РЕШЕНИЕ
№ 774
гр. Бургас, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Цветанка Р. Арнаудова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20202100102240 по описа за 2020 година
Ищецът А. Е. Й. от гр. С. чрез пълномощника „Адвокатско дружество
Чаталбашев, Петкова и Иванова“ със седалище гр.София и адрес ул. “Три
уши“ № 8, ет. 4, последното представлявано от адв. Стоян Чаталбашев, е
предявил обективно кумулативно съединени искове против ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК *********, за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
26000 лева, представляващи част от обезщетение за претърпени физически и
психически болки и страдания - неимуществени вреди, породени от
причинени телесни увреждания при настъпило на 15.03.2020 год. ПТП по
вина на водача на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по предявената извънсъдебна претенция за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното
дружество - 05.08.2020 год. до окончателното изплащане и 1 746,40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение на получените телесни увреждания при
същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от
1
86,29 лв., представляваща сбор от компенсаторни лихви, изчислени от датата
на извършване на всеки отделен разход за лечение на получените телесни
увреждания до датата на подаване на исковата молба съгласно приложена към
исковата молба справка. Твърди, че на 15.03.2020 год. е пътувал на предна
дясна седалка в лек автомобил марка „Фиат“,модел „Пунто“,като водачът на
моторното превозно средство е загубил управление и е самокатастрофирал,
поради допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата-
управлявал е с несъобразена е конкретните атмосферни условия и законови
ограничения скорост на движение и не е следял непрекъснато пътната
обстановка. Заявява, че при инцидента е пострадал. Посочва получените
травматични увреждания, описва лечебния процес, както и претърпените
психически и физически болки и страдания и направени разходи за лечение.
Посочва, че и до днес не е в състояние да работи пълноценно, тъй като се
уморява бързо и не може да вдига тежко, а непрекъснатите болки и
изтръпване на ръката не му позволяват да забрави за ПТП, което е
преобърнало живота му, включително и към момента на завеждане на
исковата молба в съда. Твърди, че е станал нервен, избухлив, често без
причина тревожен, всяко качване в лек автомобил му коства много усилия и
стрес и го връща към спомена за катастрофата.
Предявените искове са е правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от
ЗЗД.
Ответникът ЗД „Евроинс“, ЕИК ********* чрез пълномощника юрисконсулт
Йордан Славов в писмения си отговор, намира исковете за неоснователни.
Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение. Не
оспорва, че на 15.03.2020 год. е настъпило ПТП с участието на застрахования
при него автомобил, както и че в резултат на катастрофата ищецът е получил
фрактура на дясна раменна кост. Заявява, че връченият му препис от протокол
за ПТП е нечетлив, с оглед на което прави възражение за механизма на
катастрофата. Оспорва твърденията за противоправно поведение на водача на
автомобила, както и за действия или бездействия от негова страна, които да
са довели до настъпване на инцидента. В случай, че такива се установят,
заявява, че се касае до случайно деяние, тъй като не е налице противоправно
поведение. Прави възражение за принос на ищеца, като твърди, че не е
пътувал с поставен предпазен колан. Намира,че при правилно поставен
предпазен колан травмата би била избегната. Счита, че претендирания размер
2
на частичния иск от 26000 лв., както и посочения пълен такъв от 100000 лв. са
прекомерни и не отговарят на критерия за справедливост. Признава, че в
резултат на травмата и поставянето на метална остеосинтеза ищецът е търпял
болки и страдания, но счита, че изложените оплаквания са пресилени.
Смята,че болките му са овладени е постъпването в болница, както и че след
операцията е приемал болкоустпокояващи. Позовава се на епикризата от
лечебното заведение, в която е отразено, че оперативната рана на ищеца
зараства добре и няма значими субективни оплаквания. Намира, че ищецът
към момента е възстановен напълно, оспорва твърденията за невъзможност за
трудова дейност, поради липса на доказателства за загуба на
работоспособност или инвалидност, както и поради обстоятелството, че се
касае до млад човек, възстановяването при който протича много по-бързо и
по- леко. Признава, че в първите дни след операцията ищецът е имал нужда
от чужда помощ, но счита, че тя е била осигурявана от медицинския
персонал. Оспорва и твърденията за получена незаличима психологическа
травма, както и за назначено и проведено лечение от специалист в тази
областта на такъв вид увреждания. По отношение на имуществените вреди
смята, че няма доказателства разходите за лечението да са реално направени
от самия ищец. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
размерите им, като се определи приносът на ищеца за настъпването на
вредите.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и представените и
събрани по делото доказателства намира за установено от фактическа страна
следното:
Признават се следните обстоятелства: на 15.03.2020 год. е настъпило ПТП е
участието на лек автомобил марка „Фиат“,модел „Пунто“, като
произшествието е реализирано самостоятелно; налице е валидно
застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на
вредата-водач на лекия автомобил, по застраховка „Гражданска отговорност“
за моторното превозно средство, което е било участник в произшествието;
ищецът е пътувал на предна дясна седалка и в резултат на инцидента е
получил фрактура на дясна раменна кост; ищецът е бил подложен на
оперативно лечение като му е била поставена метална остеосинтеза; търпял е
болки и страдания в резултат на травмата и поставянето на метална
3
остеосинтеза непосредствено след инцидента и в периода на болничния
престой, имал е нужда от чужда помощ в първите дни след операцията при
болничния престой, като е изпитвал и дискомфорт в същия период;
разходите, за които са издадени документите на листи 18 и 19 от делото, са
били необходими от медицинска гледна точка за лечение на получената
травма.
От изготвената по делото и приета съдебна-автотехническа експертиза, се
установява механизма на инцидента. Произшествието е възникнало на
15.03.2020 год., около 12:10 часа на АМ „Тракия, км. 203+300, прав участък, в
който ограничението на скоростта e до 90 км/ч. Пътното платно е с
еднопосочно движение, с две ленти и една аварийна, като по време на
инцидента е валял слаб дъжд и видимостта е била добра. Поради липсата на
достатъчно обективни данни за настъпилото ПТП, вещото лице е посочило
два варианта за механизъма на настъпването му, като сочи че при всеки
случай, водачът на МПС е длъжен съобразно пътните условия, да преценява
и да избира с каква скорост да се движи, а рязкото завиване, с цел да се
избегне появила се внезапно опасност, е неправилна маневра. Липсата на
достатъчно обективни данни се дължи, включително на факта, че двамата
очевидци на инцидента дават противоречиви показания за това какво се е
случило в действителност.
Лекият автомобил се е движел в крайната лява лента на пътното платно в
посока към гр. Бургас със скорост от около 87 км/ч. при максимално
разрешена в този участък от 90 км/ч. Според твърденията на ищеца по
настоящото дело А.Й., дадени в досъдебното производство, пред водача на
автомобил „Фиат“ се е движел товарен автомобил (ТИР), а в дясната лента
пред процесния автомобил се е движел друг лек автомобил, задните гуми на
който повдигали водата от пътното платно и я разпръсквали нагоре, като в
комбинация с лекия дъжд това създавало водна преграда пред автомобила
„Фиат“ , чийто чистачки не били в изправност. В тази ситуация,
проходимостта на застрахования при ответника автомобил е била затворена,
а той се е движел с по – висока скорост от движещия се пред него товарен
автомобил, поради което е скъсявал дистанцията между тях. Поради липсата
на проходимост – напред и на дясно, водача на автомобиа „Фиат“ предприел
рязко завъртане на волана на ляво. Другата възможно ситуация, съобразно
обяснената на водача на застрахованото при ответника превозно средства, е
4
че процесният автомобил се е движел в крайната лява лента като пред него в
дясната лента са се движели други два леки автомобила. Поради навлизане на
автомобила, находящ се пред него в дясната лента за движение, в пътната
лента на процесния автомобил, водачът П.Г. не е могъл да продължи пътя си
направо и за да избегне удара с навлизащия в неговата лента автомобил е
завъртял волана на ляво.
При извършената от водача на автомобила „Фиат“ маневра – завъртане на
волана на ляво, автомобилът напуснал границите на пътното платно и се
ударил последователно първо в левия бордюр с предна лява гума, джантата
на която се изкривява и гумата остава без въздух, като при този удар се
уврежда и лявото окачване на автомобила. После с приплъзващ се страничен
удар, автомобила се удря в лявата мантинела, преграждаща двете платна за
движение по магистралата, при което се отварят двата предни еърбега,от
който момент водачът не е имал видимост пред себе си. След това
движението на превозното средство продължило напред и по диагонал
пресякло цялото пътно платно като се ударило в дясната мантинела с десен
преден калник. На местопроизшествието не са намерени следи от спирачен
път. В следствие на случилото се, седящият на мястото на пасажера А.Й.
получил травма- фрактура на дясната раменна кост.
Вещото лице е изчислило,че тъй като преди автомобила „Фиат“ се е движело
друго превозно средство, минималната безопасна дистанция, на която е
следвало да се движи процесния автомобил е 46,38 м, а времето за
изминаване на опасната зова е 6,2 секунди. Минималната безопасна
дистанция е била изчислена от вещото лице, спрямо движищ се пред
процесния автомобил, като вещото лице е уточнило, че не е налице причина
да се спазва дистанция от друго превозно средство, което не се намира в
неговата лента за движение. Ударът с оглед на всички изложени по-горе
данни вещото лице е установило, че е бил предотвратим като е посочил и
необходимите действия на водача. Водачът на лек автомобил марка „Фиат“ е
следвало да се движи със скорост, която му позволява да спазва минимална
безопасна дистанция зад автомобилите, които се движат пред него, както и да
се движи със скорост, която му позволява да намали скоростта си и ако се
наложи да спре при възникване на предвидима опасност пред него. Сочи се
от експерта, че при маневра изпреварване, каквато е била налице в случая и
5
при двете описани от очевидците ситуации, първо дистанцията между
изпреварващия и изпреварвания автомобил следва да бъде скъсена, след
което да се предприеме маневра навлизане на автомобила в лявата лента,
продължаване на движението в лява лента , изпреварване на намиращия се
в дясна лента автомобил и връщане в дясната лента.
Вещото лице е установило, че процесният лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с рег. № *** е бил оборудван с триточкови предпазни колани,
както за водача, така и за всички пътници. Описано е и движението на тялото
на пострадалия при поставен колан и без такъв. В случай на поставен колан,
при удар, торса, седалищната част и горните части на долните крайници не се
придвижват и тялото по никакъв начин не може да достигне до предното
стъкло, тъй като при задействане на предпазния колан, той отпуска тялото до
6 см. Вещото лице заявява, че в случая няма данни тялото на пътника да е
достигнало до предното стъкло. Сочи, че въздушната възглавница се е
отворила при първия удар, след втория малко е изпуснала налягането, като в
този случай е възможно пострадалия да се е прихлъзнал, но в този случай ще
се удари в стъклото на дясната врата, а не в предното стъкло.
От изготвената и приета без възражения от страните съдебно-медицинска
експертиза, която съдът изцяло възприема, тъй като е изготвена на базата на
събраните в настоящото производство писмени доказателства, се констатират
получените телесни увреждания от ПТП. Вследствие на удар с тъп предмет,
ищецът е получил фрактура на дясна мишнична кост, като ударът е възможно
да се получи при удар на ръката в някоя част на автомобила. На ищеца е
извършена операция, като му е поставена метална остиосинтеза и му е
проведено лечение с антибиотик, нискомуликулярен хепарин и обезболяващи
за период от 15.03.2020 г. до 23.03.2020 г. Сочи се от вещото лице, че
посочената травма е довела до временно разстройство на здравето на ищеца
неопасно за живота му, като възстановителния период при подобен тип
травми е 6-8 месеца при нормален възстановителен процес.Вещото лице
посочва, че извършените разходи за лечение корелират с приложените
документи по делото. Експертът сочи, че към момента на извършване на
експертизата не могат да бъдат установени белези от предпазния колан,с
оглед продължителното време от настъпване на инцидента,такава
констатация би могла да бъде направена само в ранния период след ПТП.
Допълва, че предпазния колан има за цел да предпази водача и пасажерите от
6
травматична увреда, но не гарантира на 100% предпазване.Пояснява,че е
възможно получаване на травма като процесната на ищеца и с поставен
предпазен колан. От представената по делото епикриза е видно, че ищецът е
постъпил в Клиника по ортопедия и травматология на 15.03.2020 г. с
фрактура на дясната раменна кост. Проведено му е оперативно лечение с
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус.При
изписването от лечебното заведение в епикризата е отбелязано, че пациента е
с добре зарастваща оперативна рана и липса на значими субективни
оплаквания. От амбулаторен лист от 11.05.2020 г. е видно, че към момента на
съставяне на документа, превръзката е свалена, като пациента има болки,
оток и трудно си служи с ръката, чувствал се по – добре, болките утихнали и
се е увеличил обема на движение. От епикриза № 267/220/20 г. е видно, че на
ищеца е проведена рехабилитационна терапия в периода 21.05.2020 г. -
28.05.2020 г. Представени са и шест броя болнични листи за периода от
15.03.2020 г. до 26.08.2020 г. Събраните гласни доказателства от бабата и
чичото на ищеца допълват данните от медицинската документация и
експертиза за претърпените болки и страдания от А.Й. в емоционален план
непосредствено след произшествието и в хода на оздравителния процес в
домашни условия. Тях съдът също изцяло въприема, тъй като не са вътрешно
противоречиви, съвпадат с констатациите на вещото лице и в пълнота
изясняват основният спорен въпрос - вид и интензитет на телесните
страдания и съпровождащите ги психични усещания. Свидетелката Юмер
видяла ищеца да чака пред спешния кабинет в болницата, като ръката му била
привързана с връв ,за да се крепи за него, не можел да я мърда, имал силни
болки, целият треперел, бил посинял, виждало се , че е плакал. Свидетелката
останала с ищеца в болницата като придружител за 10 дни. През това време,
той не можел да се храни и обслужва, непрекъснато лежал, като първите дни
не можел да отиде до тоалетна. След операцията, която била на втория ден от
престоя, започнало последователно раздвижване. При изписването вече
можел да си движи ръката, но все още не можел да се обслужва сам, поради
което се наложило 2 – 3 месеца свидетелката да е около него. В болницата,
след изписването му, а и към настоящия момент ищецът приемал
обезболяващи. Състоянието му се подобрило след около 7-8 месеца, но
станал неспокоен, затворен, лесно се ядосвал, прекъсна учението си, не
можел да работи , тъй като не можел да вдига тежко и да опъва ръката си в
7
лакътя. От операцията му останал белег от рамото до лакътя , поради което не
искал да оголва ръката си. От показанията на свидетеля Юмер се установява,
че след катастрофата ищецът ебил уплашен, със силни болки, а ръката му
била надута, имал от удара синини по гърба и гръдния кош. Баба му останала
с него в болницата, защото той не можел нищо да върши с ръката си. След
изписването от болницата, ищецът бил с гипсирана ръка и за личните си
нужди имал нужда от помощ. След свалянето на гипса ръката не била
възстановена, поради което отишъл на санаториум за рехабилитация.
Приемал болкоуспокояващи лекарства, като и сега казвал, че понякога има
болки в ръката, не можел да вдига тежко. Предстояла му и операция за
отстраняване на имплантите, която щяла да се извърши по лекарска преценка.
След катастрофата ищецът се страхувал да пътува в кола и бил напрегнат.
Преди инцидента често излизал с приятели, а сега не му се излизало. Имало
промяна в поведението му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
С оглед на установения от съдебната - автотехническа експертиза механизъм
на произшествието, следва да се приеме, че произшествието, при което на
15.03.2020 год. ищецът е пострадал като пасажер в лекия автомобил „Фиат“ с
рег. № ***, е причинено виновно от водача на този автомобил – П.Г.. Дори да
се приеме, че за настъпване на произшествието вина е имал и друг участник в
движението, несъмнено се установява, че и водачът Г. е имал
противоправно поведение,с което е допринесъл за настъпването му. При
управлението на лекия автомобил ,водачът макар,че се е движил със
съобразена с ограничената на пътя скорост, е избрал такава,която не е била
несъобразена с конкретната пътна обстановка и по-точно била е висока за
съществувалите към момента атмосферни условия и състоянието на пътя ,
характера и интензивността на движението,състоянието на превозното
средство,а освен това не е предприел спиране,когато е възникнала опасност
за движението,като е извършил и неправилвна маневра. Установява се от
събраните по делото доказателства, че процесният автомобил „Фиат“ е имал
техническа неизправност, а именно не добре работещи
чистички,обстоятелство значително ограничаващо видимостта на водача,
както и възможността му да възприема своевременно случващо се на пътя.
Неоценените в конкретната ситуация обстоятелства са дъждовното време,
8
необходимостта от изправни чистачки и шофирането със скорост, която да
позволява във всеки един момент водачът да реагира адекватно на възникнала
опасност. За липсата на адекватна реакция свидетелства и обстоятелството, че
на местопроизшествието няма следи от спирачен път, което означава че Г.
изобщо не е предприел спиране,наместо това е предприел неправилна
маневра-завъртане на волана наляво.В тази ситуация, съобразно правилата за
движение, шофьорът е следвало при първа възможност да предприеме
действия по отстраняване на техническата неизправност ,а в случай ,че тя е
възникнала по време на движение-да шофира с повишено внимание при
атмосферни условия,за които са му били нужни изправни чистачки. Когато е
възникнала опасността за движение, лекият автомобил се е движил по
автомагистрала „Тракия" със скорост от 87 км/ч. и съгласно показанията на
водача П.Г.,които се различават от тези на пострадалия ищец, в момент,в
който той е предприел маневра изпреварване на движещ се пред него друг
лек автомобил,като се е придвижвал от дясна в лява лента за
движение,следователно се е намирал между двете ленти за движение. Зад
него в близост не е имало други превозни средства,а в същия момент и
изпреварваният автомобил е предприел преминаване в лява лента за
движение при това без да подаде сигнал според Г.. Технически правилно е,а
това правило е залегнало и в разпоредбата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, при
възникване на опасност, водачите да предприемат намаляване на скоростта
или спиране, адекватно боравейки с органите за управление - волан, спирачен
педал.С оглед на конкретните данни,изложени от самия П.Г. ,той е могъл или
да намали скоростта , да преустанови изпреварването и да се върне в
дясната лента,тъй като се е намирал между двете ленти за движение,зад него
не е имало други превозни средства,а дясната лента се е освобождавала, или
да предприеме аварийно спиране, като и в двата случая е имал техническата
възможност както да запази управлението на лекия автомобил, така и чрез
задействане на спирачната система да намали скоростта,включително да
спре.Според описанието на произшествието от пострадалия ищец,водачът
П.Г. се е движил в лява лента за движение, пред него в същата лента се е
движил товарен автомобил,а в дясна лента се е движил лек автобил.И в този
случай ,видно от заключението на вещото лице,е допуснато нарушение на
правилата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Г. се е движил с по-висока скорост от
товарния автомобил и не е спазил безопасната дистанция от 46,38 м. с
9
него,свед като го е възприел, не е предприел намаляване на скоростта,нито
аварийно спиране, запазвайки контрол над управлението.
По тези съображения, съдът намира за неоснователно въведеното от
ответника възражение, че в случая е налице случайно деяние. В случая, са
налице субективни обстоятелства, които изключват случайния характер на
настъпилия инцидент.Г. е бил длъжен да вземе предвид валежната пътна
обстановка,мократа пътна настилка,движещите се пред него
автомобили,чиито задни гуми повдигат водата от повърхността на пътя и я
разпръскват нагоре,при което се създава водна преграда, ограничаваща
видимостта, неизправността на чистачките на автомобила му, допълнително
препятстващи добрата видимост. Всички посочени по-горе фактори взети
заедно създават условия ,в които водачите губят точна преценка както за
разстояния, така и за показанията на светлинните показатели.С оглед на това
е следвало да избере по-ниска скорост на движение от тази,с която е
пътувал-87 км.ч., и да спазва по-голяма дистанция от тази,която е поддържал
от автомобилите пред него, които скорост и дистанция да му позволят
своевременно да възприеме възникнали препятствия на пътя и адекватно да
реагира на тях,като намали скоростта или спре.От показанията на водача е
ясно,че въпречи,че е възприел възникването на опасност за движението, не е
предприел нито намаляване на скоростта,нито спиране,а и не е контролирал
непрекъснато волана.С поведението си П.Г. е нарушил правилата на чл. 5, ал.
1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2,респ. чл.23,ал.1 от ЗДвП.
Именно в резултат на горните нарушения е възникнало и произшествието-лек
автомобил „Фиат“ е самокатастрофирал, като при удара е пострадала дясната
раменна кост на ищеца.
Не е спорно, че за датата на произшествието е налице валидна застраховка
гражданска отговорност за лек автомобил „Фиат“ с ответното
застрахователно дружество.При това положение са налице всички
обстоятелства за ангажиране на отговорността на застрахователя-ответник на
основание чл. 432 от КЗ за обезщетяване на настъпилите вреди.
Съдът намира,че справедливия размер на обезщетението за установените
по-горе неимуществени вреди следва да бъде сумата от 28 000 лв. При
определяне на този размер съдът отчита следните обстоятелства: младата
възраст на пострадалия- 22 години към датата на произшествието и добро
10
здравословно състояние, които позволяват по-бързо справяне на организма с
такъв вид травми при адекватно проведено лечение. Видно от експертното
заключение и представената медицинска документация, оздравителния
процес е протекъл с обичаен ход, без усложнения в рамките на обичайния
период от време за възстановяване от този вид травми, като поради
невъзможността да бъде прегледан, вещото лице не може да установи дали е
налице пълно оздравяване на пациента - ищец.Съдът намира,че е налице
възстановяване именно в рамките на обичайния период от 6 до 8 месеца,тъй
като от приложените болнични листи е видно,че последния отпуск за
временна неработоспособност е с крайна дата 26.08.2020 год. и след тази дата
няма данни за извършени прегледи,
изследвания,хоспитализации,рехабилитации или отпуски по болест.Няма
данни да е спазена и препоръката по епикризата от болницата в Котел-лист
16 делото,а именно последваща болнична рехабилитация в следващата
календарна година-доказателства в хода на делото,при проведено последно
съдебно заседание през м. декември 2021 год.,не са представени.При това
положение от 15.03.2020 год.-датата на произшествието до 26.08.2020 год. са
изминали повече от 5 месеца,и не са представени доказателства за проведен
преглед на 26.08.2020 год.,както е указано в последния болничен лист за
периода 28.07.2020 год. до 26.08.2020 год. Вид на получените телесни
увреждания-една фрактура на дясна раменна кост. Интензитет на търпените
болки и страдания - непосредствено след произшествието ищецът е бил в
съзнание и в състояние да разкаже за случилото се, което се установява от
приложената епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология гр. Стара
Загора, в която е посочено, че анамнезата е снета по данни на пациента.При
постъпване в лечебното заведение дясната мишница е била оточна,болезнена
и с ограничени движения,раменната кост е била с патологични костни
крепитации.Не са описани в медицинските документи ,съставени
непосредствено след произшествието,увреждания по други части на тялото-
торс,глава,други крайници.Данни за синини по гърба, краката и гръдния
кош, има в свидетелските показания на разпитаните близки на ищеца,но те
не се подкрепят от оставалия събран по делото доказателствен материал,а и
следва да се отчете тяхната заинтересованост.При това положение не следва
да се приеме,че са били налице такива телесни увреждания. Предприета е
операция на 18.03.2020 год. под интубационна,т.е. обща анестезия,като е
11
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с метална
остеосинтеза,няма данни да е поставян гипс.В тази насока също не следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите за поставен и свален след 2-3-
месеца гипс,по изложените вече по-горе съображения-заинтересованост и
липса на данни за използване на такова медицинско изделие в лечението на
ищеца в останалия събран по делото доказателствен материал.Не на последно
място е общоизвестно,че металната остеосинтеза замества гипсовата
имобилизация.Направени са разходи на 18.03.2020 год. за закупуване на
дясна плака и винтове за операция в размер на 1700 лв.,платени в брой на
същата дата,видно от приложената фактура на лист 18 от делото,както и е
заплатена потребителска такса по КП за болничния престой в общ размер на
46,40 лв.,видно от фактурата и фискалния бон на лист 19 от делото.Като
получател и платец на сумите е посочен ищеца.Както от самите документи е
видно,а това се потвърждава и от вещото лице по извършената съдебно-
медицинска експертиза,касае се за разходи за медицински изделия и
болничен престой пряко свързани с лечението на ищеца. След операцията е
констатирана добре зарастваща оперативна рана,липса на значими
субективни оплаквания.Предписани са стерилни превръзки през 3
дни,сваляне на конците на 12-14-тия ден от операцията, продължаване на
профилактиката с нискомолекулярен хепарин,насрочени са контролни
прегледи:първи за 30.03.2020 год. и втори –за 21.04.2020 год. Освен с
обичайните неудобства след оперативна интервенция – невъзможност да се
движи и самообслужва не са установени други усложнения при
първоначалния болничен престой в периода 15.03.2020 год. до 23.03.2020 год.
По време на болничния престой, а и след изписването в дома ищецът е
търпял физически болки и неудобство от невъзможността да се справя сам с
битовото си обслужване и да се движи - необходима му е била чужда помощ
за елементарни действия като хранене, лична хигиена,като тази чужда помощ
е осигурявана от близки родственици,обстоятлство,което намалява
психичния дискомфорт от обгрижването.Издаден му е бил болничен лист за
39 дни. Постепенно, с подобряването на състоянието и в хода на
оздравителния процес е започнал да се самообслужва.Видно от представения
амбулаторен лист,съставен при преглед на 11.05.2020 год. от лекар
специалист,към направление от 23.04.2020 год.,т.е. направление,изготвено
два дни след насрочения контролен преглед по първата епикриза,е
12
констатирано,че след сваляне на превръзката има болки,оток и трудно си
служи с ръката,контрактура-ограничен обем на движение за дясна лакътна
става и ограничени ДЕЖ/дейности в ежедневието/.В резултат от извършен
тест на обем движения се почувствал по-добре,болките утихнали,увеличен
обем на движение.Предписана е терапия:физио-терапевтични процедури от
III гр.,общ брой 20,с цел подобрение и рехабилитация,като в последната
дясна графа на амбулаторния лист са описани и самите назначени процедури
по вид и брой. Съгласно представената епикриза от Специализирана болница
за рехабилитация-Котел ЕООД,ищецът се е лекувал там в период от 8 дни-
21.05.2020 год.-28.05.2020 год.,като е постъпил за първи път в това
отделение.При приема в болницата относно състоянието е констатирано-
болезнени и ограничени движения,болен с изразен болков и отпаден
синдром,локализиран в дясна лакътна става,палпаторна болка,сетимви
разстройства хипестезия,ограничен обем на движение,лек оток,мускулна
хипотония и хипотрофия,дискомфорт.Изготвена е била терапевтична схема,в
резултат на прилагане на която е отразено,че пациентът се е повлиял добре,за
периода е отчетен снижен спастицитет и подобрени активни движения за
десет горен крайник.Препоръчано е продължаване с рехабилитационния
комплекс в извънболнични и домашни условия,както и последваща болнична
рехабилитация в следващата календарна година-т.е. 2021 год..Назначени са
били два контролни прегледа на 08.06.2020 год. и на 18.06.2020 год. ,издаден
е бил болничен лист за престоя.В периода 15.03.2020 год. до 28.07.2020 год.
са издадени последователно 6 болнични листа,включително за болничното
лечение веднага след произшествието и за лечението в рехабилитационната
болница,като съгласно тях в периода от 15.03. до 26.08.2020 год. вкл. ищецът
е бил нетрудоспособен,поради претърпяното увреждане.При
последния,съгласно представената документация ,проведен преглед на
28.07.2020 год.,когато е бил издаден и последен болничен лист за 30 дни, е
констатирано,че ищецът все още е с болки в дясната раменна
става,въпреки,че фрактурата вече е консолидирана,налице са болезнени и
ограничени движения в дясната раменна става.В дясната долна графа е
записано-експертиза за трайна нетрудоспособност,след като в графата над
нея е отразено,че ползваните болнични дни са 165 дни до 26.08.2020 год,Не
са представени други медицински документи,извън описаните по-горе.
Останал е белег на мястото на оперативната интервенция, който е с
13
дължина от рамото до лакътя и е видим през летния сезон.Ищецът- млад
човек го възприема за загрозяващ, поради което избягва да носи дрехи
разкриващи белега.Ищецът все още има оплаквания от болки в рамото при
промяна на времето,не може да вдига тежко с дясната ръка и напълно да я
опъне в лакътя,станал е по-раздразнителен,затворен в себе си,поведението му
е променено-не му се излиза,не работи,не учи. При определяне на този размер
съдът съобрази и икономическите условия в страната през 2020 год., които
сочат нараснала, но не драстично спрямо предходни години, покупателна
способност на населението и плавно и незначително нарастващи доходи
спрямо предходни години, лимитите на застрахователни обезщетения, които
също непрекъснато и плавно нарастват в годините и размерите на
присъждани обезщетения за сходни увреждания от съдилищата.
При това положение предявеният частичен иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи в пълния размер от 26 000 лв.
По отношение на възражението на ответника за наличие на съпричиняване
съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13
год. на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД
срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя,
съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е въвела в
процеса, тъй като с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Именно поради
това разрешение на ответника е било указано, че той носи тежестта да
установи наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, на което се
позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС ,за да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
14
В настоящия случай не бе установено безспорно, че ищецът е пътувал в
процесния автомобил без поставен предпазен колан. Вещото лице по съдебно
– медицинската експертиза сочи, че въпреки наличието на поставен
предпазен колан тази травма би могла да се получи, като механизмът на
получаване- при удар с тъп предмет,отговаря на механизма на
произшествието и траекторията на движение на лекия автомобил и
траекторията на движение на тялото на ищеца в купето на автомобила при
настъпване на ПТП с поставен предпазен колан. Вещото лице по съдебно –
автотехническата експертиза сочи, че поставения предпазен колан при
задействане от удар фиксира пътника като не позволява да се придвижва
торса,седалищната част и горните части на долните крайници.Той обаче не
ограничава движението изобщо и осигурява достатъчно свобода на
преместване напред и встрани,следователно горната част на тялото остава
свободна и би могла да се движи странично на ляво и на дясно, като в този
случай с ръката си ищецът може да е имал съприкосновение или с дясната
врата, или с дясната колона, която разделя автомобила на две части. При
поставен обезопасителен колан, не би следвало пътникът да контактува с
предния интериор на автомобила- арматурно табло и предното стъкло,а това
е изключено и при задействане на въздушните възглавници/безспорно в
настоящия случай те са се отрвоили/.Вещото лице посочва,че след удара
долните части на долните крайници и главата на ищеца ще се придвижат под
ъгъл напред и на ляво, но гръдният кош и главата ще срещнат отворилата се
въздушна възглавница, след което крайниците и главата ще се отклонят най –
напред на ляво без да срещнат препятствие, а след това на дясно и в
зависимост от позата могат да срещнат препятствие – елементите на дясната
врата.Именно като резултат от това движение на тялото с поставен предпазен
колан е получена и травмата на дясна раменна става,която е и единственото
установено нараняване от медицинската документация.Описанието на
движението на тялото на ищеца от експерта в автомобила при удар без
поставен предпазен колан,води до извод,че той би получил наранявания
освен от удар в дясна предна врата и предна дясна колона и такива по
главата- тъй като тялото би отскочило първо нагоре и в лявата част на
тялото,включително цялото тяло на пътуващия от дясно би могло да
премине в ляво, където е мястото на водача.Данни обаче за увреждания от
такава траектория на движение на тялото на ищеца няма,а и показанията на
15
водача на лекия автомобил няма данни за преминаване на тялото на ищеца
отчасти или изцяло в ляво където се е намирал той. В събраните по делото
доказателства няма данни за типичните увреждания на тялото от свободното
му движение,без поставен обезопасителен колан, в автомобила в резултат на
удара. Получени наранявания или травми на главата или гръдния кош, които
са обичайни при съприкосновение на свободното движещото се тяло с
предния интериор на автомобила в случая няма. При така установените
обстоятелства не може да бъде споделено твърдението на ответника, че
ищецът е бил без предпазен колан, поради което се е ударил в предното
стъкло на автомобила и е получил процесната травма. В случай, че ищецът е
бил без предпазен колан и тялото при удара му се е ударило в предното
стъкло, то неминуемо той би имал и травма на главата, за каквато няма данни
по делото, тъй като при удар тялото полита напред и наляво и е най – логично
първото съприкосновение с предното стъкло на автомобила, предвид формата
му ,да е с главата на пострадалото лице. От изложеното се установява, че
ответникът не е доказал по категоричен начин, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан, поради което не може да се приеме, че той е допринесъл с
поведението си, за настъпилата травма.
По отношение на размера на обезщетението за имуществени вреди съдът
намира, че следва да уважи търсения размер изцяло, тъй като той е установен
от приложените писмени доказателства и данните от приетата бъз възражения
от страните съдебно-медицинска експертиза ,сочеща на връзка на описаните
разходи с лечение на уврежданията.
Следва върху обезщетенията да се присъди и законна лихва, начиная от
05.08.2020 год. На горната дата изтича тримесечния законен срок за
доброволно уреждане на исковите претенции от застрахователя при
отправена при него застрахователна претенция. Не е спорно, а това е видно и
от представените писмени доказателства-молба на лист 20 от делото, че
ищецът е поискал изплащане на застрахователни обезщетения на 04.05.2020
год. Лихвите се дължат до окончателното изплащане на търсените суми.
Върху сумите формиращи размера на дължимото се обезщетение за
имуществени вреди, а именно: 1700 лв., платена на 18.03.2020 г. и 46,40 лева,
платена на 23.03.2020 г. се дължи лихва от застрахователя от същия начален
момент-05.08.2020 год.,а не от момента на извършване на разхода,тъй като КЗ
16
не прави разлика между началните моменти на дължимост на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от застрахователя.
Тази акцесорна претенция също не следва да бъде определяна по размер до
датата на завеждане на делото,а следва да се присъди от посочения по-горе
момент до окончателното плащане.Следва да се отхвърли искането за
присъждане на законна лихва за периода от 18.03.2020 год. до 05.08.2020
год.,с оглед на обстоятелството,че от приложената справка към исковата
молба е видно,че сумата от 86,29 лв. е изчислена не от 05.08.2020 год. до
завеждане на делото ,а от 18.03.2020 год. до завеждане на делото.
По разноските по делото:
Със списъка на разноските е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата с включен
ДДС в полза на адвокатското дружество. При претендирани 27746,40 лв. -
сбор от търсените обезщетения за вреди размерът на адвокатското
възнаграждение е 1634,87 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения,върху което следва да
се начисли и ДДС в размер на 20 %.В списъка на разноски адвокатското
дружество претендира сумата от 1572 лв. с ДДС,като именно тя следва да му
се присъди,тъй като е по-малка по размер от действително
дължимата,изчислена по-горе.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд
Бургас следните суми: държавна такса в размер на 1109,86 лв., както и
заплатените от бюджета на съдебната власт разноски за експертизи в общ
размер от 885 лв. Съдът констатира,че въпреки,че е възложил на двете
извършени експертизи-техническа и медицинска отговори на задачи и на
ответника,който и своевременно е внесъл депозити в общ размер от 550 лв. за
тях,при приемане на експертизите е постановил изплащане на
възнагражденията на вещите лица изцяло от бюджета на съда.При това
положение с настоящото решение ще следва да се изменят на основание
чл.253 от ГПК определенията за изплащане на възнаграждения,като се
постанови възнаграждението от 195 лв. за допълнителната съдебно-
техническа експертиза,определено с протоколно определение от 13.12.2021
год. да е за сметка на ответника,тъй като в него са дадени отговори само на
въпроси поставени от ответника,а част от възнаграждението на вещото лице
17
по съдебно-медицинската експертиза в размер от 250 лв. от общо
определените му 300 лв. с протоколно определение от 13.12.2021 год. да са за
сметка на ответника,тъй като с него са дадени отговори и на въпроси
поставени от ответника,за които му е определен депозит в този размер с
определение № 468 от 07.06.2021 год. При това положение ще следва да се
разпореди с внесения депозит от 250 лв. да се възстанови част от
платената от бюджета на съда сума от 300 лв. на вещото лице по приетата
съдебно-медицинска експертиза,а с част от внесения депозит от 300 лв. да се
възстанови сумата от 195 лв. ,платена от бюджета на съда за допълнителната
съдебно-техническа експертза.При това положение на ответника следва да се
върне сумата от 105 лв. ,неизползван и внесен депозит,а следва да бъде
осъден да доплати сумата от 440 лв. до общия размер от 885 лв.дължими за
експертизи.
По изложените съображения и на основание чл.253 от ГПК и чл.432 от
Кодекса на застраховането съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Е. Й. от гр. С.
следните суми: 26 000 лева, представляващи част от обезщетение за
претърпени физически и психически болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди,породени от причинени телесни увреждания при
настъпило на 15.03.2020 год. ПТП по вина на водача на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Пунто“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.08.2020 год. до окончателното изплащане и 1746,40 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за лечение на получените телесни увреждания при
същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.08.2020 год. до окончателното изплащане,като иска за присъждане на
законна лихва върху сумата от 1746,40 лв. за периода от 18.03.2020 год. до
05.08.2020 год. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Адвокатско
дружество Чаталбашев, Петкова и Иванова“ със седалище гр.София и адрес
18
ул. “Три уши“ № 8, ет. 4 на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата
сумата от 1572 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдействие по настоящото дело на ищеца А. Е.
Й..
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 1109,86 лв.
,представляваща дължима държавна такса за производството по настоящото
дело, както и сумата от 440 лв., представляваща направени от бюджета на
съдебната власт разноски за възнаграждения на вещи лица.
ИЗМЕНЯВА протоколни определения от 13.12.2021 год. ,с които след
приемане на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на
допълнителното заключение на съдебно-автотехническата експертизи е
постановено сумите от 300 лв. и от 195 лв. да бъдат заплатени от бюджета
на съда в следния смисъл:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице А. М. М. за положения труд в
размер на 300 лв.,от които 250 лв. платими от внесения от ответника депозит,а
50 лв. от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице П. Г. Я. за положения труд в
размер на 195 лв., платими от внесения от ответника депозит.
ДА СЕ възстановят на бюджета на съдебната власт сумите от 250 лв. и от 195
лв.,като първата сума от 250 лв. се възстанови от депозита постъпил на
24.06.2021 год. по депозитната сметка на съда –лист 67 от делото,а втората
сума от 195 лв. се възстанови от депозита от 300 лв. постъпил на 09.09.2021
год. по депозитната сметка на съда-лист 129 от делото.
ДА СЕ върне на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата от 105 лв.
,неизползван и внесен депозит,след прилагане на молба с посочване на
банкова сметка,по която да се извърши връщането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
19