Р Е Ш
Е Н И
Е № 268
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Гр.Варна, 28.11.2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от
съдията Радослав Славов ч.в.търг.дело № 507 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Производството
е образувано по жалба на „Есерджи”АД
гр.Силистра, чрез пълномощник срещу Решение № 66/20.06.2018 год. по т.д. № 90/2018год. на Окръжен съд - Силистра, с което е потвърден отказ на АВ, ТР под №
20180528172633/05.06.2018год. по заявление № 20180528172633/28.05.2018год. на
длъжностно лице при АВ, за вписване в търговския регистър по пардидата на
дружеството, заявени обстоятелства - увеличаване на капитала на 2 913 200лв.
с непарична вноска, чрез издаване на нови акции на приносител. Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради необоснованост и незаконосъобразност,
като моли решението да бъде отменено и исканата промяна-вписана в ТР. Излага, че ДЛР е следвало
да действа при условията на обвързана компетентност като приеме Експертното
заключение, а не да прави анализ на вземанията предмет на апорта. Още повече,
че въпросните вземания, невключени в
списъка на приети вземания от синдика на „Меком“АД-в /н./ са предмет на друго
висящо производство-т.д. № 3281/2017год по описа на СГС с предмет на
делото-предявен положителен установителен иск, с който цедента на вземанията
цели да докаже, че неприетите вземания
съществуват-определени са по размер и основание и съответно са отразени
в счетоводството на „Меком“АД /в н/. За това въпросните вземания оспорени от
ДЛР не следва да се третират като несъществуващи, докато е висящо цитираното
производство.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на
окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна. При постъпването на жалбата-с
вх. № 5299/07.09.2018год. и разглеждането й, съдът е констатирал, че са
налице предпоставките за спиране на охранителното производство-на основание
чл.536 ал.1 т.1 ГПК до приключване на т.д. № 3281/2017год. на СГС.
Настоящият
съдебен акт се постановява след възобновяване на производството.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
С
обжалваното решение съдът е потвърдил отказа на АВ, по изложени съображения.
Установено е в процеса, че по заявление № 20180528172633/28.05.2018год. на
длъжностно лице при АВ, е заявено за вписване в търговския регистър по
пардидата на дружеството, - увеличаване на капитала на 2 913 200лв. с
непарична вноска в размер на 2 863 233,88лв., чрез издаване на нови
акции на приносител-с номинална стойност 100лв..
За да постанови обжалвания отказ относно
искането за увеличение на капитала с непарични вноски с вносител лицето Г М, ДЛР
е посочило, че не се установяват
достатъчно данни за идентифициране на вносителя. Посочил е също, че от
приложените доказателства не се установява вземането и правата на вносителя по
всяко едно от тях. Това е така, понеже включените в непаричните вноски вземания
към „Меком“АД-/в н./, не са приети от
синдика и съдът е оставил възраженията срещу отказа без уважение.
С обжалваното
решение съдът е споделил изложените
съображения и е потвърдил отказа на длъжностното лице.
Съдът съобрази
следното относно правилността на обжалваното решение: С жалбата е представен
документ за самоличност на вносителя Г М, поради което следва извода, че
посочената констатация относно личността на вносителя е отстранена. Въпреки
това, съдът намира жалбата за неоснователна, респективно, че не са налице
условията за вписване на заявеното увеличение на капитала, поради следните
съображения: Както се посочи, отказа е постановен по заявление №
20180528172633/28.05.2018год. на длъжностно лице при АВ, с което е заявено за
вписване в търговския регистър по пардидата на дружеството - увеличаване на
капитала на 2 913 200лв. с непарична вноска, чрез издаване на нови
акции на приносител. Следва да се отбележи, че искането е неоснователно, поради
следното: Съобразно разпоредбата на чл.178 ал.1 ТЗ /Изм.-ДВ бр.88 в сила от
23.10.2018год./, Акциите са поименни, като могат да се издават и
привилегировани акции. С разпоредбата на ал.1 от пар.11 от ПЗР на ТЗ,
издадените до влизане в сила на закона акции на приносител, се заменят с
поименни акции: Според ал.2 на същата разпоредба, в 9-мес.срок от влизането в
сила на това изменение на закона, дружествата, издали акции на приносител, са
задължени да изменят уставите си, да заменят акциите на приносител с поименни
акции, да заявят за вписване промените и да представят за обявяване изменените
устави в ТР.
Следователно, след
23.07.2019год., респективно и към настоящият момент, капиталът не може да бъде
увеличен с издаването на нови акции на приносител. За това и не може да бъде
уважено исканото вписване на увеличение на капитала на
дружеството-жалбоподател, чрез издаване на нови акции на приносител, както е
поискано със заявлението, по което е постановен отказа. Следва да се отбележи,
че и представеният устав по чл.72 ТЗ също не отговаря на новите изисквания,
понеже в същият е посочено, че увеличението на капитала се извършва чрез
издаване на нови акции на приносител.
Следва да се
отбележи също, че не е налице основание за уважанване на искането за увеличение
на капитала и поради следното: Внасянето на непарична вноска представлява
разпоредителна сделка-в случая се Г М прехвърля собствеността на цедираните й с
договор за прехвърляне на вземания от 15.06.2017год. на „Есерджи“АД, които са
оценени по реда на чл.72 ТЗ. Следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД изисква предишният кредитор на
прехвърленото вземане да съобщи за прехвърлянето да длъжника. Това изискване
изрично е въведено и с разпоредбата на чл.73 ал.3 ТЗ, със задължението на
вносителя да представи доказателства, че е съобщил на длъжника, за
прехвърлянето на вземането. Видно е от представените със заявлението
доказателства, че вносителката Г М не е представила доказателства които да
удостоверят че е уведомила длъжниците по придобитите от нея вземания, за прехвърлянето им на „Есерджи“АД.
В допълнение, по
повод на изложеното в жалбата, следва да се отбележи и следното: Действително,
ДЛР действа при условията на обвързана компетентност, респективно няма
правомощие да се произнася по оценката на вещите лица относно непаричната
вноска.
С Акт за назначение
на вещи лица № 201706271345553/30.06.2017год., на основание чл.72 ал.2 ТЗ, ДЛР
е назначило оценителна експертиза със задача: да даде оценка на непарична вноска
в капитала на „Есереджи“АД с вносител Г М представляващи вземания на Г.М за
главница и лихви от: „Меком“АД, от
„ОМВ“ООД и от „Мигрострой“ЕООД по договори за консултанска дейност между: С Р И
и „Меком“АД от 27.12.2010год.: Между С. И и „Меком“АД от 28.12.2011год.: между
С.И и „ОМВ“ООД от 05.07.2011год. и между С.И и „Мигрострой“ЕООД от
06.01.2011год. Вземанията на С.Райчев по
договорите за консултанска дейност са прехвърлени на Г.М с договор за прехвърляне
на вземане от 15.06.2017год. „Меком“АД е встъпило в дълг по задълженията на
„ОМВ“ООД от 05.07.2011год. към С.И и по задълженията на „Мигрострой“ЕООД към С.И
от 06.01.2011год., като и двете дружества са обявени в ликвидация и съобщението
по чл.99 ал.3 ЗЗД е изпратено на съответния ликвидатор. Вещите лица са
определили следната справедлива стойност на всяко от посочените отделни
вземания: По договора за консултанска дейност между: С Р И и „Меком“АД от
27.12.2010год.-на стойност 995 192,75лв.: По договора за консултанска
дейност между С. И и „Меком“АД от 28.12.2011год.- на стойност
883 000лв.:По договора за консултанска дейност между С.И и „ОМВ“ООД от
05.07.2011год.-справедливата стойност е определена на 144 846,70лв. и между
С.И и „Мигрострой“ЕООД от 06.01.2011год. -840 194,43лв. Определили са общ
размер на непаричната вноска - 2 863 233,88лв., съответно че Г М може
да запише нови 28 632 акции всяка с номинал 100лв. от увеличението на
капитала на „Есерджи“АД. При определяне стойността на вземанията, вещите лица
са отбелязали, че „Меком“АД е встъпило в дълг по задълженията по договора за
консултанска дейност между С. И и и „ОМВ“ООД от 05.07.2011год. и между С.И и
„Мигрострой“ЕООД от 06.01.2011год. Видно е от заключението, че вещите лица са
оценили вземанията, като вземания от „Меком“АД /в н./.
Вещите лица са се
обосновали с обстоятелството, че кредиторът Стефан И е предявил в
производството по несъстоятелност на „Меком“АД /в н./, своите вземания, цедирани
на Г.М, посочили са , че синдикът не е одобрил претенцията за вземане на С.И
като кредитор и е включил същата в списъка на неприетите вземания. Вещите лица
са посочили, че към момента на изготвяне на оценката на непаричната вноска, не
е приключило производството по разглеждане на възраженията на кредитора срещу
включването на вземането в списъка с неприети вземания, поради което и вещите лица са нямали основание да го
отпишат въз основа на разпоредбата на чл.739 ал.1 ТЗ. Представена е и искова
молба от С Р И с правно основание чл.694 ал.2 ТЗ против „Меком“АД –/в н./ по която се иска да се признае за установено,
че ответникът дължи и сумите: 1 668 057,26лв.-главница по цитираните
четири договора за консултанска дейност, предмет на непаричната вноска и
мораторна лихва към 30.03.3026год.-1 195 176,26лв.
Следва да се
отбележи, че вещите лица са посочили, че са направили оценката с уговорката, че
я правят, доколкото вземането все още съществува. Следователно, оценката на
непаричната вноска е направена под условие, респективно същата е неясна. С
оглед на целта на оценката на непаричната вноска-същата служи за увеличение на
капитала на търговско дружество, който следва да е постоянна величина,
представената оценка не отговаря на тази цел. Това е така, понеже същата се
отнася към един предходен момент, към който производството по включване на
вземанията вземанията в списъка на приетите вземания все още не е било
приключило. Следва да се отбележи, че към настоящият момент производството по
иска по чл.694 ал.2 ТЗ е прекратено с влязъл в сила акт.
Поради тази условност на изготвената оценка и
несбъдването на условието-вземанията да бъдат приети в списък с приети вземания, следва да се
направи извод, че непаричната вноска не съществува в оценявания обем. Това е
така, понеже както се посочи, представеното по делото заключение на вещите лица
касае вземания на вносителя, оценени като съществуващи към момента на
изготвянето на оценката в производство по несъстоятелност. За това следва да се
направи извод, че липсва оценка по чл.72 ал.2 ТЗ на вземанията във вида им,
след приключване на процеса в производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното, няма
основание за увеличение на капитала на „Есерджи“АД, чрез внасяне на непарична
вноска, респективно, не са налице условията за вписване на заявените със
заявление № 20180528172633/28.05.2018 г. обстоятелства.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение
и потвърдения с него отказ, са
законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 66/20.06.2018 год. по т.д. № 90/2018
год. на Окръжен съд -Силистра, с което е потвърден отказ на АВ, ТР под №
20180528172633 от 05.06.2018год. по заявление № 20180528172633/ 28.05.2018год.
с който е отказано вписване на увеличение на капитала с непарични вноски, чрез
издаване на нови акции на приносител на „ЕСЕРДЖИ“АД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.