Р Е
Ш Е Н
И Е № 260002
гр. Пловдив, 31.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, Х-ти граждански състав, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдия Андреева въззивно гражданско дело № 101 по описа на съда за 2021 година съдът констатира следното:
Производства
по реда на чл. 248 и 250 ГПК.
Подадена е молба с вх. №
270594/22.12.2022 год. по описа на Окръжен съд –Пловдив, от С.П.Ж./Т./, като ЕТ
„С.-Т-С.Т.“, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана от адв. Р. П., с която се
иска допълване на постановеното по делото Решение № 260289/29.11.2022 год., по
реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК. Молбата за допълване се основава на твърденията,
че съдът не е взел предвид изложените във въззивната жалба подборни твърдения,
че не са били извършвани изпълнителни действия по ИД №398/2011 год., по описа
на ЧСИ С.Г., за периода от 04.09.2013 г. до 16.12.2015 г., в следствие на което
делото е било прекратено по силата на закона, предвид настъпилата перемпция.
Като последица частният съдебен изпълнител не е имал право да издаде обжалвания
съдебен акт. Сочи се, че настоящата инстанция не е взела отношение по тези
оплаквания и само е препратила към Решение № 1365/07.11.2022 год., което също
било непълно. Сочи се още, че цитираното решение не се ползва със сила на
присъдено нещо, поради което настоящият съд следвало да се съобрази с
обстоятелството, че същото било непълно, или съдът, следвало да направи
собствена преценка, досежно възражението за настъпила перемпция по
изпълнителното дело. В случай, че молбата по чл. 250 ГПК бъде уважена, се иска
и допълване на решението в частта за разноските, като на молителката се
присъдят направените от нея разноски по заплащане на държавна такса в полза на
ПОС и всички други такси и разноски за администриране на подадената жалба.
В срок е постъпил отговор от С.П.Ж.
в лично качество, с който се твърди, че молбата е допустима и основателна и се
моли същата да бъде уважена.
С депозираните отговори С.А.Т. и Б.А.Т.
също изразяват становища за допустимост и основателност на подадената молба и
искат уважаване на същата.
Постъпило е и становище от „Юробанк
България“ АД, чрез юрк. С.Т., с което се иска оставяне на молбата без уважение,
доколкото постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен и подробно
мотивиран. Сочи се, че чл. 435, ал. 3 ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнението да обжалва само на две, конкретно посочени в закона, основания,
които в настоящия случай не са налице. Наведените в молбата оплаквания за
настъпила перемпция се сочат като ирелевантни, доколкото излизат извън
лимитативно изброените възможност за обжалване в чл. 435, ал. 3 ГПК. Иска се
молбата да бъде оставена без уважение.
По
отношение на допустимостта:
Съдът
намира и двете подадени молби за допустими, тъй като същите са подадени от
легитимирана страна в производството и в едномесечния срок от постановяването
на необжалваем съдебен акт, доколкото в частта си с характер на решение актът е
окончателен съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК.
За преценка основателността на
молбите съдът съобрази следното от фактическа страна:
Настоящото производството е
образувано по жалби на: Б.А.Т., С.П.Ж. /Т./, лично и като ЕТ „С. Т“, ЕИК ***, и
А.Б.Т., като с всяка от жалбите се атакува Постановление от дата 27.05.2020
год., на ЧСИ С.Г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №
20118250400398/2011 г. по описа на кантората на съдебния изпълнител.
В жалбата на С.Ж. се сочат
нарушения, свързани с: уведомяването й за изготвеното постановление; влизането
в сила на предходни актове на ЧСИ; нарушения на закона, свързани с извършването
на изпълнителни действия през време на извънредното положение. Освен това се
излагат аргументи за настъпила перемпция по отношение на изпълнително дело №
398/2011 год.; за срочност на учредената договорна ипотека; неуведомяване на
съпруга недлъжник относно изпълнителните действия по отношение на съсобствения
имот.
В хода на производството, с молба
вх. № 261918/19.01.2021 год., подадена от един от жалбоподателите, настоящият
въззивен състав е уведомен, че са налице: висящо пред ВКС производството по
реда на чл. 303 ГПК във връзка с влезли в сила решения на ПОС и ПАС, по повод
Разпределение от дата 01.06.2018 год.; депозирана в ПОС жалба срещу отказа на
ЧСИ С.Г.да издаде на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК постановление за
прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 398/2011
год. Предвид тази информация и на основание преюдициалността на поставените за
разглеждане въпроси по тези производства по отношение на настоящия спор, е
поискано от съда да постанови спиране на настоящото дело. Молбата е уважена и с
постановеното определение производството се спира до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на производството пред ВКС и производството по жалба с вх. №
10883/04.08.2020 год.
На по-късен етап, по делото е било представено
доказателство, че ВКС се е произнесъл с Решение № 60/20.04.2021 год., с което е
оставил без уважение молбата по чл. 303 ГПК за отмяна на решение №
50/13.04.2020 год. по гр. д. № 127/2020
год., с което е потвърдено Разпределение, изготвено на 01.06.2018 год. по ИД № 398/2011
год.
В последствие е представен по делото
и препис от Решение № 1365/07.11.2022 год., постановено по гр.д. № 2652/2022
год. на ПОС. С решението е оставена без уважение жалбата на С.П.Ж. против
Разпореждане, с което е оставена без уважение молба за прекратяване на
изпълнителното производство поради перемпция и е отменено същото Разпореждане
по отношение на Б.А.Т.. Решението е окончателно по своя характер и влече след
себе си като последица признаването на настъпила перемпция по отношение на Б.Т.,
поради което и загубване от негова страна на качеството на страна в
изпълнителното производство, както и потвърждаването на липсата на настъпила
перемпция по отношение на С.Ж. и потвърждаване спрямо нея на качеството й на
страна по изпълнението.
Като следствие от окончателното
приключване на тези производства, съдът е възобновил производството по
настоящото дело и е постановил крайния си съдебен акт.
С решението по настоящото дело съдът
е оставил без уважение жалбата на С.П.Ж. /Т./, подадена лично и в качеството й
на ЕТ „С.-Т-С.Т.“ против постановлението за възлагане на недвижим имот от
27.05.2020 год., изготвено по изп. дело № 398/2011 год. на ЧСИ С.Г..
При така изложеното съдът намира от
правна страна следното:
С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че
непълнота на съдебното решение е налице когато има непълно произнасяне по
съществото на правния спор, в обема на цялото искане на страната.
Настоящата съдебна инстанция не
установи постановеното съдебно решение да страда от подобен порок, поради което
и подадената молба е неоснователна. С първоначално подадената жалба е било
поискано от съда да отмени акта на съдебния изпълнител – Постановление за
възлагане на недвижим имот от дата 27.05.2020 год., на ЧСИ С.Г., издадено по
изпълнително дело № 20118250400398/2011 г. Във връзка с това искане са били
изложени поредица от аргументи, всеки от които възприет от съда /последното видно от изброяването в
съдебното решение на стр. 117-гръб от делото/. Предвид характера на
производството обаче, което е обвързано с лимитативно изброени в закона
предпоставките за уважаване на жалба срещу Постановление за възлагане, съдът е
отсял като относимо към предмета на настоящото производство единствено
оплакването, актът на съдебния изпълнител да е постановен при условията на
прекратено изпълнително производство, доколкото наличието на висящ изпълнителен
процес обуславя законосъобразността на всички извършени изпълнителни действия.
С молбата по чл. 250 ГПК се навежда, че именно това оплакване не е било взето
предвид от съда, а в действителност, видно от постановения съдебен акт, точно
то е било обект на проверка от настоящата инстанция.
Както вече се установи, страните са
направили подобно възражение не само по
настоящото дело. Същото оплакване е направено и в жалба, с която се обжалва
отказът на ЧСИ Г. да прекрати висящото пред него изпълнително производство
поради настъпила перемпция. Това обжалване е съобщено по делото от
жалбоподателите, като е поискано от съда да спре настоящото производство до
постановяването на съответният съдебен акт, доколкото, както сами те посочват в
молбата си, желаят “да бъде избегнато постановяването на противоречиви съдебни
решения“. Съдът е взел предвид искането на страните и е спрял производството,
тъй като е възприел, че действително е налице връзка на обусловеност от изхода
на същото и настоящия спор. Делото е приключило с постановяването на съдебно
решение № 1365/07.11.2022 год. с което е оставена без уважение жалбата на С.Ж.
срещу отказа на ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като е съобразил този резултат, съдът е направил
извода, че към момента на изготвяне на постановлението за възлагане, по
отношение на същата е било налице висящо ИД, поради което подадената срещу
Постановлението жалба е неоснователна. Заключението на съда се оспорва с
аргументи, извлечени от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 год., постановено
по тълкувателно дело № 7/2014 год. на ВКС, и възприетото в същото разбиране, че
решението по чл. 437 ГПК не се ползва със сила на присъдено нещо относно
изпълняемото право, респ. относно материалното право, но доколкото в настоящия
случай се касае до извършена проверка на процесуалните действия, извършено от
частния съдебен изпълнител, то с постановяването на решение по настоящото дело
същият въпрос не следва да бъде повторно пререшаван. Постановяването на второ
решение, относно същите действия на ЧСИ, в различен смисъл от предходното, би
довело до дублиращ се съдебен контрол по отношение на действията на съдебния
изпълнител, които съгласно закона следва да се подложат на една
контролно-отменителна проверка, след която същите биват стабилизирани, или –
при отмяна – актът на съда води до настъпването на различен процесуален
резултат от досегашния в изпълнителното производството, в зависимост от
конкретното обжалвано действие. Ето защо оплакване в молбата по чл. 250 ГПК, че
съдът единствено е препратил към предходно постановеното решение също е
неоснователно и не може да послужи като аргумент за допълване на постановеното
по делото решение.
Не на последно място следва да се
посочи, че със съдебния си акт съдът се е произнесъл, като е оставил без
уважение жалбата в нейната цялост. По този начин формулиран диспозитивът не
оставя място за съмнение, че жалбата не е уважена в нейната цялост, а не само
по отношение на един или друг аргумент.
С оглед на така изложеното молбата
по чл. 250 ГПК ще бъде оставена без уважение. Доколкото направеното искане по
чл. 248 ГПК е заявено в условията на евентуалност и е изцяло обвързано с
резултата от производството по чл. 250 ГПК, то решението не следва да бъде
допълвано и в частта за разноските.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
270594/22.12.2022 год. по описа на Окръжен съд –Пловдив, подадена от С.П.Ж./Т./,
като ЕТ „С.-Т-С.Т.“, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявана от адв. Р. П., с
която се иска допълване на постановеното по делото Решение № 260289/29.11.2022
год., по реда на чл. 250 и чл. 248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: