№ 64919
гр. София, 18.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
като разгледа докладваното от ТД Частно гражданско дело №
20211110153511 по описа за 2021 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по молба на заявителя „фирма“ ЕООД за изменение на
разпореждане от 10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 53511/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, в частта за разноските. Молителят сочи, че адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лв., присъдено в полза на процесуалния представител
на длъжника, е прекомерно, като моли съда да измени посоченото разпореждане, като
намали размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
длъжника.
Насрещната страна счита, че молбата е неоснователна, тъй като присъденото в
полза на процесуалния представител на длъжника адвокатско възнаграждение е в
рамките на минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановения акт в частта за разноските. Предвид посоченото, с
оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на
разпореждането в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за
неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С разпореждане от 10.05.2022 г. по гр.д. № 53511/2021 г. по описа на СРС съдът е
осъдил „фирма“ ЕООД да заплати в полза на адв. К И Б. сумата в размер на 300 лв. –
1
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78, ал. 4
ГПК. При подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
делото, длъжникът е бил представляван от адв. Б.. Съгласно договора за правна защита
и съдействие, между длъжника и процесуалния му представител е договорена
безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. На основание чл. 38, ал.
2 ЗА, когато е договорена безплатна адвокатска помощ, ако насрещната страна е
задължена за разноски, то в полза на адвоката се присъжда адвокатско възнаграждение
в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая, на процесуалният представител на
длъжникът е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., който размер е
в рамките на минималния такъв по посочената наредба, поради което няма основание
за изменение на разпореждането в частта, касаеща присъдените разноски, поради което
съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молба, вх. № 105876/26.05.2022 г., подадена от „фирма“ ЕООД за
изменение на разпореждане от 10.05.2022 г., постановено по гр.д. № 53511/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, в частта за разноските.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2