Р Е Ш
Е Н И Е
№ 995/9.7.2020г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1505 по описа за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Т.М.с.“ ЕООД ЕИК *********,
подадена чрез адв. Й.А. ***, против Електронен фиш
серия Г № 0012519, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638,
ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на въззивника е било
наложено адм. наказание имуществена санкция в размер
на 2000лв.
В жалбата си въззивникът твърди,
че ЕФ е незаконосъобразен и необоснован, тъй като бил издаден при допуснати
нарушения на процесуалните правила – нямало предпоставки за издаването му,
липсвало описание на нарушението, не била посочена дата на извършване на
нарушението, с ЕФ било наложено наказание имуществена санкция каквото наказание
не било предвидено в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание процес. представител
на въззивника – адв. Й.А. поддържа жалбата. Същият не
оспорва фактическите констатации изложени в ЕФ, а във фазата по същество моли
последният да бъде отменен на основанията изложени в жалбата. Претендира
присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата излага становището
си по жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно (в случай, че жалбата бъде уважена)
отправя искане за присъждане на разноски на ответната страна за адвокатско
възнаграждение в по-нисък размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронен фиш (ЕФ) серия Г №
0012519 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 12.12.2019год.
в 23:03ч. в гр.Варна, по бул. „Вл.Варненчик““
на място с GPS
координати 43.221397,27.877802 било установено управление на МПС регистрирано в
Р.България и не спряно от движение – л.а. „Дачия Логан“, с рег.№ В3579ВА, за което няма сключен действащ
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Нарушението било
заснето с АТС № SD2D0024. Като
собственик на автомобила било вписано въззивното
дружество „Т.М.С.“ ЕООД ЕИК *********. Посочено, било че е нарушена нормата на
чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл.
461, т.1 от КЗ и било наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени разпечатка от СУАНД, Разпечатка от „АИС КАТ Регистрация на ППС
и собствениците им“, Оригинал на снимка от АИС „Трафик“ и справка по критерии
от Offe с точни
координати на нарушението.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и
веществени такива, които са непротиворечиви, не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда изцяло.
След преценка на събраните по
делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
съдът, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, приложим по препращане от
чл.647, ал.3 от КЗ ( с оглед липсата на доказателства за връчване на ЕФ на
наказаното лице), поради което е приета от съда за допустима. Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
С
ЕФ въззивникът е наказан за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно
посочената разпоредба Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно
средство, да сключи застрахователния договор.
За неизпълнение на това
задължение в нормата на чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена и съответна санкция –
т.1 - глоба от 250лв. за ФЛ и т.2 -
имуществена санкция от 2000лв. за ЮЛ или ЕТ.
Съгласно нормата на чл. 638,
ал.4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или
имуществената санкция по ал.1.
Съгласно разпоредбата на чл.
647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш
в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в ЗДП.
Легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в §.1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в §.6, т.63 от ДР на ЗДП. Съгласно посочените разпоредби Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
По своята същност ЕФ
представлява своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Редът за издаване на ЕФ както и
неговите реквизити са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
ЕФ предмет на проверка в
настоящото производство съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДП. Посочена е структурата на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, посочени са мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
имуществената санкция, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В
електронния фиш се съдържа и описание на нарушението. Посочено е, че на 12.12.2019год. в 23:03ч. е било установено управление на МПС
/л.а. „Дачия Логан“, с
рег.№ В3579ВА, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за
което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО, посочено е
въззивното дружество като собственик на това МПС, което в пълна степен дава
възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен. Друг би бил въпроса ако в ЕФ бе посочено само, че е било допуснато
нарушение на КЗ без излагане на каквито и да било факти от които да стане ясно
в какво се състои самото деяние. Настоящия случай обаче не е такъв. Съгласно
константната практика на АС Варна съдържането в ЕФ на описание в смисъл
"управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите"
е достатъчно, за да се приеме, че изискването на закона е надлежно
изпълнено от административнонаказващия орган. В тази
връзка съдът не споделя изразеното в жалбата становище за липса на описание на
нарушението в това число и липса на дата на същото.
В случая материалния закон е
приложен правилно.
Не се спори по
делото, че на 12.12.2019год. в 23:03ч. с АТСС –
Система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни номера
(САИРСН), е заснето движение л.а „Дачия Логан“ с рег.№ В3579ВА в гр.Варна, че това МПС е
собственост на въззивното дружество, както и че към тази дата за това МПС не е
имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". В
горната насока са приложените към АНП снимка от АИС „Трафик“, справка по
критерии с точни координати, разпечатка от „АИС КАТ Регистрация на ППС и
собствениците им“. От друга страна факта на липса на сключена застраховка ГО
съдът установи и след извършване на служебна справка в Регистъра на ГФ. В този
смисъл към дата 12.12.2019г. е било налице нарушение
на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ от КЗ, тъй като към тази дата собственикът на МПС не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „ГО“ и
автомобилът е бил засечен в движение. Без значение за съставомерността
е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към дата 12.12.2019г. безспорно е видно, че това задължение не е
изпълнено. Доколкото нарушението е установено и заснето с АТСС, то може да бъде
приложена разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. И доколкото в случая отговорността е ангажирана в хипотезата на чл. 638, ал.4 от КЗ възражението на въззивника
досежно неправилно определяне на датата на нарушението се явява неоснователно.
В тези случаи, релевантна за нея е датата на управлението на МПС, а не датата
на която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка
"ГО", какъвто не е необходим, когато МПС не се намира в процес на
движение.
Що се касае до
изложеното във въззивната жалба становище, че в случая ЕФ бил незаконосъобразен
тъй като с него било наложено адм. наказание имуществена
санкция, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДП предвиждала налагането само на административно наказание
"глоба", то не се споделя от съда. Съгласно чл. 83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Именно в чл.638, ал. 1 от КЗ е предвидено на собственика на автомобила да се наложи глоба или
имуществената санкция, според това дали е физическо или юридическо лице. Дори и
факта, че в чл.13 от ЗАНН
не е предвидено, като административно наказание – "имуществена
санкция", то е уредено с нормата на чл.83, ал. 1 от
същия закон, поради което "глоба" по чл. 189, ал. 4 от
ЗДП е приравнена на имуществена санкция в случаите, когато
превозното средство е собственост на ЮЛ.
Що се касае до субекта на
нарушението според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите
на МВР доколкото не е спорно, че МПС-то, което било заснето да се управлява и е
било без наличен действащ договор за застраховка „ГО“ е собственост на
въззивното дружество, което и следва да понесе адм.наказателната
отговорност.
Следва да
се отбележи че разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ
подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ отговорност на собственика
на МПС, независимо от вида на субекта в частност ФЛ или ЮЛ. Съдържащата се в
тази разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДП
при издаден ЕФ за нарушение по КЗ ясно показва, че законодателят при
установяване субекта на нарушенията по чл.638, ал.4
и 6 от КЗ
не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а
определя като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно
определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал.4
и 6 от КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС. Докато извършителят на
нарушението по чл 638, ал.3 от КЗ,
който не е собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се установи не
с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН.
Доколкото нарушението е
формално, на просто извършване и не се отличава по какъвто и да било начин от
всички останали случаи на подобни нарушения то нормата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай не може да намери приложение. Следва да бъде посочено още, че
управлението на МПС е правно регламентира дейност с безспорно голям риск, както
за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението
(водачи и пешеходци), а с оглед размерите на фиксираните в закона високи
размери на санкции за формално нарушение, очевидно е било възприето от самия
законодател като такова със завишена опасност.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че в случая производството по ангажиране на
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило в унисон с установените материалноправни и
процесуални правила, поради което и атакувания ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че въззивникът следва
да бъде осъден да заплати такова на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв.
до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна
сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното производство като
единствено е представил писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер
– 80лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Тринити Меритайм Сервисез“ ЕООД в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш Серия Г №
0012519, с който на „Т.М.С.“
ЕООД ЕИК *********, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр.
чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2 вр. чл. 461, т.1 от КЗ на въззивника е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА „Т.М.С.“
ЕООД ЕИК ********* да
заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: