
неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на
първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна, в сила. Според
него съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в пълнота, изложил е
подробни мотиви, правилно е приложил материалния закон и не е допуснал
нарушение на процесуалните правила. Приема, че от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин описаната в обвинителния
акт фактическа обстановка, като акцентира на сведението, което подсъдимият
е подал до полицията и е признал, че е ударил с една ръка пострадалия и в
последствие е имал кръв и нараняване по ръката. В заключение
процесуалният представител на ЧО, намира твърденията на защитата за
недоказаната вина на подсъдимия за неоснователни и моли присъдата да бъде
оставена в сила. Претендират се направените по делото разноски.
В предоставената му последна дума, подсъдимият А. моли да бъде
оправдан, като излага доводи за своята невиновност.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я
намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е
установил и приел фактическа обстановка по делото, която се подкрепя
изцяло от събраните по делото съвкупни доказателства и която въззивният
Съд я споделя, а именно:
Подсъдимият В. А. А. е роден на ****г. в гр. София, българин, български
гражданин е, не е женен, не е осъждан /реабилитиран/, безработен е и има
средно образование, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** и настоящ адрес:
гр. София, ул. „Ралевица“ № ****.
3
На 19.10.2017г., в гараж, находящ се в гр. София, кв. „Княжево“, ул.
****, се били събрали свидетелят С.С., неговата интимна приятелка Н.С.,
подсъдимият В. А. и момиче на име Е.. Пострадалият К. Д. отишъл при тях,
като бил облечен с работни дрехи, защото си мислел, че ще помага на
свидетеля С. по поправянето на мотоциклети. Компанията употребявала
алкохол и Д. се върнал до дома си, за да се преоблече, след което купил
бутилка водка и се върнал в гаража, където присъстващите продължили да
употребяват алкохол, горели си и слушали музика. В един момент, докато
били заедно в компанията, момичетата решили да си тръгнат и заявили, че
нямат пари в тях. ЧО Д. предложил мъжете да съберат пари, за да могат
момичетата останат. В тази връзка и предвид употребеното количество
алкохол, възникнал конфликт между Д. и подсъдимия А.. Последният заявил,
че няма ангажимент към момичетата, не желае да им дава пари и попитал
пострадалия кога ще му върне парите, като добавил, че ако не ги върне ще има
„нокдаун“. В следващият момент, изненадващо подсъдимия А. нанесъл удари
с ръка в областта на главата на Д., който паднал на земята. След като се съвзел,
Д. усетил силна болка в областта на устата, а когато се пипнал няколко зъба
изпаднали в ръката му. Последният попитал свидетеля С. кой го е ударил, при
което същият отговорил, че това е бил А.. Пострадалият незабавно се обадил
по телефона на свидетеля А. М., който бил наблизо със свидетеля И.Г. и ги
помолил да отидат да го вземат от гаража, където бил. При пристигането си,
свидетелите М. и Г. видели приятеля си (пострадалия) с окървавено лице,
както и че държал няколко зъба в ръката си, в същото време възприели и
следите от кръв по тениската на подсъдимия А.. На въпросът им кой е ударил
Д., подсъдимият потвърдил, че го е ударил, но не знае защо.
Свидетелят М. закарал пострадалия в „Пирогов“, като в 22:19ч. на
19.10.2017г. постъпил за преглед. След като била му извършена медицинска
манипулация в болничното, Д. се прибрал в дома си, където заварил майка си
и на която разказал за случило се. Свидетелят Р.Д. видяла, че синът и е с два
избити горни зъба и с шевове на долната устна.
На 20.10.2017г., за да организира следваната и в хода на производството
защитна версия, подсъдимият А. подал жалба в 06 РУ – СДВР, че е бил
нападнат от Д..
На 29.10.2019г. свидетелят С. завел А. до дома на Д., по негова
инициатива и се срещнали с майка му, като целта на тази среща била да се
извинят (което сторили) и след това да организират среща между последната,
пострадалия и подсъдимия. Срещата се състояла на 30.10.2019г., като
подсъдимият предложил да поеме финансово лечението на пострадалия и
споделил за подадената от него жалба, както и заявил готовност да я оттегли,
ако Д. не подава жалба срещу него. До този момент пострадалият не бил
подавал жалба и решил, че това е добър изход от ситуацията. При последващи
опити на пострадалия да се свърже с А., последният спрял да си вдига
телефона и не изпълнил поетия от него ангажимент. След около месец
свидетелят Д. и синът й били призовани за разпит във връзка с подадената от
подсъдимия А. жалба, като впоследствие в хода на воденото досъдебно
производство представили и издадените на Д. медицински документи и съд.
4
медицинско удостоверение от 21.10.2017 год. от ССМК.
В хода на воденото досъдебно производство е била назначена и
извършена съдебномедицинска експертиза, като според вещото лице на
пострадалия К. Д. са били установени причинени травматични увреждания, а
именно: травматично избиване на първи и втори горни десни зъби;
травматично частично счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб с
травматично разклащане и на първи долен десен зъб; мекотъканни
наранявания – разкъсно - контузни рани на горна и долна устни вдясно, оток и
кръвонасядания на двете устни, кръвонасядания на дясно рамо и ляв лакът.
Избиването на първи и втори горни десни зъби, според д – р В. е реализиран
медико-биологичния признак избиване на зъби, без които е било затруднено
дъвченето и говоренето, а установените счупвания на коронката на първи
горен ляв зъб и разклащането на първи долен ляв зъб, както и установените
мекотъканни наранявания са реализирали медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От извършените
изследвания на пострадалия не е било установено, същият да е страдал от
пародонтоза. Установените мекотъканни наранявания според заключението по
СМЕ са били причинени от удари с тъпи предмети, каквито могли да бъдат и
човешките крайници, като вещото лице е достигнало до извод, че предвид
естеството на нараняванията, същите били причинени от повече от един удар.
Гореописаната фактическа обстановка, установена и от първостепенния
Съд, се установява от приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните свидетели К.
Д., И.Г., А. М., Р.Д., С.С., И. П. и Н.С. (включително и приобщените по реда на
чл.281 от НПК показания от досъдебно производство на свидетелите Д., Г., С.
и П.); заключенията на изготвените експертизи – съдебно - медицинска
експертиза и съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалия
Д., аудио - техническа експертиза; писмени доказателства – СМУ на К. Д.,
медицински документи, справка съдимост на подсъдимия А..
Събраните по делото доказателства са непротиворечиви касателно
датата и мястото на инкриминираното деяние. Безспорно от показанията на
ЧО се установява, че пострадалият е бил ударен от подсъдимия в гаража,
където е работел свидетеля С. и където всички се били събрали за да се
почерпят. Пострадалият е бил ударен от А., който удар е бил възприет от
свидетеля С. и който впоследствие е разказал на Д., който го е ударил.
Пострадалият е позвънил на свидетеля М. непосредствено след възникналия
инцидент, които са възпрели ЧО окървавен, с избитите зъби в ръка и
подсъдимия А., който бил с окървавена тениска. Свидетелите М. и Г. са били и
лицата, които са закарали пострадалия Д. незабавно до „Пирогов“, за да му
бъде оказана медицинска помощ. В тази насока е налице и кореспонденция
между гласните доказателства и приобщените по делото медицинските
документи, които дават информация, че Д. е бил прегледан, претърпял е
медицинска манипулация, след което и се е прибрал в дома си, където и майка
му го е посрещнала. Последната го е възприела след инкриминираното
деяние, същият ден и след оказаната му медицинска помощ. От показанията
на пострадалия и от останалите достоверни доказателствени източници по
5
категоричен начин се установява и авторството на деянието, а именно, че то е
било извършено от подсъдимия А.. В тази насока правилно Софийския
районен съд е кредитирал показанията на пострадалия, които са във
взаимовръзка с тези на Г., М. и Д.. Съдът подробно е анализирал показанията
на всеки един от тях и правилно е достигнал до извода, че същите не си
противоречат, последователни са и са взаимно свързани. От тези показания в
пълна степен се изясняват обстоятелствата, поради които е възникнал
конфликта, предприетите от подсъдимия А. действия, последващите действия
на пострадалия Д. по търсене на помощ за транспортиране до лечебно
заведение, както и установяването на получените травматични увреждания и
претърпените във връзка с тях медицински манипулации. Аргументирано
първоинстанционният съд се е мотивирал защо не е кредитирал с доверието
си свидетелските показания на свидетеля С., както и дадените от И. П. и Н.С..
Правилно е отчетено, че С., както и П. са били в по - близки отношения с
подсъдимия, поради което и на разказаното от тях пред Съда не е дадено вяра.
Първостепенният Съд е проследил хронологично и в детайли според
настъпилите събития, показанията на разпитаните по делото свидетели и
съвсем обосновано е достигнал до правилния извод относно авторството.
Извършеният анализ и съпоставка на гласните доказателства е задълбочен и
същите не са тълкувани превратно и изолирано. Безспорно е, че на
инкриминираното място са били подсъдимия, пострадалия, свидетелят С.,
свидетелят Н.С. и момиче на име Е.. Правилно е отбелязано, че след като
свидетеля С. не е ударил ЧО и единствено подсъдимия е имал кръв по
тениската, то единствения и възможен извод е, че подсъдимия А. е автор на
инкриминираното деяние. Още повече, след пристигането на свидетелите М. и
Г., самият А. е заявил че той е ударил ЧО, но не знае защо е направил това.
Относно показанията на свидетеля С., настоящият състав намира, че
показанията й не са правдиви, доколкото същите подкрепят защитната версия
на подсъдимия, както и предвид обстоятелството, че същата към онзи момент
е била интимна приятелка на С., а сега жена с която живее и имат общо дете.
Съвсем основателен и е доводът, изложен от Софийски районен Съд, че
демонстрираната липса на спомен е единствено с цел да не уличи себе си в
лъжесвидетелстване. Въззивният съд намира, че показанията на свидетелите
С., С. и И. П. (дадени пред първоинстанционния Съд) не са обективни,
установява се пристрастие и същите имат за цел единствено да обслужат
защитната теза на подсъдимия. В тази насока следва да се отбележат и
действията на С., предприети от него във връзка с инициативата на
подсъдимия да се срещне с пострадалия и майка му за уреждането на спора и
избягване на евентуално подаване на жалба от страна на Д.. Последното
изцяло се установява от еднопосочните показания на пострадалия и свидетеля
Д., която макар и в роднински отношения с ЧО, дава правдиви показания.
Същите кореспондират изцяло не само с разказаното от сина й, но и с
приобщените медицински документи касателно извършения преглед и
установените травматични увреждания. Изложеното от ЧО, Д., Г. и М.
напълно опровергава изложеното от С. и обяснява така настъпилата удобна за
подсъдимия липса на спомен, както и заявеното от него на досъдебното
6
производство. Що се касае до свидетеля И. П., Съдът правилно е оценил като
ненадеждни дадените от нея показания, доколкото по делото е безспорно
установено, че същата не е присъствала на мястото на инцидента и това се
установява от разказа на свидетелите Д., Г. и М., както и от приобщените
показания на С.. Показанията на П., включително и приобщените от
досъдебно производство са изолирани, същите не кореспондират на нито едно
доказателства по делото и се опровергават от всички приобщени достоверни
такива, включително и от извършената по делото СМЕ и приобщените
медицински доказателства.
Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал и заключенията и
на двете експертизи назначени в хода на досъдебното производство – СМЕ и
СППЕ като подробно обосновани, добре аргументирани и компетентно
изготвени. От заключението на СМЕ се установява механизма на причиняване
на телесното увреждане, което е в съответствие и с изложеното в
кредитираните свидетелски показания, както и какви медикобиологични
признаци са били осъществени.
Първата инстанция е подложила на внимателен и задълбочен анализ
събраните по делото доказателства. В съответствие с изискванията на чл. 305,
ал.3 от НПК в мотивите към присъдата са изложените подробни съображения
относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателства.
Настоящият състав напълно възприема аргументирания анализ на
доказателствените източници, подробно изложени в мотивите към присъдата,
относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тях, както и на останалите доказателства и
доказателствени средства.
При извършената цялостна проверка на присъдата, съобразно
разпоредбата на чл. 314 НПК, настоящата инстанция не намира основания за
нейната отмяна. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за
изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните
при упражняване на процесуалните им права да правят относими
доказателствени искания. Съдът не е допуснал съществени процесуални
нарушения и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал
фактически изводи, които въззивният състав споделя.
За да обоснове извода си, че с действията си подсъдимия А. е
осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, СРС е
разгледал подробно всеки един от елементите на обективния и субективния
състав, включително и доказателства относно осъществяването му.
Въззивната инстанция не споделя възраженията на защитата, че не е
било установено авторството на деянието. Това възражение е напълно
опровергано от доказателствата по делото. Налице са свидетелските
показания на свидетеля Г., който категорично заявява, че самият подсъдим му
е отговорил, че той е ударил Д., но не знаел защо. На следващо място са и
показанията на свидетеля Д., от които са установяват последващите действия
на подсъдимия А. и демонстрираното пред нея желание за разрешаване на
конфликта и поемане на лечението на пострадалия. От съдебно -
7
медицинската експертиза се установява и механизмът на причинените
травматични увреждания, като същите отговарят да са получени по
съобщения от пострадалия начин, т.е да се причинени от тъпи предмети,
каквито биха могли да са човешките крайници и чрез нанасянето на повече от
един удар. Горните показания напълно са в синхрон и с изложеното от самия
пострадал, както и с медицинската документация.
Ето защо въззивния съд изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд, а именно че подсъдимия А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК от обективна и субективна
страна.
От обективна страна А. на 19.10.2017 г. в гр. София, чрез нанасяне на
удари с ръце в областта на главата на К. Б. Д., му е причинил избиване на 1-ви
и 2-ри горни десни зъби, което е довело до реализиране на медико -
биологичния признак „избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говореното“. Настъпилият противоправен резултат е в причинно - следствена
връзка с действията на подсъдимия. Причинените травматични увреждания са
довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, което съставлява
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимия А. е извършил престъплението
умишлено и при форма на вината пряк умисъл.
За извършеното престъпление е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок до 6 години. Справедливо е отмерена наказателната санкция
на подсъдимия А. и липсват основания за ревизиране на присъдата в тази й
част. При диференциране на наказателната отговорност СРС е отчел
конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние обективни и
субективни характеристики. При индивидуализацията на наказанието,
Софийският районен съд е направил балансирана преценка на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три
години. Наложеното наказание отговаря на степента на обществена опасност
на деянието и на дееца и е в пълно съответствие с целите на наказанието по
смисъла на чл. 36 от НК, поради което не са налице основания за намесата на
въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира за правилни и
законосъобразни не само установената фактическа обстановка, но и
направените въз основа на нея правни изводи на първоинстанционния Съд.
При цялостната служебна проверка на присъдата, не се констатира
необоснованост, непълнота на доказателствата или съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, налагащи отмяна на присъдата,
настоящият състав прецени, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Софийски градски съд, 4 - ти въззивен състав,
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 29.05.2024 год. на СРС, НО, 99 състав по
НОХД № 7871/2022 г. по описа на Софийския районен Съд, НО, 99 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9