№ 21216
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110164589 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги и приети общи условия на ищцовото дружество,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-064 от 17.07.2006 г., се намирал в облигационни
отношения с ответника Н. Й. М. за обект с адрес гр. София, ж.к. **, **. За периода
23.12.2021 г.–31.03.2023 г. бил извършван редовен отчет на показанията на водомерите в
процесния имот и ищецът редовно издавал фактури, на обща стойност 894,94 лв. Сумата не
била платена от ответник, като за забавата се натрупала мораторна лихва от 13,08 лв. за
периода 07.05.2022 г.–06.05.2023 г. На 17.07.2023 г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените по-горе суми. По това заявление било
образувано гр.д. № 39799/2023 г., СРС, 161-ви с-в, по което била издадена исканата заповед,
срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил. Това обосновава правния интерес
от предявяване на установителни искове. Ето защо ищецът моли съда да признае за
установено, ответникът му дължи посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението 17.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът Н. Й. М. оспорва исковете като неоснователни. Намира, че процесната
сума е начислена без законово основание и в нарушение на общите условия на ищеца. При
отчитане на общия и индивидуалните водомери на били спазени изискванията на чл. 32 от
Наредба №4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за олзване на
1
водоснабдителните и канализационните системи. Била нарушена и разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от Общите условия на ищеца. Оспорва данните, въз основа на които са начислени
процесните суми, като твърди, че са формирани по показания на несертифицирано средство
за търговско измерване. Оспорва да е доставяна студена вода в сочения имот. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В тежест на доказване по главния иск, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, са
правопораждащите исковата претенция факти: че между страните валидно е възникнало
твърдяното облигационно правоотношение; че се е породило процесното вземане и че
вземането за процесната сума е изискуемо. В тежест на доказване по акцесорната претенция
са обстоятелствата, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.
Правопораждащите юридически факти, твърдени от ищаца, на облигационното
отношение с ответника са собственост върху имота или титулярство на вещно право на
ползване. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото пълно и
главно ответникът да е собственик или вещен ползвател на имота. Извършена е по искане на
ищеца справка относно това кое лице е декларирало имота в общината с оглед заплащането
на местни данъци и такси и е установено, че това е трето неучастващо по делото лице – Е.П.
М.а, ЕГН **********. Представените по делото от ищеца писмени доказателства – отчети
по абонатен номер и талон за пломбиране на водомери – не съставляват доказателство нито
за право на собственост, нито за вещно право на собственост.
Исковете следва да се отхвърлят изцяло при последици на доказателствена тежест,
която е за ищеца.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, който обаче не е сторил
разноски.
Ответникът е представляван безплатно от адвокат И., който претендира
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – минимума по Наредба № 1/2004 г.
Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
2
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС
във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.
При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които
се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите
конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни,
нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да
откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от
осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.
Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени
адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката,
достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и
възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в
столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 5500 лв.
При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30
дни на година за почивка за адвоката), това прави около 77 лв./час. Адвокат, който работи
повече, би заслужавал и по-високо възнаграждение, но липсата на работа не следва да е в
тежест на клиента, респ. насрещната страна, като адвокатът би могъл през това време да
извършва и друга платена и незабранена за него дейност. Така брутната ставка, до която
възнаграждението при безплатното представителство не е прекомерно, възлиза на 77 лв./час.
Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 1 час, проучването на практиката
и законодателството и изготвянето на исковата молба – 2 часа, изготвянето на молби преди
съдебни заседания – общо 2 час. С оглед вече установената съдебна практика, типовия
характер на спора и липсата на правна сложност и липсата на явяване в съдебно заседание,
дейността на адвоката се свежда до общо 5 часа труд, респ. възнаграждението му общо
трябва да бъде 5х77=385 лв., които следва да се присъдят в тежест на ищеца.
В заповедното дело ответникът е представляван безплатно от друг адвокат – адв.
3
Любомиров, който също претендира възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. Съдът намира,
че трудът му по заповедното дело се свежда до 1,5 часа, като присъденото възнаграждение е
1,5х77=115,50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, против Н. Й.
М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 894,94 лв., главница за
потребена вода за имота на адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. 118, вх. Б, ет. 4, ап. 39, за период
23.12.2021 г.-31.03.2023 г., и сумата от 13,08 лв., мораторна лихва за период 07.05.2022
г.-06.05.2023 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
издадена на 23.08.2023 г. по гр.д. № 39799/2023г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН
**, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 385 лв. възнаграждение за безплатно
представителство по делото на ответника Н. Й. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН
**********, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 115,50 лв. възнаграждение за безплатно
представителство по ч.гр.д. № 39799/2023 г., СРС, 161 с-в, на ответника Н. Й. М., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4