Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 7842 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
Н.И.Ч. поддържа твърдение, че поради осъществен деликт
от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност
– той претърпял значителни неимуществени вреди – болки и страдания. Вредите
произтичали от телесни увреждания, настъпили като последица от ПТП, което било
реализирано на 16.07.2015г. на пътен участък от
път ІІ-86 от РПИ, км 61+900. При описаните в исковата молба време място
и обстановка, в качеството на пътник, стоящ на задна дясна седалка на лек автомобил „Джийли
ЦК“ с рег. № ******, ищецът пострадал поради неправомерното поведение на водача
на същия автомобил, което довело до удар в декоративна стена край пътя.
Обстоятелствата, при които настъпило
ПТП, били установени в хода на досъдебно производство № ДП- 131/2015г.
по описа на РУ на МВР- гр. Чепеларе. Според ищеца, справедливото обезщетение за
понесените от го болки и страдания било оценимо на
100 000 лева. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за
осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”: в размер
на 100 000 лева за претърпените неимуществени вреди, поради причинени
телесни увреждания, заедно с мораторна лихва върху
сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от момента на
причиняването на вредите (датата на настъпването на процесното
ПТП) до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на процеса, ищеца
претендира и за присъдените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника „Застрахователна компания О.- Клон България“
КЧТ, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата
молба. Ответникът не изразява изрично
становище по твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца
причинител на вредите. Оспорва твърдението, че ударът на автомобила и
настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно поведение на водача, но твърди, че друг неустановен
участник в движението – водач на лек автомобил, с поведението си предизвикал
реакция на водача на лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег.
№ ******, която на свой ред довела до настъпване на произшествието. Поддържайки
споменатата теза, ответникът оспорва и собствената си надлежна пасивна
материална легитимация. Ответникът оспорва механизма
на настъпване на процесното ПТП. При условията на
евентуалност – ответникът поддържа становище, че ищеца е допринесъл в
значителна степен за настъпване на вредите, тъй като е пътувал без да използва
предпазен колан и това е способствало за съпричиняване на вредоносния
резултат. Ответникът оспорва и размера
на претендираното обезщетение, доколкото оспорва
твърденията за характера и обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на
претендирания размер на обезщетението. Моли за
отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника да заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдържанието на приложени към ДП
№131/2015г. по описа на РУ на МВР Чепеларе Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 16.07.2015г., установява настъпването на пътно- транспортно
произшествие на 16.07.2015г. на пътен участък от път ІІ-86 от РПИ, км 61+900. Същият документ
установява и факта, че при описаните в исковата молба време място и обстановка,
в качеството на пътник, стоящ на задна
дясна седалка на лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег.
№ ******, ищецът е пострадал при настъпването на пътния инцидент.
Въз основа на направеното от
процесуалния представител на ответника признание на факт, съдът прие, че към
датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика и на водача на процесния
лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег. № ****** е била
застрахована от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява
категорично и посредством съдържанието на препис от електронен документ- справка от ИЦ на Гаранционен фонд.
Като доказателства по делото са
приобщени преписи от документите: Протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, фотоалбум, които съдържат данни за установените след настъпването на ПТП
факти за механизма му, поради което са обект на анализ от допуснатите съдебна авто- техническа експертиза.
За установяване на механизма на
настъпването на процесното ПТП са разпитани
свидетелите А.Н.Ч.и С.И.С., чиито показания не се обсъждат подробно и
самостоятелно в мотивите на настоящото решение, тъй като посочените от тях
факти и техническите данни, установени при огледа на ПТП са обект на анализ от
допуснатата специализирана съдебна авто- техническа
експертиза.
Заключението на изготвената съдебна авто- техническа експертиза (вещо лице Х.И.) изследва
механизма на настъпване на процесното ПТП и
предоставя мотивирано заключение в следния смисъл:
·
Пътният
инцидент е настъпил поради управлението на процесния
лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег. № ****** с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост.
·
Причина
за настъпването на процесното ПТП е загубата на
контрол върху управлението на лекия
автомобил от страна на водача С.И.С..
Като доказателство по делото са
приети медицински документи: амбулаторен лист, резултати от медицински
изследвания, епикриза, които установяват факти и
данни за здравословното състояние на ищеца –след настъпването на процесното ПТП. Данните в споменатите медицински документи са
обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Заключението на приетата без
оспорване съдебно- медицинска експертиза със специалност ортопедия –
травматология (д-р Б.Б.) мотивира следните изводи,
относно подлежащите на установяване факти:
·
В
следствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните травматични увреди: счупване
на дясната главулечна ямка
на таза.
·
Увреждането
е типично, причинено е от твърди тъпи предмети в интериора на купето на
автомобила и се намира в пряка причинно- следствена връзка с механизма на
произшествието;
·
За
получената травма е осъществена
ортопедична манипулация с прокарване на киршнерова
игла и прилагане на директна екстензия. Установено
е придружаващо заболяване от хипертонична болест, която няма пряко отношение
към пътния инцидент, но е била взета предвид при приложеното лечение. Лечебно-
възстановителния период е продължил около пет месеца, включително с приложената
рехабилитация. През първия месец след настъпването на инцидента и в продължение
на 3-4 седмици по време на рехабилитацията, болките, които пострадалия е
изпитвал са били по- интензивни. В продължение на четири месеца, пострадалият е
бил принуден да се придвижва с патерици и през този период той е срещал битови
неудобства и е изпитвал необходимост от чужда помощ.
·
Състоянието
на пострадалия е напълно възстановено.
Пострадалия се придвижва свободно, без помощни средства и съобщава за
затруднения при клякане. Няма данни за настъпили усложнения, в резултат на
причинените при ПТП травматични увреди, но съществува потенциална опасност от
развитие на коксартроза на счупеното място, без
признаци на поява на това заболяване към момента на приключване на съдебното
дирене.
Заключението на приетата без
оспорване комплексна съдебно- автотехническа и
съдебномедицинска експертиза мотивира извод, че с оглед механизма на настъпване
на процесното ПТП и естеството на полученото
травматично увреждане – пострадалия не е използвал предпазен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Според становището на вещите лица д-р Б. и Х.И. –
използването на предпазен колан би предотвратило настъпването на конкретната
травма.
В показанията си, дадени по
делегация, свидетеля А.Н.Ч.поддържа твърдение, че имала непосредствени
впечатления от здравословното състояние на пострадалия след момента на
настъпване на процесното ПТП. Свидетелката била дъщеря на ищеца и незабавно
след настъпване на инцидента, тя възприела състоянието му още на мястото на
ПТП. В последствие, пострадалия преминал през лечебно- възстановителен период,
който траял около пет- шест месеца, и през който приемал болкоуспокояващи
лекарства, трудно се обслужвал заради състоянието си и възрастта си. Според
впечатленията на свидетелката, след настъпването на процесния
пътен инцидент - пострадалия все още не бил преодолял физическите и психически
травми от инцидента. При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ /отм/.
Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/, ответника дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач
неимуществени вреди.
След внимателен анализ на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, настоящият състав на съда намира за установени всички предвидени
в закона предпоставки за възникване на задължението на ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на собственика и водача на процесния
лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег. № ****** – да
обезщети ищеца за причинените му неимуществени вреди.
Налице е неправомерно поведение на водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника и макар твърдението на
ищеца, за неправомерно поведение на водача със застрахована гражданска
отговорност, да се оспорва от ответника – съдът счита оспорването за
неоснователно.
По отношение на
споровете между страните относно механизма на настъпване на процесното
ПТП и поведението на участниците в него, съдът намира следното:
Посредством приетите писмени доказателства и с помощта на заключението на
приетата без оспорване съдебна- автотехническа експертиза съдът достигна до
извода, че настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена връзка с осъществено от водача на процесния лек
автомобил „„Джийли ЦК“ с рег. № ****** нарушение на правилата за движение по
пътищата. Този водач, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника,
всъщност е създал основните предпоставки за настъпването на ПТП, нарушавайки
грубо императивната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която изисква от
водачите на МПС, при избиране скоростта
на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за
да осигурят необходимата дистанция и по този начин да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да намалят скоростта и дори да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Ищецът също има значителен принос
за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, като не е използвал
предпазен колан, който би предотвратил настъпването на травмата. Заключението
на приетата комплексна съдебно- медицинска и авто- техническа
експертиза установи, че независимо от други фактори, ищецът би могъл да
предотврати настъпването на вредоносния резултат, ако сам би изпълнил
задължението си. С оглед конкретния механизъм на настъпване на инцидента, съдът
приема, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния разултат е в размер на 1/3 от обема на причинно-
следствената връзка. Този извод мотивира необходимост от прилагане на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД при определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
В заключение на всички изложени изводи и доколкото понесените от ищеца телесни
увреждания осъществяват деликт, то съдът приема, че са налице всички предвидени
в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на причинителя на
вредата, респ. за възникване на задължение за изплащане на обезщетение от неговия
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
За определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
съобрази няколко групи от фактори, които ще бъдат споменати по- долу.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
справедливост. В практиката си, ВКС на РБ не еднократно е подчертавал, че
понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с конкретна преценка които съдът дължи на направи на конкретни
обективни и субективни фактори, определящи обема и характера на вредите, за
които се дължи обезщетението. Размерът на дължимото застрахователно
обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита характера, обема и
интензивността на неимуществените вреди, произтичащи от телесните увреждания, а
също- естеството на травмите и продължителността на възстановителния период (колко
време е продължило лечението, колко и какви лечебни процедури са предприемани,
каква е тяхната тежест).
Понесените от ищеца травми, следва
да бъдат оценени като средни по степен на тежест. Те са повлияли негативно
върху двигателната активност на пострадалия за период от около 5 месеца, а от
тук и върху социалната му активност /бит, трудова дейност, социални контакти/,
която е характерна за лица в активна възраст.
За осъществяване на адекватно
лечение, пострадалият не е бил принуден да се подложи на оперативни интервенции,
но е понесъл инвазивни процедури и рехабилитация, чиито краен резултат се
оценява от съдебно- медицинската експертиза като успешен.
Според становището на вещото лице
д-р Б., причинените травми са били излекувани напълно - в рамките на един
период от средна продължителност - от около пет месеца. В същата насока са и
показанията на разпитаната свидетелка – дъщеря на ищеца, която има преки
впечатления от обективното му състояние.
Не се установяват трайни усложнения
в здравословното състояние на пострадалия, а само потенциална възможност от
развитие на такива /коксартроза/
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението - трабва да се отчитат и социално-
икономическите условия към момента на настъпването на вредите.
Освен лимитите на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2015г., в тази насока значение
имат и размерите на минимална и средната работна заплата, средната месечна издръжка
на членовете на домакинствата и други достъпни и обществено известни официални
статистически данни. Според съда именно социално- икономическите критерии за справедливост са правно значимата
условна граница между адекватния размер на обезщетението и неговата
прекомерност, в каквато насока са доводите на ответника.
Нито една травма не е обективно съизмерима с пари, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция размерите на обезщетенията трябва да
бъдат съответни и на обществените разбирания за справедливост, а не само на
лимитите по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. В заключение на изложените изводи, съдът намира, че справедливия
размер на застрахователното обезщетение, което е легитимиран да получи ищеца за
претърпените в конкретния случай неимуществени вреди е оценим на сумата от 30
000 (тридесет хиляди) лева.
На основание чл. 51, ал.2 от ГПК, споменатата сума следва да бъде
редуцирана с 1/3 част - до размер на 20 000 лева.
В заключение, настоящия състав на съда счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца посочения по- горе размер на застрахователно
обезщетение от 20 000 лева, а за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер за 100 000 лева - искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението,
за периода - считано от датата на причиняването на вредите до деня на окончателното
изплащане на сумата.
По претенциите за
присъждане на съдебни разноски:
С оглед изхода на процеса, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да понесе направените от
ищеца съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските включват
размера на фактически заплатената от ищеца държавна такса в размер на 200 лева (от
чието заплащане той не е освободен) и разноските за събиране на доказателства, които
обаче са били поети първоначално от бюджета на съда, на основание чл. 83, ал.2
от ГПК. Споменатата сума на разноските, които са сторени по събиране на
посочените от ищеца доказателства възлиза общо на 600 лева, а на основание чл.
78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати същата тази сума и
дължимата държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.
Доколкото ищецът бе частично освободен
от задължението за заплащане на държавна такса и напълно освободен от
задължението да заплаща съдебни разноски в настоящия процес – на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на съдебния
бюджет: за държавна такса - сумата от 600 лева, представляваща аритметична
разлика над внесените от ищеца 200 лева, до пълния дължим размер на държавна
такса от 800 лева и за съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска, да
заплати сумата от 600 лева т.е. ответникът
следва да заплати по сметка на съдебния
бюджет общо 1200 лева.
На основание чл. 38 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител - адв. Р.М. - сумата от
1130 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство на
ищеца пред настоящата първа съдебна инстанция. Възнагражданието
е определено според установените в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждение размери и уважената част от иска, но без ДДС.
Нито разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
нито тази на чл. 38 от ЗА, а още по малко някаква особена разпоредба от ЗДДС не
съдържа изрична нормативна уредба на възможността – да бъде извършено служебно
„начисляване” на ДДС от съдилищата, върху сумата, която ще бъде платена за
присъденото възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Законът
за ДДС е специален данъчен закон, който предвижда задължение за доставчика на
облагаема доставка /стока или услуга/ да начислява 20 % ДДС при извършване на
облагаемата доставка. В особената хипотеза на чл. 38 от ЗА - фактическия състав
на облагаемата доставка, при която възниква задължението за начисляване на ДДС
на практика още не е завършен. В тази насока следва да се отбележи, че
данъчните правни норми не се прилагат по аналогия, а най- вече обстоятелството,
че съдът не е страна по облагаемата с
ДДС доставка, поради което е съвсем очевидно, че съдът не може „да начисли
данък“, в нарушение на данъчното законодателство. Дори да е налице социална „несправедливост“
в нормативната уредба на чл. 38 от ЗА, преодоляването й е в правомощията
единствено на законодателя - не и на съда. Съдът не би могъл да наруши основен
принцип на правото, въвеждайки порочна практика да „тълкува“ очевидно ясни и
категорични данъчно правни норми на ЗДДС - за да достига до изводи, които са
противни на вложения в тях смисъл.
Ответникът също е легитимиран на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК да получи
от ищеца съответната част от направените и описани в списъка по чл. 80 от ГПК
съдебни разноски. Съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските, които
ищецът следва да бъде осъден да заплати възлизат общо на 838 лева, включително 450 лева за процесуално
представителство, съгласно ограничението на изменената към момента на
приключването на устните състезания разпоредба на чл. 78, ал.8 вр. с ал. 3 от ГПК и 388 лева за събиране на доказателства.
Направените от насрещните страни в
процеса възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.- Клон
България“ КЧТ с ЕИК ******и седалище- гр. София, бул. „******, да заплати на Н.И.Ч.
с ЕГН ********** и със съдебен адресат – адв. Р.М.,***
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ – сумата от 20 000 лева (двадесет хиляди лева),
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при
ПТП от 16.07.2015г., което е причинено от водача на лек автомобил „Джийли ЦК“ с рег. № ******, заедно със законната лихва
върху посочената по- горе сума, считано от настъпването на вредите на 16.07.2015г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля иска в частта за разликата над размера на присъдената
сума и до пълния предявен размер от 100 000 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.- Клон
България“ КЧТ да заплати на Н.И.Ч., на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата
от 200 лева (двеста лева) за съдебни разноски, направени пред Софиски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.- Клон
България“ КЧТ да заплати на на да заплати на адвокат Р.М. от САК, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 1130 лева (хиляда сто и тридесет лева) без
ДДС, представляващи възнаграждение
за процесуално представителство на Н.И.Ч. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Н.И.Ч., да заплати на „Застрахователна
компания О.- Клон България“ КЧТ, на
основание чл.78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК – общо сумата от 838 лева (осемстотин
тридесет и осем лева) за съдебни
разноски, направени пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания О.- клон
България“ АД, да заплати по сметка на
Софийски градски съд - на основание чл.78,
ал. 6 от ГПК - сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева), представляваща
държавна такса съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищеца
е бил освободен.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: