Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …………..2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ІV въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Борис Балев,
разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ ВНОХД № 5013 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 06.12.2016
г. по
НОХД № 16187/2011 г. СРС, 22-ри
състав е признал подсъдимия С.И.В. за виновен в това, че на 20.01.2010 г. около
04:50 часа в гр.София, ул. „*******, в съучастие като съизвършител
с К.К.И., ЕГН ********** – извършител – и трето
неустановено по делото лице, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – огънал метален сегмент от оградата на имота, от където от
гараж, находящ се в имота на горепосочения адрес, отнел чужди движими вещи –
1бр. перфоратор марка „ТСМ“ на стойност 60.00 лева; 1бр. телбод уред с „Г“
образна форма, с надпис „technic DECAPEUR THERMIQUE 1500W“ на стойност 40.00
лева; 1бр. бормашина „MEISTER CRAFT BOHRSCHRAUBER 9,5 V ABS 96 ELECTRONIC“ на
стойност 50.00 лева; 5бр. кутии с телбоди на единична стойност 5.00 лева, с
обща стойност 25.00 лева; 1бр. бормашина с подвижна ръкохватка марка „LUCAS“ модел
„IMPACT DRILL LPT - ID 500“ на стойност 50.00 лева; 1бр. пробивен трион тип
„Зеге“ марка „LUCAS“ модел „JIG SAW LPT“ на стойност 55.00 лева;
1бр. акумулаторна бормашина с етикет с надписи „SOMA GERMANY SCO – 7200“ на
стойност 80.00 лева; 1бр. малък руски електрожен с нисък ампераж до 30,40,50
ампера на стойност 50.00 лева; 1бр. уред с неустановена марка, разглобен без
пазарна стойност; 1бр. малък флекс с малък диск и кабел марка „BLACK &
DECKER“ на стойност 30.00 лева; 1бр. реотан с кабел, захванат на тяло без
пазарна стойност; 1бр. телоподаващо устройство за електрожен марка „EINHELL
MULTI MIG 200“ на стойност 60.00 лева; парчета и снопчета от кабели без пазарна
стойност – всичко с обща стойност на инкриминираните вещи в размер на 500.00
/петстотин/ лева от владението на Н.А.К., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл.
194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година при
първоначален строг режим на изпълнение на наказанието в затвор.
Срещу
така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от защитника на подсъдимия В. – адвокат М., с която се иска отмяна на присъдата
и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде оправдан. По делото
е постъпило и допълнение към жалбата, в което се излагат доводи, че обжалваната
присъда е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, при
превратно тълкуване на доказателствата (не са кредитирани, а съзнателно са омаловажени
оневиняващите подсъдимия доказателства), като присъдата е базирана на неверни
факти и обстоятелства. Твърди се, че до делото е безкритично прието от съда
твърдението на обвинението, че в извършване на престъплението участва и „трето
неустановено по делото лице“, което обстоятелство
обаче не отговаря на обективната действителност, доколкото участвалото в
престъпното деяние лице се установява още на досъдебната фаза на процеса.
Застъпва се становище, че не отговаря на истината и приетото в мотивите на
обжалваната присъда по отношение на субективния елемент от фактическия състав
на инкриминираното деяния. Оспорва се заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство СППЕ по отношение на подсъдимото лице, доколкото по
време на изготвянето ѝ не са били взети данни, във връзка с поетото
количество алкохол от страна на подсъдимия, станали известни едва в съдебните
заседания, проведени в периода 2015-2016 г.
В
жалбата и в постъпилото към нея допълнение не се правят искания за събиране на
доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експерти и ангажирането на
нови писмени или веществени доказателства.
В производството пред въззивния съд е проведено въззивно
съдебно следствие с оглед направеното изрично искане от страна на подсъдимия да
даде обяснения.
В хода на съдебните прения представителят на СГП моли
жалбата на подсъдимото лице да бъде оставена без уважение, а присъда на
първоинстанционния съд, с която подсъдимият е признат за виновен и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“, което да се изтърпи ефективно, да
бъде потвърдена. Изразява становище, че в хода на производството са събрани
безспорни доказателства за вината на подсъдимия, като дадените от него обяснения
пред въззивният съд не се отличават от обясненията му пред първата инстанция, които
аргументирано са отречени от страна на контролираният съд. Според представителя
на прокуратурата заключението на приетата по делото съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза е категорично, че подсъдимият е бил в стадий на
обикновено алкохолно опиване, което по никакъв начин не му е попречило да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна, постановена след анализ на всички събрани
доказателства, налагащи един единствен обоснован извод, че подсъдимият е
извършител на деянието.
Защитникът на подсъдимия В. – адвокат М. моли въззивната
жалба да бъде уважена, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. В подкрепа на искането си защитата възпроизвежда наведените вече във
въззивната жалба доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на обжалваната присъда.
Подсъдимият
В. в правото си на лична защита и последна дума се придържа към казаното от
адвоката си, като моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост
и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства и способите за приобщаването
им.
Без да
променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. С.И.В., ЕГН **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, основно образование,
не работи, живущ ***, осъждан.
На 20.01.2010 г.
около 04.50 ч. подс. С.И.В. и св. К.К.И. и трето, неустановено
по делото лице, решили да откраднат нещо, което впоследствие да продадат, за да
изкарат пари. Преди това били огледали гараж, находящ се в гр.София на ул. „*******,
собственост на св. Н.А.К.. За да проникнат в гаража, те огънали един от
металните сегменти на оградата на имота, и изнесли следните вещи: 1бр.
перфоратор марка „ТСМ“; 1бр. телбод уред с „Г“ образна форма, с надпис „technic
DECAPEUR THERMIQUE 1500W“; 1бр. бормашина „MEISTER CRAFT BOHRSCHRAUBER 9,5 V
ABS 96 ELECTRONIC“; 5бр. кутии с телбоди на единична стойност 5.0 лева; 1бр. бормашина с подвижна
ръкохватка марка „LUCAS“ модел „IMPACT DRILL LPT - ID 500“; 1бр. пробивен трион
тип „Зеге“ марка „LUCAS“ модел „JIG SAW LPT“; 1бр. акумулаторна бормашина с
етикет с надписи „SOMA GERMANY SCO – 7200“; 1бр. малък руски електрожен с нисък
ампераж до 30,40,50 ампера; 1бр. уред е неустановена марка, разглобен; 1бр.
малък флекс с малък диск и кабел марка „BLACK & DECKER“; 1бр. реотан с
кабел, захванат на тяло; 1бр. телоподаващо устройство за електрожен марка
„EINHELL MULTI MIG 200“; парчета и снопчета от кабели.
По това време обход
на маршрут извършвали служителите на охранителна фирма „СОТ” ЕООД – свидетелите
И. К.И.и Б.И.К., които били назначени на смяна, като мобилен патрул за времето
от 19.00ч. – 07.00ч. на 20.01.2010г. Те
забелязали трите лица, носещи чували и куфар с отнетите вещи, които се движели
по ул. „Охрид”, като последните също възприели служителите на охранителната
фирма, в резултат на което подс. В. и св. И.оставили единия от чувалите, които
носили, до метална ограда на ул. „*******, а
после влезли с останалите вещи, които носили в чувал и куфар, в двора на
имот на ул. „*******, където живеели свидетелите Т.и М.В.. Там двамата – подс. В.
и св. И.оставили носените от тях вещи, след което излезли празни от имота, но
на излизане били спрени от свидетелите И.и К., които установили и самоличността
им, като уведомили за случилото се ОДЧ на 02 РУП-СДВ. Междувременно неустановения
по делото трети извършител успял да избяга в неизвестна посока.
Св.И.с протокол за
доброволно предаване предал на служители на 02 РУП- СДВР изоставения до
металната ограда чувал с вещи.
Св. Т.В.възприел обстоятелството,
че подс. В. и св. И. носили чувал и куфар към помощна
постройка в двора, където оставили вещите. Видял двамата и св. М.В..
Впоследствие подс. В. и св. И.били
задържани от служители на МВР – свидетелите Д.А.и А.Х.. Полицаите А.и Х.заедно
със св. Т.В.изнесли чувала и куфара и с протокол за доброволно предаване св. В.го
предал с изрично заявление, че вещите не са негови.
Св. Н.К.разпознал вещите като
свои.
Видно от назначена и изготвена в
хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза
подс. В. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен по
време на извършване на деянието, като е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Съгласно експертно заключение по
назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна
експертиза, стойността на отнетите вещи възлиза в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
За да изведе тази фактическа
обстановка съдът взе предвид събраните по делото доказателства и
доказателствени средства и способи за тяхното събиране, а именно обясненията на
подсъдимия В. (дадени в хода на двете съдебни инстанции), показанията на
свидетелите И. К.И.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и дадените в хода на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1 от НПК
(л.33 от ДП), Б.И.К., дадени в хода на разследването, приобщени към делото по
реда на чл.281, ал. 5, вр. ал.1, т.5 от НПК (л.34 от ДП), К.К.И.,
Н.А.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, частично допълнение с дадените от
него показания в хода на досъдебното производство, приобщени към делото по реда
на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 от НПК (л.30-31 от ДП) М.Ж.В., дадени в хода
на съдебното следствие, допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното
производство, приобщени към делото по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, от НПК (л.36 от ДП) Т.Ж.В., дадени в хода на съдебното следствие, допълнени с
показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени към делото по
реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, от НПК (л.35 от ДП) Д.С.А., дадени в хода
на съдебното следствие, допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното
производство, приобщени към делото по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, от НПК (л. 38 от ДП), А.Й.Х., допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното
производство, приобщени към делото по реда на чл.281, ал.2 от НПК (л. 39 от ДП), С.К.Х., допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени
към делото по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал.1, т.2, от НПК (л. 37 от ДП); писмените доказателства – протоколи за
доброволно предаване (л.40 и 41 от
ДП), протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л.63 – 69 от
ДП), заповед за задържане на лице (л.111 от ДП), протокол за личен обиск и
декларация (л.112 и 113 от ДП), справки съдимост, справки незавършени
наказателни производства и изготвените и приети по делото експертизи:
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подс. В. (л.57- л.62 от ДП) и
съдебно-оценителна експертиза (л.44 – 47 от ДП).
Настоящият съдебен състав споделя
изводите на СРС за фактите по случая, като съобрази липсата на основание за
същественото им изменението и с оглед попълването на доказателствената
съвкупност с дадените от подсъдимото лице обяснения в проведеното пред
въззивния съд съдебното следствие.
Според настоящата инстанция СРС е
интерпретирал правилно доказателствената съвкупност, събрана по делото, като е
извел обосновани съждения относно фактите, които е приел за установени.
При направен самостоятелен анализ
на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав се солидаризира с
фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното
деяние и на неговото авторство.
Правилно е решението на СРС да
кредитира показанията на пострадалия свидетел – Н.К.. От заявеното от него пред
съда, се установява по безспорен начин фактът на извършеното престъпно
посегателство, механизма (чрез проникване през оградата) и мястото на
извършването му. Въз основа на приобщените чрез прочитането им показания на
свидетеля от досъдебното производство, съдът гради фактическите си изводи
относно конкретното описание на инкриминираните вещи. Разгледаните показания
въззивният съд намира за последователни, логични и обективни, поради което счита,
че контролираната инстанция правилно ги е поставила в основата на
доказателствените източници при извеждане на фактическата обстановка.
Констатираните неточности и липса на спомен в показанията на свидетеля, дадени
в хода на съдебното следствие по отношение точния брой и описание на
инкриминираните вещи, съдът отдава на изтеклия период от време от извършването
на деянието до проведения му разпит пред съда.
Обосновано съдът от първа
инстанция е установил, че времето, мястото и авторството на инкриминираното
деяние се установяват по един безспорен начин от показанията на свидетеля – И. К.И.(служител на
охранителна фирма „СОТ” ЕООД), дадени пред първоинстанционния съд, допълнени с
показанията на свидетеля от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, които въззивната инстанция оценява като еднопосочни, детайлни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, с оглед на което им се
доверява. В показанията си свидетелят дава подробна информация за хронологията
на събитията, на които е станал пряк очевидец, а именно, че той заедно с
колегата му – св. Б.К. са възприели на инкриминираната дата и час няколко лица
да носят големи чанти и чувал, които оставили в двора на имот, намиращ се на
ул. „*******, както и че в тях впоследствие били установени инкриминирани вещи.
В показанията си свидетелят дава сведения, че на излизане от процесния имот две
от лицата, които възприели по-рано да влизат в процесния имот били спрени от
тях, като при проверка на личните им карти била установена самоличността им – в
лицето на подс. С.В. и св. К.И.. От показанията на свидетеля се установява и
факта, че чувал с вещи бил оставен до оградата на процесния имот, за да бъде
изнесен по-късно, който чувал свидетелят предал с протокол за доброволно
предаване на служители на 02 РУП-СДВР. Настоящият съдебен състав намира, че
констатираните различия и липсата на спомен, по време на разпита му пред
първоинстанционния съд, относно някои обстоятелства, за които свидетеля е дал
информация пред органите на разследването (относно броя на извършителите на
деянието, конкретната дата и година на развилите се събития и относно мястото
на задържане на лицата), следва да бъдат разрешени в полза на дадените от него показания
в хода на досъдебното производство, които са били надлежно приобщени от страна
на първата инстанция към доказателствения материал по делото. Като аргументи в
тази посока се явява обстоятелството, че същите във времеви период са дадени в
по-близък момент до процесните събития, като въззивната инстанция отдава
последните на изминалия период от време от момента на осъществилите се събития
до проведения разпит на свидетеля в съдебно заседание. Така изложените от
свидетеля обстоятелства намират пълно потвърждение в показанията на св. Б.К.,
дадени от него в хода на разследването приобщени към делото, чрез прочитането
им по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.5 от НПК.
От друга страна, изложеното от
свидетелите И.и К. кореспондира с показанията на полицейските служители – Ал. Х.и
Д. А.(отзовали се на мястото на инцидента по сигнал на служителите от СОТ), дадени в хода
на съдебното следствие, законосъобразно допълнени с показанията на свидетелите
от досъдебното производство. В тях полицейските служители пресъздават
разказаното им от свидетелите И.и К. по
еднотипен начин, като потвърждават факта, че при проверка на личните карти на
задържаните на мястото лица, установили същите като К.К.И.
и подс. С.И.В.. От изложеното от свидетелите се установява и мястото на
извършване на деянието, доколкото
последните дават сведения, че оставените стъпки по снега ги отвели до
имот на ул. „*******, от където установили, че са изнесени инкриминираните
вещи.
Предвид горните съображения
въззивният съд прие показанията на горепосочените свидетели – Н.К., Ив.И., Б.К.,
Д.А.Ал. Х.за надежден доказателствен източник за
фактологията на развилите се събития (относно механизма на извършеното
престъпно посегателство на посочените в обвинението дата и място и неговото
авторство в лицето на подс. С.В. и св. К.И.), като по делото няма обективни
данни, които да поставят под съмнения тяхната достоверност и обективност.
Противно на доводите на защитата,
както правилно е констатирал и районният съд, изводът за авторството на
инкриминираното деяние не се разколебава от останалите ангажираните по делото
гласни доказателствени средства. В показанията си св. М.и Т.В.и С.Х., дадени
пред съда, законосъобразно допълнени с показанията на свидетелите от
досъдебното производство, потвърждават обстоятелството, че в двора на къщата им
са били намерени чужди вещи, както и съпричастността на подс. В. и св. И.към
откритите в имота им вещи, доколкото последните са били спрени на излизане от
двора им от служители на „СОТ“ ЕООД и
униформени служители. В показанията си св. Т.В.дава сведения, че същата вечер по-рано
подс. В. и св. И.са били на гости в тях, без да дава сведения за повода на
срещата им, както и относно обстоятелството дали са консумирали алкохол, като
заявява, че са си тръгнали преди процесните събития. Пред съда свидетелят М.В.
категорично отрича да е взимал участие в процесното престъпление. На така
изложеното от свидетелите съдът се довери, като констатира, че посочените от
свидетелите обстоятелства са логични и непротиворечиви, като кореспондират със
събраната по делото доказателствена съвкупност. Въззивният съд приема за
правилен извода на първоинстанционния съд, че независимо от наличните по делото
данни за съпричастност от страна на св. М.В. към инкриминираното деяние, за
което подс. В. е предаден на съд, то доколкото свидетелят не е привлечен към
наказателна отговорност от прокуратурата, то не може да се приеме, че той е пряко
заинтересован от изхода на процеса. В тази връзка следва да се посочи, че наличните
сведения за съпричастност на свидетеля М.В. към инкриминираното деяние се
извличат единствено от показанията на св. И.(племенник на подсъдимия) и
обясненията на подсъдимия В., които са останали недоказани по безспорен начин
по делото, доколкото в показанията си пред орган на разследването св. И.е
посочил, че не може да даде подробно описание на третото възприето лице, взело
участие в инкриминираното деяние. От друга страна, по повод възраженията на
защитата, застъпени във въззивната жалба, в посока, че първоинстанционният съд
безкритично е възприел на твърдението на прокуратурата, че инкриминираното
деяние е извършено от подс. В. в съучастие със св. И.и трето неустановено по
делото лице, следва да се отбележи, че дори съдът да констатира, че са налице
данни за съпричастност на други лица към инкриминираното деяние, не съществува
процесуална възможност за отмяна на присъдата и връщането на делото на
прокурора за привличане на други лица като обвиняеми. Действащото
законодателство последователно прокарва позицията си, че по делата от общ
характер господар на досъдебното производство е единствено прокурорът, като той
е органът, под чието ръководство и надзор се осъществява досъдебното
производство и единствено от неговата преценка зависи кои лица ще бъдат
привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления, който извод
произтича от текста на чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК. Извън изрично
посочените в закона случаи (които не са налице в конкретната хипотеза) съдът не
може да се намесва в досъдебното производство и да предопределя хода му,
изземвайки изключителните правомощия на прокурора и указвайки му, че следва да
бъдат привлечени в качеството на обвиняеми и други лица или и за други
престъпни посегателства. Дори данните по делото да сочат на основания за
ангажиране на наказателната отговорност на други лица, извън подсъдимите,
съдът, в това число и въззивният, не може да лиши прокурора от правото му да
повдига и поддържа обвинението, като очертае кръга на отговорните лица и
формулира обвиненията срещу тях. В конкретния казус след като прокурорът е
преценил, че има достатъчно доказателства да повдигне обвинение за извършеното
деяние единствено срещу подсъдимия В. и св. И.(за който делото е приключило със
споразумение), настоящият съдебен състав не може по реда на инстанционния
контрол да му укаже, че следва да повдигне обвинение и срещу друго лице.
В противовес на показанията на
горепосочените свидетели, както правилно е констатирал и районният съд са
единствено показанията на св. Коста И.(племенник на подсъдимия), който също е
имал процесуално качество на подсъдим по делото, но доколкото производството
спрямо него е било прекратено с протоколното определение от 18.06.2013 г. на
СРС, 23 състав, с което е одобрено постигнато споразумение между защитника и прокуратурата,
то последният е придобил качество на свидетел, спрямо другия подсъдим, по
отношение на който производство е продължило по общия ред) и обясненията на
подсъдимото лице. По време на разпита си пред първоинстанционният
съд свидетелят И.е посочил, че двамата с подсъдимия процесната вечер са били на
гости на св. М. В., където употребили голямо количество алкохол, като именно по
молба на св. М. В.двамата излезли отвън, където видели процесните чували и ги
вкарали в двора на свидетеля по негово поръчение, като на излизане от имота били
спрени от служители на охранителна фирма „СОТ“ ЕООД. В показанията си
свидетелят категорично отрича той и подсъдимото лице да са участвали в пълненето
на чувалите, както и да са знаели, че в последните имало крадени вещи. На изложеното
от свидетеля в тази му част, в която последният отрича да е бил запознат със
съдържанието на процесните чували и мотива за държането им, доколкото
последните се явяват изолирани (намиращи подкрепа единствено в обясненията на
подсъдимото лице), неубедителни и житейски нелогични, въззивната инстанция също
като първата инстанция не се довери, като намери, че имат за цел да обслужат единствено
защитната позиция на подсъдимия В.. В тази посока следва да бъдат разглеждани и
обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд. В тях същият
категорично е отрекъл да е имал съзнание, че е взел участие в инкриминираното
деяние, като е посочил, че е изпил голямо количество алкохол и не осъзнавал
какво точно се случва, както и че не е бил запознат с обстоятелството, че в
чувалите, които са го накарали да носи, е имало крадени вещи. При анализа на
обясненията на подсъдимия въззивният съд отчете двойствената им правна природа
– като средство за защита и доказателствено средство, необвързано със
задължение за установяване на обективната истина, като ги подложи на критичен
анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо съдържание и на
отношението им към останалите доказателства. Съгласно правилата за доказателствената
тежест по чл. 103, ал. 1 – ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства
или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними
празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. По повод изложеното от подсъдимия,
че не е съзнавал какво се случва поради изпитото от него количество алкохол,
въззивният съд намира, че версията му категорично се опровергава от
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, според заключението на която подс. В. бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен по време на извършване
на деянието, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Подобно на първата инстанция настоящият съдебен състав
кредитира изводите на експертите, изготвили заключението, като намира
последното за обосновано и компетентно изготвена въз основа на научен подход,
отговарящо в пълнота на поставените задачи. Въззивният съд не намери основание
да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални
познания на вещите лица, изготвили експертизата, поради което подобно на СРС дава
вяра на заключителните изводи на експертите, че към момента на извършване на
деянието подсъдимият В. бил в състояние на обикновено алкохолно опиване –
средна степен по време на извършване на деянието, като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Противно на
доводите на защитата, настоящият съдебен състав намира, че по делото не са
налични данни, който да разколебаят изводите на процесното заключение, доколкото
сведения за изпитото по-голямо количество алкохол от страна на подсъдимия
(отколкото взетото предвид от страна на експертите по време на изготвяне на
процесното заключение) са изнесени единствено от страна на подсъдимото лице по
време на предоставената му възможност от съда да даде обяснения, като
последните не намират убедителна подкрепа в останалите ангажирани по делото
доказателства, като се опровергават и от показанията на служителите на
охранителна фирма „СОТ“ ЕООД. Противно на обясненията на подсъдимия, в които
последният заявява, че е изпил 800-900 мл. водка, като е бил почти в несвяст, свидетелите И.и К.
не дават сведения спрените от тях лица да са се държали неадекватно, или да са
били видимо под алкохолно въздействие, което да е да повлияло на способността
им за реална преценка на фактите от действителността. Обясненията на
подсъдимото лице в останалата им част, а именно в частта, в която последният
дава сведения, че не е знаел какво пренася и че не е участвал в пълненето на
чувалите, а е помагал за пренасянето им по молба на св. М.В., въззивният съд също
както първата инстанция намира, че съдържат житейски нелогична версия, която от
своя страна се опровергава и от показанията на св. М.В.. Предвид горното настоящата
съдебна инстанция намира обясненията на подсъдимия, дадени от него пред първия
съд, преповторени по време на предоставената му възможност да даде обяснения
пред въззивния съд, за опит за изграждане на защитна теза, доколкото няма
логично обяснения за предприемане на описаните от него действия (по молба на непознат
да се съгласиш да пренасяш чували пълни
метали на непознато място в 05.00 ч. сутринта), с оглед на което и не им
се доверява.
От друга страна, действията на
подсъдимото лице и неговите съучастници са били наблюдавани от служителите на
СОТ, които в показанията си дават различно тълкуване на възприетите от тях
действия, като прави впечатление, че пред служителите на охранителна фирма
подсъдимия В. и св. И.са изложили различна версия за събитията, като са
оправдали присъствието си в чуждия имот, с тезата че са били гости на приятел и
са излезли, за да си купят цигари, което обстоятелство допълнително разколебава
застъпената от подсъдимия теза пред съда.
Писмените доказателства и
доказателствени средства, събрани в приобщените към делото от
досъдебното производство по реда на НПК следва да бъдат кредитирани, доколкото
същите допринасят за изясняване на цялостната фактическа обстановка по случая. Последните преценени в съвкупност с гласните доказателствени
средства са изцяло в подкрепа на обвинителната теза.
Съдът намира, че следва да
кредитира и заключението на съдебно-оценителната експертиза, от която се
установява стойността на инкриминираните вещи, към момента на деянието, като го
оценява като компетентно и обективно изготвено.
При така установената фактическа
обстановка, въззивната инстанция достигна до извод, аналогичен на формирания от
първостепенния съд, а именно, че подсъдимият правилно е признат за виновен, тъй
като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
последният е участвал в процесното
деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност, с оглед на което и
възраженията на подсъдимия и защита му, за липса на доказателства в подкрепа на
установената от съда фактология на събитията, се явяват неоснователни.
На базата на възприетите
фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до извода, че
извършеното от подсъдимия В. осъществява състава на престъпление по чл. 195,
ал.1, т.3 пр.2 , вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Обект на престъплението кражба са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване на
правото на собственост върху движими вещи. Изпълнителното деяние на кражбата се
състои в самото отнемане на вещта, изразяващо се в прекъсване на фактическата
власт на владелеца, без негово съгласие установяване на фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. От субективна страна се изисква намерение у дееца
противозаконно да присвои веща.
В случая от обективна страна
подсъдимият В. на 20.01.2010 г. около 04:50 часа в гр.София, ул. „*******, в
съучастие като извършител с К.К.И. и трето
неустановено по делото лице, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – огънал метален сегмент от оградата на имота, от където от
гараж, находящ се в имота на горепосочения адрес, отнел чужди движими вещи, подробно
описани в обвинителния акт от владението на собственика им – Н.А.К., като е прекъснал
е фактическата власт на св. К. върху инкриминираните вещи след което е установил
свое владение върху тях. Отнемането е извършено без наличие на съгласие на
предишния владелец, поради което се явява противоправно. Безспорно е, че вещите
не са били собственост на подс. В., т.е. се явяват чужди за него.
Правилни и законосъобразни са
изводите на районния съд, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на подсъдимия В. по отношение на квалифициращия признак по чл. 195,
ал. 1, т. 3 пр. 2 от НК. За осъществяването на кражбата на инкриминираните вещи
подсъдимото лице, заедно със съучастниците си, са огънали метален сегмент от
оградата на имота и преодолявайки така направената преграда за защита му, са
проникнали в помещение – гараж, находящ се в имота на пострадалия К., в който
са се намирали процесните вещи. Преграда, здраво направена за защита на лица
или имот е всяка вещ или съоръжение, което е предназначено и е от естество да
изключи достъпа на трети лица до хора или вещи, каквато безспорно се явява металната
ограда в имота на пострадалия Н.К.. Действайки по този начин, подсъдимият е
осъществил квалифициращия като по-тежко престъпление признак – извършване на
кражбата чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот.
Противно на доводите на защитата
въззивната инстанция счита, че подсъдимият е извършил деянието при форма на
вина – пряк умисъл, който се извежда от поведението на подсъдимия по време и
след извършване на деянието. Подсъдимият В. е съзнавал всички обстоятелства от
обективната страна на деянието, както и общественоопасния му характер. Последният
е съзнавал, че отнема вещи, които са чужда собственост, че отнемането им не е
въз основа на закона, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, както и наличието на квалифициращо обстоятелства – взлом, предвиждал е и
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Въззивната
инстанция намира, че подсъдимият е действал с намерение противозаконно да
присвои вещта, което е налице, не само когато деецът желае да си служи с вещта
и да я използва като своя, съобразно предназначението, по начина, по който това
би могъл да стори собственикът ѝ, но и когато се разпореди с нея
фактически или юридически в свой или чужд интерес, каквато именно е била целта
на подсъдимия. Законосъобразен е изводът на контролирания съд, че подсъдимият В.
е осъществил инкриминираното деяния в съучастие, като извършител с К.К.И. и трето неустановено по делото лице по смисъла на чл.
20, ал. 2 от НК, като и тримата са участвали в осъществяване на изпълнителното
деяние на описаното в обвинителния акт престъпление, като безспорно е налице и общност
на умисъла, тъй като подсъдимият е съзнавал, че действа съвместно с други лица
и заедно преследват определена обща цел.
За престъплението, за което подсъдимият
е признат за виновен, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ в
размер от една до десет години.
При индивидуализация на
наказанието районният съд е съобразил наличието на отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство, а именно обремененото му съдебно минало.
По отношения на отчетените от
районния съд смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивната
инстанция не се съгласява с извода на СРС, че е налице оказано съдействие от
страна на подсъдимия на органите на МВР за разкриване на престъплението. Като смекчаващи
обстоятелства настоящият съдебен състав отчита също както първия съд продължителността
на наказателното производство, за която не е налице вина на подсъдимото лице
(повече от седем години), ниската стойност на инкриминираните вещи, както
приема за такова и алкохолното въздействие, при което е осъществено
престъплението от страна на подсъдимия, доколкото алкохолът в значителна степен
отслабва задръжните процеси на нервната система.
С оглед на така отчетените смекчаващи
обстоятелства, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд
е преценил, че същите (в това число и добавеното от страна на въззивния съд) не
са достатъчни, за да бъде приложен чл. 55 от НК, а именно за определяне на
наказание под най-ниския предел или за замяна на предвиденото в закона
наказание с по-леко, като споделя решението на контролирания съд наказанието на
подсъдимото лице да бъде определено по реда на чл. 54, ал. 1 от НК.
С оглед превеса на смекчаващите
обстоятелства, настоящият съд намира наложеното на подс. В. наказание
(определено от първия съд в предвидения от закона минимум – една година „лишаване
от свобода“) за справедливо и съответно на обществената опасност на конкретното
деяние и деец, като отговаря на изискванията на наказателната репресия, и в
пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на
специална превенция.
Въззивната инстанция, подобно на
първия съд счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е
наложително същият да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното
изтърпяване на определеното му наказание „лишаване от свобода“.
С оглед изменението на НПК и
ЗИНЗС с ДВ бр.13 от 2017 г. в сила от 07.02.2017 г., въз основа на чл. 301,
ал.1, т.6 от НПК, съдът определя първоначалния режим за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ спрямо изложеното в разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС, но няма задължение и правомощие да определя типа затворническо
заведение, в което да се изтърпи това наказание. По силата на чл. 58 от ЗИНЗС,
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Тъй като
според чл. 3 от НПК, разпоредбите на последния се прилагат от влизането им в
сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни
производства, то въззивната инстанция следва /по аргумент на чл. 313 и чл. 314
от НПК/ да приложи актуалната нормативна рамка. Следователно, по силата на
чл.301, ал.1, т.6 от НПК, вр. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС, по отношение на
подсъдимия следва да се измени режима в „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието. От друга страна, изменението на НПК и ЗИНЗС изисква да не се
посочва в какво място за лишаване от свобода /тип затворническо заведение/
следва да се изтърпи наказанието /чл.301, ал.1, т.6 от НПК и чл.58 от ЗИНЗС/.
Въз основа на изложеното и с
оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият
въззивен състав приема, че обжалваната присъда в останалата ѝ част, като
правилна и законосъобразна следва да се потвърди, като намира изложените в
жалбата и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т.3, вр. с чл. 337, от НПК и чл. 334, т.6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
06.12.2016 г. по НОХД № 16187/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 22 с-в
в частта, с която е определен първоначален „строг” режим за изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода“ в затворническо заведение тип
„затвор”, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален
„общ” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, без
да определя в какво място за лишаване от свобода следва да се изтърпи
наказанието.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.