№ 1601
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20241100902564 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Джи Си Ар“ АД срещу
„Абилико“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.266 вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 396000.00 лева – неплатено
възнаграждение по договор от 22.08.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 27.12.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 19800.00 лева –
неустойка за забавено плащане по чл. 13 от договора от 22.08.2018г., начислена
за периода 19.02.2022г. - 26.12.2024г.
Ищецът „Джи Си Ар“ АД твърди, че с договор за изработка от 22.08.2018г.
ответникът „Абилико“ АД (с предишно наименование „Риск Инженеринг“ АД) му е
възложил конкретни дейности, свързани с изпълнение на проект „Актуализиране на
моделите на електрическата система и генератора на симулатор с макет на блочния
щит за управление на блок 6 на АЕЦ Козлодуй“, по който проект за изпълнител след
проведена процедура по ЗОП е бил избран „Риск Инженеринг“ АД, понастоящем с
наименование „Абилико“ АД. Посочва, че възнаграждението на подизпълнителя ищец
било определено на 330000.00 лева без ДДС или 396000.00 лева с ДДС, платими под
условие – в седемдневен срок от приемане на работата от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и
заплащане на договореното възнаграждение от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на „Риск
Инженеринг“ АД. Заявява, че изпълнението на първия етап по договора между
страните по спора бил приет от ответника възложител на 02.06.2020г., поради което
1
ищецът изпълнител издал фактура № 216/30.06.2020г. за сумата от 116400.00 лева с
ДДС. Твърди, че вторият и третият етап били приети от възложителя на 17.12.2021г., за
което изпълнителят е издал фактура № 271/17.12.2021г. за сумата от 279600.00 лева с
ДДС. Поддържа, че и двете фактури не били платени, тъй като то било обусловено от
плащането от страна на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД към „Риск Инженеринг“ АД. Сочи, че
на 11.02.2022г. било публикувано обявление в АОП за приключване на обществената
поръчка, за изпълнение на която бил сключен договора между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и
„Риск Инженеринг“ АД, поради което на 19.02.2022г. настъпила изискуемост на
вземанията на „Джи Си Ар“ АД към „Риск Инженеринг“ АД по процесните два броя
фактури, но въпреки това същите не били заплатени и до днес. Предвид изложеното,
предявява иск за сумата от 396000.00 лева, която се търси ведно със законната лихва от
завеждане на делото до окончателното й плащане, както и иск за присъждане на
неустойка в размер на 5 % от неплатената сума, предвидена в чл.13 от договора.
Пояснява, че неустойката била уговорена в размер на 0.05 % за всеки ден
неизпълнение, но не повече от 5% върху договореното общо възнаграждение, като с
оглед срока на забава се търси максималният размер на неустойката. Претендира
разноски.
Ответникът „Абилико“ АД не оспорва изложените обстоятелства, но поддържа
неоснователност на претенцията с доводи, че е кредитор на ищеца като носител на
валидно възникнало и изискуемо вземане по друго правоотношение за сумата от
9601828.33 лева, а съгласно молба уточнение от 13.08.2025г. – за сумата от 11663533.19
лева, която сума не била платена от ищеца на ответника, доколкото плащането й е
било обвързано от плащане на възнаграждение на „Джи Си Ар“ ЕООД от „Уорли
Парсънс“, което от своя страна било обвързано от плащане на възнаграждение от НЕК
на Уорли Парсънс по споразумение за консултантски услуги от 31.01.2005г.
Възражението му за съдебно прихващане с така твърдяното вземане не е било прието
за съвместно разглеждане в процеса по причина, че като спорно подлежи на
установяване, което изисква обследване на множество договори между страни,
различни от тези по настоящото дело, свързани с възложени дейности по друг обект –
изграждане на ядрена електроцентрала площадка Белене, събиране на доказателства
по реда на съдебната поръчка, установяване изискуемост на вземането, което е спорно
и е от значение във връзка със заявено възражение за изтекла погасителна давност до
датата, на която прихващането е било възможно (чл.103, ал.2 ЗЗД), както и зачитане на
съдебни решения по проявили се спорове, които имат преюдициално значение за
възникване на спорното вземане на ответника срещу ищеца, както и поради неговата
нередовност, доколкото както размерът, така и датата на твърдяна изискуемост, е
спорна и нееднозначно посочена от ответника в отговора на исковата молба,
допълнителния отговор и молбата уточнение от 13.08.2025г.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
2
следното:
Приета по делото е заповед от 03.02.2017г. на изпълнителния директор на
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с която и на основание чл.181, ал.6 ЗОП и във връзка с
Решение № ЗОП-Р-4/246/07.12.2016г. за откриване на публично състезание за
възлагане на обществена поръчка с предмет „Актуализиране на моделите на
електрическата система и генератора на симулатор с макет на блочния щит за
управление на блок 6 на АЕЦ Козлодуй“ за изпълнител на проекта бил класиран „Риск
Инженеринг“ АД. По делото няма спор и от приложено обявление на страницата на
АОП за приключване поради изпълнение на обществената поръчка се установява, че
на 11.07.2017г. е бил сключен договор именно с класирания на първо място участник.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че изпълнителят „Риск Инженеринг“ АД е с
променено наименование, а именно „Абилико“ АД, считано от 24.08.2023г.
Приет е договор № ДВ-1256-3/22.08.2018г., по силата на който „Риск
Инженеринг“ АД е възложил на „Джи Си Ар“ ЕООД изпълнение на част от дейностите
по предмета на обществената поръчка, посочени в чл.1 от договора, свързани със
замяна на симулационните компютри и работната станция на инструктора,
провеждането на функционалните изпитвания на симулатора след замяната,
проектиране на модела на системите за ел.захранване и други, които дейности, видно
от обявление за приключване на договор за обществената поръчка (л.21 от делото)
представляват 51.09 % от възложените на „Риск Инженеринг“ АД работи по основния
договор. Видно от справка в ТРРЮЛНЦ дружеството подизпълнител се е
преобразувало, като с вписване от 02.10.2020г. „Джи Си Ар“ ЕООД, ЕИК *********, е
променило правно-организационната си форма в ЕАД, като понастоящем е „Джи Си
Ар“ АД, ЕИК ********* (с промяна от 09.10.2020г.).
Съгласно чл.3 от договора от 22.08.2018г. дължимото от възложителя ответник
на изпълнителя ищец възнаграждение било определено на 330000.00 лева без ДДС,
съответно 396000.00 лева с ДДС, платимо в седемдневен срок след приемане на
работата и след извършено плащане на работата от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на „Риск
Инженеринг“ АД. Определени били три подетапа на изпълнение, като за първият
(завършване на функционалните изпитания на симулатора след замяна на
симулационния компютър) договореното възнаграждение възлизало на 97000.00 лева
без ДДС, вторият (завършване на монтаж, настройка функционални изпитания и
въвеждане в експлоатация)– 200000.00 лева без ДДС и третият (издаване на
екзекутивната документация) – 33000.00 лева без ДДС. Съгласно чл.13
неизпълнението на договора било санкционирано с неустойка, дължима от
неизправната страна в размер на 0,05% от възнаграждението за всеки ден от
неизпълнението, но не повече от 5 % върху тази стойност.
Представен е двустранно подписан протокол от 02.06.2020г. (л.17), с който
3
страните са удостоверили успешното завършване в пълен обем на дейностите от
първия етап и са се съгласили, че същите подлежат на заплащане. Въз основа на
протокола ищецът е издал фактура на ответника № 216/30.06.2020г. за сумата от
116400.00 лева с ДДС, която също е двустранно подписана (л.18). Приет е също
протокол от 17.12.2021г. (л.19 от делото), удостоверяващ точно изпълнение на работите
от страна на „Джи Си Ар“ АД по етап втори и трети с констатация, че дейностите
подлежат на заплащане. Документът носи подписи на представляващи двете страни на
договора. Въз основа на този протокол била издадена фактура № 271/17.12.2021г. за
сумата от 279600.00 лева с ДДС. Нито един от така съставените документи не е бил
спорен в процеса.
Видно от обявление на страницата на АОП от 11.02.2022г. процедурата по
обществена поръчка, открита с решение № ЗОП-Р-246/07.12.2016г., по която
възложител е „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а изпълнител е „Риск Инженеринг“ АД,
съответно подизпълнител е „Джи Си Ар“ АД, е обявена за приключила, поради
изпълнението на договора в пълен обем – л.22 от делото.
Страните не спорят и ответникът не твърди да е извършил плащане по договора
от 22.08.2018г. на сумата от 396000.00 лева по издадените два броя фактури, като няма
спор по твърдението, че изискуемостта на вземането е настъпила на 19.02.2022г. или в
седемдневен срок от публикуване на обявлението за приключване на процедурата по
обществена поръчка.
Не се спори и се установява при изчисление, че ответникът е в просрочие на
задължението си за срочно плащане на възнаграждението с повече от 100 дни към
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. Приемането на извършената работа при
договора за изработка обхваща два момента: фактическото получаване на
изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Релевантни за приемането на работата по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД са
както изричното изявление на възложителя, че счита работата за съобразена с
договора, така и извършените от него конклудентни действия, придружаващи или
последващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо признание за съответствие между изпълненото и
възложеното с договора.
По делото не се спори, че възложените на ищеца дейности са били изпълнени
точно, удостоверено с подписаните между страните протоколи за приемане на
работата, които съставляват недвусмислено изрично изявление на възложителя, че
4
изпълненото напълно отговаря на възложеното. Не е спорно и се установява от
приетия договор, че дължимото от възложителя на изпълнителя възнаграждение
възлиза на търсената с исковата молба сума от 396000.00 лева с ДДС, на която
стойност са и издадените два броя фактури, която стойност е напълно съизмерима с
процента превъзложени на подизпълнителя работи – 51.09 % (така в обявлението на
страницата на АОП от 11.02.2022г.). С оглед липсата на твърдения, съответно
доказателства за извършено плащане, сумата по предявения главен иск се явява
дължима, тъй като вземането е изискуемо, считано от 19.02.2022г. при зачитане на чл.3
от договора между страните, че плащането следва да се извърши след приемане на
работата и до седем дни от извършеното от възложителя „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на
изпълнителя „Риск Инженеринг“ АД плащане на работата по основния договор за
възлагане на обществената поръчка с предмет „Актуализиране на моделите на
електрическата система и генератора на симулатор с макет на блочния щит за
управление на блок 6 на АЕЦ Козлодуй“. Доколкото с обявлението на страницата на
АОП, което е от 11.02.2022г., е посочено, че договорът се прекратява поради пълното
му изпълнение, съдът приема, че плащане е било осъществено по основния договор
най-късно на датата на публикуване на обявлението. По този въпрос между страните
също не е възникнал спор в процеса. Така установените факти обосновават
основателност на иска по чл.266 вр.чл.79 ЗЗД.
Основателен и доказан се явява и акцесорният иск за присъждане на неустойка
за неизпълнение в размер на 19800.00 лева или 5% от стойността на поръчката с ДДС,
каквато е текстовата редакция на чл.13 от договора. В нея е предвидена неустойка,
платима от неизправната на насрещната страна, в случаите на допуснато неизпълнение
на свое договорно задължение. Просрочието също съставлява неизпълнение на
договорно задължение, а именно на задължението по чл.8 вр.чл.3 от договора за
срочно плащане на възнаграждението. В този смисъл, макар и общо формулирано,
задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение възниква и при забава в
плащането на договореното възнаграждение. Доколкото забавата надхвърля 100 дни
към датата на депозиране на иска, то вземането за неустойка, което ищецът има към
ответника, е в размер на 5 % от цената по договор с ДДС и възлиза на търсените
19800.00 лева.
По разноските
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които възлизат на 16632.00 лева - държавна такса.
Търсените разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат. Видно от
приложен договор за правна помощ договореният хонорар за водене на делото е бил
определен на 20400.00 лева (л.25 от делото), платими по посочената в договора
5
банкова сметка. До приключване на съдебното заседание не са били представени
доказателства за реалното им плащане, поради което и по аргумент от т.1 на ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, не се присъждат.
С постъпила на 15.10.2025г. молба от ищеца на електронната поща на съда
ищецът представя доказателства за плащане на възнаграждението, но молбата е
изпратена в 16.06 ч., което след приключване на делото в открито заседание, на което
делото е обявено за решаване, а именно – 14.40 ч. В съдебната практика няма
колебание, че се присъждат само тези разноски, на които страната има право и за
реалното плащане на които са били представени доказателства до приключване на
съдебното дирене. Ето защо, късното им представяне е пречка за уважаване искането
на ищеца за присъждане и на този разход.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Абилико“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Вихрен“ № 10, да заплати на „Джи Си Ар“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №
40, Бизнес център Европарк, следните суми:
на основание чл.266 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД - сумата 396000.00 (триста деветдесет
и шест хиляди) лева – неплатено възнаграждение по договор от 22.08.2018г.,
ведно със законната лихва от 27.12.2024г. до окончателното плащане;
на основание чл.92 ЗЗД - сумата 19800.00 (деветнадесет хиляди и осемстотин)
лева – неустойка за забавено плащане по чл.13 от договор от 22.08.2018г.,
начислена за периода 19.02.2022г. - 26.12.2024г.;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 16632.00 (шестнадесет хиляди шестотин
тридесет и два) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6