Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 14.05.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на четиринадесети април през
две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 596 по описа за
Иск с правно чл.109 от ЗС и насрещен иск с правно
основание чл.64 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на
ищеца Е.Н.Н. с ЕГН ********** ***, срещу К.Н.Н. с ЕГН ********** ***
и Н.К.Н. с ЕГН ********** ***.
Предявени са ОССИ с правно основание чл.109
от ЗС- за осъждане на двамата ответници да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, а именно: К.Н.Н.
да преустанови паркирането на собствения си автомобил в дворното място,
собственост на ищеца; Н. К. Н. да премахне дървата за огрев, наредени от
вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както и да премахне дървата
за огрев, наредени непосредствено зад къщата под балкона на ищеца; К.Н.Н. и Н. К. Н. да премахнат всички свои вещи, намиращи се в
избените ми и тавански помещения, в това число дърва за огрев, празни чували, строителни
отпадъци, ненужни вещи, инструменти, железа.
Ищецът твърди,
че първия ответник е нейн брат, а втория негов син. И двамата години
наред извършвали неоснователни действия, с които пречели на
ищеца да упражнява своето право на собственик
на дворното място, етаж от
къща и избени тавански помещения. Твърди също, че първия
ответник е собственик на гараж, а втория
на втория етаж от къща,
които два недвижими имота се намират в дворно
място, на което ищцата е собственик. Ищецът твърди също, че
е собственик на дворно място от
600 кв.м., съставляващо УПИ III -4215 от квартал 74, по кадастралния
план на Велинград, ЕКАТТЕ 10450, община Велинград, одобрен със заповед 300-
4-12/23.03.2004 год. на Агенция по кадастър, с административен адрес: гр. Велинград,
кв. Лъджене, ул. *** №12, при съседи: улица, Х.К. и П.Д.,
както и на първия етаж от построената в това дворно място двуетажна жилищна
сграда, както и на цялата изба и таванския етаж на къщата. Ищецът твърди, че правата си на собственик
е придобила чрез покупка и наследство, а и ответниците придобили собствеността си по следния начин:
С НА за дарение №1092/19.04.1975г.
родителите на ищцата дарили на сина си К.Н., неин брат следния недвижим
имот: ½ идеална част от п. III
с пл.№ 499 от кв.74 по плана на Велинград, състоящ се от 600 кв.м.; ½
идеална част от общите части на построената в имота едноетажна жилищна сграда,
както и двете южни избени помещения и общото северно избено помещение, в което
се помещават канализацията и водопровода с обща мивка и клозет. Както и правото
да построи втори етаж над съществуващия първи етаж на същата жилищна сграда. В
резултата на този сделка родителите им останали собственици на останалата
½ идеална част от поземления недвижимия имот и от общите части на
жилищната сграда и общото северно избено помещение с водопровода и
канализацията, както и на двете южни избени помещения.
На основание
учреденото му с нотариален акт за дарение на недвижим имот №1092 том 4 дело №
1550 от 19.04.1975 год. на Велинградски районен съдия право на надстрояване
първият ответник К.Н.Н. си построи ВТОРИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ, със застроена площ от 70 (седемдесет) квадратни метра, както и ГАРАЖ,
изграден в югозападния ъгъл на УПИ III за имот пл. № 4215 (четири хиляди двеста
и петнадесети), квартал 74 (седемдесет и четири), по кадастралния план на гр.
Велинград, целият с площ от 600 (шестотин) квадратни
метра.
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот №77 том I рег.№ 606 дело № 115 от 29.12.1998 год. на
Нотариус Георги Халачев с район на действие р.с. Велинград първия ответник К.Н.Н. е дарил на втория ответник и негов син Н.К.Н.
гореописания ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със застроена площ от 70 (седемдесет) квадратни
метра, който понастоящем е негов собственик.
Видно от съдебен
протокол от 07.06.2012 год. по гр.дело № 214 по описа на Районен съд-Велинград,
първият ответник К.Н.Н. е получил в свой
самостоятелен дял гореописания ГАРАЖ, изграден в югозападния ъгъл на УПИ
III-4215 кв. 74 по кадастралния план на гр. Велинград, целият застроен и
незастроен с площ от 600 (шестстотин) квадратни метра, при граници и съседи
съгласно приложения протокол.
С НА №1697/29.12.1975г. родителите на
ищцата чрез покупко-продажба срещу гледане и издръжка й прехвърлили следната
собственост: Първия етаж от
жилищна сграда с площ от 115 кв.м. с общ
вход, източното и северното избено помещение и общото северно избено помещение
с водопровода и канализацията с общото избено антре, както и ½ идеална
част от тавана от към южната страна с общ вход, както и ½ ид.част от дворното място п. III с пл.№ 499 от
кв.74 по плана на Велинград, състоящ се от 600 кв.м.
С влязло в сила на 06.12.1990г.
съдебно решение от 12.11.1990г. бил развален НА №1697/29.12.1975г. за
покупко-продажба срещу гледане и издръжка частично, с изключение на 1/6 ид.части от прехвърления с него недвижим имот, която ищцата
придобила по наследство от починалия преди това нейн
баща –К.Н.Н..
Настоява се на това, че след влизане в
сила на съдебното решение, ищцата и брат й станали собственици на по 1/6 ид.част от процесния имот, а
майка им Л. Н. на останалите 4/6 ид. части от същия
имот.
В последствие с НА №36/03.11.1992г. за
покупко-продажба, брат й К.Н., продал на ищцата собствените си 1/6 идеални част
от Първия
етаж от жилищна сграда с площ от
115 кв.м. , 1/6 идеална част от избата и 1/6 ид.част
от тавана на същата сграда, както и собствените си 7/12 идеални част от дворното
място върху което е построена сградата – п. III с пл.№ 4215 от
кв.74 по плана на Велинград, състоящо се цялото от 600кв.м.
А с НА за дарение на недвижим имот от
13.01.1995г. майка й Л. Н. прехвърлила на ищцата собствеността върху 4/6 ид.части от Първия
етаж от жилищната сграда с площ от
115 кв.м. , както и от избата и тавана на същата сграда, както и 4/12 ид.части от дворното място в което е построена,
представляващо п. III с пл.№ 4215 от кв.74 по плана на Велинград,
състоящо се цялото от 600кв.м.
Настоява се на това, че в резултата на
тези две прехвърлителни сделки ищцата е станала
собственик на целия първи етаж, избата и тавана на жилищната сграда с площ от
115 кв.м, както и на цялото дворно място, представляващо п. III
с пл.№ 4215 от кв.74 по плана на Велинград с площ от 600кв.м., в което тя е
построена.
Ищцата твърди също, че първия ответник
–неин брат е собственик само на гаража построен
в дворното място, а втория ответник е собственик само на втория жилищен
етаж от същата жилищна сграда построена в дворното място п. III
с пл.№ 4215 от кв.74 по плана на Велинград. Втория ответника живеел постоянно в
собствения си втори етаж, докато брат й ползвал периодично гаража, който бил
преустроен за жилищни нужди. Поради това
и преустройство първия ответник –К.Н. обитавал гаража, а паркирал автомобила си
вътре в двора пред гаража, разположен в дъното на двора.
Втория ответник Н.К.Н.
от своя страна бил наредил дървата си за огрев от вътрешната страна по
югозападната ограда на имота, както и непосредствено зад къщата под балкона на
ищцата, като с тези си действия й пречил да ползвам тези части от собствения си
двор, където искала да си направи цветни лехи и да поставя декоративни
елементи. Освен това и двамата ответници били
натрупали в собствените на ищеца избени и тавански помещения купища непотребни
вещи, сред които отново дърва за огрев, празни чували, строителни отпадъци,
ненужни вещи, инструменти, железа, и др.
Въз основа на
така очертаната обстановка се иска съдът
да постановите решение, с което да осъди
двамата ответници да преустановят действията, с които
пречат на
ищеца да упражнява
правото си на собственост, а именно: К.Н.Н.
да преустанови паркирането на собствения си автомобил в дворното място,
собственост на ищеца; Н. К. Н. да премахне дървата за огрев, наредени от
вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както и да премахне дървата
за огрев, наредени непосредствено зад къщата под балкона на ищеца; К.Н.Н. и Н.К.Н. да премахнат всички свои вещи, намиращи се в
избените ми и тавански помещения, в това число дърва за огрев, празни чували,
строителни отпадъци, ненужни вещи, инструменти, железа.
На основание чл.131 от ГПК молбата е приета за разглеждане, тъй като е
родово и местно подсъдна на настоящия съд.
В определения срок по чл.131 е постъпил писмен отговори от двамата
ответници, в който оспорват иска като
неоснователен. В отговора си неоспорват и считат за безспорни
следните обстоятелства: правото на изключителна собственост на ищцата върху процесния поземлен имот, правото й на собственост върху
самостоятелен обект в сграда - първия редовен етаж от жилищната сграда, правото
на собственост на ответника Н.К.Н. върху самостоятелен обект в сграда - втори
жилищен етаж от същата жилищната сграда, застроена на 115 кв.м. върху процесния поземлен имот,както и правото на изключителна
собственост на ответника К.Н.Н. върху гаража на 30
кв.м., застроен върху югозападната част на процесния
имот, съставляващ УПИ III -4215, кв. 74 по плана на Велинград.Както и те да се
основават на посочените в искова молба титули за собственост.
Оспорват твърденията на ищеца, че изключителен собственик на
тавана и избата на жилищната сграда, по следните съображения: На първо място
твърдят, че избата и тавана са общи части на жилищната сграда по смисъла на
чл.38 от ЗС. И като такива следват принадлежността на главните обекти – двата
самостоятелни жилищни етажи, което са в режим на етажна собственост. При което
и считат да няма как ищцата да е изключителен собственик на избата и тавана. На
следващо място твърдят, че с НА № 1092/1975г. ответника К.Н.Н.
е станал собственик на прехвърлените му две южни избени помещения и общото
северно избено помещение, в което помещават водопровода и канализацията,
правото да надстрой втори етаж и 1/2 идеални части от
водопровода и канализацията на сградата. Той и реализирал правото си на
надстрояване и построил втори жилищен етаж над съществуващия първи такъв от
жилищната сграда. Този именно и етаж прехвърлил на сина си Н.Н., като самостоятелен обект от сграда, ведно с общите
части от нея. А като принадлежности към главната вещ се явяват и избените
помещения и половината от тавана. Поради това и счита, че ищцата не е
самостоятелен собственик на избените помещения и на тавана, тъй като техен
собственик към момента е и ответника Н.Н.. Настоява се и на това, че с придобитите
от К.Н. с
НА № 1092/1975г. избени
помещения той никога не се разпореждал в полза на ищцата, а е владял като
собственик от момента в който са му били прехвърлени от родителите му, при
което и към момента в негова полза е изтекла придобивна
давност. По същия начин е придобил и собствеността върху северната половина от
тавана на сградата, тъй като и избените помещения и тавана ответникът Н.Н. е владял фактически на правно основание.
Не оспорват и обстоятелството, че ответника Н.Н.
е собственик. На гаража в дъното на имота. Твърди този гараж да се ползва по
предназначение. В тази връзка не оспорва, че ползва поземления имот за достъп
до гаража за обслужването на този достъп. Ответниците
твърдят също, че се съобразяват със правата на собственост на ищцата и не
препятстват ползването от нея на незастроената част от имота. Същевременно
считат, че имат право да ползват незастроената част от имота за достъп до
гаража, а и да ползват общата част на имота около сградата като суперфициарни собственици при условията на чл.64 от ЗС,
където да си подреждат дървата за огрев., необходими за пълноценно ползване на
жилищния имот. Паради което и се иска отхвърляне на иска, като неоснователен.
Въз основа на тези съображения Н.К.Н.
с ЕГН ********** *** и К.Н.Н. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си Н.К.Н., предявяват срещу ищеца Е.Н.Н. с ЕГН **********
***
- Насрещен
иск по чл.64 от ЗС, като се иска съдът да определи каква част от
поземления имот, индивидуална собственост на ищеца, имат право да ползват във
връзка с пълноценното право на ползване на собствените на ответниците:
Гараж от 30 кв.м. построен в югозападната част на поземления имот собственост
на К.Н. и втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда със ЗП от 115 кв.м,
собственост на Н.Н., построени в УПИ III -4215 от
кв.74 по плана
на Велинград. Претендират разноски.
В НИМ ищците Н. и К. *** твърдят, че са собственици на
самостоятелни обекти, застроени в дворно място индивидуална собственост на
ответника Е.Н., съставляващо поземлен имот п.III -4215 от кв.74 по плана на
Велинград с площ от 600 кв.м. В този имот била построена жилищна сграда - къща
на два етажа, като ответницата била собственик на Първия жилищен етаж, а Н.Н. на втория жилищен етаж. От своя страна К. Н. бил
собственик на Гараж с площ от 30 кв.м., построен в югозападната част на същото
дворно място, на основание учредена му суперфиция и
съдебна спогодба. А Е. притежавала масивна пристройка с площ от 25 кв.м.,
построена от югоизточната страна на жилищната сграда.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на НИМ от ответника по нея Е.Н.. В него оспорва насрещния
иск, като неоснователен по следните съображения: Оспорва твърденията на ищците
по НИ, че гаража се ползва по предназначение и поради това следва да бъде
определена площ за преминаване на автомобила.
Твърди, че по никакъв начин не е възпрепятствала достъпа на първия ищец
до гаража му, както и достъпа на втория ищец до собствения му втори жилищен
етаж, нито като несобственици на земята да ползват имота, до колкото е
необходимо за ползване на постройките, според тяхното предназначение. Оспорва
твърденията им, че са собственици на общите части на жилищната сграда,
включително на избите и тавана, като твърди тя да е техен индивидуален
собственик. По тези съображения
се иска отхвърляне иска.
В
о.з. ищецът чрез пълномощника си адв.О. подържат
изцяло иска, както и възраженията си по НИВ, с подробни съображения в защита.
В о.з. ответниците
лично и чрез пълномощника си адв.Ш., подържа възраженията си срещу иска на ищеца, както и
иска си по НИМ с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
Предвид изложените в исковата молба твърдения и
формулираното на това основание искане съдът намира, че е сезиран с иск по
чл.109 от ЗС. Искът с
правно основание чл. 109 ЗС
служи за защита на правото на собственост срещу неоснователното въздействие и
посегателство върху обекта на собственост. От характера на този иск следва, че
всяко увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, т.е. всяко въздействие, което противоречи
на установения правен режим на имотите и по този начин накърнява чужди права.
На петиторна защита подлежи всяко неоснователно въздействие,
създаващо обективни пречки за ползване на имота от собственика. Фактическият
състав на посочената материално правна норма предвижда в кумулативна даденост
следните предпоставки: 1. ищецът да е собственик на процесните
имоти 2. ответникът да въздейства върху тях по начин пречещ на собственика да
ползва собствеността си.
Страните не спорят по обстоятелството, че ищеца е
индивидуален собственик на дворно място
от 600
кв.м., съставляващо УПИ III -4215 от квартал 74, по кадастралния план на
Велинград, с административен адрес: гр. Велинград, ул. *** №12, както и на Първия
етаж от построената в това дворно място двуетажна жилищна сграда и на две от
избените помещения – източно и южно. Не се спори и ответника Н. К. Н. да е собственик на Втория етаж от
построената в същото това дворно място двуетажна жилищна сграда, а ответника К. Н. да е собственик на самостоятелен обект – Гараж на 30
кв.м., изграден в югозападния ъгъл на УПИ III-4215 кв. 74 по кадастралния
план на гр.
Велинград и на страничната и дъно на парцел регулационни граници.
Спорно е обстоятелството дали ищеца е индивидуален собственик на цялото подпокривно
пространство /наименовано таван/ на въпросната
двуетажна жилищна сграда жилищната, както и на подземния етаж на същата, в
който са изградени 5 избени помещения. В тази връзка ответниците
твърдят, че избата и тавана са общи части на
жилищната сграда по смисъла на чл.38 от ЗС, а като такива следват
принадлежността на главните обекти – двата самостоятелни жилищни етажи, които
са в режим на етажна собственост. Освен това и К.Н. е бил собственик на две от избените помещения - южните избени помещения,
както и на ½ ид. част от тавана, която си
собственост никога не е прехвърлял на ищцата. Тази си собственост е
прехвърли на сина си Н., като принадлежност към втория жилищен етаж. А и
последния е владял същите повече от
В съответствие с твърденията на ответника К.Н. се
установява, че действително по силата на НА №
1092/19.04.1975г. той е станал собственик на прехвърлените му ½ ид.части от общите части на построената едноетажна къща и две
южни избени помещения и общото северно избено помещение, в което помещават
водопровода и канализацията, правото да надстрой
втори етаж и тавански етаж над съществуващия първи етаж, и 1/2 идеални части от
водопровода и канализацията на сградата, както и правото да собствен гараж в
тази част на двора в която му бъде разрешено. Не се спори така придобитото
право на надстрояване и на построяване на гараж да е реализирано, а и това се
установява от обстоятелството, че в имота към момента съществува двуетажна
жилищна сграда и гараж. Собственик на втори жилищен етаж от която сграда към
момента е ответника Н.Н. и собственик на гаража е К.Н.,
каквито са и твърденията на самия ищец.
Освен това в същия НА е записано и, че К.Н. ще ползва западната
половина от дворното място. Така независимо от непрецизната формулировка, съдът
намира, че с този нотариален акт в полза на К.Н. е учредено право на ползване
на западната половина от процесното дворно място.
Видно от НА №1697/29.12.1975г. ищцата е
станала собственик чрез покупко-продажба срещу гледане на следното: Първия етаж
от жилищна сграда с площ от 115 кв.м. с
общ вход, източното и северното избено помещение и общото северно избено
помещение с водопровода и канализацията с общото избено антре, както и ½
идеална част от тавана от към южната страна с общ вход за тавана при условията
на чл.38 от ЗС, както и ½ ид.част от дворното
място. В същия е посочено и приобретателя
на тази собственост – Е.Н. да ползва реално източната част но парцела.
До колкото НА № 1092/19.04.1975г. с който К.Н. е станал собственик
на южни избени помещения и общото северно избено помещение където са
разположени канала и водопровода, то и собствеността върху същото общото избено
помещение нямало как да бъде прехвърлена от праводателите
му с последващия НА №1697/29.12.1975г.
на ищцата Ек.Н., тъй като те вече не са били собственици на
това помещение. В случая съдът намира, че волята на първоначалните собственици
– родители на Ек. Н. и К.Н., съпоставяйки тези два нотариални акта и
употребения в тях израз „общо избено помещение”
е била то да остане в обща собственост на двете им деца, предвид неговото
предназначение, като разделят и останалите 4 бр. избени помещения по равно
между децата си и от по две на всяко от тях.
Страните не спорят по обстоятелството, че алеаторния договор обективиран в НА
№1697/29.12.1975г. по силата който ищцата е станала собственик на посочения в
него имот е бил развален частично и за 68/438 ид.части
от следния недвижим имот: Първия етаж
от жилищна сграда с площ от 115 кв.м. с
общ вход, източното и северното избено помещение и общото северно избено
помещение с водопровода и канализацията с общото избено антре, както и ½
идеална част от тавана от към южната страна с общ вход, както и ½ ид.част от дворното място п. III с пл.№ 499 от
кв.74 по плана на Велинград, състоящ се от 600 кв.м. Видно от представеното
съд.Решение от 12.11.1990г. по гр.д.№176/1990г. на ВлРС,
искът по чл.87 от ЗЗД за разваляне на същия договор е отхвърлен за разликата до
1/6 ид. част от същия недвижим имот. Тоест след
влизане в сила на това съдебно решение ищцата Е.Н. е собственик на 1/6 ид. части от следния недвижим имот: Първия етаж от жилищна сграда с площ от 115 кв.м. с общ вход, източното и северното
избено помещение и общото северно избено помещение с водопровода и
канализацията с общото избено антре, както и ½ идеална част от тавана от
към южната страна с общ вход, както и ½ ид.част
от дворното място п. III с пл.№ 499 от кв.74 по плана на
Велинград, състоящ се от 600 кв.м. А останалите 5/6 ид
части са се върнали в патримониума на майка й Л. Н. и
брат й К.Н.. Последните като наследници на починалия техен съпруг и баща -
Никола Н. са станали собственици на оставеното от него наследство при равни
права и от по ½ за всеки. Тъй като обаче със смъртта на съпруга на Л.,
техния брак е прекратен, то и последната е станала собственик на ½ част
от същия имот, който преди това е бил СИО. Тоест Л. Н. е била собственик на 4/6 ид. части от имота – дворно място, първи жилищен етаж, таван
и три от общо 5-те избени помещения, а К.Н. на 1/6 ид.
част от него. Освен това обаче К.Н. по силата на НА за дарение от 1975г. е
продължил да е собственик на двете източни избени помещения.
В последствие именно предвид разваляне
на този алеаторен договор, с НА за дарение на недвижим
имот от 13.01.1995г. майката Л. Н. на ищцата й е прехвърлила собствеността
върху 4/6 ид.части от Първия етаж от жилищната сграда с площ от 115 кв.м. , както и от избата и тавана на
същата сграда, както и 4/12 ид.части от дворното
място в което е построена, представляващо п. III с пл.№ 4215 от
кв.74 по плана на Велинград, състоящо се цялото от 600кв.м. С тази сделка прехвърлителката
Л. Н. е нямало как да прехвърли собствеността на двете източни избени
помещения, тъй като те не са били нейна собственост, а собственост на ответника
К.Н. още от 1975г. Нямало е и кака да прехвърли собствеността върху целия
таван, тъй като на ½ ид.част от него вече е
бил собственик К.Н. по силата на НА № 1092/19.04.1975г.
А с НА №36/03.11.1992г. за
покупко-продажба, брат й ответника К.Н., продал на ищцата собствените си 1/6
идеални част от Първия етаж от жилищна сграда с площ от 115 кв.м. , 1/6 идеална част от избата и 1/6 ид.част от тавана на същата сграда, както и собствените си
7/12 идеални част от дворното място върху което е построена сградата.
В конкретния случай съдът намира, че
всъщност волята на страните по сделката обективирана
в НА №36/03.11.1992г. е била К.Н. да прехвърли на ищцата – негова сестра тази
част от имота, която се е върнала в неговия патримониум
в резултата на разваляне на алеаторния договор за
прехвърлянето й срещу издръжка и гледане. Въпреки това обаче, след като в същия
нот.акт е записано, че продава 1/6 ид.част от избата, а той е бил собственик към този момент и
на двете източни избени помещения, следва да се приеме, че прехвърлил и 1/6 ид. част от тази си собственост.
В резултата на тези две прехвърлителни сделки – дарени и покупко-продажба, ищеца Е.Н.
е станала собственик на цялото дворното място – УПИ III -4215, на целия
Първия етаж от жилищна сграда с
площ от 115 кв.м., както и на целите
двете избени помещения – северно и южно и на 1/6 ид.
част от на двете източни избени помещения, които до тогава са били изключителна
собственост на брат й К.Н.. А и на 7/12 ид.части от
тавана, до колкото от собствената си 1/2 ид част от
тавана К.Н. и е прехвърлил 1/6 ид.част.
При което се установява, че ищцата Ек.Н.
и ответника К.Н. са съсобственици на тавана на двуетажната жилищна сграда
построена в процесното дворно място
От представения НА №77/29.12.1998г.
се установява, че ответника К.Н.Н., заедно със
съпругата си Б. са дарил на сина си Н.К.Н. и по този начин са му прехвърли и
собствеността върху ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, със застроена площ от 70кв. от двуетажната
жилищна сграда построена в УПИ III -4215, ведно с общите части на сградата по
смисъла на чл.38 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1
от ЗС „при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, водосточните тръби и всичко
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване. При което с въпросния НА №77/29.12.1998г. ответника
Н.К.Н., като собственик на единия от двата етаж от сграда, при разделна
собственост двата етажа, принадлежащи на различни собственици е собственик и на
общите части от тази сграда – външните стени, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките и покрива.
До колкото подпокривното
пространство /таванско помещение/ е между посочените такива в чл.38 от ЗС, а и се
установи то да е собственост на ищеца и на ответника К.Н., като последния е прехвърлил неговата част от собствеността
върху тавана на сина си Н.Н., то и неоснователно е твърдението
на ищеца, че е изключителен собственик на целия таван.
В тази връзка следва да се отбележи
следното: С построяването на втори жилищен етаж, т.е. с реализиране на
отстъпеното право на строеж на К.Н., последния е премахнал съществуващия таван
на сградата и след построяване на втори етаж е възстановил този таван. Всъщност
построяването на таван е направено от него по силата на отстъпеното му право на
за построяването на таван. Независимо по делото да не ясно кога това е станало,
което в случая е и без значение, то само поради това строителство собствеността
върху тавана съгласно чл.40 от ЗС е според площите на отделните етажи и не може
да се промени режима на собственост от съсобственост в индивидуална собственост
на единия от двамата собственици на индивидуални жилищни етажи. Още повече, че
в случая най-вероятно самото строителство е извършено от преди извършването на
сделките през 1992г и 1995г., когато е направено прехвърлянето на собствеността
върху тавана на ищеца.
На следващо място, съгласно чл. 110, ал.1
на Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони,
и чл. 40, ал.1
на ЗУТ, всяко жилище трябвало да разполага най-малко с едно складово
помещение, което да е разположено в рамките на жилището или извън него (таван,
мазе и пр.) чл. от ЗУТ .
Освен това, видно от двата НА от
1975г. при прехвърляне на собствеността и на ищцата и на ответника К.Н.,
техните родители са им прехвърлили по ½ ид.
част от тавана и са си запазили правото на надстрояване на трети етаж. След
смъртта им това тяхно право на надстрояване се е погасило.
Съгласно документите за собственост на
ищеца и ответниците за притежаваните от тях отделни
етажи- жилища е видно, че складови
помещения, в рамките на жилищата или извън тях, но придадени към тях са тези
представляващи избени помещения от по две за ищеца и ответника К.Н.. В жилищата
не се твърди и няма данни да са обособени склад, килер, ниши, и т.н. Към
жилищата обаче са били принадени тавански и избени помещения. В този смисъл съдът
считат, че и по тази причина таванското помещение /представляващо в случая подпокривно пространство/ е обща част по предназначение и
принадлежи на етажните собственици. В случая на приобретателите
били прехвърлени освен жилищните етажи и определен обем от общите части на
сградата, които следва да им съответстват. Предвид липсата на изрично придадено
складово помещение към втория етаж на жилищната сграда и конкретно избено
такова, се счита, че конклудентно, без да е описано в
НА №77/29.12.1998г. за дарение на Втория етаж, при посочено да се прехвърлят и
общите части по смисъла на чл.38 от ЗС, то приобетателя
на този етаж – Н.Н. е получил и собствеността върху таван
и изба, в случая върху едното от двете южни избени помещения, които до тогава
са били собственост на прехвърлителя – баща му К.Н. .
От представената скица на процесното УПИ III -4215 от квартал 74 по плана Велинград се
установява, че в този парцел има построена 2 етажна жилищна сграда, на калкан с
нея от източната й страна едноетажна масивна сграда и в дъното на парцела на западната странична
регулация – масивен гараж.
Ето защо и съдът намира за установено, че ищеца е изключителен
собственик на имота: дворно място от 600 кв.м., съставляващо УПИ III -4215 от квартал 74, по кадастралния
план на Велинград, както и на първия етаж от построената в това дворно място
двуетажна жилищна сграда, както и на 7/12 ид.части от
таванския етаж на къщата, както и на избени помещения – северно и източно. А е съсобственик с
брат си К.Н. и сина му Н.Н. на двете южни избени
помещения при квоти от съответно от 1/6 и 5/6, както и съсобственик при равни
права на общото избено помещение от същата жилищна сграда. Съсобствен между ищеца и ответника Н.Н. е тавана,
представляващ подпокривно пространство/, над втория
етаж на същата жилищна сграда при квоти от съответно от 7/12 и 5/12 за всеки от
тях. Собственик на самостоятелен
обект - Гараж от 30 кв.м., построен в югозападната част на поземления имот е
ответника К.Н., по силата на постигната съдебна спогодба за доброволна делба по
гр.д. № 51882011г. на ВлРС. Освен това ответника К.Н. е и ползвател на западната половина от дворното място п.им. 4215 от
квартал 74, а ищеца Е.Н. е ползвател на източната му
половина. Именно в източната половина на
това дворно място се намира едноетажна масивна сграда, за която не се пори да е
собственост на ищеца, а западната половина на дворно място се
намира Гаража – собственост на ответника К.Н..
Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна и по
изложените съображения съдът намира, за неоснователни твърденията на ищеца, че
е изключителен собственик на целия избен етаж и на целия таван.
В качеството си на изключителен собственик на дворното
място, ищеца има право да иска от всяко трето лице –несобственик, да прекрати неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на
собственост, накърняващо правото му на собственик, в това число и да владее и ползва
сам собствеността си. А в качеството си на съсобственик на избени и тавански
помещения има право да от всяко лице –съсобственик, да прекрати неоснователното въздействие и посегателство върху обекта на
собственост, накърняващо правото му на собственик надхвърлящо обема на неговата
собственост.
От показанията на св.П. П. – син на ищцата и на св. Д. К – приятел
на ответниците, при съвпадение на дадените такива, се
установява следното: По отношение на тавана: той представлява едно общо
помещение, което е подпокривно пространство и в него
са намират дървените колони подпиращи покрива, но няма преградни стени. Достъпа
до него от първия и втория етаж се осъществява посредством стълбищната клетка
на жилищната сграда, през врата от която имат ключ и ищцата и ответниците. В това подпокривно
пространство от лявата му страна имало складирани вещи на ищеца – кюнци за
печка, пружини, печки, бебешко кошче и др. А в средата и до комините се
складирали чували с изрезки за подпалки на Н.Н.. По
голямата част от тавана стояла празна. В нея на различни места били поставени
кофи и легени, в които да се събира теча от покрива, тъй като той бил в лошо
състояние и се нуждаел от ремонт. Свидетеля К твърди, че е видял и на тавана да
има една маса, но не видял да има строителни отпадъци, цимент или други
строителни материали. Като последно е бил на тавана в началото на тази година,
когато е качвал чували с изрезки за подпалки. От своя страна св.П. твърди, че в
момента на тавана имало оставени чували със строителни отпадъци, които заемат
около 5% от цялото помещение.
По отношение на мазето: и двамата свидетели твърдят, че две от
избените помещения са се ползвали винаги от К.Н., който дори бил превърнал
едното от тях в стая за живеене и живеел в нея.
Другото помещение си било мазе. Тъй като обаче му бил отрязан тока, той
се изнесъл от тази стая и преустроил гаража си в място за живеене преди около
половин година. По принцип К.Н. ***, но си идвал във Велинград през месец два
за събота и неделя или 2-3 дни и през лятото когато е в отпуск за около
месец. Свидетеля П. твърди, че в мазето
нямало натрупани вещи на ответниците, а единствено в
коридора имало оставени дъски, колело, стара шейна и няколко лайсни – собственост
на ищцата и на самия свидетел, но те не пречели на никого. Ищцата нямала достъп
до двете южни избени помещения, тъй като те били винаги заключени. Общото
избено помещение, където са канала и водопровода се ползвали общо от всички, а
ищцата ползвала другите две избени помещения. Южните избени помещения никога не
били ползвани от ищцата, а тях ползвал единствено брат й.
По отношение на дворното място: и двамата свидетели твърдят, че
под терасата на първия етаж е складиран дървен материал. Конкретно св.К сочи,
че това бил обработен дървени греди, които били предназначени за извършване на
ремонт на покрива на къщата. Той бил собственост на ответниците
и приготвен от тях за осъществяване на ремонт на покрива. Според св.П.
първоначално този дървен материал, който представлявал дървени трупи, ответниците били складирали върху гаража, но след като
преди около две години ищцата почистила пространството под терасата си, го
преместили там. Същият свидетел твърди още, че ответниците
си нареждали дърва за огрев до западната ограда на двора и по този начин намалявали пътеката
покрай къщата водеща от гаража до входната врата на дворното място. Тези дърва били собственост
на Н. и стояли там постоянно през зимния сезон. Въпросната пътека била
изградена от вуйчо му – К.Н. и била направено от две ивици от мраморни плочи от
по
По делото са изслушани и приети две СТЕ и двете досежно иска по чл.64 от ЗС на ответниците.
Първата от тях изготвена от в.л.Г., която е оспорена от ищеца, във връзка с
прилагане на Наредба №7/2003г. към чл.21 от ПНУОВТУЗ и конкретно поради това,
че според ищеца не е направена разлика между сервитутното
правото на преминаване и правото на ползване на чужд имот. Поради това и е приета повторна СТЕ
изготвена от в.л. Б., неоспорено от страните.
От заключение по първата СТЕ се
установява, че Дворното място има обособени два външни входа към улицата с
метални врати. Има изградени в дворното място три постройки, а именно: 1.
Масивна двуетажна жилищна сграда, състояща се от : полуподземен
етаж-мазе; първи жилищен етаж на Ек.Н.; втори жилищен етаж на Н.Н.; таванско обитаемо подпокривно
пространство покрито с двускатен покрив и височина в
ниската част от 0,80м., а във високата 3,0м., което е с полезна площ от 75
кв.м.; вътрешно общо стълбище обслужващо двата жилищни етажа, мезето и тавана;
2. Масивна едноетажна сграда на 25кв.м., долепена от изток до жилищната сграда и построена в
източната част на двора на Ек.Н.; 3. Масивна едноетажна сграда на 30кв.м. –
Гараж, построен в западната част на двора на задна и странична регулационни
линии на К.Н..
Въпросната постройката в дъното на
парцела е с определен начин на трайно ползване –гараж. Тази постройка е
преустроена в момента за жилищни нужди, като е премахната двукрилата гаражна
врата, на нейно място са поставени входна врата с ширина 0,80м и прозорец, а
останалата част от отвора е зазидан. Вътре в помещението са изградени преградни
стени и са обособени коридор и стая за живеене. За определяне прилежащата площ,
необходима за достъп обслужване и ползван по предназначение на дворното място
от СОС е изготвена скица. В заключението е направено и текстово описание на
направеното определяне на прилежащи площи и ползватели-несобственици на земята,
а именно: Право на ползване за собственика на Втори етаж – Н.Н. – оцветено в жълто с площ от 143 кв.м. Право на ползване
от собственика на гаража – К.Н. – оцветено в червено от 30 кв.м и оцветено в
защриховано жълто от 60 кв.м. или общо 90 кв.м. посочено е също, че правото на
ползване е определено по методиката посочена в Приложение №1, т.1 към чл.21
от ПНУОВТУЗ. Видно от скицата с нея
е оцветено в жълто пространство с широчина от 3,0м. от към улична
и задна фасада на жилищната сграда, както и 3,0м. от източната фасада достигащо
до масивната сграда на ищцата. В жълто и защриховано жълто е
пространството с ширина от 2,90м. започващо от входа от към улицата и достигащо
на 3,0м. от задната фасада на къщата. От там и до гаража е оцветено в червено
пространство с широчина от 3,0м., както и пространство от 1,2м. от лицевата и
източната стена на гаража.
От заключение по втората СТЕ се установява същата фактическа обстановка по
отношение на построените в процесния поземлен имот
сгради, собствеността върху отделните етажи и допълващи постройки, както и
извършеното преустройство на гаража от 30 кв.м. Направена е нова скица за определяне
прилежащата площ, необходима за достъп обслужване и ползван по предназначение
на дворното място от СОС. В заключението си в.л. Б. изрично е посочило, че
определените площи за ползване са такива, каквито са се ползвали и се ползват в
момента, тъй като са оформени пътеки за преминаване и обслужване на жилищната
сграда, а именно: пътека с ширина от 1,20м. настлана с плочи около източната
фасада; пътека с ширина от 1,70м. без
трайна настилка около южната фасада; пътека с ширина от 1,15м. настлана с плочи
около лицевата и северната фасади. С тези пътеки е осигурен достъп до външните
стени на жилищната сграда и са достатъчно широки за да осигурят нормален
пешеходен достъп до всички фасади. За
достъп до гаража с МПС служи алея от 3,0м. разположена между западната фасада
на къщата и страничната регулационна линия, достигаща до гаража. Общата площ на
пътеките и алеите е 128,50 кв.м., която и площ ще се ползва общо от ищеца и
двамата ответници. Освен това около източната фасада
и част от северната фасада на гаража е
определена пътека от 1,20м. с площ от общо 11,50кв.м., която да се ползва само
от К.Н.. За достъп до водопроводната шахта е определена пътека с площ от 2,3
кв.м., която да се ползва от Н. и К. Н.. Според в.л.Б. правото на ползване по
чл.64 от ЗС и сервитутното право на преминаване не
съвпадат. Нямало и приети разпоредби досежно ширина
на пътеки за преминаване, но традиционно те били по 1,20м. Разпоредбата на чл.22, ал.7 от ЗУТ, препращаща към Приложение
№1, т.1 към чл.21 от ПНУОВТУЗ се
отнасяла за преструктуриране на жилищни комплекси и терени за обществено и
жилищно обслужване, чрез урегулиране самостоятелни имоти за отделни сгради от
комплекса, за които прилежащата площ е най-малко 3,0м. И отговаряща на чл.35,
ал.2 от ЗУТ за минимално разстояние до регулационни линии.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира
и правните си изводи:
На първо място преюдициален на
спора по иска по чл.109 от ЗС е насрещния иск с правно основание чл.64 от ЗС,
предявен от ответниците. Това е така, тъй като за да
бъде установено дали собственика на постройка и несобственик на земята се
ползва от нея в по-голям обем от колкото има право по закон, то и първо следва
да се установи какъв е обема на неговото право да се ползва от земята до
колкото е необходимо за използуването на постройката
според нейното предназначение.
Според разпоредбата на чл.64, изр.второ от ЗС обаче, правото
на ползване на земята до колкото е необходима да за използване на постройката
се прилага, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. В случая се установява, че на
ответника К.Н. е предоставено ползването на северната половина от дворното
място представляващо УПИ III -4215 от квартал 74, по кадастралния план на
Велинград. Като е прехвърлил собствеността си върху втория етаж от жилищната
сграда на сина си Н., а е останал собственик единствено на гаража, той е
продължил да е носител на правото на ползване на северната половина от дворното
място. Но няма никакво право да ползва пътеки около жилищната сграда, които
попадат в източната половина на двор, тъй като не собственик на жилище. Такова
право има само сина му Н., придобил собственост на самостоятелен жилищен етаж.
По тези съображения съдът не
възприема заключение по втората СТЕ на в.л.Б., в частта в която се определя
всички пътеки около жилищната сграда да се ползват от всички съсобственици. Съдът не кредитира това заключени и в частта,
в която е определено право на ползване за ответниците
Н. и К. Н. на пътеки с размери под 3,0м. Това е така тъй като независимо да
няма конкретни норми определящи сервитутното право по
чл.64 от ЗС, то трайната съдебна практика приема, че в тези случаи се прилагат
именно правилата на чл.21 от ПНУОВТУЗ
и Приложение №1, т.1 към него.
Ето и защо съдът кредитира
първото заключение по СТЕ изготвена от в.л. Г., което е съобразено с чл.21 от ПНУОВТУЗ
и Приложение №1, т.1 към него и с което са определени площи за
ползване от ответниците според правата им на
собственост върху отделни етажи от жилищната сграда и гаража.
Ето защо и съдът намира, насрещния иск
по чл.64 от ЗС за доказан по основание и като такъв ще се уважи, като се
определи, че ответниците имат право да ползват
дворното място изключителна собственост на Е.Н., като собственици на етаж от
жилищната сграда и гараж построен в същия имат, а именно: Право на ползване за собственика на
Втори етаж – Н.Н. – оцветено в жълто с площ от 143
кв.м. Право на ползване от собственика на гаража – К.Н. – оцветено в червено от
30 кв.м и оцветено в защриховано жълто от 60 кв.м. или общо 90 кв.м., съгласно
скица към заключение на в.л.Г., в която оцветено в жълто е пространство
с широчина от 3,0м. от към улична и задна фасада на жилищната сграда, както и
3,0м. от източната фасада достигащо до масивната сграда на ищцата; оцветено в жълто и защриховано жълто е пространството
с ширина от 2,90м. започващо от входа от към улицата и достигащо на 3,0м. от
задната фасада на къщата; оцветено в червено е пространство с широчина от 3,0м
, започващо на 3,0м. от задната фасада на къщата и достигащо до входа на
гаража, както и пространство от 1,2м. от лицевата и източната стена на гаража.
Останал за разрешаване е спорът
е за това: 1. имат ли право ответниците да държат
свои вещи в избените и таванските помещения; 2. има ли право К.Н.Н. да паркирането на собствения си автомобил в дворното
място, собственост на ищеца. 3. има ли право Н. К. Н. да държи наредени дървата
за огрев от вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както дървата за
огрев, наредени непосредствено зад къщата под балкона на ищеца.
По първия въпрос относно поставяне от ответниците на свои вещи в избените и таванските помещения съдът намира следното: По делото се
установи, че ответниците имат поставени свои вещи
единствено в двете южни избени помещения, което са тяхна собственост.
Собствеността им върху тези две избени помещения се установи да е придобита
чрез правни сделки. Освен това се установи също, че по силата на НА от 1992г.
ищеца е придобил 1/6 ид. част от същите избени
помещения. От тогава и до момента обаче същите са ползвани единствено и само от
ищците, които са ги държали като свои и за себе си. До колкото и същите се
установи да са заключени и ищеца никога след 1992г. да не е имал достъп до тях,
а няма и данни да е претедирал собственост, то
съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС собствеността върху двете южни избени помещения е
придобита по давност от ответниците и те са станали
техни изключителни собственици. В този връзка следва да се отбележи, че едното
от избените помещения представлява и принадлежност към жилището – Втори жилищен
етаж, собственост на ответника Н.Н., и като такова е
негова собственост.
Не се установява в другите три
избени помещения – източно и северно, както и в общо такова през което
преминават водопровода и канала ответниците да държат
свои вещи. А като собственици на двете южни избени помещения имат право да
държат свои вещи в тях.
Досежно тавана, се установи по делото, че той е
съсобствен между ищеца и ответника Н.Н., при квота 5/12 ид.части за
него. Установи се също от показанията на свидетелите, че този ответник е
оставил свои вещи на тавана, но същите заемат около 5% от площта му. С така
заетата площ от тавана с вещи на този ответник той по никакъв начин не е
нарушил правото на собственост на ищеца. Не се установи по делото ответниците да са складирали и строителни отпадъци на
тавана. В тази връзка съдът кредитира показанията на св.К, който твърди да не
видял да има такива през м.януари тази година, когато се е качвал на тавана. Не
кредитира с доверие показанията на св.П., който твърди преди ден да е видял
строителни отпадъци, тъй като е син на ищеца и като такъв не може да се приеме
да е напълно незаинтересован от изхода на делото. Но дори и това да така е на
таван да се намират строителни отпадъци от веда на части от торби с цимент и
др., то по делото не се установи те да заемат място в тавана, което да
надвишава площта която ответниците имат право да
ползват от него според квотите на съсобственост.
При което и това искане на
ищеца е неоснователно и като такова ще се отхвърли.
По втория въпрос относно оставяне от ответника
К.Н. на собствения си автомобил в двора на ищеца, съдът намира следното: Безспорно се установи по делото, че този
ответник е собственик на гараж построен в дъното на имота, собственик на земята
на който е ищеца. Установи се също, че този гараж е преустроен в жилище от К.Н..
При липса на доказателства, а и на твърдения в тази насока това преустройство е
да станало със съответните разрешения за промяна на предназначение и проекти,
то очевидно преустройството е незаконно.
От друга страна обаче във всеки парцел следва да се осигурят паркоместа толкова на брой колкото са собствениците на
индивидуалните жилища. В този смисъл собственика Н.Н.
на Втория жилищен етаж има право на място за паркиране в двора. По делото се
установи също, че ответника К.Н. *** и пребивава в процесния
имот само понякога за по 2-3 дни за събота и неделя, о и си идва през отпуската
през лятото за по малко от 1 месец. Именно при тези си престои, до колкото
пътуванията осъществява със собствения си автомобил, то осъществява и
въпросното оставяне на автомобила в двора и пред гаража си. При което дори и по този начин да пречи на
ищеца да осъществява правата си на собственик, както той твърди, то според
показанията на свидетелите тази пречка се изразява само в това да изпитва
затруднения, когато иска да премине с количка с градински отпадъци. Тези затруднения на ищеца обаче не
представляват препятстване на упражняване на правото му на собственост върху
земята. Още повече, че се установява К.Н. да оставя автомобила си в зона, която
по реда на чл.64 от ЗС е място което има право да ползва за достъп до гаража.
Подобно временно и за кратки периоди оставяне на автомобил в дворното място не
може да се счете да засяга упражняване право на собственост върху земята, с
което да се засягат неоснователно правата на собственост. Освен това се
установи също, че ответника К.Н. има право да ползва западната половина от
дворното място, по силата на НА №1092/1975г. При което и като ползвател на тази
част от двора има право да го ползва както намери за добре, включително и да
оставя автомобила си в него. И не на последно място ищеца и не доказва при
условията на пълно и главно доказване, че с оставянето на автомобила си
ответника му пречи да ползва собственото си дворно място по преназначение или
да го затруднява да осъществява правата си по недопустим начин. Точно
обратното, от показанията на свидетелите се установи, че Н. е оставял автомобила
си предимно на площадката пред гаража, която е с дължина от 5,0м. От нея и до
къщата има пространство което е поне 3,0м, тоест свободно може да се преминава
през него дори и с количка със селскостопански отпадъци.
Ето
защо и това искане на ищеца е неоснователно и като такова ще се отхвърли.
По третия въпрос относно
оставяни от ответника Н.К.Н. дървата
за огрев от вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както и непосредствено
зад къщата под балкона на ищеца, съдът намира и това искане за неоснователно по
следните съображения: По отношение на дървата поставени под балкона на ищеца се
установи, че това не са дърва за огрев, както твърди ищеца, а оставен дървен
материал на съхранение, което е предназначен за извършване на ремонт на
покривната конструкция. Въпросния покрив е обща част на всички съсобственици, в
случая на ищеца и двамата ответници и като такива
всеки от тях заедно и поотделно са задължени да подържат общите части на
сградата, между които и покрива й. Съхраняването на материали, предназначени за
ремонт на общи части, дори и да собственост само на единия съсобственик, а да
съхраняват на място собственост на другия не представлява неоснователно
действие, с което да се засяга на неговото право на собственост. По делото не
се и установява с какво поставянето на дървен материал предназначен за ремонт
на покрива под балкона на ищеца засяга неговите права на собственост и в
частност как му пречат и ограничават правото му на ползване на точно това
място. По отношение на поставените дърва за огрев от вътрешната страна на
оградата, се установява от показанията на свидетелите такива да са били
оставяни от Н.Н. само през зимния сезон и то през
предходната година до оградата от западната страна на двора. Не само, тази
половина от дворното място е предоставена за реално ползване на ответника К.Н.,
баща на Н.Н., но и те са се намирали в частта
определена за достъп до гаража и за ползване от тези двама ответници
по реда на чл.64 от ЗС. При което и са поставяни на такова място от имота
собственост на ищеца, което имат право да ползват. Още повече, че както вече бе
посочено по-горе ответника К.Н. е реален ползвател на западната половина от
дворното място, като именно в тази част са поставени дървата на сина му. Друг е
въпроса защо Н.Н. държи дървата си за огрев на двора
вместо да използва за това мазето си. До колкото обаче и ищеца държи своите
дърва за огрев в двора, то очевидно това е приетия и от дамата начин за
съхранението им. Определено собственика на земята е длъжен да търпи тя да се
ползва от несобствениците, но собственици на самостоятелни обекти построени в
нея, тъй като като такива те имат право да ползват
земята, във връзка с пълноценното използване на собствените си постройки, доколкото това е необходимо за използуването на
постройката според нейното предназначението й, според разпоредбата на чл.64 от
ЗС.
В обобщение на горното следва
извода, че иска на ищеца по чл.109 от ЗС е неоснователен и като такъв ще се
отхвърли.
Предвид изхода от спора- неоснователност на иска по
чл.109 от ЗС и основателност но насрещния иск по чл.64 от ЗС, ищеца няма право
на разноски, а направените от него такива остават за негова сметка.
На осн. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, с оглед изхода от спора, ответниците имат право
на разноски, като са представлявани от адвокат и са представили доказателства
за направени разноски в размер на общо 1000лв., съгласно списък по чл.80 ГПК,
която и сума за разноски ще се осъди ищеца да заплати на ответниците.
Мотивиран от горното РС Велинград, V граждански състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Е.Н.Н., ЕГН ********** ***, срещу К.Н.Н., ЕГН **********
*** и Н.К.Н., ЕГН ********** ***,
иск с правно основание чл. 109 от ЗС,
с който се иска съда да осъди ответниците К. и Н. Н., да преустановят действията, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, а именно: К.Н.Н. да преустанови паркирането на собствения си автомобил в
дворното място, собственост на ищеца; Н.К.Н. да премахне дървата за огрев,
наредени от вътрешната страна по югозападната ограда на имота, както и да
премахне дървата за огрев, наредени непосредствено зад къщата под балкона на
ищеца; К.Н.Н. и Н.К.Н. да премахнат всички свои вещи,
намиращи се в избените ми и тавански помещения, в това число дърва за огрев,
празни чували, строителни отпадъци, ненужни вещи, инструменти, железа.
ОпреДЕЛЯ на
основание чл. 64 от ЗС,
незастроената част от дворно място,
цялото застроено и незастроено от 600 кв.м., съставляващо УПИ III -4215 от
квартал 74, по кадастралния план на Велинград, с административен адрес: гр.
Велинград, кв. Лъджене, ул. *** №12, собственост на Е.Н.Н., ЕГН **********,
да се ползва от несобствениците на земята, но собствениците на самостоятелни
обекти построени в него, съобразно скица от заключението на
вещото лице Б.Г., прието в с.з. на 25.02.2016 г., както следва:
- Н.К.Н., ЕГН **********
***, като собственик на
Втори етаж има право да ползва – оцветено в жълто с площ от 143 кв.м., колорирана в жълто, представляваща пътека широчина от 2,90м.
започваща от уличната регулация и разположена между западната странична
регулация и задна фасада на жилищната сграда, както пътеки от 3,0м. разположени
до жилищната сграда към южната и източната й фасади, като тази по източната
фасада достига до масивната едноетажна сграда Е.Н., по скица на л.67 по делото,
представляваща неразделна част от настоящото решение..
- К.Н.Н., ЕГН ********** ***, като
собственика на самостоятелна постройка – гараж, разположена в дъното на УПИ III -4215 от квартал 74, по
кадастралния план на Велинград и на западната ругулационна
граница, има право да ползва площ от общо 90 кв.м. колорирани
в защриховано жълто и червено, включваща: пътека за достъп с МПС с площ от 60
кв.м. с широчина от 2,90м. започваща от уличната регулация и разположена между
западната странична регулация и задна фасада на жилищната сграда пространството
и достигаща на 3,0м. от задната фасада на къщата, пътека с широчина от 3,0м.
започваща на 3,0м. от задната фасада на къщата и от там и до гаража, както и пътека
от 1,2м. от лицевата и източната стена на гаража, - колорирани
в червено, по скица на л.67 по делото, представляваща неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА
Е.Н.Н., ЕГН ********** ***, да заплати на К.Н.Н., ЕГН **********
*** и Н.К.Н., ЕГН ********** ***,
Сумата от 1000лв./хиляда лева/ -направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а
копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)