Р Е Ш Е Н И Е
516/30.5.2019г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на тринадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2634/2018
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД гр. София, против Т.В.Т. ***,
в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни
установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от
Договор за кредит № 231051/12.02.2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД
и ответника, по който поръчителят „Фератум Банк“ ЕООД е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор въз основа на Договор за гаранция № 231051, след което
задълженията на длъжника са прехвърлени с Договор за цесия от 01.12.2017 г., от
поръчителя на ищеца, за което има образувано заповедно производство - ЧГД №
874/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 431/30.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 800.00 (осемстотин) лева – непогасена
главница по Договор за кредит № 231051/12.02.2015 г., ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 27.03.2018 г. до окончателно плащане; с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 95.92 (деветдесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки) лева – неплатена договорна лихва върху главницата за периода от
14.03.2015 г. (датата на първата неплатена
вноска) до 11.08.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 440.00 (четиристотин и четиридесет) лева – договорено възнаграждение /„административна
такса“/ при принудително събиране на вземането; с правно основание чл. 11, ал.
2 ЗПК, чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 464.08 (четиристотин шестдесет е четири лева и осем стотинки) лева – договорено възнаграждение за поръчителство с
одобрен от кредитора гарант /такса за гаранция/, както и насрещно възражение от
потребителя - ответник против кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на отделни клаузи от договора между
страните като неравноправни.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и ответника като длъжник, бил
подписан Договор за кредит № 231051/12.02.2015 г, сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние (електронна поща: уеб-сайт) във формата на електронен
документ, при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона
за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по
отпускане на заема били описани в Общи условия, уреждащи отношенията между
„Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяни от
дружеството потребителски кредити. Съгласно сключения от страните договор,
длъжникът декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната
информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.
8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и
тези посочени в Общите условия. Със сключване на договора за кредит, длъжникът
удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички
условия на индивидуалния договор и Тарифата на „Фератум България“ ЕООД в
случаите, в които същата е приложима, както и с Общите условия, неразделна част
от същия. По силата на сключения Договор на 12.02.2015 г, в полза на длъжника
бил отпуснат кредит в размер на 800 лева, който е следвало да бъде върнат ведно
с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 95.92 лева, за срок от
180 дни – до 11 август 2015 г.. Кредиторът „Фератум България“ ЕООД, предложил
обезпечение, предоставено от гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било
одобрено и лицензирано. В тази връзка на 12 февруари 2015 г. между длъжника и
гаранта бил сключен Договор за гаранция № 231051, по силата на който „Фератум
Банк“ ЕООД се задължавал, солидарно с длъжника, в полза на кредитора да
гарантира изпълнението на задълженията по Договора за кредит. Съгласно чл. 5 от
Общите условия, длъжникът се задължил да плати на Гаранта такса в размер на 464.08
лв. определен в Договора за гаранция. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на задълженията от длъжника кредиторът имал право да предяви
претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е
поискал удовлетворяване от длъжника. Длъжникът не изпълнил задължението си да
върне отпуснатия кредит в уговорения срок – до 11 август 2015 г., след която
дата вземането било изискуемо в пълен размер, поради което кредиторът поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант, при което „Фератум Банк“
ЕООД погасило дължимата сума в пълен размер и встъпил в правата на кредитора.
Съгласно чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в
случай, че длъжникът изпадне в забава и не върне, която и да е от дължимите
вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се
начислявала сума за събиране на вземането, в зависимост от просрочието, която
за конкретния случай била в размер на 440 лв. и представлявала „административна
такса“.
На 01.12.2017 г. бил сключен Договор за продажба на
отпуснати и необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение 1 от
01.12.2017 г. между ищеца (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент), по силата
на който вземането било прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което
било образувано ЧГД № 874/2018 г., по описа на РС Шумен и съдът издал Заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника.
С исковата молба ищецът моли уведомлението за цесията
да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата молба и
доказателствата, както и да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи, както следва: 800 лв. - главница по Договор за кредит №
231051/12.02.2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 12 февруари 2015 г.;
95.92 лв. - договорна лихва за периода от 14 март 2015 г. - датата на първа
вноска до 11 август 2015 г. - датата на последната вноска; 440 лв. -
административна такса за събиране на вземането; 464.08 лв. - такса за гаранция;
22.09 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 12 август
2015 г. /датата на настъпване на забавата/ до 23 март 2018 г. /дата на подаване
на заявлението/, както и законна лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. С последваща молба
искът за мораторна лихва е оттеглен. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение.
В писменият отговор на исковата молба назначеният
особен представител на ответника оспорва предявените искове, като счита, че
ищецът не е активно легитимиран да води настоящия иск - намира, че не са
представени доказателства за надлежно уведомяване на ответника от цедента за
прехвърленото вземане съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Излага
подробни съображения за неоснователност
и предявява възражение за неравноправност на клаузи в договора, както следва:
относно сумата за „такса гаранция“ от 464 лв.
- поради неспазване на формата при сключването на договора; относно сумата
„административна такса за събиране на вземането“ от 440 лв. - поради липсата на
подпис от страна на ответника за поемането на това задължение и липса на такава
договорна клауза.
В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът не
се явява като подава становище, с което поддържа предявените искове. Особения
представител на ответника паддържа становището изложено в отговора на исковата
молба относно липсата на процесуална легитимация на ищеца и неоснователност на
предявените искова, както и относно неравноправния характер на договорените
клаузи.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Абсолютна положителна предпоставка за допустимост на
производството е наличието на процесуална легитимация у ищеца да предяви иск,
което е предпоставено от надлежно уведомяване на длъжника от цедента за цесията
между него и ищеца по предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на
вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в
който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви.
Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на
страните по него – цедент и цесионер. С постигане съгласието на страните
цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде
съобщена на длъжника - съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Следователно субектът комуто трябва
да бъде връчено съобщението за цесията е длъжникът, но неспазването на
задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на
договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на
длъжника срещу възможността да изпълни на кредитор, който от своя страна се е
разпоредил с вземането.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК изрично предвижда,
че кредиторът може да прехвърли вземането си по Договор за потребителски кредит
на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Такава в случая
е предвидена в клаузата на чл. 10 от Договора, според която заемодателят има
право по всяко време да прехвърли правата си по Договора за паричен заем на
трето лице. Съдебната практика е еднозначна, че е допустимо, както е сторено и
по настоящото дело, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената
цесия на длъжника (Р. № 137/2.06.2015 г., ГД № 5759/2014 г., III г. о.; Р. №
156/30.11.2015 г., ТД № 2639/2014 г., ІІ т. о. и др.).
В настоящия случай от ищеца към исковата молба е
приложено Уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия
от старият кредитор - „Фератум Банк” ЕООД, чрез упълномощения нов кредитор -
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, което да бъде връчено на
ответника от съда. Следователно правното твърдение на цесионера – ищец е, че
длъжникът е известен за цесията, като се сочи получаване на писмено уведомление
до длъжника като приложение към исковата молба, по която е образувано
настоящото исково производство.
По отношение на поддържаното известяване, чрез
връчване на длъжника на Уведомление /л. 20/ като приложения към исковата молба,
настоящият състав на ШРС намира следното: Във формираната, с редица решения на
ВКС, съдебна практика (Р. № 3/16.04.2014 г., ТД № 1711/2013 г., I т. о.; Р. №
78/9.07.2014 г., ТД № 2352/2013 г., II т. о.; Р. № 123/24.06.2009 г., ТД №
12/2009 г., II т. о. и др.) действително се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомяването на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Следва да се отбележи, че в настоящото
производство длъжникът е представляван от назначен от съда особен представител,
след провеждане на процедура по чл. 47 ГПК, комуто са били връчени съдебните
книжа, поради което в случая Уведомлението за цесията, съставляваща приложение
към исковата молба, е връчено не на ответника – длъжник или на негов
упълномощен представител, а на назначеният му, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
особен представител. Следователно, до фактическо връчване на книжата на длъжника,
сред които и Уведомление за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект
по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на Уведомление на
особеният представител на ответника не може да се приравни на нотифициране на
длъжника поради особения характер на представителството, осъществявано от
назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител. Особеният представител
може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от него отсъстващ ответник. Следователно получаването от
негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в
материалното правоотношение, като заменянето на предходния кредитор с нов, няма
да произведе този ефект (в този смисъл Р. № 74/27.07.2017 г., ВТД № 154/2017
г., по описа на БАС; Р. № 2350/7.04.2017 г., ВГД № 5905/2016 г., по описа на
СГС и др.).
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не е
провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответника за
прехвърляне на вземанията, а дори и такива вземания по договора да
съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси
изпълнението им – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което правата на новият
кретитор да търси вземанията си от ответника не са консолидирани,
непротивопоставими са на длъжника и той не би могъл да претендира изпълнение на
задълженията по договора за потребителски кредит от ответника.
В хипотезата, когато се установи, че ответникът не е
уведомен за цедиране на вземането по предвидения ред последицата е недопустимост
поради липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви иска. Произнасянето
на съда е с определение, а когато недопустимостта е установено след даване ход
по същество, съдът следва с решението да постанови прекратяване на
производството поради недопустимост, като в тази част произнасянето има
характер на определение и подлежи на обжалване с ЧЖ в едноседмичен срок.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски
в исковото и заповедното производства следва да останат за негова сметка.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
Прекратява производството образувано по искова молба
от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин,
ПК 1527, чрез пълномощника юриск. А., против
Т.В.Т., с ЕГН: **********, постоянен и настоящ адрес ***, в която, по реда на
чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, са предявени, в условията на първоначално
обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за
признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува парично вземане, произтичащо от Договор за кредит №
231051/12.02.2015 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и ответника, по
който поръчителят „Фератум Банк“ ЕООД е встъпил в правата на удовлетворения
кредитор въз основа на Договор за гаранция № 231051, след което задълженията на
длъжника са прехвърлени с Договор за цесия от 01.12.2017 г., Приложение Г от
01.12.2017 г., от поръчителя на ищеца, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 874/2018 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена
Заповед № 431/30.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
както следва: с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.
146, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 800.00 (осемстотин)
лева – непогасена главница по Договор за кредит № 231051/12.02.2015 г., ведно с
искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.03.2018 г. до окончателно плащане; с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. 99,
ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 95.92 (деветдесет и пет лева и деветдесет и
две стотинки) лева – неплатена договорна лихва върху главницата за периода от
14.03.2015 г. (датата на първата неплатена
вноска) до 11.08.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 440.00 (четиристотин и четиридесет) лева – договорено възнаграждение при принудително
събиране на вземането /„административна такса за събиране на вземането“/; с
правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, чл. 286, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 464.08 (четиристотин шестдесет е четири
лева и осем стотинки) лева – договорено възнаграждение
за поръчителство с одобрен от кредитора гарант /такса за гаранция/, ведно с прието за
съвместно разглеждане насрещно възражение от потребителя - ответник против
кредитора - ищец с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделни клаузи от Договора за заем, като недопустимо, поради липса на процесуална легитимация
на ищеца.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Решението има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок пред ШОС, считано от датата на
получаване на съобщението за изготвяне, на основание чл. 274 и сл. ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № 874/2018 г., по
описа на PC – Шумен, да се върне в
състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:……………