М
О Т И В И: Към Решение № 31/28.01.2021 г. по АНД № 1328/2020 г. по описа на
БОС.
Производството е образувано по предложение
на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО Несебър по реда на чл. 83б, ал.1, т.1, предл.
първо, вр. чл. 83а от ЗАНН за налагане на финансова санкция спрямо
регистрираното в гр. Бургас дружество „Давид Стайл“ ЕООД (ЕИК: *********) във
връзка с имуществената облага в размер
на 3080.00 лв., с която би се обогатило юридическото лице чрез извършеното от
управителя му Алrпи Асенов **** с ЕГН ********** престъпление по чл. 172б, ал.1
от НК, вр. чл.13, ал.1, т.2 и чл.22, ал.1 от Закона за географските означения.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура –Бургас поддържа внесеното предложение по изложените в него
съображения, Сочи, че лицето е признато за виновно в извършване на престъпление
по чл.172б, ал.1 от НК, което от своя страна попада в обхвата на посочените в
чл.83а и чл.83б от ЗАНН текстове. Намира, че безспорно е установена и сумата, с
която би се обогатило лицето, като моли да бъде наложена имуществена санкция в
размера на тази сума.
Управителят на търговското дружество
„Давид Стайл“ ЕООД не се явява в съдебно заседание, както и не се явява
упълномощения му защитник – адв. К. – също редовно призован.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:
По внесен обвинителен акт РС – гр.
Несебър е образувал НОХД № 991/2020г. Делото е приключило с влязла в сила на 22.12.2020
г. осъдителна присъда и на *** на
основание чл.172б, ал.1 от НК е наложено наказание пробация със следните
пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не му е наложена глоба.
*** е управител на „Давид Стайл“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа“,
ул. Светослав Тертер“ № 6. Дружеството стопанисвало търговски обект - магазин,
находящ се в к.к. „Слънчев бряг“ на крайбрежната улица срещу хотел „Гранд“.
Продавачи в обекта били ****– дъщеря на управителя и нейният съпруг ****.
При извършената проверка на място в
магазина било установено, че стопанисващият магазина е „Давид Стайл“ ЕООД, ЕИК:
********* с управител лицето ***, както и че се предлагат за продажба стоки,
носещи различни защитени търговски марки по ЗМГО – раници, портмонета, дамски и
мъжки чанти с инициали на марките „Диор“, „Луи Витон“, „Майкъл Корс“, „Гучи“,
„Гес“ и „Томи Хилфигер“. Също така било констатирано, че стоката била изложена
за продажба и имало поставени етикети с цени. За стоките, които носели
изображения на различни търговски марки, документи относно произхода им не били
представени. В търговския обект били намерени и иззети 2 броя раници „Луи
Витон“, 1 брой чанта „Луи Витон“, 18 броя портмонета „Луи Витон“, 9 броя дамски
чанти „Майкъл Корс“, 43 броя портмонета „Майкъл Корс“, 2 броя дамски чанти
„Майкъл Корс“, 20 броя портмонета „Диор“, 2 броя чанти „Гес“, 16 броя
портмонета „Гучи“, 13 броя портмонета „Гучи“, 13 броя чанти за кръст „Гучи“, 12
броя чанти „Гучи“, 3 броя раници „Гучи“ и 14 броя чанти „Томи Хилфигер“
Представители на територията на
Република България на търговските марки са както следва: Луи Витон е притежание
на Louis Vuitton Malletier, представлявано от „АРСИС
Консултинг“ ЕООД, чрез адв. ****Майкъл Корс, притежание на Michael Kors /Switzerland/ International GmbH.US, представлявано от „Турку,
Таджер и Турку“ ООД, чрез адвокат ****,
„Диор“, притежание на CHRISTIAN DIOR
COUTURE.S.A.,
представлявано от „АРСИС Консултинг“ ЕООД, чрез адв. ****, „Гучи“, притежание на GUCCIO GUCCI S.P.A. IT, с упълномощен представител за
територията на Република България адвокат ****; „Гес“, притежание на GUESS IP HOLDER L.P. US, с упълномощен представител за
територията на Република България адвокат ****, и „Томи Хилфигер“, притежание
на Tommi Hilfiger Licensing B.V.USA, с представител
„Турку, Таджер и Турку“ ООД, чрез адвокат ****. Представени са писмени документи
– копия от пълномощни в оригинал и превод, удостоверяващи представителните
права.
Според приетата по делото като
обективна и компетентно дадена съдебно-маркова експертиза сходството между
сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление
създавано от общи похвати на представяне на знаците. Сходството спрямо
изследваните търговски марки било до
степен, водещо до възможност за объркване на потребителя относно действителния
произход на стоките.
От
заключението на изготвената съдебно – оценителна експертиза е видно, че цената
на имитация, каквито всъщност са стоките, е в размер общо на 3080.00 (три
хиляди и осемдесет) лева.
От
мотивите към постановената присъда е видно, че за да изведе фактическият извод
относно общата стойност на инкриминираните вещи, иззети от търговския обект,
стопанисван от дружеството, управлявано от подсъдимия ****, наказателният съд
се е позовал на заключението на оценителната експертиза от досъдебното
производство.
При така установената фактическа
обстановка, която бе съобразена и с разпоредбата на чл.413 от НПК относно
задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея относно начина
на осъществяване на престъплението, свързан и с преценка механизма на
евентуалното придобиване на неправомерната облага, връзката между деянието и
евентуалната облага, както и между дееца и търговското дружество, съдът изведе
следните правни изводи:
Предложението на Районна прокуратура –
гр. Несебър е допустимо, доколкото е подадено от надлежна страна, по
предвидения в закона ред по чл. 83б ал. 1, т. 1 от ЗАНН и отговаря на
изискванията на чл. 83б ал. 2 и 3 от ЗАНН.
Разгледано
по същество, същото е основателно.
Налагането на имуществена санкция по реда на чл. 83а по ЗАНН е възможно при
кумулативното наличие на няколко, изрично посочени в закона предпоставки:
санкцията се налага само на юридическо лице; същото се е обогатило или би могло
да се обогати в резултат на извършено престъпление от кръга на посочените в чл.
83а ал. 1 от ЗАНН. Престъплението да е извършено от някое от лицата посочени в
точки 1-4 на цитираната правна норма.
В
конкретния случай дружеството, посочено от
прокуратурата, може да бъде санкционирано по реда на чл. 83а от ЗАНН. „Давид Стайл“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност и по смисъла на чл. 113 вр. чл. 63,
ал. 3 от Търговски закон е юридическо лице, следователно е годен субект за
носене на имуществена санкция по чл. 83а от ЗАНН.
Към
датата на осъществяване на престъпното деяние – 07.08.2019г. *** е бил
собственик и управител на търговското дружество, т.е. към момента на извършване
на престъплението е бил овластен да взема решения от името на юридическото лице
и е представлявал същото. Ето защо *** има качеството на лице по смисъла на чл. 83а ал. 1, т. т. 1 и 2 от ЗАНН. Извършеното от него престъпление, за което е бил признат за виновен и санкциониран с посочената по-горе и влязла в сила
присъда, а именно по чл. 172б ал. 1 от НК, е сред визираните в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на установения от наказателния съд и описан в
мотивите на постановената присъда механизъм на извършване на престъплението по
чл. 172б ал. 1 от НК, следва да се направи извода, че е налице и последната
предпоставка, посочена в чл. 83а ал. 1 от ЗАНН – управляваното от ******** дружество е могло да се обогати следствие
извършеното от управителя му престъпление по чл. 172б ал. 1 от НК, доколкото
инкриминираните вещи са били излагани и предлагани от името на търговското
дружество в търговски обект, стопанисван от същото търговско дружество "Давид Стийл“
ЕООД, което в този период принципно се е занимавало с
търговия на дребно
с кожени изделия.
Ето
защо и доколкото настоящият съд е обвързан със
задължителната сила на постановената присъда и мотивите към нея, следва да се приеме за безспорно, че общата сума, с която дружеството би
могло да получи облага от продажбата на инкриминираните вещи, съвпада с
посочената в оценителните експертизи обща стойност на тези вещи като имитация,
каквито всъщност се явяват те.
Съгласно
чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, имуществената санкция следва да се определи в
размерите, предвидени в тази разпоредба. Тъй като евентуалната облага е
имуществена, нормата предвижда налагане на санкция до 1 000 000 лв., но не
по-малко от равностойността на облагата. Предвид факта, че дружеството е могло
да получи неправомерна облага в конкретно определен размер, съдът намира, че
имуществената санкция следва да се определи е в размер на 3080.00 (три хиляди и осемдесет) лева.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето
решение.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: