Р Е Ш
Е Н И Е
№
65
гр.
Силистра,10 ноември 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и в
присъствието на заместник окръжния прокурор Ивелин Чафаланов, като разгледа
докладваното от съдия Чернева КАНД № 66 по
описа на съда за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) – ред. ДВ бр. 94 / 2019 г.
Образувано е по касационна
жалба на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52 –
54, против Решение № 78 от 22. 04. 2021 г., постановено по АНД № 114 по описа
за 2021 г. на Районен съд – гр. Силистра, потвърждаващо Наказателно
постановление № В-0045029 / 07.12.2020 г., издадено от директора на Регионална
дирекция на Комисията за защита на потребителите за областите Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Разград и Силистра.
Касаторът, действащ чрез юриск.
В.Ц., счита, че решението на РС-Силистра е постановено в нарушение на закона и процесуалните
правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Поддържа липса на компетентност на
актосъставителя и на административнонаказващия орган да тълкуват процесния
договор за кредит, като твърди, че в отделни хипотези такова правомощие е
предвидено за КЗП като колективен орган, но нито ЗЗП, нито устройственият
правилник на КЗП предвиждат възможност за делегиране на тази компетентност.
Оспорва извода на съда, че таксата за оценка на риска е свързана с усвояването
и управлението на кредита, като твърди, че тя включва както оценка на
кредитоспособността на потребителя, така и изчисляване на сумата, която банката
следва да задели като резерв за покриване на потенциалната загуба от
предоставянето на необезпечен кредит. В тази връзка моли да бъде отменено
решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление;
претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция на Комисията за
защита на потребителите за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра, действаща чрез юриск. В.П., оспорва касационната жалба. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заместник окръжният прокурор
дава становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № В-0045029 / 07.12.2020 г., издадено
от директора на Регионална дирекция на Комисията за защита на потребителите за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, с което на
касатора, на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК, е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, изразяващо се в това, че при
предоставянето на потребителски кредит по типов договор № ********** / 13. 01.
2020 г. кредиторът "Ти Би Ай
Банк" ЕАД е поместил клауза в чл. 7, т. 1 от договора, изискваща
заплащането на такса за оценка на риска за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита.
За да постанови обжалвания
акт, РС-Силистра е възприел фактическите констатации на наказващия орган, като
въз основа на събраните по делото доказателства е установил, че в разрез със
забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредитната институция е изискала от
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № ********** / 13. 01.
2020 г. заплащане на такса „оценка на риска“, която по съществото си е такава за
усвояване и управление на кредита. Коментирал е, че оценката на
кредитоспособността на потребителите, за което действие по същество се изисква
заплащането на процесната такса, е законово задължение на кредитора, уредено от
нормата на чл. 16 от ЗПК и начисляването и събирането на подобна такса
противоречи на принципите, залегнали в чл. 2 от ЗПК. Обсъдил е също, че
действията по събиране на задължението, дори и след забава по тях, са такива по
управление на кредита, за които не може да се събира такса, тъй като същата би
имала неустоечен характер, което е в разрез със забраната по чл. 33 от ЗПК. Въз
основа на това съдът е приел за безспорно установено по несъмнен начин извършването
на нарушението, за което чл. 45, ал. 1 от ЗПК предвижда налагане на имуществена
санкция за еднолични търговци и юридически лица в диапазона от 3000 до 8000
лева, поради което АНО правилно е издирил приложимия закон, правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал в съответствие с изискванията на
чл. 27 от ЗАНН. Съдът е коментирал също,
че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че
образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно,
при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Приел е, че
не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като ЗПК
охранява особен вид обществени отношения и има за цел опазването на интересите
на потребителите, които в случая са били накърнени.
Така постановеното решение е
правилно.
Първоинстанционният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото
доказателства и доводите на страните и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството, е извършено. Несъстоятелни
са оплакванията в жалбата за липса на компетентност на актосъставителя и на
административнонаказващия орган да тълкуват процесния договор за кредит. Тази
им компетентност е в рамките на правомощията, които чл. 55 от ЗПК им предоставя
за установяването на нарушенията на ЗПК и съответно – за санкционирането на
нарушителите. Освен това в случая не се касае за тълкуване на договора по
смисъла на чл. 20 от ЗЗД във връзка с изясняването на действителната обща воля
на страните, тъй като тя е пределно ясна – кредитополучателят се е съгласил да
заплати поисканата от кредитора такса „оценка на риска“. Касае се за изпълнение
на произтичащи от закона надзорни функции относно съблюдаването на
потребителските права при предоставянето на потребителски кредит. За да е
допустимо начисляването на една такса от кредитора, тя трябва да е свързана с
предоставянето на допълнителни услуги на кредитополучателя във връзка договора -
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е категорична, че
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не са налице данни, че
потребителят се ползва срещу начислената такса „оценка на риска“ от насрещен
еквивалент, свързан с материална или интелектуална дейност, извън произтичащото
му от договора право да получи в заем уговорената сума - примерно получаването
на ежемесечно извлечение на хартия относно непогасения остатък от кредита,
извършването на напомняне с писмо, по телефона или по електронен път за
наближаващата дата на падежа и мн. други. Напротив – според касатора тази такса
е свързана както с оценка на кредитоспособността на потребителя, което е част
от дейността на банката при вземане на решение дали да отпусне кредита (чл. 16 ЗПК), така и с изчисляване на сумата, която банката следва да задели като
резерв за покриване на потенциалната загуба от предоставянето на необезпечен
кредит, т. е. с действие, предприето в интерес на банката за обезпечаване на
риска ѝ от отпускането на кредит, чийто характер правилно е квалифициран
от районния съд като неустоечен. И при двете хипотези кредитополучателят следва
да заплати такса не за допълнителна услуга, която ще ползва във връзка с
отпуснатия кредит, а такса за усвояване на кредита, въведена изцяло в интерес
на кредитора и свързана с намаляване на неблагоприятните последици за него от евентуално
недобре извършена оценка на кредитоспособността на потребителя. В този смисъл и
останалите наведени доводи в жалбата се явяват неоснователни. Изложените от
първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на
приложимите правни норми и
се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221,
ал. 2, изр. второ от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Във връзка с гореизложеното
се налага извода, че решение на РС – Силистра не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ред ДВ бр. 94 / 2019 г.) във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и
правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над
установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на Комисията за
защита на потребителите, доколкото последната е юридическото лице, в
структурата на което е учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 2 от Устройствения
правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката
и на нейната администрация), разноски в размер на 80. 00 лева.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 78
от 22. 04. 2021 г., постановено по АНД № 114 по описа за 2021 г. на Районен съд
– гр. Силистра.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец", ул. „Димитър
Хаджикоцев" № 52– 54, да заплати на Комисията за защита на потребителите –
гр. София сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.