№ 44
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Светлозар Михайлов Лазаров (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600215 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по постъпило на
22.03.2021 г. искане от осъдения чрез неговия защитник – адв. Т.В., на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото. С искането
са били посочени аргументи в подкрепа на заявените касационни основания.
Претендира се, че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения
по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се релевират нарушения по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК – нарушения на материалния и процесуалния закон. В
искането се съдържат данни в подкрепа на заявените касационни основания.
Претендира се за възобновяване на делото, отмяна на постановения съдебен
акт – решение на въззивната инстанция, с което е била потвърдена присъдата
на първия съд и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на
съда. Алтернативно се прави искане за оправдаване на осъдения в рамките на
фактическите положения по влязлата в законна сила присъда.
1
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на адв. Т.В..
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище
за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на
производството по делото не следва да бъде уважена. Релевира, че не са
налице посочените от защитата нарушения на материалния и процесуалния
закон. Деянието на осъдения е доказано по безспорен и категоричен начин
така, както изисква НПК.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
на цитираните съдебни актове /решение на СтЗОС и присъда на СтЗРС/ чрез
отмяната им по реда на възобновяването и оправдаване на осъдения или
връщане на делото за ново разглеждане, е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от
НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в
разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от
НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда № 68 от 02.06.2020 г. по НОХД № 2263/2019 г. на Районен
съд – Стара Загора И. Х. В. е бил признат за виновен за това, че в периода от
10.05.2004 г. до 30.09.2015 г. в гр. *, е упражнявал професия свързана със
здравеопазването на населението - практикувал професията * по специалност
"*", като е осъществявал дейността в два вида лечебни заведения – в
заведение за извънболнична специализирана медицинска помощ - в
качеството му на „ЕТ * - д-р И.В.“ и „*- д-р И.В.“ ЕООД - в изпълнение на
сключени договори с НЗОК и в лечебни заведения за болнична помощ по
силата на сключени трудови договори със съответното лечебно заведение -
МБАЛ „*“, гр. * и МБАЛ “*“ ЕООД – гр. *, без да е придобил по установения
ред правоспособност за тази специалност, съгласно чл. 180 ал. 3 от Закона за
здравето /чл. 87, ал. 4 от Закона за народното здраве - отм./, според който
„Специалност се придобива след изпълнение на учебни програми и успешно
положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия,
определена със заповед на министъра на здравеопазването“, поради което и на
основание чл. 324, ал. 2 вр. ал. 1 НК му е била наложена кумулативна санкция
2
при условията на чл. 54 и чл. 57, ал. 2 НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 100 /СТО/ ЛЕВА, която да
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Районен съд - Стара Загора.
С решение № 260008 от 24.08.2020 г. по ВНОХД № 1128 по описа на
Старозагорския окръжен съд за 2020 г. присъдата е била изцяло потвърдена
от този съд.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, изразени в
подадената до съда по възобновяване молба, че решението, с което е била
потвърдена присъдата на първия съд е било постановено в нарушение на
закона, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, рефлектирало върху присъдата и решението на инстанциите.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.
По повод оплакванията пред съда по възобновяване следва да се
посочи, че на практика аргументите по заявените две касационни основания
се припокриват, тъй като нарушението на закона е обвързано с доводите за
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
тези на осъдения, когато не са отстранени. Релевира се липса на посочване на
изпълнително деяние, индивидуализирано по време, начин, място на
извършване и фактически признаци в обвинението, за което се твърди, че е
репликирано и в присъдата и решението на инстанциите. Релевират се и
непосочване на нарушените разпоредби, към които препраща чл. 324, ал. 2 вр.
ал. 1 НК. С това се претендира, че е допуснато нарушение на императивните
изисквания на т. 4.1 на ТР № 2/07.10.2002 г. по т. д. № 2/2002 г. на ВКС,
ОСНК за съществените процесуални нарушения.
Във връзка с горното се претендира и за нарушение на материалния
закон. Излагат се съображения за динамиката на секторното законодателство
и отмяната на Наредба № 2/25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт по * с решение на петчленен състав на ВАС, втора колегия с №
5617/04.05.2017 г. по адм. дело № 2416/2017 г., с което е било оставено в сила
решение № 149/09.01.2017 г. по административно дело № 5341/2016 г. на
тричленен на ВАС, 2 отделение, с което цитираната Наредба на министъра на
3
здравеопазването е била отменена и не е била заменена с друга. Сочи се, че
визираната от РП- Стара Загора разпоредба на чл. 180, ал. 3 от Закона за
здравето била неотносима към казуса. Претендира се, че РС – Стара Загора
бил посочил като нарушена и разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Закона за
лечебните заведения, но и двете разпоредби били общи и не достатъчно ясни,
за да вменят конкретни задължения. Във връзка с мотивите в решението на
въззивната инстанция се прави оплакване, че посочената разпоредба на чл.
180, ал. 3 от Закова за здравето регулира отношения по придобиване на
специалност в медицината но не и по упражняване на специализирани
медицински дейности. Прави се оплакване, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от
ЗЛС не била посочена в постановлението за привличане като обвиняем, а се
застъпвала от първия съд. Във връзка с изложеното защитата намира, че
осъденият В. следва да бъде оправдан по реда на възобновяването, тъй като
към момента на постановяване на присъдата на РС – Стара Загора и
потвърдителното решение на ОС – Стара Загора вече не съществували правни
норми, с които да се запълни бланкетното съдържание на чл. 324, ал. 2 вр. ал.
1 НК. От тук се прави претенция за неправилно приложение на материалния
закон, тъй като инстанциите следвало „да констатират наличието на
невъзможност за запълване на съдържанието на бланкетната правна норма на
чл. 324 НК със съдържание на други правни норми“ и да оправдаят В. в
хипотезата на чл. 2, ал. 2 НК. Престъплението по чл. 324 НК неправилно било
възприето от инстанциите за продължено, наместо за продължавано или на
системно извършване, което защитата квалифицира едновременно като
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на осъдения В. и
пропуск в приложението на закона.
Оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила при
проверка и обсъждане на събраните доказателства, доколкото може да се
изведе от оплакванията от дейността на инстанциите, не намира подкрепа в
данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили
задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона.
Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните
доказателствени средства. От вниманието на съдилищата по същество не са
4
убягнали и възникналите противоречия. Били са обсъдени и аргументите на
защитата дали са били налице всички елементи на престъплението, като
мотивирано не са били споделени. Доводите на защитата са били обект на
внимание и обсъждане и в решенето на ОС. С това не се споделя твърдението,
че в съдебните актове – присъда на районния съд и решението на въззивния
съд не е било обсъдено инкриминираното деяние. Видно от материалите по
делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от
разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили
подробни мотиви за обективната и субективна страна на деянието. Даден е
бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно СтЗРС и
СтЗОС, респективно в мотивите към присъдата и решението, са коментирали
наведените възражения за събраните доказателства и тяхната преценка във
връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителното деяние,
предмет на обвинението спрямо В.. Въззивната инстанция - СтЗОС, сезирана
с жалба от В. /със същите доводи, поддържани и пред настоящия съд/, е
възприела изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия
съд. Мотивирано е приела и доказателственият анализ на районния съд във
връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на
доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил
подробно и на доводите на защитата за наличието на дефицит във връзка с
попълването на банкетния състав на престъплението упражняване на
професия без съответна правоспособност. Не може да се приеме, че е било
допуснато процесуално нарушение, ограничило правото на защита на
подсъдимия, изводимо от дейността му по оценка на доказателствената
съвкупност от въззивния съд и подвеждането й под съответната правна
квалификация, който не е споделил доводите в жалбата, че първият съд и
обвинението са ограничили съществено правата на подсъдимото лице.
Не отговаря на материалите по делото оплакването в молбата до съда по
възобновяване, че в присъдата на първата инстанция като разпоредба, която
запълва бланкетното съдържание на престъпния състав била посочена
нормата на чл. 13, ал. 2 от Закона за лечебните заведение /вж присъда № 68 от
02.06.2020 г. по НОХД № 2263/2019 г. на л. 96 от делото на втората първа
инстанция/. Видно от мотивите към съдебния акт /л. 103-105 от делото на
втората първа инстанция/ също така не се претендира за нарушение на
5
визираната норма в причинна връзка с деянието. Очевидно объркването на
защитата е настъпило във връзка със съдебния акт на първата първа
инстанция - присъда № 120 от 17.09.2018 г. по НОХД № 867/2018 г. на СтЗРС
/л. 187-190 от делото на първата първа инстанция/, която в последствие е била
отменена от първия п ред състав на въззивния съд и делото е било върнато на
РЗ. Ето защо, визираният от защитата съдебен акт не попада в предмета на
настоящото производство.
Във връзка с доводите на защитата за приложението на чл. 2, ал. 2 НК е
бил даден отговор от въззивния съд /л. 28 от решението на втората по ред
въззивна инстанция/, като мотивите се поделят от настоящия съд. В
съответствие със закона и материалите по делото е било посочено, че
бланкетният характер на чл. 324 НК действително налага диспозицията на
разпоредбата на чл. 324 НК да бъде изпълнена с норми от други отрасли на
правото, но отмяната на стандарта по * не покрива изискването за наличие на
по-благоприятен закон, тъй като изобщо не влече отпадане на изискването да
е придобита съответна правоспсособност при упражняване на медицинска
дейност по специалността *. В актовете на инстанциите ясно и недвусмислено
е била посочена разпоредбата на чл. 180, ал. 3 от Закона за здравето, като В. е
упражнявал в продължителен период от време медицинска дейност по
специалността * без да има правоспособност за това, защото не е придобил
такава по съответния по Закона за здравето ред за специалността *.
Упражняването на медицинска дейност по определената специалност е
свързана с живота и здравето на хората и е с висока степен на риск, поради
което предпоставя тези, които я изпълняват да притежават съответната
специализация. Законодателят е приел, че специализацията следва да се
придобие след допълнителна подготовка и провеждане на теоретико-
практически изпит пред комисия от висококвалифицирани специалисти от
съответната медицинска специалност. В настоящия случай успешно издържан
изпит и придобита специалност по * е било задължително, за да има деецът
правоспособност да упражнява специалността. Не се касае за динамика в
законодателството в посочения от защитата смисъл, тъй като не е отпаднало
предвиденото в Закона за здравето изискване за придобиване на специалност
в съответната област, което евентуално да се обвърже с предпоставките на чл.
2, ал. 2 НК.
6
Не може да бъде споделено от настоящия съд и оплакването на
защитата, че след като В. имал придобита специалност по вътрешни болести,
той можел да упражнява самостоятелно без ръководство и контрол от лекар с
придобита специалност по * тази дейност по силата на националните рамкови
договори, проследени в годините. Интерпретацията на НРД от защита е
нелогично и обезсмисля специализацията при медицинските кадри, след като
едва ли не всеки който има придобита каквато и да било медицинска
специалност може да практикува безконтролно всякаква друга
специализирана извънболнична или болнична дейност. Вмененият текст на
чл. 180, ал. 3 от Закона за здравето съдържа отговор на въпроса дали лекарите
могат да упражняват специализирана медицинска дейност, респективно за
сключват договори с НЗОК или да бъдат посочени от лечебните заведения за
болнична помощ като лекари, упражняващи специалността *.
Доводите за наличие на продължавано престъпление или на такова на
системно извършване, което не е било вменено словно и като правна
квалификация на осъдения и така било ограничено правото му защита, също
не могат да бъдат споделени. Отговор и на тези въпроси е бил даден от
въззивния съд /л. 29 – л. 29 гръб от решението на втората втора инстанция/.
Споделими са мотивите на последния, че особеният характер на
продълженото престъпление, а именно непрекъснатост в осъществяването на
деянието обуславя различие на началния и крайния момент на продълженото
престъпление и тяхната раздалеченост във времето. Началото на
продълженото престъпление е моментът на извършване на първото престъпно
действие или бездействие, което в принципен план може да се прекрати от
няколко обстоятелства – независимо от волята на дееца както в случая, по
волята на дееца /например деецът се предава на властите/ или по силата на
относителни наказателно-правни факти, които настъпват независимо от
волята на дееца. Довършването на продълженото престъпление е в момента
на настъпване на едно от посочените обстоятелства. В случая е било
визирано, че деянието е започнало със сключването на първия договор за
оказването на специализирана извънболнична помощ със РЗОК и е
продължило до 01.10.2015 г. когато е бил прекратен трудовия договор на
осъдения с МБАЛ, където работел в клиниката по *. В инкриминирания
период В. е извършвал специализирана медицинска дейност по специалността
7
* по отношение на хиляди пациенти. Изпълнителното деяние е осъществявано
с действия, нарушаващи забраната по чл. 324, ал. 2 вр. ал. 1 НК да упражнява
медицинска дейност по специалността * без съответна правоспособност и са
били основани на едно решение – да упражнява медицинска дейност по
специалността * при все че няма съответна правоспособност за нея. Това
изключва възможността да се приеме престъпната дейност на В. като такава
на системно извършване или като продължавано престъпление. Невъзможно е
да бъдат отделени единични престъпни деяния, защото в момента на
сключване на първия договор за извънболнична помощ по специалността *
започва неговото изпълнение и това трае непрекъснато във времето до
преустановяване на дейността. Само в индивидуалната практика на
подсъдимия през инкриминирания период са били отчетени амбулаторни
листове за прегледани 20 812 пациента. Отделно от това, искането на
защитата за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане с
цел да се квалифицира по-тежко престъпната дейност на осъдения не е в
негов интерес. Това не е и необходимо, защото няма основание за исканата
преквалификация на дейността като единство на престъпление при повече
еднообразни прояви, чиято последователна реализация характеризира
поведението на субекта като „на системно извършване“ чрез три или повече
отделни единични деяния, които са извършени въз основа на отделни
решения, като всяко от тях само по себе си не осъществява престъпния
състав, но системността на деянията ги обединява в едно престъпление, тъй
като искането не отговоря на спецификата на установените по делото факти.
Действително престъпното упражняване на професия се осъществява чрез
множество еднородни деяния за чието осъществяване е налице специална
правна уредба, които комплексно погледнати като система от действия
засягат определен вид обществени отношения, но наличието на такива не е
било пропуснато от инстанциите, нито преди това от обвинението. И на
последно място, квалификацията на деянието по чл. 26, ал. 1 НК изисква като
отношение на дееца възобновяване на решението му или вземането на ново
самостоятелно решение за извършване на всяко отделно престъпление
включено в продължаваната дейност, което също така не е било вменено на
осъдения нито цифром, нито словом, тъй като не отговаря на спецификата на
взетото в случая решение за престъпно упражняване на професия с сферата на
здравеопазването.
8
Следва да се обобщи, че на базата на възприетите от контролираните
инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана
наказателната отговорност на осъдения по чл. 324, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради
което не може да бъде уважено искането на защитата оправдаване на В. в
рамките на приетите фактически положения
Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е
НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за отмяна на въззивното решение и присъдата на първия съд по реда на
възобновяването, поради което същото е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ИВ. ХР. В. за
възобновяване на ВНОХД № 1128/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора и
НОХД № 2263/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9