Решение по дело №263/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

 

Силистра, 15.02.2019 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Василева

                                                                                          2. Виолета Александрова

при секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова в.гр.д. № 263 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Т.П. чрез процесуален представител срещу решение № 348/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1011/2018 г. по описа на Силистренски районен съд с искане за отмяна в частта, с която е осъден да заплати издръжка на  дъщеря си В. С. П. за периода 01.08-12.10.2018 г. и отхвърляне на претенцията в тази част, и изменение в частта, с която е определен режим на личните му отношения с детето, като се постанови всеки петък от 15 ч. бащата да взема детето от детската градина или от дома на майка му до неделя 11 ч., Новогодишната ваканция на всяка четна календарна година, Великденската ваканция на всяка нечетна календарна година, от 12 ч. до 20 ч. на своя рожден ден, на рождените дни на неговите родители, както и правото му да присъства на рождения ден на детето.

Ответницата по жалбата П.Й.А. чрез процесуален представител моли да се потвърди решението районния съд, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК.

Следва да се уточни, че предмет на въззивното производство е спор по началния момент за заплащане на издръжка от бащата и режима на личните му отношения с детето. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Районният съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.

Следва да се добави, че въззивният съд изслуша двамата родители и отстрани този процесуален пропуск на първата инстанция. При изслушването стана ясно, че майката е с доста компромисно мислене, не оспорва твърде ниския размер на присъдената издръжка, склонна е да допуска лични отношения на бащата и неговите родители с детето по допълнителни уговорки. Същата уточнява, че до сега бащата не е вземал детето за цялото определено време от събота до неделя. Бащата обжалва определения режим на лични отношения, но същевременно заявява, че не е търсил допълнителни контакти извън постановения режим и че винаги в тези контакти участват неговите родители – баба и дядо по бащина линия.

Въззивната жалба и становището по същество в настоящата инстанция не налагат промяна в мотивите и решението. Ищцата претендира издръжка за детето от датата на предявяване на иска, като изрично заявява, че няма претенция за минало време, каквато правна възможност е уредена в чл.149 от СК. Несъстоятелен е доводът в жалбата, че издръжката за периода от предявяване на иска до постановяване на решението е издръжка за минало време. Този довод противоречи на теорията и съдебната практика въобще в исковия процес. Признатият факт за платена издръжка за шест месеца е форма на доброволно изпълнение и няма да подлежи на принудително изпълнение, което обаче не влияе на съдебното решение. По отношение режима на лични отношения, искането за всички почивни дни в месеца е прекалено. През делничните дни детето ходи в детска градина, сутрин и вечер майката полага изискващите се битови и хигиенни грижи за него и домашния бит, което изисква и тя да може в две съботи и недели да има възможност за общуване, почивка, разходни и други забавления с детето. Неудачно е също бащата да взема детето още в петък от детската градина, защото пребиваването на детето при него с преспиване изисква майката да го подготви за това със съответно бельо, облекло и др. подобни. Определените часове за рождения ден на бащата са подходящи и увеличението на вечерната граница е неудачно предвид ниската възраст на детето. Що се касае до искането в режима на лични отношения на бащата и детето да се включат рождените дни на бабата и дядото, следва да се уточни, че производството не е по чл.128 от СК, а и датите на тези рождени дни когато са в делнични дни ще затруднят майката и детето. Освен това либералното отношение на майката предполага възможност за осъществяване на такъв контакт по допълнителна уговорка.

На ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 480 лв. платено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/12.10.2018 г., постановено по гр.д. № 1011/2018 г. по описа на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА С.Т.П.,  да заплати на П.Й.А., разноски за въззивната инстанция в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лв.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                      2.