Р Е Ш Е Н И Е
№ 551
гр. Пловдив, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VII състав, в открито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното от председателя
Мариана Шотева адм. дело № 3274 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на И.Ю.Д., ЕГН ********** ***, против Решение №
2153-15-345/12.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена
без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-473/15.11.2022 г. против Разпореждане
№ **********/Протокол № 2140-15-814/27.10.2022 г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят счита, че издаденото решение е незаконосъобразно, поради
което настоява за отмяната му. Допълнителни съображения са изложени в
депозирана по делото молба. Претендира сторените разноски.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител
юриск. С. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са
изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, VII състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен
срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх. № 2113-15-3828/19.09.2022 г. от Д. е поискано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО,
към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС) (л. 5 и сл.).
След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и
служебно събрани такива, от органите на пенсионното осигуряване е констатирано,
че към 19.09.2022 г. (датата на заявлението) лицето има навършена възраст 67 г.
03 м. и 12 дни редовно оформен осигурителен стаж за периода от 01.07.1971 г. до
01.03.1994 г., както следва:
- осигурителен стаж от втора категория труд – 09 години 05 месеца и 23 дни;
- осигурителен стаж от трета категория труд – 05 години 10 месеца и 29 дни;
- общ осигурителен стаж без превръщане – 15 години 04 месеца и 22 дни;
- действителен осигурителен стаж – 13 години 04 месеца и 22 дни.
Не е приет за действителен стажът за периода на редовна военна служба от
15.01.1975 г. до 15.01.1977 г. с продължителност 02 години 00 месеца и 00 дни,
зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО.
В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-814/27.10.2022
г. на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на заявлението
– 19.09.2022 г. не е изпълнено условието за 15 години действителен осигурителен
стаж, превърнат към трета категория труд (през 2022 г., съгласно цитираната
разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 10 месеца при
условие, че имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж).
Установеният у Д. действителен стаж е приет за такъв от 13 години 04 месеца и 22
дни, превърнат към трета категория труд. Мотивирано е от органа, че съгласно § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, „действителен стаж“ е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. При така
установеното Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Пловдив е отказал отпускане на
ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като към датата на заявлението и датата на
постановяване на разпореждането, не е било изпълнено условието за 15 години
действителен осигурителен стаж.
При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор
на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия
административен орган.
В хода на съдебното производство от страните не са ангажирани
доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обаче са
постановени при неправилно приложение на материалния закон, водещо до тяхната
отмяна.
По делото не се формира спор по установените факти.
Спорът е правен и е свързан с издаването на оспорения административен акт в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като противоположните
становища на страните се свеждат до следното: като действителен или
недействителен следва да бъде зачетен стажът за периода на редовна военна
служба от 15.01.1975 г. до 15.01.1977 г. с продължителност 02 години 00 месеца
00 дни.
В тази връзка следва да бъде съобразено, че времето на изслужена наборна
военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да
полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за
действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и за
действителен осигурителен стаж при пенсиониране и съгласно сега действащите
нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата
на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно
действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на
чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) и чл. 9
от отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна република България
(ЗВВСНРБ). Поради това, времето на наборна военна служба в периода от 15.01.1975
г. до 15.01.1977 г. с продължителност 02 години 00 месеца 00 дни трябва да се
зачете не само за трудов стаж от Трета категория, а и като действителен
осигурителен стаж, което налага нова преценка от пенсионния орган по въпроса
придобил ли е Д. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО. В този смисъл е и константната съдебна практика на
Върховния административен съд, която е съобразена в пълнота и от законодателя,
който с ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г., е изменил
разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като в обхвата на дефиницията
„действителен стаж“ са включени и периодите на наборна или мирновременна
алтернативна служба.
При това положение, доколкото се установи, че Ръководител „ПО“ при ТП на
НОИ – Пловдив неправилно не е зачел периода на наборна военна служба (02 г. 01
м. 00 дни) като действителен стаж, което от своя страна би довело до наличие на
изискуемия стаж от 15 години за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение №
2153-15-345/12.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с
него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-814/27.10.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, са
незаконосъобразни, поради което същите ще следва да бъдат отменени.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново
произнасяне по заявление за отпускане на ЛПОСВ с вх. № 2113-15-3828/19.09.2022 г.
по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от И.Ю.Д., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Това налага извод за основателност на жалбата.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на
жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха
в размер на 10 лв. заплатена държавна такса.
Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с
чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-345/12.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-814/27.10.2022
г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ
– Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-15-3828/19.09.2022 г. по описа на ТП
на НОИ – Пловдив, подадено от И.Ю.Д., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 62-64 да заплати на И.Ю.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 10
(десет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: