М О Т И В И:
Производството
е образувано по внесен от прокурор при Районна прокуратура - ***обвинителен акт
против подсъдимия Б.Е.К., ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На
08.03.2017г. в гр.***причинил на Т.А.Х. ***
тежка телесна повреда ,
изразяваща се тежко, многофрагментно, двустранно счупване на ребра, масивен
излив на кръв и проникване на въздух в дясната гръдна половина (тотален хемопневмоторакс),по-ограничен
излив на кръв и проникване на въздух
в лявата гръдна
половина (частичен хемопневмоторакс), проникване на въздух под
кожата (подкожен емфизем), довели до
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Престъпление
по чл. 128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл.370, ал.1 и ал. 2 от НПК, съдът служебно насрочи
предварително изслушване по делото.
Съдът
подробно разясни
на подсъдимия разпоредбата на чл.370, чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК, както и
неговите права, като подсъдимия разбра какво е това производтство и неговите
последици .
На
основание чл.372, ал. 1 от НПК, съдът
уведоми подсъдимия, че при провеждане на това съкратено съдебно
следствие съответните доказателства и направените от него самопризнания по
чл.371, т. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Б.Е.К. признава изцяло фактите, описани
в обвинителния акт, изразява желание да бъде проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и даде съгласие да не се събират
доказателства по отношение на тези факти.
След даване ход на съкратено съдебно следствие
съдът, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще ползва
съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните заключения,
дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на подсъдимия,
свидетелите и вещите лица.
Представителят
на Районна прокуратура – Плевен в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното
спрямо подсъдимия обвинение, като намира същото за безспорно доказано.
По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
Б.Е.К. прокурорът счита, че следва
да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, като относно размера взема
становище, че това наказание следва да бъде към средата предвиден в закона, а
именно 6 години, като същото бъде
намалено с 1/3, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
По
отношение на предявения граждански иск, предоставя на преценката на съда.
Гражданският
ищец и частен обвинител Т.А.Х. чрез повереника си адв. Б. от САК
счита,подсъдимия за виновен и поддържа
обвинението изцяло. Счита, че подсъдимия
следва да бъде признат за виновен, като му бъде наложено по сурово наказание, а
именно- максимално предвиденото в закона.
По
отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия
за сумата 150000 лева, счита за основателен и претендира това обезщетение за
неимуществени вреди болки и страдания, предмет на обвинението, ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от 08.03.2017 година до
окончателното й изплащане.
Подсъдимият
Б.Е.К. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в последната си дума пред съда
изразяват съжаление за извършеното, като моли съда да му наложи условна
присъда.
В
съдебно заседание, защитникът на подсъдимия Б.Е.К., адв. Н.Н. от името на
подзащитния си заявява, че желае делото да се гледа по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК, като моли при определяне на
наказанието на подзащитния му да бъде наложено наказание лишаване от свобода,
което на осн. чл. 66 от НК, да бъде отложено с максималния срок. Алтернативно
моли съда, в случай че следва да му бъде наложено ефективно наказание лишаване
от свобода, същото да бъде към минимално предвидения от закона размер.
По
отношение на предявения граждански иск, адв. Н. счита, че същият е прекомерно
завишен.
Производството
по делото се провежда по реда на чл.370 и следващите от НПК.
Искането
е направено от подсъдимия и неговия защитник своевременно .
Съдът
съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли
искане за предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в
НПК.
Съдът
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
категорично се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 02.11.2017 г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид
на това, в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е
извършван разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Б.Е.К. неколкократно е променял
трите си имена, като видно от
приложените писмени доказателства, същият е бил с имената - И.Е.К., Б.И.Д., а
от месец февруари 2004
г. е с актуалните си имена Б.Е.К..
Подсъдимият
Б.Е.К. и гр. Ищец и частен обвинител Т.А.Х. живеели на семейни начала от 2011
г., като същите имали родени от съжителството си две
малолетни деца.
В
началото на 2017 г.
отношенията между гр. ищец и частен обвинител Т.Х. и подсъдимият Б. К.се
влошили, като същият без конкретни поводи започнал да влиза в
словесни конфликти с гр. ищец и частен обвинител Т.Х., да отправя заплахи и обиди спрямо нея.
Предвид задълбочаващата се криза в
отношенията им, гр. ищец и частен обвинител Т.Х. напуснала за определен период
съвместното им жилище, но впоследствие отново заживели заедно с подсъдимия
Б.К..
На 06.03.2017г. между гр. ищец и частен
обвинител Т.Х. и подсъдимият Б.К. отново възникнал скандал, като подсъдимият
Б.К. решил да се разделят и същият да
отиде да обитава недвижим имот, находящ се в гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“.
В
следобедните часове на 08.03.2017г., подсъдимият Б.К. провел разговор със гр.
ищец и частен обвинител Т.Х., като поискал да се срещне със своите
низходящи и помолил гр. ищец и частен обвинител Т.Х. да ги доведе
до жилището в гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“, бл.****.
Гр.
ищец и частен обвинител Т.Х. се съгласила, като заедно с децата си отишли до
недвижимия имот.
Подсъдимият
Б.Е.К. предложил на гр. ищец и частен обвинител Т.Х. да
отидат до ап. 20, находящ се в гр. Плевен, ж.к.“Сторгозия“, бл. ***, вх.
***, ет.***, който бил собственост на
покойния баща на подсъдимия К., а след смъртта му бил посещаван от подсъдимия Б.К..
В
следобедните часове на 08.03.2017г. гр. ищец и частен обвинител Т.Х., заедно с
подсъдимия Б.Е. ***, като между двамата отново възникнал скандал, при който
подсъдимият К. започнал да обвинявал гр. ищец и частен обвинител Т.Х., че
има връзка с друг мъж и започнал да показва на хартиен носител
разпечатка от телефона й. Словесният конфликт прераснал във физически,
като подсъдимият Б.Е.К., започнал да нанася с юмруци, впоследствие и удари с
крака по главата по тялото на гр. ищец и частен обвинител Т.Х.. Впоследствие
подсъдимият Б.К. взел и намираща се в
жилището дървена бухалка, с която безразборно удрял гр. ищец и частен обвинител
Т.Х. по жизненоважни органи – по главата, гръдния кош, по крайниците. Побоят от страна на
подсъдимият Б.К. бил с особена агресия и жестокост, като гр. ищец и частен обвинител Т.Х.
многократно го молела да спре, но въпреки това подсъдимият К. продължавал, като
вследствие на действията му на гр. ищец и частен обвинител Т.Х. били нанесени
множество травматични увреждания, множество отоци, охлузвания и кръвонасядания по лицето,
разкъсно-контузна рана по кожата и лигавицата на долната устна, счупване на
част от коронките на втори ляв и трети десен зъби на горната челюст, оток и
хематом на клепачите на двете очи под форма на т.н., „очилат хематом",
многофрагментно, двустранно счупване на
ребра, масивен излив на кръв и проникване на въздух в
дясната гръдна
половина, по-ограничен излив на кръв и проникване на
въздух в лявата гръдна половина
(частичен хемопневмоторакс), проникване
на въздух под кожата (подкожен емфизем), излив на кръв в околобъбречната и
малкия таз, излив на кръв в бъбречните легенчета, счупване на средната фаланга (костица) на
трети пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула
разгъвач на трети
пръст, оток на лява предмишница и лява
китка.
По
време на побоя, подсъдимият Б.К. многократно карал гр. ищец и частен обвинител Т.Х. да се обажда от
мобилния си телефон на свидетеля ***, но не успяла да
осъществи разговори с него.
В ранните часове на 09.03.2017г. свидетелят
М.Б.констатирал неприетите повиквания, като
се опитал да се свърже със гр. ищец и частен обвинител Т.Х., като около 07:00 часа отново получил повикване от номера й, след което чул гласа на подсъдимия
Б.К., който прозвучал заплашително. Свидетелят М.Б.сигнализирал органите на
МВР, които около 08:00 часа на 09.03.2017г . посетили адреса в гр.Плевен, ж.к.
“Сторгозия“, бл. ***, вх.***, където установили гр. ищец и частен
обвинител Т.Х., която била в изключително тежко
здравословно състояние. Незабавно бил извикан екип от ЦСМП и гр. ищец и частен обвинител Т.Х. била отведена в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен,
където била извършена спешна операция на
гр. ищец и частен обвинител Т.Х. в гръдна
хирургия и в последствие настанена в реанимация.
В
хода на досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза за изследване
на живо лице, като съгласно експертно заключение, при прегледа на Т.А.Х. са били установени
следните травматични увреждания:
по главата- множество отоци, охлузвания и
кръвонасядания по лицето, разкъсно- контузна
рана по кожата и лигавицата на долната устна, оток и хематом на
клепачите на двете очи под форма на т.нар.“очилат хематом“; по гръдния кош е установено тежко многофрагментно двустранно счупване на ребра, масивен излив
на кръв и проникване на въздух в дясната
гръдна половина/ тотален хемопневмоторакс/, по-ограничен излив на кръв и
проникване на въздух в лявата гръдна половина /частичен хемопневмоторакс/, проникване на въздух под
кожата /подкожен емфизем/; в коремно-тазовата област- излив на кръв в
околобъбречната тъкан и малкия таз,
данни за излив на кръв в бъбречните легенчета; в крайниците- оток на лява предмишница, лява
китка и трети пръст на лява ръка, като
според вещото лице всички гореописани
травми в съвкупност са довели и до
травматичен шок.
Уврежданията са резултат от множество удари
с твърди тъпи предмети.
Гр.
ищец и частен обвинител Т.Х. е била приета в болница, оперирана в гръдна
хирургия и настанена в реанимация, като гореописаните увреждания са довели до
реална опасност за живота, която е налице постоянно от нанасянето на
травмата до извършването на гръдната
операция и няколко седмици след това. Без
навременната високоспециализирана медицинска
помощ/ гръдна операция и реанимация/
за срок не по-дълъг от 2-3 денонощия би настъпила смърт от кръвозагуба и дихателна
недостатъчност.
Експертът
е приел, че травмите са довели до постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена и тройна
съдебно-медицинска експертиза, като в експертното заключение № 61/2017г. вещите
лица са приели, въз основа на данните от
досъдебното производство, окончателната епикриза от клиника по гръдна хирургия,
епикриза от ортопедия и допълнително
извършения преглед в лицево-челюстна хирургия, че на гр. ищец и частен обвинител
Т.Х. са били причинени следните
травматични, увреждания:
1.ГЛАВА:
Множество отоци, охлузвания и
кръвонасядания по
лицето, разкъсно-контузна рана по кожата и лигавицата
на долната устна,
счупване на част от коронките на втори ляв и трети
десен зъби на горната
челюст, оток и хематом на клепачите на двете очи под
форма на т.н. „очилат хематом". Липса на травматични увреждания по костите
на лицевия и мозъчния черен.
2.ГРЪДЕН
КОШ:
Тежко, многофрагментно, двустранно счупване
на
ребра, масивен излив на кръв и проникване на въздух в
дясната гръдна
половина (тотален хемопневмоторакс), по-ограничен
излив на кръв и проникване на въздух в лявата гръдна половина (частичен хемопневмоторакс), проникване на въздух под
кожата (подкожен емфизем).
3.КОРЕМНО-ТАЗОВА
ОБЛАСТ:
Излив на кръв в околобъбречната и малкия
таз, данни за излив на кръв в бъбречните легенчета.
4.КРАЙНИЦИ:
Счупване на средната фаланга (костица) на
трети
пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула
разгъвач на трети пръст,
оток на лява предмишница и лява китка, като гореописаните травми в съвкупност са довели и до травматичен шок.
Уврежданията са резултат от множество удари с твърди тъпи
предмети, възможно удари с ръце, крака /ритане/ и бухалка.
Пострадалата
е приета в болница на 09.03.2017г., оперирана в гръдна хирургия и настанена в
реанимация, където била лекувана до 22.03.2017г., след което е била изписана за домашно лечение.
През месец април в ортопедична клиника на
частна болница „Свети Панталеймон“ била извършена и операция на трети пръст на лявата ръка.
Гръдната травма и травматичния шок са
довели до реална опасност за живота, която е
била налице постоянно от нанасянето на травмата до извършването
на гръдната операция и около две седмици
след това. Без навременната високоспециализирана
медицинска помощ (гръдна операция и реанимация) за срок не по-дълъг от 2-3 денонощия би настъпила смърт
от кръвозагуба и дихателна недостатъчност.
По тази причина вещите лица изготвили
тройната съдебно- медицинска експертиза
са приели, че тези травми са довели до ПОСТОЯННО
ОБЩО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупването на средната фаланга (костица) на
трети пръст на лявата ръка и разкъсване на сухожилието на мускула –
разгъвач на същия пръст само по себе си
води до трайно затруднение на движенията на лявата ръка. Налице е пряка
причинна връзка между травмата от 08.03.2017г. и извършената ортопедична
операция на 18.04.2017г.
Счупването на част от коронките на двата
зъба на горната челюст само по себе си представлява разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота. Всички останали мекотъканни увреждания (отоци,
кръвонасядания, разкъсно-контузни рани,
включително и т.н. „очилат хематом“ на клепачите), както поотделно, така и в съвкупност също
представляват разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно- медицинска
експертиза за изследване на веществени доказателства.
Съгласно
заключението на експерта, по
представените за изследване обекти:
-Обект № 1 - дървена бухалка , иззета при извършения на
09.03.2017г. оглед на местопроизшествие;
-Обект № 2 - марлен тампон с червеникава материя, иззета при
извършения оглед от 09.03.2017г. от паркет в хола;
-Обект № 3 – розови дънки, предадени с протокол за доброволно
предаване от 15.03.2017г. е доказано
наличие на човешка кръв.
Човешката
кръв върху обекти №1, №2 и № 3 произлиза от лице с кръвногрупова принадлежност-
О/ α, β /. Кръвногруповата принадлежност на гр. ищец и частен
обвинител Т.А.Х. ***, според представения талон, издаден от ДКЦ ІІІ –***е - О/
α, β /.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Б.Е.К.
признание на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред
РС - Плевен, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, всички прочетени и приобщени към доказателствения
материал по делото реда на чл. 283 от НПК.
Съдът, изцяло кредитира събраните писмени доказателства и
ги намира за последователни, единни и без противоречиви.
Съдът счита, че свидетели са
разпитани подробно в хода на досъдебното производство, като са предали
възприятията си от случката достоверно, същите са последователни и незаинтересовани.
Тази фактическа
обстановка е приета и от РП – Плевен в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия,
който и по реда на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства
по тези факти.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Предвид
изложеното съдът прие, че с описаното поведение подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 128, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК.
Налице са нанесената телесни повреди от страна
на подсъдимия на гр. Ищец и частен обвинител Т.А.Х., който както е изложено
по-горе в мотивите, представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Предвид
събраните доказателства се установи, че подсъдимият съвсем целенасочено е
причинил тежките телесни увреждания на пострадалата Х..
С
оглед описаната фактическа обстановка, подкрепена от събраните в досъдебното производство
доказателства съдът намери, че подсъдимият Б.Е.К. действително е осъществил от
обективна страна всички елементи от състава на престъплението, предвидено в чл.
128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, а
именно:
На
08.03.2017г. в гр.***причинил на Т.А.Х. ***
тежка телесна повреда ,
изразяваща се тежко, многофрагментно, двустранно счупване на ребра, масивен
излив на кръв и проникване на въздух в дясната гръдна половина (тотален
хемопневмоторакс),по-ограничен излив на кръв и проникване на
въздух в лявата
гръдна половина (частичен
хемопневмоторакс), проникване на въздух под кожата (подкожен емфизем),
довели до постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота.
Агресивните
действия на подсъдимия са били насочени към пострадалата – свидетелката Т.Х..
Подсъдимият е имал пълно съзнание за действията си и е целял да причини
нараняванията на пострадалата.
От
субективна страна, извършеното от подсъдимия деяние е извършено виновно, при
форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 от НК.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на действието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им
Ето защо съдът прие, че подсъдимият е
извършил деянието умишлено. Съзнаването от подсъдимия на общественоопасния
характер на нанесените удари с крака по главата и по тялото на пострадалата Х.,
както и безразборното удряне пострадалата Х. с бухалка по жизненоважни органи –
глава, гръден кош, крайници, а именно - по жизненоважни части на тялото,
предвиждането на общественоопасните последици на деянието - причинени телесни
увреждания, водещи като възможност дори до смъртен изход, и демонстрираното
желание за настъпването на този резултат или допускането на същия, указва
наличие на пряк или евентуален умисъл за причиняване на телесна повреда.
Съдът
счита, че са налице
всички съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната
страна от фактическия състав на престъплението.
Подсъдимият
Б.Е.К. е извършил
престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавал е обществената му
опасност, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Субективният елемент на престъплението се обективира
в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите събития и
действия на подсъдимия, намира израз в обясненията, както тези, дадени по време
на досъдебното производство, така и тези, дадени по време на съдебното
следствие.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в
съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимия, настъпилите вредни последици, смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, към датата на извършване
на деянието, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието, начина на
осъществяването му, нанасянето на удари с дървена бухалка в областта на
тялото, проявената агресия и жестокост.
Причини
за извършване на деянието – незачитане на законите и установения правов ред,
незачитане на физическата неприкосновенност.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по
чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, съгласно
която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК –
чл.54 от НК и така определеното наказание се намалява с 1/3.
Съдът счете, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да приложи чл.55 от НК.
Като
единствено смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на
дееца/реабилитиран/, дадените обяснения,
Съдът внимателно отчете задължението си и
по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива
обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието при условията на чл.55 от НК!!!
При
определяне наказанието на подсъдимия Б.Е.К., съдът съобрази степента на обществената опасност на деянието
и на дееца.
Съдът
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от
подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направените от него
самопризнания, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Смекчаващи
вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Б.Е.К. - съдът приема искреното му съжаление за извършеното и направените
пълни самопризнания.
Като
оттегчаващите отговорността обстоятелства съда отчете нанасянето на множество
удари с тежка степен на сила, причиняването на сериозни увреждания на
пострадалата Х. в присъствието на децата и.
При
определяне на размера на наказанието , съдът определи същото при условията на чл. 54 от НК, тъй като в случая не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които в своята
съвкупност да имат изключително отражение върху тежестта на престъплението и
върху предвидения размер на наказанието, като да отнемат на случая характера на
едно обикновено, типично проявление на дадения вид престъпления. Определи
наказанието към максимума “лишаване от свобода” в текста на закона.
Съдът
взе предвид, че по делото безспорно се установи,причиняването на тежка
телесна повреда , изразяваща се тежко,
многофрагментно, двустранно счупване на ребра, масивен излив на кръв и
проникване на въздух в дясната гръдна половина (тотален хемопневмоторакс),по-ограничен
излив на кръв и проникване на
въздух в лявата
гръдна половина (частичен
хемопневмоторакс), проникване на въздух под кожата (подкожен
емфизем),които наранявания са от характер да причинят неминуема смърт без
указване на високоспециализирана хирургична помощ, както в процесния случай, но
дори и при указване на такава специализирана помощ в пълният и обем, рискът за
живота на пострадалото лице е огромен и реален !!!
При така отчетените обстоятелства, съдът
наложи на подсъдимия Б.Е.К. наказание "Лишаване от свобода в размер на 9
/девет/ години и 9 /девет/ месеца”, което на основание чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е определил
наказание лишаване от свобода в размер на 6/шест/ години и 6 /шест/ месеца, което да бъде изтърпяно, при първоначален общ
режим.
Наказанието
е съобразено със степента на обществената опасност на деянието и личността на
дееца, като съдът намира, че с оглед
специалната и генерална превенция, подсъдимия Б.Е.К. следва да бъде изолиран от
обществото за известен период от време , който период от време едва ли ще е
достатъчен той да се поправи и да води законосъобразен начин на живот в
обществото ни .
Предвид точната преценка на доказателствения
материал събран по делото и при спазване разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, в
конкретния случай, съдът счита, че наказание “Лишаване от свобода “ за срок от
6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца, което е към средата на предвидения от
правната норма размер, би било необходимото и достатъчното за постигане на целите
на чл.36ал.1 от НК, като наказание в
по-висок размер не би било съответно на извършеното.
Така
определеното по – горе наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на наказанието,
както по отношение на подсъдимия, като го мотивират занапред да спазва законите
и установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на
обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
Тъй
като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.128,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК, т.е. установи наличието на причинно - следствена
връзка между неговото противоправно и виновно поведение и уврежданият причинени
на пострадалата, съдът уважи частично предявения граждански иск.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в
процесния казус безспорно се установи.
По
силата на чл. 51 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
По
отношение на неимуществените вреди, тъй като същите са неизмерими с пари, то
размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на
справедливостта, уреден в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Понятието
"справедливост" по смисъла на
тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките и
страданията, понесени от увредения вследствие на увреждането, която фактическа
обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. Правилното прилагане на
закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият, след
като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по-горе, се установи недвусмислено по делото.
На
тази база и при отчитане на обективни
обстоятелства, а именно - характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредената, съда счете, че размера на обезщетението следващо се на
пострадалата за причиненото и от страна на подсъдимия претърпените и
настъпилите в следствие на това неимуществени вреди следва да е в размер на
130000 /сто и тридесет хиляди/ лв., като за разликата до 150000 /сто и петдесет
хиляди/ лв. гражданският иск е отхвърлен
като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият бе осъден да заплати по
сметка на ОДМВР - ***сумата от 648,92лв., представляваща разноски за вещи лица,
направени в досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 5200 лв.,
представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
С оглед така направените фактически и
правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед разпоредбите на
закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: