Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 08.10.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Ваня Ружина като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 10164 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от П. Г.Ц. и Г.П.Ц. срещу ЗД Е.АД искове с правна квалификация чл.432, ал.1, от КЗ за сума в размер на общо 400 000лв./ 2*200000,00лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на П.С.Д.-Ц., възникнала по повод реализирано пътнотранспортно произшествие на 28,01,2019год., в гр.София, ведно със законната лихва от 28,05,2019год. до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на посочената дата в гр.София, около 19,00часа, Т.С.Б. управлявал л.а., с марка „Тойота Версо“, с ДКН ******, движейки се по бул. Първа българска армия от ул.Кеменоделска към ул. Малашевска, когато в района на №76 участва в пътнотранспортно произшествие с пресичащ пешеходец –П.С.Д.-Ц.. Вина за настъпилото произшествие има делинквента Т.Б., застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Вследствие реализираното ПТП е настъпила смъртта на П.Д.-Ц.-родственица на ищците, във връзка с която се твърди да са претърпени описаните в исковата молба неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното излагат доводи за основателност на исковата претенция. Претендират разноски.
Ответникът-ЗД Е.АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за неоснователност на
исковата претенция. Оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, както
и вина за същото да има застрахования водач. Оспорва причинната връзка между ПТП и
неимуществените вреди. Релевира възражение за съпричиняване на резултата
от страна на пострадалата, която нарушила правилата за движение -чл.107 и сл.
от ЗДВП, като е пресичала на необозначено за целта място и при несъобразяване
със скоростта и разстоянието до превозното средство. При условията на
евентуалност оспорва предявения иск по размер.
Съобразно
изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 28,01,2019год., в гр.София, на ул.Първа
Българска армия, в района на №76 между лек автомобил, с марка Тойота Корола,
модел Версо , с рег. №******, управляван от Т.С. Б.
и П.С.Д.-Ц.-пешеходец, която е получила несъвместими с живота травматични
увреди–Констативен протокол №К -53/28,01,2019год. на СДВР- Пътна полиция.
По делото е представена невлязла в сила присъда постановена
по НОХД №4717/2019год. по описа на СГС, НК, 31 състав, с която
подсъдимият Т.С.Б. е признат за
виновен в това, че на 28,01,2019год.
около 19,00часа в гр.София, на ул.Първа българска армия в района на №76 при
управление на моторно превозно средство
лек автомобил Тойота, модел Корола-Версо с
рег.№******, с посока на движение от ул.
Каменоделска към ул. Малашевска нарушил движението по пътищата, чл.20, ал.2
от ЗДВп, чл.116 от ЗДВП като не променил
скоростта си и не променил посоката си
на движение в момент, в който по пътното
платно е преминавала като пресичала от
ляво надясно спрямо посоката му на движение пешеходката П.С.Ц. и е
реализирано ПТП като по непредпазливост е причинена смъртта й-престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр.чл.342, ал.1, пр.23 от НК./ към датата
на постановяване на настоящото решение
същата не може да бъде ценена по смисъла на чл.300 ГПК/.
Безспорно между страните е обстоятелството по наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с делинквента за релевирания период. /Постановено
е определение по реда на чл.146 от ГПК в с.з. проведено на 29,06,2020год./.
Видно от удостоверение за наследници на Община Столична,
гр. София, с №РОБ 19-УГ51-428 от 04,02,2019год., П.Г.Ц. и Г.П.Ц. се легитимират
като законни правоприемници на починалата П.С.Д.-Ц. –дъщеря и съпруг.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при произшествието П.Ц. е получила съчетана травма на тялото-глава, таз и дясно
бедро като смъртта е в резултат на тежка черепномозъчна травма довела до
несъвместими с живота увреждания на черепа и мозъка.
От заключението на изслушаната
съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се
установява механизма на ПТП, според който лек автомобил Тойота се е
движил по бул. Първа Българска армия в дясната пътна лента с посока от ул.Каменоделска към ул. Малашевска със скорост от 47км.ч. и приближавайки към мястото
на настъпване на ПТП. В същото време пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на бул. Първа
Българска армия от ляво надясно за
посоката на движение на автомобила, преминала е върху пътната лента за насрещно
движение на МПС и е навлязла върху пътната
лента, по която се е движил процесния
автомобил, достигайки на 1,5м. от тротоара. Водачът на автомобила
не е намалил скоростта си и не е променил посоката си на
движение, поради което се е реализирало ПТП и е последвал удар, от който
пострадалата е била отхвърлена напред и
надясно от автомобила. Изложено е становище
причина за произшествието да са субективните действия на водача на лек
автомобил , който не е задействал спирачната система на автомобила
своевременно при наличие на пешеходец върху
платното за движение, при което е реализирал удар със закъснение, както и
субективните действия на пешеходеца,
който е предприел пресичане на платното за движение на нерегламентирано място
за движение на пешеходци.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Т.Д.П.от които се
установяват неимуществените вреди за ищците.
От показанията на св.Т.Б.-водач на лек автомобил
Тойота се установява мястото на произшествието да е било добре осветено, с
мокра асфалтова настилка като не е видял пешеходеца преди удара.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото
доказателствен материал, съдът намира да е установено извършването на
противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Тойота, поради
нарушение на чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДВП. Заключението на САТЕ сочи опасната
зона за спиране на автомобила при 47км.ч./ скорост на движение
на МПС/ да е 35,7метра, а
автомобилът се е намирал на разстояние
от 142,50метра от пешеходеца към момента, в който последният е стъпил на
платното за движение, поради което ударът е бил предотвратим при своевременна
реакция на водача. Действително от показанията на последния се установи
да не е възприел пешеходеца към момента, когато е бил на платното за движение
преди настъпване на удара, но при така установените технически данни са налага
извод същият да е бил длъжен, доколкото самият водач сочи мястото на ПТП да е добре
осветено и с добра видимост, поради което и предвид техническата възможност да
е имал възможност да реагира с аварийно спиране
е могъл да предотврати произшествието. Ето защо съдът намира да не е налице реализирано случайно деяние. Друг би
бил изводът, в случай че пострадалата е тичала, при което е навлязла внезапно в
опасната зона за спиране на водача, без възможност последният да реагира, в
който случай не би било налице противоправно деяние, но доказателства за това
не са ангажирани от ответника, чиято е
доказателствената тежест.
Установи се и наличието на договорно правоотношение
по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване
на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата,
които имат право на него,
се определят на принципа на
справедливостта. Ищците в качеството на низходящ и
съпруг на пострадалата са активно,
материалноправно легитимирани да претендират обезщетяване на неимуществените
вреди. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год.,
т.11, според което същите се възмездяват
от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването
на смърт от значение са
и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение
са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен
да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по
т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време,
а понякога и реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента
на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II
Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното
съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение
за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост,
то настоящият съдебен
състав намира, че за претърпените неимуществени вреди от ищцата се следва справедливо обезщетение в
размер на 120000,00лв., при определяне на което съдът съобрази родствената
връзка между ищцата и пострадалата/пълнолетно дете -родител/, обстоятелството,
че са живели в общо домакинство, били в добри отношение основани на обич,
привързаност и взаимопомощ, както и че ищцата е претърпяла тежко загубата на
родния си майка, починала внезапно и по нелеп начин като и към настоящия момент
същата не е преодоляна, ограничила социалните си контакти, емоционално лабилна.
Изхождайки от типичните за сходен род
инциденти страдания и търпени неимуществени вреди, възрастта на пострадалата/75г./
и ищцата/33год./, съдът определя горния размер
на обезщетение. Съобрази се и обстоятелството, че дъщерята на пострадалото лице
е пълнолетна, което не предполага непосредствени грижи спрямо нея от страна на
починалото лице. Същевременно по делото
не се събраха доказателства за обществено положение предполагащо завишаване на
обезщетението.
По отношение на ищецът Г.П.Ц. съдът намира за справедливо обезщетение в
размер на 130000,00лв. При определяне на същия, съдът съобрази, че починалата е съпруга на
ищеца, близките, устойчиви и дълготрайни отношения между тях, възрастта на
съпрузите и лишаването на ищеца от години пълноценен семеен и съпружески живот,
обстоятелство, че смъртта на съпругата му е предизвикала негативни усещания на
тъга и стрес, като бе съобразена и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
Съдът намира за
основателно релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Установи се предприето пресичане от пешеходеца в
тъмната част от денонощието, на път с разрешена скорост на движение от 50км.ч./
предвид липса на данни за друга разрешена скорост различна от законоустановената
за населени места/, при пресичане на две пътни ленти, на място което не е обозначено
за пресичане на пешеходци, което обстоятелство съдът намира
да съставлява принос на пешеходеца за
настъпване на ПТП. Безспорно пострадалата е имала видимост към приближаващите
моторни превозни средства от светлината излъчвана от фаровете им като въпреки
това е предприел навлизане на платното за движение в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.2 от ЗДВП. Това нарушение е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат и летален изход за пострадалата. Така
установеното съпричиняване съдът определя на 30% или дължимото обезщетение се
следва в размер на 84000,00лв. за ищцата и 91000,00лв. за Г.Ц..
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 28,02,2019год. е дължима от 29,05,2019год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищците са освободени частично от плащане на
държавни такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 7000,00лв. - държавна такса.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважената част от иска на
ищците се дължат разноски в размер на 939,55лв. от общо 2185,00лв., от
които 380,00лв.-в.л., 1800,00лв.-д.т. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които
съдът намира за доказани в размер на 182,00лв. от общо 325,00лв., от които 100,00лв.-юрк. възнаграждение, 180,00лв. -в.л., 40,00лв.-свидетел и
5,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Я.Д. Д. се дължи адв.хонорар съобразно уважената
част от исковата претенция в размер на 4097,90лв. от общо 9530,00лв.-определен
по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******, с
адрес на управление:*** да заплати на П.Г.Ц., с ЕГН **********,*** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 84000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 28,01,2019год. ПТП
неимуществени вреди във връзка със смъртта на П.С.Д.-Ц., ведно със законната
лихва върху тази сума от 29,05,2019год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 84000лв.
до пълния предявен размер от 200000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******,
с адрес на управление:*** да заплати на Г.П.Ц., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 91000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 28,01,2019год. ПТП
неимуществени вреди във връзка със смъртта на П.С.Д.-Ц., ведно със законната
лихва върху тази сума от 29,05,2019год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 91000лв.
до пълния предявен размер от 200000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******,
с адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд
на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 7000,00лв - разноски по делото.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******,
с адрес на управление:*** да заплати на П.Г.Ц., с ЕГН ********** и Г.П.Ц., с
ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК
сума в размер на 939,55лв.-разноски.
ОСЪЖДА П.Г.Ц., с ЕГН ********** и Г.П.Ц., с ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес: ***, да
заплатят на Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******, с адрес на
управление:*** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, сума в размер на 182,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“АД, с ЕИК: ******,
с адрес на управление:*** да заплати на адв.Я.Д. Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 4097,90лв.– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: