№ 997
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601732 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII-ра от НПК вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест с вх. № 59459/25.03.2022 г. срещу Определение
от 23.03.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по НОХД № 16922/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти с-в, с което съдът е
прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК поради допуснати на досъдебното производство съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила и е върнал делото на прокуратурата за
отстраняване на констатираните нарушения.
В частния протест се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения, че както предявеното на подсъдимия
постановление за привличане на обвиненяем, така и изготвеният обвинителен акт
съдържат всички необходими и съставомерни признаци от състава на конкретното
престъпление. Направено е искане определението на СРС да бъде отменено.
Препис от частния протест е връчен както на подсъдимия К., така и на неговия
защитник – адв. Х.. Не са депозирани писмени възражения.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частния протест и
доказателствата по делото, намира следното:
Подсъдимият И.К. е бил привлечен в качеството му на обвиняем с
постановление от 08.10.2021 г., връчено му на 19.11.2021 г. за това, че на 09.02.2019 г.
в гр. София противозаконно присвоил чужда движима вещ – един брой мобилен
телефон „Нокиа“, модел „3.1“, на стойност 234.60 лв. - собственост на Ж.А.С., който
владеел – бил му предоставен от собственика да проведе телефонен разговор, като
1
обсебването представлява опасен рецидив – престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. А от НК.
Производството по НОХД 16922/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
96-ти с-в, е образувано по внесен в СРС обвинителен акт срещу И.К. за това, че на
09.02.2019 г. в гр. София противозаконно присвоил чужда движима вещ – един брой
мобилен телефон „Нокиа“, модел „3.1“, на стойност 234.60 лв. собственост на Ж.А.С.,
който владеел – бил му предоставен от собственика да проведе телефонен разговор,
като обсебването представлява опасен рецидив – престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. А от НК.
С определение от 23.03.2022 г. – предмет на обжалване в настоящото
производство, първата инстанция е уважила искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство поради допуснати съществени отстраними нарушения на
процесуалните правила и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на
констатираните нарушения. Съдът е приел, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на обвиняемото лице, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК,
както и че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК и на
установения в TP № 2-2002-ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт.
Посочено е, че в обвинителния акт не са описани конкретно с кои от твърдените
действия или бездействия на дееца държавното обвинение счита, че е осъществено
повдигнатото по чл. 206, ал. 1 от НК престъпление. Изложено е, че във връзка с
посочената неяснота остава неясно и обстоятелството в кой момент, кога и на коя дата
е извършено обсебването, поради което е счетено, че са налице основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване
на посочените нарушения.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Частният протест е подаден от процесуално-легитимирана страна, в срока по чл.
342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване акт,
съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав го намира за допустим.
Разгледан по същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Аргументите на съда в
тази насока са следните:
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на ВКС, ОСНК, чрез
обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред
решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да
формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се
поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
2
защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително
трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието
на обвиняемия в осъществяването му, като непосочването им съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до
ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.
Настоящата съдебна инстанция намира за правилна, обоснована и
законосъобразна констатацията на съдия-докладчикът от първостепенния съд, че при
изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на обвиняемия. Въззивният съдебен състав се
солидаризира със становището, залегнало в атакуваното определение, че внесеният от
СРП обвинителен акт е негоден да очертае фактическите и правни рамки на едно
евентуално съдебно производство. Районният съд изчерпателно е разяснил защо
непосочването с кои конкретни действия или бездействия от страна на лицето К. се
твърди извършване на престъплението, а именно обсебване, което представлява
съществено процесуално нарушение, като въззивният съд изцяло възприема
аргументите на първата инстанция в тази насока за наличие неяснота на обвинението и
невъзможност за подсъдимия да научи в случай, че подсъдимият бъде признат за
виновен по обвинение, формулирано по този начин. Както правилно е отбелязал и
СРС, подобна неизясненост води до следващата такава, а именно в кой момент е
осъществено обсебването – остава загадка за съда дали това е станало в момента на
предаване на телефона, дали деянието е осъществено към момента на побягването на
К. или в някакъв друг по-късен времеви интервал, респективно това поражда съмнение
и дали деянието е било реализирано именно на твърдяната дата – 09.02.2019 г. или в
друг ден. Неоснователни са съображенията в протеста, че фактическата обстановка е
описана ясно и конкретно, тъй като действията са извършени в кратък отрязък от
време. Това би означавало, при постановяване на крайния съдебен акт, съдът да
допълни по свой почин обвинението, като уточни вместо прокурора периода на
извършване на престъплението, което е недопустимо, тъй като повдигането на
обвинение е изключително правомощие на прокуратурата; от друга страна, по
отношение на подсъдимия, това би означавало да се очаква последният да замести
липсващата в обвинението конкретика относно крайна дата на периода и момента на
извършване на престъплението, със свои предположения и догадки.
По изложените съображения и доколкото въззивната инстанция се солидализира
напълно с изводите на районния съд, атакуваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, II-ри въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2022 г., постановено в открито съдебно
заседание по НОХД № 16922/2021 г. по описа на СРС, НО, 96-ти с-в, с което съдът е
прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК поради допуснати на досъдебното производство съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила и е върнал делото на прокуратурата за
отстраняване на констатираните нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4