Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 16,03,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5115 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес
на управление ***-р ***, чрез юрк.***, против Т.П.М., ЕГН **********,***, в която се твърди, че между ***като кредитор и ответницата - като
кредитополучател, е сключен
договор за кредит №*** от 28,11,2017 г.
за сумата от 899,00 лева, като страните са постигнали съгласие за сключването и
на застраховка на плащанията със застрахователна премия 80,91 лева, разделена
на равен брой вноски. Сочи се, че договорът е сключен за 12 месечни вноски. Твърди
се, че между заемодателя ***и ищеца в настоящото
производство, е сключен рамков договор за цесия от 27,07,2017 г. и Приложение №1 от 15,06,2018 г., въз основа на които в полза на ищеца е
прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз основа
на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления
до длъжниците за станалата цесия, като
се твърди, че до отв.М. е изпратено
уведомление от 12,09,2018 г., получено то
длъжника на 18,09,2018 г. Моли и съда да
връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и приложенията й.
Твърди се, че от страна на ответника не е погасена
никаква сума. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№553/2019 г. на ПлРС, като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли
съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че дължи на ищеца сумата от 979,91 лева
главница, 117,49 лева договорна възнаградителна лихва за периода 20,12,2017 г. – 20,11,2018 г., 99,19 лева обезщетение за
забава, за периода от 21,12,2017 г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител – адв.В.К. от ПАК, в който сочи, че оспорва предявения
иск по основание и размер. В с.з. особения представител на ответницата моли
съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по
делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №553/2019 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски
паричен кредит №**** от 28,11,2017 г., сключен между „*** - като кредитор и
отв.Т.П.М., за сумата от 979,91 лева чиста стойност на кредита и 1497,40 лева
обща стойност на плащанията с първоначалната вноска от 400,00 лева. В договора
е посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 22,39 %, и ГПР от 24,85%.
В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя е
платима на 12 броя месечни вноски, всяка от 91,45 лева, с падеж - 20-то число
на месеца и падеж на първата вноска – 20,12,2017 г. и на последната – 20,11,2018
г. В договора е посочено също, че се сключва при Общи условия. Неразделна част
от Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на
последната вноска – 20,11,2018 г.
По делото се установява също, видно от представеният Сертификат за
застраховка №****, факта на сключването на застраховка със застрахователя ***.
В случая, размерът на застрахователната премия е сумата от 80,91 лева -
посочена в процесния договор за кредит. По делото са представени и ОУ на
застрахователна програма.
По делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за
цесия от 27,07,2017 г. между кредитодателя /**** и ищеца „***, с предмет -
вземания по договори за кредит. По делото е представена извадка от Приложение
№1 от 15,06,2018 г. към рамковия договор за цесия, от което се установява, че
процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №525. По
делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява
също, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата
цесия. В тази връзка, по делото е представено уведомително писмо, до ответника
от 12,09,2018 г., с което същата се уведомява, че вземането по договора е цедирано
и кой е новият кредитор, но няма данни същото да е изпратено до ответницата.
Тъй като е налице обаче изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема, че
ответникът е редовно уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от
ИМ и приложенията на особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният
установителен иск, предявен след указания на
съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника
чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см. решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№
193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: с платежно нареждане от 29,11,2017 г. на търговеца „*** – М.М.С.“ ООД
е преведена сумата от 899,00 лева. ВЛ сочи, че главницата в размер на 979,91
лева включва цената на стоките от 899,00 лева и застрахователна премия от 80,91
лева. ВЛ е изчислило възнаградителната лихва и лихвата зда забава.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта,
че ищецът има качеството на кредитор
спрямо ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на
валиден договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния
договор за кредит. Както бе посочено по-горе, съдът приема за валидно
уведомяването на длъжника – ответник за станалата цесия, извършено на особения
представител, назначен от съда по съответни ред, по съображенията, изложени в
мотивите на настоящото решение.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта на
сключването на валидна застраховка „защита на плащанията”, с размер на
застрахователната премия от 80,91 лева. От заключението на ВЛ се установи, че
посочената сума е част от месечната погасителна вноска и същата се олихвява. Не
се събраха доказателства, че тази сума е финансирана от страна на
кредитодателя, а също и че е преведена на застрахователя. В този смисъл, съдът
приема, че за посочената застрахователна премия, заемодателя – цедент не е имал
качеството на кредитор спрямо ответника по силата на договора за заем, и което
да е част от прехвърленото вземане. В случая правоимащо лице е застрахователя
по сключената застраховка – ***. Съдът приема, че доколкото цедентът е
прехвърлил само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия, сумата, съставляваща застрахователна премия, следва
да бъде извадена от общо дължимата по договора за заем главница.
На основание изложеното,
съдът приема, че дължими по процесния
договор за кредит, са само сумата от 899,00 лева главница, 117,49 лева
възнаградителна лихва и 99,19 лева обезщетение за забава. За разликата до претендираната главница от 979,91 лева претенцията следва
да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото, ищеца има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал
разноски за платена държавна такса /в размер на 125,00 лева/, депозит за особен
представител /в размер на 200,00 лева/, депозит за ВЛ /в размер на 150,00 лева/
и юрк.възнаграждение, което съдът приема че следва да бъде в размер на 100,00
лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на
делото, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 534,75 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да
бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 69,75 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
Следва на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в
размер на внесения за това депозит.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че Т.П.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
н. ***, със седалище и адрес на
управление ***-р ***, сумата от 899,00 лева
главница, 117,49 лева договорна възнаградителна лихва за
периода 20,12,2017 г. – 20,11,2018 г., 99,19 лева обезщетение
за забава, за периода от 21,12,2017 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01,02,2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01,02,2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, които суми представляват
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№553/2019
г. на ПлРС, като за разликата до
претендираната с ИМ главница в размер на 979,91 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Т.П.М., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 534,75 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК
Т.П.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в
заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер
на 69,75 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител на ответника – адв.В.К. от ПАК, възнаграждение
за особено представителство в размер на 200,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: