Определение по дело №480/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260815
Дата: 30 март 2021 г.
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20215300500480
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №260815

 

гр. Пловдив 30.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в закрито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 480/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане № 5420/21.10.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №11903/20г. в частта, с която се отхвърля заявление на КредитоООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“100, бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.О.К., за сумите: 764.83 лева – неустойка и 105 лева дължими по договор за потребителски кредит № ОL00006296 от 19.11.2019г. сключен онлайн между страните.

Частният жалбоподател КредитоООД, ЕИК 204554530 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

          Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че претенциите противоречат на добрите нрави и на императивни правни норми.

Този извод на районния съд е правилен.

Неустойката в размер на 764.83лв. се претендира на основание чл. 25, ал.2 от договора, където е уредено задължението на кредитополучателя да осигури двама поръчители до три календарни дни от сключване на договора.

В т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е указано, че клауза за неустойка следва да се приеме за нищожна, поради накърняване на добрите нрави, ако е уговорена извън присъщите ú обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивната част на посоченото тълкувателно решение е посочено още и това, че за спазването на добрите нрави съдът следи служебно.

Така уговорената неустойка не обезпечава евентуални вреди от неизпълнение на задълженията си, защото дължимостта на тази сума не е в зависимост от нарушаване на задълженията по договора от страна на кредитополучатиля, което ясно показва, че клаузата на чл.25, ал. 2 от процесния договор няма за цел да обезпечи евентуалното неизпълнение на длъжника и затова не изпълва съдържанието на неустоечна клауза. Освен това според нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава в плащания по договора кредитора може да претендира само лихвата за срока на забавата в размер не по – висок от законната лихва, както и самата главницата. С уговарянето на неустойка кредиторът получава още едно плащане за забавянето на плащанията по кредита, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.

Относно претендираната такса за извъсъдебно събиране на задължението: Такса се дължи за извършване на съответна услуга или издаване на документ. В настоящия случай претендираното плащане не изпълва съдържанието на такса, а предварително уговорено обезщетение за вреди от евентуално неизпълнение на плащанията по договора за кредит, което е в противоречие по сочената по - горе норма на чл. 33 от ЗПК.

Изложеното дотук налага извода, че процесните суми се претендират по начин, който противоречи на императивна норма от ЗПК и затова заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5420/21.10.2020г. на Пловдивския районен съд, І-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №11903/20г. в частта, с която се отхвърля заявление на КредитоООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Гоце Делчев“100, бизнес сграда „Азимут“, ет. 5, офис 8 за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.О.К., за сумите: 764.83 лева – неустойка и 105 лева дължими по договор за потребителски кредит № ОL00006296 от 19.11.2019г. сключен онлайн между страните.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                     Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.