Решение по адм. дело №164/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Е. М. с [ЕГН] от с. Богданци, общ. Тутракан против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0362-000054/24.03.2025 г., издадена от Началника на група “Охранителна полиция“ към Районно управление-Тутракан при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ спрямо жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 24.03.2025 г.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като лицето, управлявало автомобила, е правоспособен водач, който има издадено СУМПС от чужбина. Твърди се, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на автомобила, не е имало как да знае, че СУМПС на водача страда от недостатък, касаещ неговата валидност. По тези съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началника на група “Охранителна полиция“ към Районно управление-Тутракан при ОДМВР Силистра, действащ чрез гл. юриск. В. А., счита, че жалбата е неоснователна. Моли за отхвърлянето ѝ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Със Заповед № 25-0362-000054/24.03.2025 година за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от ответния орган, е прекратена регистрацията на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 24.03.2025 г.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 24.03.2025 г. в 15.00 ч. в с. Зафирово по ул. „Трети март“ автомобилът е управляван от неправоспособния водач О. Е. М., за което е съставен АУАН серия АД № 0660103 / 24.03. 2025 г.

В акта е отразено, че водачът е представил СУМПС образец Испания с номер ***, като след извършена справка в информационните масиви на МВР в системата "Респер" e установено, че свидетелството за управление е обявено за невалидно. Актосъставителят приел, че деянието представлява нарушение на чл. 150 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства част 1 от свидетелството за регистрация на автомобила, СУМПС *** – испански образец и два броя регистрационни табели с номер [рег. номер].

Счетено е, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила, управляван от неправоспособен водач.

Допълнително в съдебната фаза на производството са представени доказателства, че водачът на автомобила О. Е. М. е имал българско СУМПС с № *********, издадено на 02.09.2021 г. от МВР-Силистра, което е било обявено за невалидно с Решение № 342000-13734 от 03.08.2022 г. на Началника на група „МПСВАНД“ в ОДМВР-Силистра, тъй като документът за завършено основно образование на лицето е анулиран с обратна сила и същото не е отговаряло на нормативните изисквания за придобиване на правоспособност. Решението е било оспорено пред съда и потвърдено както от първата, така и от касационната инстанции (л. 53-55).

От приложеното копие от иззетото СУМПС – испански образец се установи, че същото е издадено на 28.01.2022 г. и е валидно до 02.09.2031 г., а от отбелязаната допълнителна информация в т. 12 на гърба е видно, че е посочен код 70, който според приложение I от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства показва, че свидетелството е издадено въз основа на СУМПС от друга страна от ЕС или трета държава, като според отразения номер това е българското СУМПС [номер].

От приложените извлечения от системата "Респер" се установи, че испанското СУПМС е обявено за невалидно от датата на издаването му – 28.01.2022 г. Няма данни кога точно е било обявено за невалидно, но очевидно е станало с акт, който е имал обратно действие и който е бил издаден преди справката в информационната система в деня на полицейската проверка.

Оспорването на посочената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл.172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. ”а” и т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 г. Министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като една от трите основни структури, осъществяващи контрол по ЗДвП. Съобразно предоставената в закона възможност Директорът на ОД на МВР Силистра със своя Заповед № 342з-1315/ 30.12.2021 г. е делегирал правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на сектор/група „Охранителна полиция“ в районните управление, какъвто от ответника по делото, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. С оглед изложеното процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Ясно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта. Вписването на съставения на АУАН на водача в обстоятелствената част на заповедта за ПАМ по съществото си е допълнително препращане към изложените в акта факти и обстоятелства по случая, което е допустимо съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК.

Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При анализ на цитираната норма е видно, че приложението ѝ е обусловено от няколко алтернативно предвидени хипотези. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС, административният орган се е позовал на наличието на първата от посочените в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП хипотези, а именно – автомобилът е управляван от неправоспособен водач, тъй като издаденото в Испания СУМПС на водача О. М., което е било представено при проверката, е било обявено за невалидно. Проверката за валидността на шофьорската книжка на водача е извършена чрез единната система за обмен на информация за шофьорски книжки между държавите членки на ЕС "RESPER", създадена съгласно чл. 15 от Директива 2006/126/ЕО, към която система България се е присъединила през 2015 г. Системата РЕСПЕР представлява база данни, в която е събрана информацията за издадените свидетелства за управление на МПС на територията на страните членки от Европейския съюз. Видно от резултата от извършената справка в системата, представеното при проверката СУМПС е било невалидно, респ. не би могло да удостовери правоспособността на водача да управлява МПС по пътищата, отворени за обществено ползване. Не са представени други доказателства за правоспособността на водача, а след като това е така, са били налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта.

Неоснователен е изложеният от жалбоподателя довод, че не е знаел, че водачът на автомобила, е неправоспособен и управлява с невалидно СУМПС. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката, респ. негово знание или незнание за наличието на някоя от изброените в нормата хипотези по отношение на лицето, на което е предоставил автомобила си (в този смисъл Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о.). Следва да се има предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. В случая посочената по-горе хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е била налице, тъй като е било констатирано управление на автомобила на жалбоподателя от неправоспособен водач, поради което органът, действащ в условията на обвързана компетентност, е следвало да издаде заповед за прилагането на ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за определен срок, а жалбоподателят, в качеството му на собственик на автомобила, следва да понесе неблагоприятните последици от действията на лицето, в чиято фактическа власт е допуснала да попадне превозното средство, като изтърпи наложената принудителна административна мярка.

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т. 5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Срокът на мярката, определен от административният орган, е в установения от закона минимум, поради което е спазен принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК. Наложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер. С нея не се цели санкциониране, а постигане на определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната посредством ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия, причинени от неправоспособни водачи. Целеният превантивен и преустановителен характер на мярката е свързан с обезпечаването на живота и здравето не само на водача и неговите близки, но и на останалите участници в движението.

Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0362-000054/24.03.2025 г., издадена от Началника на група “Охранителна полиция“ към Районно управление-Тутракан при ОДМВР Силистра, за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е законосъобразна, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответния орган следва да се присъдят направените по делото разноски пред настоящата инстанция. Ето защо на ОД на МВР - Силистра, доколкото последната е юридическото лице, в структурата на което административният орган упражнява своите правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.172, ал. 5 от ЗДвП, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Е. М. с [ЕГН] от с. Богданци, общ. Тутракан, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0362-000054/24.03.2025 г., издадена от Началника на група “Охранителна полиция“ към Районно управление-Тутракан при ОДМВР Силистра, по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движението по пътищата спрямо жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 24.03.2025 г.

ОСЪЖДА Е. Е. М. с [ЕГН] от с. Богданци, общ. Тутракан, да заплати на Областна дирекция на МВР – Силистра направените по делото разноски в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението е окончателно - чл.172, ал. 5 от ЗДвП.