№ 3694
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100504853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20077049 от 30.01.2023 г. СРС, 148 с-в, по гр.д.№ 8721/2020
г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.38 ЗУЕС, че Й. З.
К. дължи на Етажна собственост с адрес-гр.София, ул. **** сумата от 612,72
лв.-вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС за периода от
м.02.2018 г. до м.08.2018 г., дължими за собствения на длъжника оф.1 в ЕС със
законната лихва от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.01.2019 г. по гр.д.№ 58250/2018 г. по описа на СРС, 148 с-в, като е
отхвърлил исковете за главница за вноски за поддръжка и управление на
общите части на ЕС за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 647,50 лв., иска по чл.86 ЗЗД за сумата 17,38 лв.-обезщетение за
забава за периода 11.02.2018 г.-15.08.2018 г., иска за главница за сумата 38,01
лв.-вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.02.2018 г. до
м.08.2018 г., дължими за собствения на длъжника оф.1 в ЕС и иска по чл.86
ЗЗД сумата от 1,02 лв.-обезщетение за забава за периода 11.02.2018 г.-
1
15.08.2018 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника Й. З. К. в частта, с която искът срещу него е уважен за сумата от
612,72 лв.- вноски за поддръжка и управление на общите части на ЕС за
периода от м.02.2018 г. до м.08.2018 г. с оплаквания, че същото е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила.Твърди, че съдът е направил
погрешни фактически констатации и анализ на събраните доказателства,
неправилно е тълкувал приложимите правни норми и е достигнал до
погрешни правни изводи.Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че в
случая намира приложение хипотезата на чл.51, ал.3 ЗУЕС относно
задължението за уведомяване за пребиваване през календарната година по-
малко от 30 дни.Твърди, че ищецът носи тежестта да докаже факта на
пребиваването му в имота за повече от 30 дни.Поддържа становище, че
решението на ОС противоречи на императивни правни норми /чл.16, ал.5
ЗУЕС/, тъй като участниците в него не са положили подписи за начина си на
гласуване, което лишава съда от възможността да извърши адекватна проверка
за наличие на изискуемото мнозинство за приемане на съответното решение,
поради което взетите решения на ОС, проведено на 29.03.2018 г., не са
породили правни последици.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно
е приел, че нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е диспозитивна и че от събраните
доказателства е установено, че ремонтът е приключил за 20 дни, поради което
предявеният иск е неоснователен.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Етажна собственост с адрес-гр.София,
ул. **** оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е
обосновано и правилно, съобразено с материалния закон и процесуалните
правила.Твърди, че жалбата не е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
недопустима.Оспорва жалбата и по същество, като твърди, че въззивникът
въвежда твърдения, които не са направени с отговора на исковата молба-че
протоколът от ОС на ЕС не е подписан от присъствалите на него етажни
собственици; че дължимите суми за поддръжка и управление на общите части
не са правилно изчислени; че ОС не може да взима решения за минал период,
които се явяват преклудирани.Твърди, че оспорването на решенията на ОС на
ЕС може да бъде част само от производството по чл.40 ЗУЕС и че от
2
събраните доказателства е установено ползването на офиса за повече от 30
дни-през м.02.-м.08.2018 г. обектът се е ремонтирал, а от 28.09.2018 г. до
31.12.2018 г. се е ползвал за настаняване на туристи.Моли съда да потвърди
обжалваното решение.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.415 ГПК
вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС.Ищецът- ЕС на сграда в гр.София, ул. **** твърди, че
ответникът е собственик на офис № 1 в сградата на ЕС.На 29.03.2018 г.
Общото събрание /ОС/ на собствениците на ЕС е приело бюджета на ЕС за
2018 г. и е определило размера на паричните вноски за разходите за
управлението и поддръжката на общите части на сградата и размера на
паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.Съгласно изготвеното
разпределение в Приложение № 2 към протокола от ОС ответникът има
задължения за месечни плащания към ЕС за притежавания обект по пера: 5
лв.-за ел.енергия; 6,33 лв.-за такса управление; 11,67 лв.-за почистване общи
части; 2,50 лв.-за озеленяване/снегопочистване; 0,33 лв.-за вода общи части;
66,67 лв.-за портиер 24/7-общо 92,50 лв.-общо вноски за разходите за
управление и поддръжка; 5,43 лв.-за фонд „Ремонт и обновяване“ или обща
сума за обекта-97,33 лв.Твърди, че ответникът не е заплащал тази сума за
периода от м.02.2018 г. до м.08.2018 г. вкл., въпреки че ползва имота.Съгласно
т.10 от решенията на ОС от 29.03.2018 г. собствениците следва да заплащат
паричните вноски за управление и за поддръжка на общите части на сградата
и вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ до 10-то число на съответния
месец.Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника и по ч.гр.д.№ 58250/2018 г. на СРС, 148
с-в е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал
възражение.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 685,51 лв.-парични вноски за
управление и за поддръжка на общите части на сградата и вноските за фонд
„Ремонт и обновяване“ със законната лихва в размер на 18,40 лв. от датата на
падежа на всяко едно от месечните задължени до 15.08.2018 г. със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата.
3
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с
твърдения, че решението на ОС на етажните собственици е нищожно, тъй като
не са положени подписи от всички участници в него за удостоверяване на
начина, по който са гласували.Излага доводи, че решенията на ОС действат
само занапред и че през процесния период нито той, нито други лица са
пребивавали в имота.Позовава се на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС.Прави
възражение, че размерът на месечните вноски е определен произволно.Не
оспорва, че е собственик на офис 1 в процесната сграда-ЕС.
Със заявление вх.№ 3069977/31.08.2018 г. ЕС на сграда в гр.София, ул.
**** чрез председателя на УС Х.Б. е поискала издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.На 20.01.2019 г. СРС, 148 с-в,
по ч.гр.д.№ 58250/2018 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК за сумите извън 38,01 лв.-главница за периода от
м.02. до м.08.2018 г. за фонд „Ремонт и обновяване“ и 1,02 лв.-обезщетение за
забава за периода 11.02.2018 г.-15.08.2018 г.Ищецът е получил съобщение с
указание за предявяване на иск за установяване на вземането си на 14.01.2020
г.Исковата молба е подадена на 14.02.2020 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Представен е протокол от решение на ОС на ЕС в гр.София, ул. „Буная”
№ 16 от 29.03.2018 г., на което е взето решение за размера на вноските на
собствениците за разходи за управление и поддръжка и за фонд „Ремонт и
обновяване“ /Приложение № 2/, като за офис 1 е предвидена месечна сума в
размер на 92,50 лв. за разходи за поддръжка и управление и 5,43 лв. за фонд
„Ремонт и обновяване“ или общо 97,06 лв.Съгласно т.10 сумите са платими в
срок до 10-то число на месеца.
В проведеното открито съдебно заседание на 02.03.2021 г. пред СРС
страните са заявили, че за периода 28.09.2018 г.-31.12.2018 г. ответникът е
ползвал процесния офис.
По делото е представена справка от „ЧЕЗ Електро България“ АД за
консумирана електрическа енергия за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
за процесния офис, от която е видно, че през периода м.02.2018 г.-м.08.2018 г.
е ползвана електрическа енергия.
Видно от представената справка от „Софийска вода“ АД за периода
05.01.2018 г.-05.02.2018 г. за обекта е начислена стойност на предоставена
услуга, като за периода 03.06.2018 г.-07.10.2018 г. изчисленията са на база.
Разпитаната по делото свидетелка Н.Б.Г.-майка на ответника твърди, че
4
той живее в гр.Сливен.Заявява, че Й. е собственик от 2018 г.От месец
октомври 2018 г. имотът е отдаден под наем на фирма „Соле България“, като
апартаментът не е бил завършен преди това.Същият е бил приведен във вид за
ползване към м.юли-м.август 2018 г., като свидетелката се е занимавала с
ремонта.Твърди, че за първи път е влязла в жилището през м.02.2018 г.,
направила е проект, намерила е изпълнител и е започнала да прави ремонта-
поставили са се тоалетни чинии, инсталиции.Ремонтът се е извършвал от
физическо лице, което наема подизпълнители за отделните
дейности.Свидетелката заявява, че ремонтът се е извършвал поетапно, защото
тя работи и живее в провинцията и единствената й възможност да идва е била
в събота, неделя и през празничните дни.Трябвало е да се закупуват
материали, а когато работниците изпълняват някаква дейност /напр. поставят
преградна стена/ е трябвало да идва и да види какво са свършили.Ремонтът е
започнал през първите дни на м.април и е продължил около 2 месеца.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК-въззивникът
е уведомен за обжалваното решение на 17.02.2023 г., жалбата е постъпила в
съда на 02.03.2023 г., поради което същата се явява допустима.
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на
положителния установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ЗУЕС и същият се явява допустим, тъй като длъжникът е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният съд е приел, че решението на ОС на ЕС от
29.03.2018 г. за определяне размера на вноските за управление и поддръжка на
общите части и фонд ремонт и обновление, доколкото от външна страна има
изразена воля на етажните собственици, е валидно.С оглед липсата на
твърдения и на доказателства същото да е надлежно оспорено и отменено от
съда по предявен иск по чл.40 ЗУЕС, същото е породило действие.Изложил е
мотиви, че разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС е диспозитивна норма и дава
възможност на ОС да приеме решение, което се отклонява от нея, ако е налице
необходимото мнозинство и това е възможно, когато ответникът е спазил
правилата за уведомяване на управителя на ЕС за продължителното си
непребиваване.Съдът е приел, че е задължение на всеки собственик, който ще
5
отсъства повече от 30 дни, да уведоми писмено председателя на УС или
управителя, за да се възползва от привилегиите на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС,
което в случая не е направено.Напротив-от показанията на разпитаната
свидетелка е установено, че тя е била ангажирана с довършителните работи и
привеждането на имота в състояние годно за живеене, поради което съдът е
приел, че имотът е ползван с цел извършване на ремонтни дейности, които
също допринасят за замърсяване на общите части, поради което етажният
собственик дължи вноски съгласно чл.51 ЗУЕС, макар да не е живял лично в
обекта.С оглед приетото за безспорно, че ответникът е собственик на
процесния имот и като е съобразил извършеното плащане в хода на процеса,
съдът е уважил иска за сумата от 612,72 лв.-вноски за поддръжка и
управление на общите части на ЕС за периода от м.02.2018 г. до м.08.2018 г.
със законната лихва от 31.08.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС
когато собственик, ползвател или обитател не изпълни решение в определения
срок, председателят на управителния съвет /управителят/ може да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1
от Гражданския процесуален кодекс.Към заявлението се прилага препис от
решението на общото събрание.
Съдът намира за неоснователно оплакването на въззиваемия, че с
въззивната жалба са направени възражения срещу решението на ОС на ЕС,
проведено на 29.03.2018 г., които са преклудирани, тъй като същите
възражения са заявени своевременно с отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав счита, че в настоящото производство е
недопустимо да се разглеждат оплаквания за незаконосъобразност на
решенията на ОС на ЕС, които са относими в производството по чл.40
ЗУЕС.Предмет на преценка по предявения иск е дали ответникът е в
неизпълнение на взето решение на ОС на етажните собственици, а не
валидността и законосъобразността на взетите решения.По въпроса за
правния характер на решенията на ОС на ЕС и неприложимостта спрямо тях
на правилата за недействителност на сделките е налице константна практика
на ВКС, съгласно която искът за отмяна на решенията на ОС на ЕС е само по
чл.40 ЗУЕС независимо от степента на проявление на пороците, поради което
и относно нищожните решения е предвиден същият съдебен контрол, какъвто
не е настоящия случай.В решение № 50024/27.03.2023 г. на ВКС по гр.д.№
6
978/2022 г., II ГО са добавени изключения, при които извън срока по чл.40
ЗУЕС при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор може да
се иска прогласяване на нищожност на решение на ОС на ЕС поради
привидност /определение № 254/202025 г. по ч.гр.д.№ 4179/2024 г. на ВКС, I
ГО и цитираните в него съдебни решения на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.Съгласно ал.2 /в
редакцията към процесния период/ разходите по ал. 1 не се заплащат от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година.При направено
възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и
поддържане на общи части на ЕС, доказателствената тежест за установяване
на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, направила
възражението.Доказването на това възражение е свързано с доказването на
факта, на който то се основава-че етажният собственик е пребивавал в имота
си 30 или по-малко дни за една календарна година.Нормата на чл.51, ал.2
ЗУЕС е императивна и етажният собственик не дължи заплащането на разходи
за управление и поддръжка на общите части, ако е доказал условието на чл.51,
ал.2 ЗУЕС, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2
ЗУЕС, да не е вписал тази декларация в книгата на ЕС и въз основа на това да
не е постановено решение на ЕС за освобождаването му от плащане на тези
разходи.Преценката дали собственик, ползвател или обитател отсъства повече
от 30 дни в рамките на една календарна година, е относимо само към
хипотезата на чл.51, ал.3 ЗУЕС.
От събраните по делото доказателства се доказа, че процесният обект е
бил ползван повече от 30 дни за календарната 2018 г. От показанията на
разпитаната по делото свидетелка Н.Г., допусната на ответника за доказване
на твърденията му за състоянието и ползването на процесния обект е
установено, че в имота е извършван ремонт за период от около 2 месеца
/считано от м.04.2018 г./, тя също е посещавала често имота-през почивните и
празничните дни, тъй като се е занимавала с подготовката и организацията на
ремонтните дейности, а от м.10.2018 г. имотът е отдаден под наем на
фирма.Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата
възпроизвежда лични впечатления и показанията й съответстват на останалия
7
доказателствен материал-справки за ползвани услуги за електрическа енергия
и питейна вода.
Обстоятелството, че процесният обект е ползван за периода от
28.09.2018 г. до 31.12.2018 г. не е бил спорен между страните в първата
инстанция.
При доказано ползване на имот в процесната ЕС, собствен на ответника,
за период повече от 30 дни през календарната 2018 г. /независимо дали
ползването е лично или чрез друго лице/, същият дължи разходи за
управление и поддръжка за цялата календарна година.Извършване на
ремонтни дейности също е начин на ползване на имота.За приложението на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС /в редакцията, действала през процесния
период/, е необходимо пребиваване в имота за период, по-малък от 30
дни.Всеки друг начин на ползване на имота и за период, по-голям от
посочения, предполага заплащане на пълен размер на разходи за управление и
поддръжка.
Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, изр.второ ГПК въззивният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради изложените мотиви и поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 400 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077049 от 30.01.2023 г. на СРС, 148 с-в,
по гр.д.№ 8721/2020 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Й. З. К. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, ул. **** да
заплати на Етажна собственост с адрес-гр.София, ул. ****, ет.**** сумата от
400 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9