Номер 294731.07.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен граждански състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело №
20201200500820 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.396, във вр. с чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.Банско, община Банско, промишлена зона „Ч...“ – дърводелски цел фирма
„***, представлявано от управителя М.М., против Oпределение №1909 от 14.05.2020 г., по
гр.д.№353/2020 г. по описа на РС – Р..., поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с
Oпределение №1985 от 21.05.2020 г. по гр.д.№353/2020 г. по описа на РС – Р....
С атакуваното определение е допуснато обезпечение на иска с правно основание
чл.200 КТ, предявен от В. И. П. , ЕГН **********, против „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., като частичен иск от иск в
размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане, и сумата от 2423, 80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, настъпила на 21.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор“ върху банковите сметки на ответника „Е....“
ЕООД, ЕИК ****, открити в „О.. б...“ АД, „П......“ АД и „Б... *** (правоприемник на „Е...“
АД), до покриване размера на вземането от 17 423, 80 лв., като молбата е отхвърлена за
размера над 17 423, 80 лв. до 32 423, 80 лв. и за налагане на обезпечителна мярка „Запор“
върху всички други сметки, притежавани от ответника във всички банки на територията на
Република България.
В частната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
определението в частта, с която е допуснато обезпечението.Поддържа се, че предявения по
делото иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства, тоест не е вероятно
основателен, наложената обезпечителна мярка не е подходяща, като молбата не била
1
скрепена с доказателства, обосноваващи обезпечителната нужда на ищеца до посочения
размер от 17 423 лв.Прави се и възражение по чл.201 КТ, като се поддържат съображения, че
в конкретния случай ищецът е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност при изпълнение на своите трудови функции, като се твърди, че
съпричиняването на злополуката от страна на ищеца е в размер на 75 %. Прави се искане за
отмяна на атакуваното определение в атакуваната част и отхвърляне на подадената молба за
допускане на обезпечение на предявения по делото иск.
По реда на чл.396, ал.2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В. И. П. , чрез
адв.Р. З. – К., в който се поддържа становище за неоснователност на частната жалба, като се
иска оставянето й без уважение и присъждане на сторените в настоящото дело разноски.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази доказателствата по делото,
становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуална допустима, като подадена в срока по чл.396, ал.1 ГПК,
от легитимирана да обжалва определението страна и е насочена против подлежащ на
обжалване първоинстанционен съдебен акт. Ето защо следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, подадена от В. И. П. , ЕГН
**********, против „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, с която е предявен иск с правно основание
чл.200, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., като
частичен иск от иск в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 21.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане, и сумата от 2423, 80 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила на 21.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното
й изплащане.
С допълнителна молба вх.№3665/14.05.2020 г. ищецът В. И. П. , ЕГН **********, чрез
адв.Р. З. – К. е поискал от Районен съд – Р... да допусне обезпечение на предявения по
делото иск по чл.200, ал.1 КТ, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, които са открити на името на дружеството в „О.. б...“
АД, „П......“ АД, „Б... ДСК“ АД (правоприемник на „Е...“ АД), както и по всички други
сметки, притежавани от ответника във всички банки на територията на Р България за сумата
от 32 423, 80 лв., представляваща цената на заявения от ищеца иск.
За да уважи молбата за допускане на обезпечение до сумата от 17 423, 80 лв., чрез
2
налагане на „Запор“ върху банковите сметки на ответника, открити в „О.. б...“ АД, „П......“
АД и „Б... ДСК“ АД (правоприемник на „Е...“ АД), Разложкият районен съд е приел, че с
оглед приложените към исковата молба писмени доказателства, установяващи
съществуването на трудово правоотношение между страните по делото към датата на
описаната в молбата трудова злополука, както и предвид факта на претърпяната от ищеца
трудова злополука, в резултат на която същият е получил увреждане на здравето,
предявеният иск по чл.200, ал.1 КТ се явявал допустим и вероятно основателен.
Отделно от това, първоинстанционния съд е приел, че е налице обезпечителна нужда
от налагането на исканото обезпечение – с оглед съществуващата опасност от действия на
ответника, с които да се осуетят търсената от ищеца защита, предвид осъдителния характер
на претенцията и представените от ищеца писмени доказателства, както и че предложената
обезпечителна мярка е подходяща на обезпечителната нужда.
Районният съд е приел, че адекватна на нуждата от обезпечаване е единствено
предложената обезпечителна мярка за налагане на запор върху банковите сметки на
ответника, открити в „О.. б...“ АД, „П......“ АД и „Б... ДСК“ АД (правоприемник на „Е...“
АД), като е прието от съда, че с оглед представените доказателства запора следва да се
наложи до сумата в общ размер на 17 423, 80 лв., в това число – до размер на 15 000 лв. по
предявения иск за неимуществени вреди, и за сумата от 2423, 80 лв. – по предявения иск за
заплащане на имуществени вреди.
В този смисъл и по изложените съображения, първоинстанционният съд е допуснал
исканото обезпечение на предявения иск по чл.200, ал.1 КТ, като е наложил обезпечителна
мярка „Запор“ върху банковите сметки на ответника „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, открити в „О..
б...“ АД, „П......“ АД и „Б... *** (правоприемник на „Е...“ АД) до покриване размера на
вземането от 17 423, 80 лв.
Благоевградският окръжен съд, споделя извода на първостепенния съд за допустимост
и вероятна основателност на предявения за разглеждане иск по чл.200, ал.1 КТ.
С разпоредбата на чл.389 ГПК е дадена възможност на ищеца да поиска от съда, пред
който делото е висящо да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на някоя от
предвидените в чл.397 ал.1 ГПК обезпечителни мерки.За да допусне исканото обезпечение
съдът следва да установи, че иска е допустим и вероятно основателен и е налице
обезпечителна нужда.Вероятната основателност на иска се установява с представените пред
съда писмени доказателства, а при липса на такива доказателства или в хипотезата на
чл.391, ал.2 ГПК при наличие на доказателства по преценка на съда, ищецът може да
представи имотна или парична гаранция в определен от съда размер.Обезпечителна нужда е
налице, когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението.
Въззивният съд намира, че представените пред първоинстанционния съд доказателства
3
– трудов договор №023/22.01.2019 г. и допълнително споразумение към него от 02.01.2020
г. за наличието на трудови отношения към датата на злополуката (21.02.2020 г.) декларация
за трудова злополука вх.№5101 – 01 – 15 от 27.02.2020 г. по описа на ТП на НОИ –
Благоевград, разпореждане №5104-01-18 от 09.03.2020 г. на ТП на НОИ – Благоевград, с
която злополуката се приема за трудова по чл.55, ал.1 КСО, епикриза от МБАЛ „Света
София“ и фактури за извършени разходи, са достатъчни да обосноват извод за допустимост
и вероятна основателност на предявения иск по чл.200, ал.1 КТ.
При така представените писмени доказателства въззивният съд намира, че са налице
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК за вероятната
основателност на иска с оглед безспорно претърпяна злополука от ищеца по време на
изпълнение на трудовите му задължения при ответника.
Обстоятелствата налице ли са основания за освобождаване на работодателя от
отговорност, респ. за намаляване на обезщетението, са все обстоятелства, които следва да се
разгледат по същество, при решаване на делото по същество с крайният акт по делото.За
допускане на обезпечението не е необходимо предявения иск да е доказан, а е нужно същият
да е вероятно основателен, какъвто безспорно е настоящият такъв, с оглед описаните по –
горе писмени доказателства.
В този контекст и по изтъкнатите по – горе съображения въззивният съд намира за
неоснователни изложените от частния жалбоподател доводи за вероятна неоснователност на
иска с оглед направеното възражение по чл.201 КТ.Обстоятелствата дали ответникът е
изпълнил задълженията си за здравословни и безопасни условия на труд и дали злополуката
е настъпила поради нарушаване на същите от ищеца и дали е налице проявена от него груба
небрежност и в този смисъл налице ли е основанието за изключване, респ. намаляване
отговорността на работодателя по чл.201 КТ, са обстоятелства, по които съдът следва да се
произнесе с крайния съдебен акт по делото, след събиране на относимите към тези
обстоятелства доказателства, поради което не могат да се обсъждат на настоящия етап, при
преценката вероятността на иска по чл.391, ал.1, т.1 ГПК.
След като претенциите на молителя са подкрепени с множество и убедителни писмени
доказателства /описани по – горе/, съдът намира, че не следва да се определя гаранция на
основание чл.391, ал. 2 във връзка с чл.391 ал.1 т. 2 ГПК, поради което правилно
първоинстанционния съд не е определил такава.
На следващо място, съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда от
обезпечаването на предявения иск.Съдът намира, че без налагането на исканата
обезпечителна мярка, за ищецът ще бъде трудно или невъзможно да реализира правата си по
решението при евентуалното уважаване на иска, като съдът намира, че исканата
обезпечителна мярка – „Запор“ на банковите сметки, открити на името на ответника в „О..
б...“ АД, „П......“ АД и „Б... *** (правоприемник на „Е...“ АД), е и подходяща – същата може
да съдейства за изпълнението на едно евентуално положително съдебно решение по делото.
4
С оглед цената на предявения иск и размера на запорираната сума /до сумата от 17 423,
80 лв./ окръжният съд намира, че искането за налагане на запор се явява основателно и
правилно е прието като такова от районния съд в частта, с която се иска налагане на запор
до размер на сумата от 17 423, 80 лв. върху банковите сметки на дружеството работодател,
открити в „О.. б...“ АД, „П......“ АД и „Б... *** (правоприемник на „Е...“ АД), поради което и
в тази атакувана част определението на районния съд следва да се потвърди.
Направените от страните в обезпечителното производство разноски следва да се
присъдят с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход, съгласно т.5 от ТР №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г., ОСГТК.Ето защо
и съдът не присъжда разноски в настоящето производство.
Водим от изложените по – горе съображения, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1909 от 14.05.2020 г., по гр.д.№353/2020 г. по описа
на РС – Р..., поправено по реда на чл.247, ал.1 ГПК с Определение №1985 от 21.05.2020 г. по
гр.д.№353/2020 г. по описа на РС – Р..., в атакуваната част, с която е допуснато обезпечение
на иска с правно основание чл.200 КТ, предявен от В. И. П. , ЕГН **********, против „Е....“
ЕООД, ЕИК ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв.
(двадесет и пет хиляди лева), като частичен иск от иск в размер на 30 000 лв. (тридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и сумата
от 2423, 80 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и три лева и осемдесет стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудовата злополука,
настъпила на 21.02.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на увреждането до окончателното й изплащане, чрез налагане на обезпечителна
мярка „Запор“ върху банковите сметки на ответника „Е....“ ЕООД, ЕИК ****, открити в „О..
б...“ АД, „П......“ АД и „Б... *** (правоприемник на „Е...“ АД) до покриване размера на
вземането от 17 423, 80 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин двадесет и три лева и
осемдесет стотинки).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на противното
от чл.396 ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6