№ 6746
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20211110159255 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 25 ГПК.
Предявени са от Д. В. К. срещу .... /..../ (уточнителна молба от 01.11.2021г.) конститутивни
искове за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед № РД-02-16-
823/20.08.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за възстановяване на длъжността, заемана преди
уволнението – „главен специалист в отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансово-
стопански дейности“ при .... /..../– чл.344, ал.1, т. 2 КТ. Претендират се разноски за
производството.
Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца Д. В. К. факти:
наличие на безсрочно трудовото правоотношение с ответника до 04.10.2021г. /датата
на връчване на уволнителната заповед/;
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение;
незаконност на уволнението, поради нарушаване на императивните разпоредба на чл.
195 КТ и на следващо място - незаконност на уволнението по същество /твърди се, че
не са извършени нарушения на трудовата дисциплина/, както и нарушение на чл. 189,
ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание;
Възраженията на ответника .... /..../, изложени в писмения отговор, произтичат от следните
твърдени от него факти:
наличие на безсрочно трудово правоотношение с ищеца;
1
извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането
на дисципинарно наказание „уволнение”;
спазване на императивните разпоредби на КТ досежно дисциплинарната процедура по
неговото налагане /чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, вкл./.
В тежест на ищеца е да установи безсрочния характер на съществувалото между страните
трудово правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено
законосъобразно, което в конкретния случай включва: установяване, че при налагане на
дисциплинарното наказание са спазени императивните разпоредби на чл.193, чл. 194 и чл.
195 КТ; че ищеца е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и
че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършените нарушения.
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от страните, но
фактически не се оспорва съществуването на безсрочно трудово правоотношение между тях,
прекратяването на трудовия договор на посоченото основание, както и заеманата от ищеца
длъжност, като тези обстоятелства не се нуждаят от доказване и СЪДЪТ ГИ ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНИ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Не е формиран спор между страните по делото, че същите са били обвързани от трудов
договор за неопределено време, като ищеца е заемал при ответника .... длъжността „главен
специалист в отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансово-стопански дейности“, от
която бил освободен със Заповед № РД-02-16-823/20.08.2021г., на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 и чл. 188, т. 3 КТ с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.
187, ал. 1, т. 3 и т. 7, чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за извършени системни нарушения
на трудовата дисциплина. Заповедта е връчена на ищеца на 04.10.2021г., видно от
отбелязването върху нея, от която дата е породила конститутивния си правен ефект.
С атакуваната заповед работодателят е упражнил е дисциплинарната си власт, като е
наложил на ищеца най-тежкото дисциплинирано наказание “уволнение”.
Работодателят, като носител на субективното преобразуващо право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да докаже, че
законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на доказване
законността на атакуваното уволнение е върху работодателя.
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в
чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес, са нарушаване на императивната разпоредба на чл.195 КТ, по същество
– неизвършване на сочените нарушения на трудовата дисциплина и нарушение на чл. 189,
2
ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание. По отношение на тези доводи съдът
намира следното:
Не е предмет на спор между страните, че преди да наложи дисциплинарното наказание
работодателя е изпълнил и вменените му по смисъла на чл. 193 КТ задължения, като е
изискал обяснения за всички факти, свързани с наложеното дисциплинарно наказание.
По делото са приложени дадените на 04.08.2021г. писмени обяснения на ищеца, в които той
е изразил становището си. Обстоятелството, че обясненията са дадени по повод на
процесните нарушения не се оспорва от ищеца, а и се установява от техния текст. Нормата
на чл. 193, ал. 1 КТ не изисква работодателят да уведоми работника относно намерението си
да му наложи съответното дисциплинарно наказание. С цитираната норма е дадена
възможност на работника да се защити във връзка с конкретното извършено от него и
посочено като извършено нарушение на трудовата дисциплина. Затова, именно в хода на
дисциплинарното производство, т.е. след откриване на нарушението, но преди налагане на
следващото се за него дисциплинарно наказание, за субекта на дисциплинарната власт
съществува задължение да изслуша устно или да поиска писмените обяснения на
провинилия се работник. Дали ще се съобрази с тях и ще ги вземе предвид при преценка
вида на дисциплинарното наказание или не, е въпрос, който е изключителен прерогатив на
работодателя. Или, за да е налице изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, е
необходим и достатъчен само фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание
субектът на работодателската власт е поискал обяснения от работника във връзка с
конкретното дисциплинарно нарушение. Работодателят няма задължение да уведомява
работника, „че се провежда дисциплинарно производство“, доколкото Кодекса на труда не
регламентира подобно производство, като някаква формална процедура, а определя
предпоставки, които трябва да се спазят задължително преди издаване на заповедта, което
както се установи по-горе в настоящия случай е изпълнено от ответника.
Спазени са и формалните изисквания на закона относно срока за налагане наказанието по
чл. 194 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението – кога е извършено и в
какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. За
наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
Съгласно константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК / решение № 849/12.02.2011г. на
ІVг.о., Решение № 266/26.09.2011г. по гр. д. № 311/2011г. на ІІІ г.о., решение №
432/07.11.2011г. по гр.д. № 65/2011г. на ІV г.о. и др./ е прието, че мотивирането на заповедта
е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по
чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити
ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение
относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че
задължителните реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ могат да се съдържат, както в един акт, така
и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя по
3
време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.
В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна степен
мотивирана от обективна и субективна страна – описани са видът на нарушенията и в какво
конкретно се изразяват, периодите, в който са извършени, датата на установяването им и
формата на вина. Фактическите обстоятелства в заповедта работодателят е квалифицирал
като нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина/
във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3 /неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила;/ и т. 7 /неизпълнение на законните нареждания на
работодателя;/.
В заповедта за уволнение е посочено, че 1. по време на ползвания от Д.К. платен годишен
отпуск от 29.07.2021г. до 30.07.2021г., управляваният и стопанисван от него автомобил ... с
рег. № .... не е домувал на паркинга на ...., както и на определеното със Заповед № РД-02-14-
894/16.10.2020г. място за домуване на автомобила, като по този начин К. е нарушил чл. 32,
ал. 1 от Вътрешните правила за организация на стопанските дейности в .... и не е спазил
Заповед № РД-02-14-894/16.10.2020г. за управлението и стопанисването на автомобила; 2.
Видно от месечните сведения на автомобил ... с рег. № ....за месеците май и юни 2021г.,
одобрението не е извършено от съответния член на политическия кабинет, който е бил
обслужван, с което не е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от Вътрешните правила за
организация на стопанските дейности в .....
С оглед на изложеното съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е
законосъобразна.
При това положение следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца за незаконност на
уволнението, които са свързани с неизвършването на посочените в заповедта
дисциплинарни нарушения, както и с нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на
делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищеца оспорва,
че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от работника или
служителя. В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника не е проведено
успешно по делото.
Наред с това съгласно чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е само виновното
неизпълнение на трудовите задължения. Примерно изброяване на видовете нарушения на
трудовата дисциплина е дадено в чл. 187 КТ.
Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява
несъответствие между дължимо и фактически осъществено поведение. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите
задължения на работника или служителя. Техният обем и характеристика произтича от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - работата, за която
са се уговорили страните при спазване на установената трудова дисциплина - чл. 124 КТ. В
4
този смисъл спазването на трудовата дисциплина означава спазване на техническите и
технологически правила на трудовия процес и на правомерните разпореждания на
работодателя във връзка с него при съблюдаване на изискването за добросъвестност.
По отношение на нарушението, сочено в т. 1 от уволнителната заповед: От събраните по
делото писмени доказателства – неоспорени от страните, се установява безспорно, че в
периода от 29.07.2021г. до 30.07.2021г. Д.К. е бил в законоустановен платен годишен
отпуск, което се признава и от самия ответник в заповедта за уволнение, като за този период
ищеца е бил заместван от колегата си Веселин Пламенов Кръстанов /Заповед № РД-02-17-
2674/29.07.2021г./. Видно от депозираните по реда на чл. 193 КТ писмени обяснения на
ищеца поверения му автомобил ... с рег. № .... на 29.07.2021г. до обяд е бил паркиран на
паркинга, след това докаран в ...., а на 30.07.2021г. е бил управляван от заместващия го
колега О М.
Служебно известно е на съда, а и при справка от публично достъпния сайт на ....то
https://www.mrrb.bg/bg/ministerstvo/ministur/kontakti/, че същото се намира на адрес гр.
София, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 17-19. Това е видно и от бланката, върху която е
изготвена процесната уволнителна заповед. Видно от Заповед РД-02-14-894/16.10.20г. на
ищеца Д.К. е наредено да управлява и стопанисва автомобил „...“ ..., ДК № ...., като е
определено същия да домува на адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“, паркинг.
По отношение на нарушенията, сочени в т. 2 от уволнителната заповед:
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на стопанските дейности в ....
/приложени по делото/ отчитането и контролът по използването на автомобилите от
автопарка на .... се извършва с месечен пътен лист и месечно сведение, попълнени от
водачите на автомобилите, като съгл. ал. 3 месечното сведение се изготвя ежемесечно до
05-то число на месеца, следващ отчетния, одобрява се от прекия ръководител и заедно с
пътния лист и фискалните бонове се предават на отговорника по автотранспорта, който
ги проверява и предава в отдел СП, Дирекция ФСД за обработка. Съгл. ал. 4 на този член
при неспазване на изискванията на чл. 39 и чл. 40 отговорните лица носят и имуществена,
и дисциплинарна отговорност.
От горното следва, че крайният срок за изтогвяне на месечната справка за м.май е бил
05.06.2021г., а за м.юни – 05.07.2021г. Видно от дадените обяснения по чл. 193 КТ, както и
от събраните писмени доказателства за периода от 03.06.2021г. до 09.06.2021г., вкл. ищецът
К. е бил в отпуск по болест, за което на работодателя е представен своевременно болничен
лист /л.32/ - по отношение на последното не се спор; а за периода от 24.06.2021г. до
08.07.2021г. на К. е било разрешено използване на отпуск по бащинсто по чл. 163, ал. 8 КТ,
т.е. последният е бил в обективна невъзможност да изготви и представи във визирания срок
процесните две месечни справки. Наред с това се установява също, че тези справки са
изготвени и представени със всички изискуеми съгласуващи подписи от С Г – Главен
специалист в отдел Стопански дейности, Дирекция ФСД.
По изложените дотук съображения съдът приема, че ответника не е провел пълно и главно
5
доказване ищеца да е извършил действия/бездействия, които да съставляват неизпълнение
на възложена работа или неизпълнение на други трудови задължения, визирани в т. 1 и т. 2
от заповедта за уволнение, поради което и съда не може да приеме, че ищеца е извършил
вменените му в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, още по-малко
да ги е извършил при условията на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
При налагане на всяко дисциплинарно наказание следва да се прецени изискването за
съответствие между извършено нарушение и наложено дисциплинарно наказание по чл. 189
КТ, което е част от преценката за неговата законност.
По приложението на чл. 189 КТ съдебната практика е уеднаквена с редица решения на ВКС:
решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. ІV г. о. ВКС; решение № 112 от
07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. ІV г. о., решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. №
46/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 36 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 2546/2017 г., г. к.,
ІІІ г. о. на ВКС и т. н. В тази задължителна съдебна практика непротиворечиво се приема, че
преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства,
имащи отношение към действията на служителя, в това число: характера на извършваната
дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение
на работника/служителя към конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението се
съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Следва да се съобрази дали в нарушенията се проявява устойчивост в неправомерното
поведение на работника или служителя и дали поведението му не нарушава в значителна
степен отношенията на доверие между служител и работодател.
Настоящият състав намира, че извършените от ищеца действия /бездействия/, в случай, че се
приеме да са извършени, както и да представляват дисциплинарни нарушения, което както
бе посочено по-горе не бе установено от ответника /чл. 154 ГПК/, ценени при условията на
чл. 189 КТ не дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца, поради което заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
За да бъде уважен конститутивният иск за възстановяване на работника или служителя на
предишната работа, предвид акцесорния му характер, следва уволнението да бъде отменено
като незаконно. Наред с това трудовото правоотношение следва да може да бъде
възстановено такова, каквото е било преди уволнението. Тъй като извършеното уволнение е
незаконно, а страните са били обвързани от трудов договор за неопределено време /за
последното не се спори между страните/, съдът приема, че ищецът е носител на
потестативното право за възстановяване на предишната работа. При това положение
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
6
Относно отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за
производството, но околкото такива не са своевременно поискани, а и липсват
доказателства реално да са сторени, не се присъждат.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
държавна такса за уважените искове в размер на 120 лв. /2х60 лв. за неоценяемите искове по
чл. 344, ал. 1 , т. 1 и 2 КТ/.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Д. В. К. с ЕГН **********, с адрес ..., от длъжността „главен специалист в
отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансово-стопански дейности“ при .... /..../,
извършено със Заповед № РД-02-16-823/20.08.2021г. на .....
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Д. В. К. с ЕГН ********** на
длъжността „главен специалист в отдел „Стопански дейности“, дирекция „Финансово-
стопански дейности“ при .... /..../.
ОСЪЖДА ...., със седалище и адрес на управление ... да заплати на ... с ЕГН ********** и
съдебен адрес гр. ..... – .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 650 лв. – р...
ОСЪЖДА .... /..../, със съдебен адрес .... – чрез адв. К., да заплати по сметка на Софийския
районен съд сума в размер на 120 лв. – държавна такса за производството.
ОТХВЪРЛЯ искането на .... /..../за присъждане на разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от 22.06.2022 г., за което страните са надлежно уведомени в о.с.з. от 08.06.2022г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7