РЕШЕНИЕ
№ 987
гр. Добрич, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230103540 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрисконсулт, с
която срещу К. И. К., ЕГН ********** с адрес: ***, е предявен иск за
постановяване на решение, по силата на което да се признае по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 2105/2021г., както следва:
- 420,06 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 24,48 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.12.2019 г. до 20.02,2020 г.;
- 48,28 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.12.2019г. до
01.06.2021г.;
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 10.08.2019 г. между „БНП Париба Лърсънъл Файненс С.А., клон
България", ЕИК *** и К. И. К., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителски паричен кредит с номер *** /наричан по-долу Договор за
кредит/. Договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК, който в размер на 34,40 %. Кредитодателят БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България" е изпълнил всички свои
задължения по Договора за кредит.
От своя страна кредитополучателят се задължил да върне
предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 6 броя
месечни погасителни вноски. Кредитополучателят не изпълнил всички свои
1
задължения по договора за кредит и преустановил плащанията, като падежът
на първата неплатена вноска е настъпил на 20.12.2019 г. Считано от
следващия ден длъжникът изпаднал в забава и дължи на основание чл. 86 ЗЗД
обезщетение за забава (лихва за забава) в размер на законната лихва, както и
уговорената договорна възнаградителна лихва.
Крайният срок по договора е 20.02.2020г., с което станал изискуем
целия кредит.
На 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" ЕИК *** в качеството му на цедент и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *** в качеството му на
цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
съгласно който цедента прехвърлил на цесионера на всеки три месеца за
срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение
№ 1а.
На 18.06.2020г. било подписано Приложение № 1а, в което е включено
и вземането от ответника Келев.
Цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК
*** упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да
уведоми К. И. К., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД изпратило чрез „Български
пощи" ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до
посочения за ответника адрес в договора за кредит. Пратката е върната
невръчена поради отсъствие на адресата или друго лице от адреса съгласно да
я приеме. Към исковата молба ищецът представя и моли съдът да връчи при
размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по
реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на
цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с
приложенията на ответника ще бъде най-късния момент, в който същия ще
бъде уведомен за цесията. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на
ВКС по т.д.№ 12/2009г.,И т.о.,ТК/.
По образуваното ч.гр.д.№2105/2021г. по описа на PC Добрич ищецът се
снабдил с заповед за изпълнение, препис от която е връчен на длъжника на
основание чл. 47, ал.5 от ГПК.
С исковата молба се претендират и сторените в установителното
производство съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и
присъждане на раноските в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
представляван от назначения му особен представител. Искът се оспорва, като
се сочи че е подаден от лице без правно основание, а по същество е и
неоснователен.
Конкретните възражения на ответника са:
- липсват каквито и да било данни за уведомяване на К. К. от
цесионера, за да се счете че задължението следва да бъде погасено спрямо
Фронтекс Интернешънъл ЕАД;
-липсват доказателства какъв е бил уговорения размер на задължението
на г- н К. към БНП Париба пърсънъл-Файнене С.А., каква част от същото е
погасена, кога й какъв евентуално е остатъкът, ако има такъв. Оспорва се
претенцията за договорна лихва по размер.
Районният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
От доказателствата по делото се установява следната фактическа
обстановка:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 712 от 05.07.2021г. по
ч.гр.д. № 2105/2021г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати
на кредитора – ищец по делото следните суми:
- 420,06 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 24,48 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.12.2019 г. до 20.02,2020 г.;
- 48,28 лева - лихва за забава за периода от 21.12.2019 г. до 01.06.2021
г.;
Съдът е уведомил длъжника за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за съдебно установяване вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. В законовия едномесечен срок заявителя предявява
иска, предмет на настоящото производство.
На 10.08.2019год. от *** И. К. е подписан стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит на
стойност 803.60лв.
На същата дата 10.08.2019год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А“ клон България и *** И. К. е сключен Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** оторизационен код а87451у5.
Предмет на договора е заемна сума в размер на 894.54лв., която
включва 769.00лв. за финансиране на стоки и услуги и застрахователна
премия в размер по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 34.60лв.
За застраховката е издадена застрахователна декларация *** и групова
полица ***.
Съгласно чл.З от условията към договора за кредит: “При забава на една
или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена погасителна вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер,
включително всички определени с договора надбавки“.
С уведомително писмо „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон
България уведомява „Технополис България“ЕАД за предоставяне на клиента
на желаната стока, обект на договора за финансиране. От „Технополис
България“ЕАД е издадена фактура №***/10.08.2019год. за платена стока -
хладилник ВЕКО на стойност 519лв. с включен ДДС и бойлер BOSCH на
стойност 250лв. с включен ДДС. Преводът по сметка на „Технополис
България“ЕАД е извършен на 10.08.2019год. чрез кредитно плащане на
стойност 769.00лв. с ДДС.
Размерът на месечната погасителна вноска, определена с договора е
149.09лв. Срока за погасяване на заема е до 20.02.2020год. на шест
погасителни вноски.
Паричният заем е отпуснат при фиксиран годишен лихвен процент -
34.40% и годишен процент на разходите по заема - 40.39%. Общия размер на
задължението, като сбор от размера на заемната сума, застраховката и
договорната лихва е 894.54лв.
3
С уведомително писмо от 16.11.2021год. *** И. К. е уведомен, че по
отношение на вземанията по договора за кредит трябва да плаща всички
задължения по договора за кредит на цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД.
По делото е представен сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ клон България и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
договор за прехвърляне на вземания. Съгласно чл.(2) 2 от договора за цесия,
вземанията се прехвърлят в цялост, заедно с всички привилегии, обезпечения
и лихви. Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1, в което е
индивидуализирано процесното вземане в общ размер. Упълномощаване за
уведомяване на длъжниците е налице в пар. 7, ал.10 от договора за цесия.
Освен това е съставено и нарочно пълномощно „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми вместо банката длъжниците по
цедираните вземания.
По делото е депозирано заключение по приетата като доказателство от
съда съдебно-счетоводна експертиза с вх.рег. № 15628/ 13.09.2022г.
Експертизата не е оспорена от страните по делото.
1. Размерът на усвоения паричен кредит по договор за
потребителски паричен кредит с номер *** е 894.54лв., от които:
> Главница - 769.00лв.
> Договорна лихва - 90.94лв.
> Застраховка - 34.60лв.
2. Размерът на извършените от ответника плащания за погасяване
на задълженията по Договор за потребителски паричен кредит с номер
*** до датата на Цесията, са общо 450.00лВ. /Таблица 2/
3. Падежът на първата частично неизплатена месечна вноска по
Договор за потребителски паричен кредит с номер *** е
21.12.2019год./Таблица 3/
4. Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по
Договор за потребителски паричен кредит с номер *** към датата на
прехвърляне на вземането, съгласно Договор за цесия е 455.79лв. от които:
> Главница - 420.06лв.
> Договорна лихва - 24.48лв.
> Лихва за просрочие към 18.06.2020год. - 11.25лв.
5. Размерът на начислената върху установената от вещото лице
главница лихва за забава в размер на законната лихва за периода
21.12.2019год. до 01.06.2021год., без периода от 13.03.2020год. до
13.07.2020год. е 46.67лв.
Размерът на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договор
за потребителски паричен кредит с номер *** към 01.06.2021год. е 491.21лв.
от които:
> Главница - 420.06лв.
> Договорна лихва - 24.48лв.
> Лихва за просрочие към 01.06.2021год. - 46.67лв.
По делото е представено уведомление, изходящо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“ клон България, адресирано до ответника, с което му
се съобщава за извършената цесия. Липсват доказателства това уведомление
да е връчвано до Николай Стоянов.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК, с правно
4
основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл.
Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в
отношенията на страните дължимостта на заявените в исковата молба суми,
предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2105/2021г. по описа
на РС Добрич.
Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед
за изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално поради
отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на
актуален трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на
вземането по издадената заповед. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД. Предявени са
като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно връчени
указания до заявителя. Това е специалният иск уреден от закона, който се
предявява когато вземането по заповедта е оспорено от длъжника или когато
заповедта за изпълнение не може да му се връчи. Възражението на ответната
страна за недопустимост на иска поради липса на активна легитимащия на
ищцовото дружество е неоснователно. Щом ищецът твърди, че като цесионер
претендира вземане, въпросът за уведомлението до кредитора е по
съществото на спора, а не касае неговата допустимост.
Ищецът е доказал по делото заявените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства, а именно: сключен договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта *** оторизационен код а87451у5.
В случая, крайният срок на договора е настъпил на 20.02.2020г., с което
целият неизплатен остатьк от натрупаните задължения по договора са станали
изискуеми.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва възникването на
вземането, неговото основание и размер. Допуснатата експертиза установява
размера на остатъчното задължение на кредитополучателя по Договор за
потребителски паричен кредит с номер *** към датата на прехвърляне на
вземането, съгласно Договор за цесия, а именно в общо 455.79лв. от които:
> Главница - 420.06лв.
> Договорна лихва - 24.48лв.
> Лихва за просрочие към 18.06.2020год. - 11.25лв.
Размерът на начислената върху установената от вещото лице главница
лихва за забава в размер на законната лихва за периода 21.12.2019год. до
01.06.2021год., без периода от 13.03.2020год. до 13.07.2020год. е 46.67лв.
С представянето на договора за продажба и прехвърляне на вземания и
приложение № 1, в което изрично е включеното вземането по сключения с
ответника договор, ищецът е доказал, че предметът на цесионния договор
включва всички неиздължени от ответника задължения, както и всички
акцесорни парични претенции (разноски, лихви и други), свързани с
вземанията, които са вече възникнали и се дължат по договора за кредитна
карта.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В
случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си
пречка за прехвърляне на вземанията. Договорът за цесия е двустранен,
консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява
продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на
постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля
вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от
5
длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД). Според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на предишния кредитор
е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Задължението за
съобщаване на цесията лежи върху стария кредитор /цедента/, но то не е от
рода на задълженията intuito personae, поради което е допустимо цедентът да
упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Освен това, както вече се
посочи, уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на
договора за цесия, а има значение за момента, от който новият кредитор може
да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера
е че длъжника е бил известен за цесията, като се сочат две приложими при
алтернативност хипотези, въведени в исковата молба: получаване на изрично
писмено уведомление до длъжника по пощата; връчване на уведомлението
като приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано
настоящото исково производство
Относно изпратеното уведомление от цедента или цесионера като негов
пълномощник, до длъжника не са представени никакви доказателства.
Липсват разписки за връчването .
По отношение второто твърдение следва да се отбележи, че в
настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от
съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са
били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с
факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата
към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за
извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с
изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2
и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от
особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1
от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес
е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30
дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в
публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в
гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е
отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за
гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до
него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият
не следва да извлича позитиви от това обстоятелство. Адресите, на които са
връчени книжата до ответника и който е посочен в процесния договор за
кредитна карта съвпадат, което означава, че сам длъжника е посочил този
адрес за кореспонденция с кредитора си, но е осуетил сам възможността за
6
осъществяване надлежно връчване.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е
бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от
ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника.
Предявеният установителен иск е основателен за главното задължение и
договорната възнаградителна лихва изцяло, както и за претендираното
обезщетение за забава, до установения от вещото лице размер от 46.67лв.,
като за горницата до претендираната сума от 48,28лв., искът като недоказан
по размер подлежи на отхвърляне
На осн.чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи законната
лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в заповедното
производство- 29.06.2021г.
Извън гореизложеното, длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство и съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г.
по т.д.№ 566/2009г.на ВКС; Определение № 987/18.07.2011г.по гр.д.№
867/2011г.на ВКС/.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноските, сторени
съразмерно уважената част от иска. Ищецът е внесъл дължими разноски в
размер на 75лв. държавна такса, 200лв. разноски за експертиза и 250лв. за
особен представител.
Съгласно молба от 21.09.2022г. претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв., който размер следва да бъде уважен от
съда. При отчитане уважения размер от установителната претенция,
ответникът следва да заплати на ищцовото дружество 74,75лв. държавна
такса и 149,50лв. юрисконсултско възнаграждение.
На репариране в полза на ищцовата страна подлежат изцяло разноските
за заплащане възнаграждение за особен представител на ответника в размер
на 250лв.
С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство.Предвид изхода от
спора и частичното уважаване на установителните претенции, съдът намира,
че следва да редуцира разноските в заповедното производство, а именно
24,90лв. държавна такса и 49,84лв. юрисконсултско възнаграждение, които
разноски следва да заплати длъжника.
Водим от изложеното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал.
1 от ГПК, че К. И. К., ЕГН ********** с адрес: ***, дължи на ищцовото
дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище
7
и адрес на управление ***, ет.6, суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д№ 2105/2021г., както следва:
- 420,06 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.06.2021г.
до окончателното изплащане на задължението;
- 24,48 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 20.12.2019 г. до 20.02,2020 г.;
- 46,67 лева - лихва за забава, начислена за периода от 21.12.2019 г. до
01.06.2021 г., като отхвърля иска за горницата до претендираната сума от
48,28лв.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 2105/2021г. по описа на ДРС, в размер
на 24,90лв. държавна такса и 49,84лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в исковото
производство - 74,75лв. държавна такса, 149,50лв. юрисконсултско
възнаграждение и 250лв. разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО
МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8