Решение по адм. дело №160/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] срещу Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица], с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 1515.26 лева, за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва за периода 15.05.2024 г. – 17.03.2025 г., за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и разноски, извършени за водене на настоящото производство.

В исковата молба се излага, че въз основа на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, с разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица, на ищцата е отпуснато обезщетение в минимален размер. Това разпореждане е обжалвано по административен ред и е потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ – Търговище. След предприето съдебно оспорване, решението на директора е отменено от АдмС – Търговище. В изпълнение на съдебното решение, е определен нов, завишен, размер на паричното обезщетение за безработица. Твърди се още, че в резултат на отменения незаконосъобразен акт, ищцата претърпява имуществени вреди, изразяващи се в законната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, чийто размер е формиран от разликата между действително дължимото парично обезщетение за безработица и първоначално определения размер.

В съдебно заседание претенцията се поддържа изцяло така, както е заявена, от адв. С. Д., който претендира и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ответната страна – Национален осигурителен институт, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на иска.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор, като намира, за доказано по безспорен начин, че претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище дава мотивирано заключение за основателност на исковата претенция, като счита, че в случая са налице всички предпоставки по чл.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2023 г. ищцата подава заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица № 712-1059/25.09.2023 г. в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ — Търговище под peг. № 251-00-1193/ 25.09.2023 г.

Видно от съдържанието на същото, ищцата декларира, че в периода от 29.08.2023 г. до 22.09.2023 г., е упражнявала трудова дейност в друга държава – Белгия.

По подаденото заявление, К. Д. - гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица издава Разпореждане № 251- 00-1193-7/ 22.04.2024 г., с което на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент /ЕО/ №883/ 2004г. на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г.

Това разпореждане е обжалвано от ищцата по административен ред, пред директора на ТП на НОИ — Търговище.

С Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. директора на ТП на НОИ - Търговище, потвърждава Разпореждане № 251-00-1193-7 /22.04.2024 г.

Това решение е оспорено от Г. И. З. по съдебен ред, пред Административен съд – Търговище.

С Решение № 2072/ 27.12.2024 г. по адм. дело № 400/ 2024 г. на Административен съд — Търговище, е отменено Решение №2153-25-156/ 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ -Търговище и потвърденото с него Разпореждане № 251-00-1193-7/22.04.2024 г., в частта, с която на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 29.10 лева дневно, считано от 23.09.2023 г. до 22.09.2024 г. Административната преписка е изпратена на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Търговище за ново произнасяне по същество по отношение на размера на обезщетението, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

В изпълнение на съдебното решение, е издадено Разпореждане № 251-00-1193-8/ 02.01.2025г. от К. Д. — гл. експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед №1015-25- 47/12.04.2023г., с което на основание чл.54ж, ал.2, т.2 от КСО, е отменено Разпореждане № 251-00-1193-7/ 22.04.2024 г.

С Разпореждане № 251-00-1193-9 от 08.01.2025г. от К. Д. — гл. експерт по осигуряването като ръководител на осигуряването за безработица, с което на Г. И. З. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 23.09.2023г. до 22.09.2024г. в размер на 85,71 лева дневно, което е изменено с Разпореждане № 251-00-1193-10 от 21.02.2025г. за периода от 01.01.2024г. до 22.09.2024г., за който на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 107,14 лева дневно.

След издаването на Разпореждане № 251-00-1193-9 от 08.01.2025 г., на 15.01.2025 г., ответникът изплаща на ищцата постъпва сумата от 14152,50 лева, представляващи незаплатен в нормативно определения срок остатък на дневно ПОБ за разликата между 29,10 лв. и 85,71 лева, дължими за периода от 23.09.2023г. до 22.09.2024г.

След издаването на Разпореждане № 251-00-1193-10 от 21.02.2025 г., на 17.03.2025 г. ответникът изплаща на ищцата 3921,69 лева, представляващи незаплатен в нормативно определения срок остатък на дневно парично обезщетение за безработица, за разликата между 85,71 лв. и 107,14 лева, дължими за периода от 01.01.2024г. до 22.09.2024г.

Преди заплащането на тези суми, на Г. И. З. са изплатени парични обезщетения за безработица, изчислени при минимално дневно парично обезщетение за безработица от 29.10 лева, както следва: 4423.20 лева на 15.05.2024 г.; 552.90 лв. на 17.06.2024 г.; 582 лева на 15.07.2024 г.; 669.30 лева на 15.08.2024 г.; 640.20 лева на 16.09.2024 г.; 407.40 лева на 15.10.2024 г.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса е допуснато провеждане на съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява следното: общият размер на разликата между определеното с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 7/ 22.04.2025 г. парично обезщетение за безработица и това, определено с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 9/ 08.01.2025 г., допълнително изменено с Разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 10/ 21.02.2025 г., относно периода 01.01.2024 г. – 22.09.2024 г., възлиза на 18074.19 лева; размерът на законната лихва за изчислената разлика от 18074.19 лв., за периода от 15.05.2024 г. до 17.03.2025 г., възлиза на 1515.27 лева.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим – предявен е от надлежна страна, която твърди настъпване на вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на отменени като незаконосъобразени административни актове. Искът е предявен срещу юридическото лице – Национален осигурителен институт, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите, съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК.

Разгледана по същество, допустимата искова претенция е и основателна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Отговорността на държавата или общините по чл. 1 ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на тази правна норма, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По аргумент от чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Под вреда следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитени от правото блага на увредения, а под пряка и непосредствена тази вреда, която следва закономерно незаконосъобразния административен акт, действие или бездействието на компетентния орган на общината, по силата на безусловно необходима връзка. Пряка причинна връзка между незаконосъобразното бездействие, действие или административен акт и настъпилите вреди е налице, когато то е само един от факторите за тяхното настъпване, тъй като без него те не биха настъпили.

С оглед очертаната правна рамка, съобразно правилата на чл. 154 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, в конкретната хипотеза, в тежест на ищцата е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията и в частност отмяната като незаконосъобразно на Решение № 2153 – 25 – 160 от 20.05.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което се потвърждава разпореждане № 251 – 00 – 1193 – 7/ 22.04.2024 г.; 2. настъпилите имуществени вреди и техния размер; 3. причинно - следствена връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие на администрацията и настъпване на вредата.

На първо място, установен по делото е факта на успешно проведено съдебно оспорване от ищцата, чийто краен резултат е отмяна на индивидуалния административен акт, от който твърди, че търпи вреди – решението на директора на ТП на НОИ, с което се потвърждава разпореждането, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, с които е отречено субективно имуществено право на лицето, са отменени с влязло в сила съдебно решение.

Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен акт.

В случая, несъмнено установено е отрицателно засягане на имуществената сфера на ищцата, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление. Ето защо, то следва да бъде квалифицирано като претърпяна имуществена вреда.

Налице е и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните административни актове и твърдените от ищцата имуществени вреди от ищеца. С незаконосъобразния административен акт е отречено субективно имуществено право на ищцата, свързано с дължимия и за размер на паричното обезщетение за безработица, както и периода за който се следва изплащането на това задължение. Това несъмнено накърнява имуществената сфера на лицето, изразяващо се в липса на очаквано парично постъпление, и е обективен резултат от издаване на незаконосъобразния акт.

При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на главното вземане. В случая, за ищеца е настъпила имуществена вреда, изразяваща се в законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение. Вредата е в размер на законната лихва, и е дължима от началната дата на забавата до датата на окончателното изплащане на задължението. Размерът на тези вреди е нормативно определен и не подлежи на доказване.

В разглежданата хипотеза, началният момент, считано от който се дължи обезщетение за забава е датата, на която е следвало да се извърши първото плащане - 15.05.2024 г. Крайният момент, до който се дължи това обезщетение е датата на последното плащане, респ. и погасяване на задължението - 17.03.2025 г.

На следващо място, от заключението на вещото лице, кредитирано от настоящия състав като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че размерът разликата между дължимото парично обезщетение и първоначално определеното, е 18074. 19 лв. Размерът на законната лихва върху тази сума, за релевантния период от 15.05.2024 г. до 17.03.2025 г., възлиза на 1515.27 лева.

Гореизложеното обуславя извод за осъществяване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а от това – и за основателност на предявения иск, същият е доказан изцяло – както по основание, така и по размер, което налага уважаването му.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане за разноски от ищцата, на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъдена да и плати направените в настоящото производство разноски в размер на 10 лв. държавна такса, и 600 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Предвид въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 АПК, след преценка на фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия и минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, налага се извода, че не са налице предпоставките за редуциране на предвидения адвокатски хонорар. Претендираното адвокатско възнаграждение превишава минималния размер по наредбата със 150 лв. В същото време, по делото са проведени две съдебни заседания, с участие на упълномощения адвокат, от последния е направено искане за ангажиране на специални знания, респ. в съдебно заседание и е изслушана съдебно – счетоводна експертиза.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд – Търговище, сумата от сумата от 385 лева, представляваща изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] сумата от 1515.26 лв. (хиляда петстотин и петнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи се на законната лихва, за периода 15.05.2024 г. – 17.03.2025 г., за забавено изплащане на парично задължение в размер на 18074.19 лв., които вреди са причинени от отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт, а именно Решение от 20.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Търговище и потвърденото с него Разпореждане от 22.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати на Г. И. З., [ЕГН], с адрес гр. Търговище, [улица][адрес] сумата в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес гр. София, [улица]да заплати в полза на в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Административен съд – Търговище, сумата от сумата от 385 (триста осемдесет и пет) лева, представляваща изплатено възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 - дневен срок, от съобщението до страните, че същото е изготвено.