Решение по дело №1812/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 142
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 7 август 2020 г.)
Съдия: Албена Славова Неделчева
Дело: 20193110201812
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142/27.1.2020г.

 

гр.в., 27.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Варненският районен съдтридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и пети ноември септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА  СЛАВОВА

 

НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното от председателя АНД 1812  по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от С.И.К. против НП № 19-0433-000110/19.03.2019 г. на Началника на Първо РУП при ОД на МВР-в., с което  на основание чл. 179 Е  й е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева  за нарушение на чл. 94 ал.3  от ЗДвП. 

            В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се посочената в него фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован,  не се явява, представлява се от адв. И.З. при АК-Сливен, който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в АУАН и НП не е посочено чия собственост е процесния автомобил, какво е неговото тегло и на какво отстояние се е намирал същия от сградите , както и дали мястото, където е бил паркиран не е определено от Община –в. като място, предназначено за паркиране, които обстоятелства касаят съставомерни признаци на извършеното нарушение. Сочи се, че липсват мотиви, за налагане на административна санкция над минималния, предвиден в санкционната норма размер. Твърди се, че не е установено авторството на нарушението. Пледира да се кредитират като достоверни показанията на св. К.. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

            В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетеля по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП. По искане на процесуалния представител на въззивника в качеството на свидетел е разпитан и съпругът на жалбоподателката – св. А. Р. К.. Приобщени са към материалите по делото писмо от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ при Община – в. и генерален план за организация на движението на територията на Община - в.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 25.01.2019 г., около 10.43 ч. св. К.Д. – мл. полицейски инспектор при Първо РУ при ОД на МВР-в. установил, че  на ул. Н.К.“ срещу № **, върху тротоара, до кръстовището с ул. Х. А., е паркиран л.а. М. . с ДК№ *, собственост на жалбоподателката С.К..  За установеното нарушение бил съставен фиш № 0532209/25.01.2019 г. за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, който бил поставен на стъклото на автомобила. На същата дата в Първо РУ при ОД на МВР-в. постъпило възражение от жалбоподателката, с което същата оспорвала констатациите в процесния фиш и размера на наложената със същия глоба. След изготвена докладна записка от св. Д. до Началника на Първо РУ при ОД на МВР-в., изискана във връзка с депозиране на възражението срещу фиша, на С.К. е съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 178Е от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната й отговорност.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  19-0433-000110/19.03.2019 г. е издадено от компетентен орган, видно от приложеното към преписката заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Със санкционната норма на чл. 178е от Закона за движението по пътищата е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в размер от 50 до 200 лева на лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Паркирането върху тротоар се допуска само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Видно от представената схема за организация на движението на Община в. на мястото на паркиране на автомобила не е поставен знак. Място, определено за паркиране от собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със специални предписания - група "Д", Раздел V от Правилника за прилагане на закона движението по пътищата. Знак  Д19 "Паркинг" обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата в долната част на знака  с допълнителни табели може да бъдат указани: времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране. Не следва де се приема, че  при липсата на пътни знаци за въвеждане на забрана В27 "Забранени са престоят и паркирането“ и В28 "Забранено е паркирането" и при липсата на данни за отстоянието на автомобила от сградата не е осъществен състава на нарушението по чл. 178е от Закона за движението по пътищата. Две са предпоставките, за да се приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, арг. чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата.

Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно установеното деяние е квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

При формиране на вътрешното си убеждение относно субекта на нарушението съдът не кредитира показанията на св.К., като съобрази брачните отношения , в които е същият с жалбоподателката, обстоятелството, че последната не е изложила във възражението срещу съставения фиш, твърдяния факт, че съпругът й е управлявал процесното МПС, както и предвид разпоредбата на чл. 188 ал.1 от ЗДвП, според която  собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като обственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съдът обаче намира, че са налице основания за изменение на издаденото НП, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба“ към минималния такъв, доколкото в хода на съдебното производство не са установени отегчаващи отговорността на въззивника обстоятелства.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАН, съдът

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ИЗМЕНЯ  НП  № 19-0433-000110/19.03.2019 г. на Началника на Първо РУП при ОД на МВР-в., с което на С.И.К. на основание чл. 179 Е  й е наложено наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева  за нарушение на чл. 94 ал.3  от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 178е от Закона за движението по пътищата, КАТО НАМАЛЯВА размера на глобата до сумата от 50 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :