Р Е Ш Е Н И Е
№ 1010/27.5.2019г.
гр.В., 23.05.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 961
по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба, предявена от В.Ц.В. против НП № 1408/28.01.2019г.
на Зам. кмета на Община-В., с което на основание чл. 21, ал.1 т.3 от Наредбата на ОбС В. му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
В жалбата се твърди, че
установените по делото факти, а именно движение на процесното куче
без повод се дължи не
на виновно противоправно поведение на неговия собственик,
а на откачане на кучето от
повода вследствие присъствието на множество бездомни котки в района на извършваната разходка на домашния
любимец. Иска се НП да бъде
отменено, като незаконосъобразно и необосновано,
а при условията на евентуалност да се приложи
нормата на чл. 28 от
ЗАНН поради маловажност на случая.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично и поддържа
жалбата с наведените в нея доводи. В заседание по същество, пледира НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, представлява се от юк К., която оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 12.11.2018 г.,
около 08.30 ч. жалбоподателят се намирал в тревната полощ в близост до супермаркет „СВА“, в жк
„Ч.“ в гр. В., където разхождал домашния си любимец – куче от порода,
наподобяваща „Далматинец“. Кучето било пуснато да се разхожда свободно, без
поставен повод, като вървяло на около 10-15 метра от своя стопанин. Поведението
на въззивника и неговия домашен любимец било
възприето от инспектори по „Контрол и регистрация“ към Дирекция „Управление на
сигурността и контрол на обществения ред“ към Община – В. – св. Д.Д. и св. И.Р., които наблюдавали движението на кучето и
стопанина му на около 50 м разстояние. Същите предприели проверка, в хода на
която била установена самоличността на въззивника. След проверка на чипа на кучето, било
установено, че то е регистрирано към Община –В. и въззивникът
е негов собственик.
При така установените факти, св. Д.
съставила на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 21 ал.1 т.3 от Наредбата за
обществения ред на Община-В., въз основа на който е издадено обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото чрез разпита на актосъставителя и свидетеля
по акта.Доказателствата са непротиворечиви, навеждат на един и същ фактически
извод, поради което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за
обжалване и е приета от съда
за разглеждане, но
по същество е неоснователна.
Наказателното постановление
НП № 1408/28.01.2019г.е издадено от компетентен
орган – зам. Кмета на Община – В., съгласно Заповед № 4795/25.11.2015 г. на Кмета на Община-В. и чл. 67 ал.3 от
Наредбата за обществения ред на Община-В..
В хода на административно-наказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени
са нарушените материално- правни норми.
Описаното в НП съдържание касае
осъществяване на едно деяние, което реализира от своя страна една от формите на
изпълнителното деяние на нарушението, визирано в чл. 21 ал.3 т.1 от Наредбата.
Съдът счита, че в
хода на административно-наказателното производство е изяснена фактическата
обстановка по случая и правилно въз основа на
констатираните факти административно-наказващият
орган е приложил материалния закон.
Безспорно установено е от
доказателствата по делото, а и в жалбата не се твърди противното, че на посочената
в акта и наказателното постановление дата, жалбоподателят е осъществил състава
на нарушение на чл. 21, ал.3 т.1 от
Наредбата като е разхождал отглежданото от него куче без повод в нарушение на
предписанието, съдържащо се в цитираната разпоредба. Посочения факт се
установява от гореописаните кредитирани от съда доказателства.
Санкцията за посоченото нарушение е определена в твърд размер и административно-наказаващият орган, съотв.
съдът няма правомощия да я изменя съобразно установените смекчаващи респ. отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Не са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото осъщественото от
жалбоподателката деяние не се отличава с малозначителност.
Нарушението не е резултатно, с оглед на което и предвид обстоятелството, че
за същото е предвидена санкция в твърд размер, следва изводът, че законовото
предписание е призвано да гарантира опазването на значими лични блага, а именно човешкия живот и
психическо и физическо здраве. Безспорно е, че деянието е извършено на оживено място, в градинка на жилищен
квартал, където преминават множество граждани, включително деца, опазването
здравето на които следва да е преимуществен ангажимент, както на обществото
като цяло, така и на отделните му членове, в частност – на собствениците на
кучета, към които са адресирани съвкупност от разпоредби, включително нормата
на чл. 21, ал.1 т.3 от Наредбата.
Същевременно, съдът намира твърденията на въззивника
относно настъпил инцидент при разходката на домашния любимец, свързан с
откачане на същия от повода като недоказан и противоречащ на събрания по делото
доказателствен материал. Видно от разпита на св. Р.
жалбоподателят и стопанисваното от него куче са се разхождали в тревната площ в
участък от около 50 м без същия да предприеме действие по поставяне на повода
на кучето.
Поради изложените съображения, съдът
счита че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
1408/28.01.2019г. на Зам. кмета на
Община-В., с което на В.Ц.В. на основание чл. 21, ал.1 т.3 от Наредбата на ОбС В. му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- В..
След влизане
в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
СЪДИЯ при РС- В.: