Решение по дело №12415/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 851
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 4 февруари 2019 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20181100512415
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              04.02.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                     АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12415 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 16.03.2018г., гр.д.33253/17г., СРС, 25 с-в отхвърля предявените от „Т.“ ООД срещу С.С.Й. искове с правна квалификация чл.286 вр. чл.280 и чл.92 ЗЗД за сумата 5 280.74 лв. - възнаграждение по т.3.5 към договор за посредничество от 16.08.2016г. и сумата 528.07 лв. - неустойка по същия договор.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.“ ООД.  Счита, че ответникът нарушава изключителните му права, като сключва договор за продажба на имот без посредничеството на ищеца. На основание чл.3.5 от договора ответникът дължи неустойка за неизпълнение на това свое задължение и обезщетение за нейното забавено плащане. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

         Въззиваемият – ответникът по исковете С.С.Й. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата, с изключение на правната квалификация на иска и изводът за начина на разваляне на договора. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

         По силата на договор за посредничество от 16.08.2016г., страните са обвързани от мандатно правоотношение по чл.280 ГПК, с характер на търговска сделка по чл.286, ал.1 ТЗ, след като изпълнителят действа като търговец по занятие.

Съобразно чл.1 от договора,  ответникът по исковете С.С.Й. възлага на ищеца „Т.“ ООД да осъществява при изключителни права посредничество при продажбата на апартамент № 8 в гр.София, бул. „*********над партер, с площ 87.77 кв.м. за сумата 90 000 евро, срещу възнаграждение съгласно чл.3.5 от договора.

Според чл.6 от договора, възложителят – ответникът, се задължава за срок от 6 месеца да не продава имота самостоятелно или чрез посредничеството на друго лице, освен ищеца, като единствено последният получава изключителното право да предлага имота за продажба и посредничи при сключване на договори за продажбата му. Договорът автоматично продължава действието си за 6-месечен период при същите условия, в случай че липсва писмено волеизявление за прекратяване на някоя от страните. Безспорно е по делото, че договорът не е прекратяван, поради което действието е автоматично продължено в съответствие клаузата на чл.6.

В чл.3.5 от договора се предвижда, че възложителят дължи еднократно възнаграждение в размер на 3 % от договорената цената на имота по предварителния договор, а ако такъв няма - по нотариалния акт, но не по-малко от 500 евро, като се дължи при тяхното подписване. 

В рамките на договорната свобода, предвидена в чл.9 ЗЗД, страните уговарят юридическото бездействие на възложителя за сметка на изключителните права на изпълнителя, а именно единствено последният да посредничи при сключване на разпоредителна сделка с предложения имот, което не ограничава дееспособността на възложителя. В този смисъл е решение № 105/02.07.2014г., т.д.2617/13г., ВКС, ІІ т.о., постановено по сходен казус.

Обстоятелството, че ответникът е неизправна страна в рамките на действащото правоотношение спрямо ограничението за ексклузивни права, се установява чрез сключеният от него договор за продажба на имота от 26.04.2017г., обективиран в нот. акт № 114, т.I, д.90/2017г., н-с рег. № 043 НК. Безспорен факт е извършването на сделката без посредничеството на ищеца.

Независимо, че ответникът нарушава ограничението за изключителни права, в полза на ищеца не възниква неустоичното по своя обезщетително-санкционен характер вземане по чл.3.5 от договора, с оглед собствената му неизправност. Една от предпоставките на чл.92, ал.1 ЗЗД за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение е претендиращият неустойката кредитор да е изпълнил или да е бил готов да изпълни насрещните си задължения по договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал готовност да изпълни точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин – чл.63 ЗЗД (решение № 105/02.07.2014г., т.д.2617/13г., ВКС, ІІ т.о. и решение № 21/12.07.2010г., т.д.470/2009г., ВКС, II т.о.).

В случая ищецът не представя каквито и да било доказателства за изпълнение на някое от задълженията си по чл.2, т.1 – т.7 от договора, както следва: да консултира възложителя при определяне продажната цена на имота; да предложи имота на всички потенциални купувачи; да го рекламира по подходящ начин; да разпространи характеристиките му по всички свои кантори и партньори; да организира огледи с всички потенциални купувачи, като съгласува предварително извършването им с възложителя; да го информира за текущото състояние най-малко един път месечно; да го консултира при комплектоване на всички документи, обичайно необходими за сключване на предварителен договор или нотариална сделка и да подготви съответния договор и възложителя за сделка. Предвид пълната неизправност на ответника спрямо основните му задължения по чл.281, чл.284, ал.1 и 2 ЗЗД вр. чл.2, т.1 – т.7 от договора, той губи договорната възможност да получи обезщетение за неспазен ексклузивитет във вид на уговореното възнаграждение по чл.3.5 от договора, с характер на неустойка. 

Поради неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорният за неустойка за забавено плащане по чл.4 от договора на неустойката за нарушени изключителни права по чл.3.5 от договора. Отделно, тълкуването на чл.4 от договора във връзка с останалите договорни клаузи и смисъла на договора, налага извод, че неустойката за забава се дължи единствено при несвоевременно плащане на възнаграждението по чл.1 от договора, когато е дължимо при постигната  крайна уговорена цел – продажба на имота с посредничеството на ищеца по смисъла на чл.286 ЗЗД. В противен случай, би се стигнало до недопустимо двойно обезщетяване на едни и същи вреди, без да е необходимо те да се доказват – чл.91, ал.1 ЗЗД. Това води до  нищожност на неустойката, поради нарушен принцип на справедливост и на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, щом като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции (т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., ОСГТК на ВКС).                     

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради различни мотиви. Въпреки неточната правна квалификация на исковете в обжалваното решение, същото е допустимо, предвид формираните в него мотиви относно правнорелевантните факти за исковете по чл.92, ал.1 ЗЗД, свързани с договорната неизправност на насрещните страни. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.03.2018г., гр.д.33253/17г., СРС, 25 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.