РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600494 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 4/18.01.2024 г., постановена по НОХД № 2301/2023г. на
ОС–Пловдив, подс. А. Д. Ю., ЕГН **********, е признат за виновен в това,
че на 12.12.2022 г. на Главен път 1-86, км.234+300/пътя гр. П. -гр. С./, обл. П.,
при управляване на МПС– л. а. „Б.*****“ с рег. № ********, е нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил смъртта на С. В. Р., ЕГН ********** и С. Т. Т.,
ЕГН **********, като от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице,
поради което и на основание чл.343, ал.3, б. „б“ , пр.1 вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342,
ал.1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК му е наложено
наказание от осем години лишаване от свобода. Подс. Ю. е признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение съставомерният резултат да
се дължи и на нарушаване на чл.21, ал.1 ЗДвП.
При условията на чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е постановено наложеното
наказание от осем години лишаване от свобода да се изтърпи при
1
първоначален общ режим.
На осн. чл.343г вр. чл.343, ал.3, пр.5, б.„б“, пр.1 вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342,
ал.1 НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подс. А. Ю. е лишен от право да управлява
моторно превозно средство за срок от единадесет години, като на осн. чл.59,
ал.4 НК от срока на наказанието е приспаднато времето, през което същият е
бил лишен от възможността да упражнява това право по административен
ред.
Съдът се е произнесъл относно веществените доказателства и
направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия.
В отредения за това срок срещу осъдителната част на присъдата е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия- адв. К. Н.. В жалбата се
релевират оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Отправя се
искане за изменение на съдебния акт и намаляване на наказанието лишаване
от свобода до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК. Не е
отправено искане за намаляване и на задължителното кумулативно наказание
лишаване от правоуправление, макар при удовлетворяване на заявеното
искане би следвало и това наказание да се измени, с оглед установеното в чл.
49, ал. 2 от НК ограничение.
В срока за обжалване, чрез поверениците адв. Д. Д. и адв. И. Б., е
депозирана обща жалба и от частните обвинители Д. С. Х., В. Т. Р., Х. Л. Р., М.
С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т., Д. Т. Х., Т. Ю. Х., Х. М. И., С. В. Р., З. Н. Е., Х. С. Е.. В
нея са заявени неконкретизирани оплаквания за неправилност, материална и
процесуална незаконосъобразност на присъдата, както и несправедливост на
наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата в оправдателната й част и
изменението й в осъдителната част, при което на подс. Ю. да бъде наложено
максималното предвидено за престъплението наказание.
В допълнение към жалбата се излагат аргументи в подкрепа на заявените
от частните обвинители оплаквания и изведените от тях искания. Изразява се
несъгласие срещу оправдаването на подс. Ю. по възведеното му обвинение и
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което противоречи на заключението на
изготвената по делото АТЕ. Твърди се още обременено съдебно минало на
подс. Ю. и се отправя упрек, че първостепенният съд е приел противното.
Акцентира се на многобройните предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата, които сочат той да е системен и упорит нарушител.
2
Отстоява се и позиция, че не са налице нито добри характеристични данни,
нито изразено критично отношение към процесното събитие. Наложеното от
окръжния съд наказание намират за несъответно и на възрастта на двамата
пострадали мъже- на 31 и на 32 години и последвалите смъртта им тежки
преживявания за близките им. Изразява се становище, че е налице висока
обществена опасност на дението и дееца, които наред с индивидуализиращите
отговорността на последния обстоятелства повеляват присъдата да бъде
изменена, като бъде наложено максимално по размер наказание.
Представителят на Пловдивската апелативна прокуратура изразява
становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата, като обоснована и
законосъбразна, следва да бъде потвърдена. За противоречащо на закона и на
съдебната практика намира искането на частните обвинители подсъдимият да
бъде осъден и за нарушение на чл.21 от ЗДвП, за което е оправдан от
първоинстанционния съд. Отправя упрек, че ОС-Пловдив не е отчел като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, при което той е управлявал със скорост, близка до двойно над
разрешената. Въпреки това намира за справедливо и съответно на
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства
наказанието от 12 години лишаване от свобода, редуцирано на 8 години.
За неаргументирано счита и оплакването на подсъдимия срещу отредения
размер на наказанието, с искане за редуциране до размер, позволяващ
приложение на чл.66 от НК. Пледира, че при наличието на превес на
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, завишената
степен на обществена опасност, наказанието е справедливо, а приложението
на чл.66 от НК- недопустимо.
Поверениците поддържат изцяло въззивните жалби и допълнението към
тях. Адв. Б. изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена в
оправдателната част за нарушение по чл.21 от ЗДвП, което също е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия от поведението на водача
съставомерен резултат. За некоректно намира отчетеното подсъдимия да е с
чисто съдебно минало, трудово ангажиран, семеен. Отстоява виждане, че
сочените обстоятелства не могат да обосноват налагане на по-леко наказание
от максималното. Акцентира върху поведението на подсъдимия като водач,
който е санкциониран за 53 нарушения на ЗДвП, вкл. по чл.16 и чл.20 от ЗДвП,
3
като упоритото, непрекъснато, последователно неспазване на нормативните
правила е довело до съставомерния резултат. Счита, че наказание в размер по-
малък от максимално предвидения не може да повлияе върху поведението на
подсъдимия и само максимална присъда ще изпрати на останалите членове на
обществото ясен сигнал, че правилата и законите следва да бъдат спазвани.
Аргументира становището си и със статистиката за ПТП в страната.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Към изразеното от адв. Б. се присъединява и повереникът адв. Д..
Акцентира на оплакването, че неправилно са намерени от
първоинстанционният съд положителни характеристични данни в липсата на
криминални прояви, тъй като от доказателствата е видно да подсъдимият да е
криминално проявен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78
а от НК. Семейният му статус е елемент от гражданското състояние на едно
лице, а социалният му статус също е спорен, тъй като липсват каквито и да е
доказателства, че такъв съществува и той е добър. Счита, че от началото на
производството подсъдимият демонстрира недопустимо за целите на
наказанието и за прилагането на закона състояние на добър финансов статус,
тъй като пред експертите, изготвили назначената от апелативния съд
експертизата се цитира да е заявил завидно финансово благосъстояние,
познанство с държавния глава, който счита за свой съдружник в неназован
консорциум и възможен, но непожелан покровител. Оспорва приетото от
окръжния съд положително мнение на свид. Я., която е бизнес-партньор на
подсъдимия и го охрактеризира с положителни характеристични данни.
Отстоява искането за признаване на подс. Ю. за виновен и по обвинението по
чл. 21 от ЗДвП, както и за определяне на наказание в максималния предвиден
за престъплението размер. Също претендира присъждане на разноски по
делото.
С изразеното от поверениците се съгласяват лично явяващите се частни
обвинители М. Т. и В. Р..
Въззивната жалба също се поддържа изцяло от подсъдимия и
защитниците му.
Защитниикът адв. Н. оспорва наведените от частното обвинение
възражения срещу възприетите от контролирания съд положителни
характеристики за подсъдимия. Твърди, че по делото е установено подс. Ю. да
4
страда от синдрома на Хънтингтон, а наличието на тази болест е
обстоятелство, имащо значение за отговорността на извършителя. Изразеното
становище от вещите лица, изготвили назначената от настоящия съд СМЕ- че
при подсъдимия не се установява твърдяното болестно състояние, оценява
отсътвие на всестранно изследване на обстоятелствата по делото.
Акцентирайки на твърдяната констатация за вродени генетични мутации,
както и с оглед останалите заявени в жалбата аргументи отстоява позиция, че
присъдата следва да се измени, като наказанието бъде намалено, вкл. и с
допустимо приложение на чл. 66 от НК. Не отправя искане за кумулативното
наказание.
Към становището му се присъединява и другият защитник-адв. А..
Навежда и допълнителен аргумент, че твърдяното заболяване на подсъдимия е
възможно да е предпоставило ПТП.
Подс. Ю. се солидаризира с изразеното от защитниците. В последната си
дума изразява съжаление за случилото се.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите,
тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.
314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира следното:
Жалбите са допустими. Депозирани са от страни в процеса,
легитимирани да атакуват постановеновената присъда, в предвидения за това
срок.
Разгледани по същество са неоснователни.
I. Не се твърди от обжалващите страни реализирани в хода на
досъдебното производство и в производството пред окръжния съд
съществени нарушения на процесуалните правила.
Наведеното в пледоариите от защитниците оплакване, че не са събрани
относими към предмета на делото обстоятелства, се аргументира с твърдяно
заболяване на подсъдимия- болест на Хънтингтон. Внимателниат прочит на
материалите по делото- както тези от ДП, така и в развилите се пред окръжния
съд производства сочи, че такова заболяване не е било и индицирано от
подсъдимия. Нещо повече- в проведеното от настоящия съд съдебно
5
следствие се установи, че то е заявено за пръв път през м. април 2024г., т.е.
след приключване на съдебното производство пред първата инстанция.
При извършената служебна проверка за процесуална законосъобразност
на дейността на окръжния съд, настоящият състав на съда не констатира
отклонения от разписаните в НПК правила.
Съдебното следствие пред първостепенния съд е протекло по реда на 27-
ма от НПК, при диференцираната процедура на чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, ал.
1, т. 2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се
събират доказателства за тези факти. Преди да бъдат заявени от подсъдимия
самопризнанието и съгласието му, той е бил уведомен от съда за правата му,
като са му разяснени всички последици от провеждането на съкратено
следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и признаването на фактите, описани
в обвинителния акт (л. 149 първоинст. дело), вкл. и че направеното
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След това
разясняване подсъдимият изрично е заявил, че признава фактите, изложени в
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях.
При налични предпоставки за прилагане на особената процедура-
действително направено в разпоредително заседание волеизявление по чл.
371, т. 2 от НПК от подс. Ю., доказателствена подкрепа на самопризнанието,
събирането на доказателствата в хода на ДП при съблюдаването на
предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на контролирания
окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда,
пожелан от подсъдимия, е законосъобразен. Той е изразен аргументирано по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК.
Отправените възражения за непълнота на разследването всъщност се
основават на несъгласие със становището на вещите лица, изготвили
назначената от настоящия съд експертиза и са неосноветелни. Съображения в
тази насока ще бъдат изложени при обсъждане на експертното становище.
II. По фактическата установеност на извършеното:
Редът, по който е протекло съдебното следствие пред окръжния съд,
предопределя и правомощието на съда да се произнесе съобразно признатите
6
от подсъдимия факти, отразени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, без да приема различна, несъвместима с направеното самопризнание
фактология. Това ограничение е спазено в настоящия случай. Допълнително
изложената в мотивите фактология не е в противоречие с признаните от
подсъдимия факти. Нещо повече- тя касае обстоятелства, неотносими към
съставомерността на процесното деяние.
Първостепенният съд правилно е възприел като доказана по делото
фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт и обхваната изцяло от направеното от подс. Ю.
самопризнание. Тя се изразява в следното:
Подс. Ю. е правоспособен водач на МПС категория „В“ от 1996г. В
битието си на такъв е допуснал множество нарушения на ЗДвП, поради което
на два пъти по административен ред било отнемано свидетелството му за
управление на МПС. След последното отнемане на СУМПС, правото му е
било възстановено на 14.10.2022 г./ справка за нарушител на л.240 и сл. ДП/.
На 12.12.2022г. вечерта подс. Ю. потеглил сам от гр. А. към гр. П., като
управлявал л.а. „Б. *****“ с рег. №********, собственост на „В. ****“ ЕООД.
Движел се по северната пътна лента на Главен път І-86 /С-П./. Асфалтовата
настилка и маркировката били в отлично състояние, тъй като месец по-рано
приключил ремонтът на пътя, състоящ се от две пътни ленти за движение от
по 4 метра и два банкета по 1,5 метър. Нямало интензивно движение, но валял
силен дъжд, който допълнително намалявал видимостта при шофиране
нощем.
Подсъдимият игнорирал като фактори дъжда и тъмнината, както и
установената в чл.21, ал.1 ЗДвП максимално разрешена за извън населено
място скорост от 90 км./ч. Избраната от него скорост на управление на МПС
била около 156 км/ч. Към 21.10 часа се намирал след гр. П., в прав участък от
пътя в района на км.234+300.
По същото време в обратна посока по южната пътна лента/от гр. П. към
гр. П./ пътувал свид. И. М., управлявайки л.а. „К. -С.“ с рег. № ********,
собственост на баба му М. Г.. В детско столче на задната седалка пътувал и
шестгодишният му син.
В участъка от пътя км.234+300 двете пътни ленти на платното за
движение били разделени с бяла прекъсната линия. Свид. М. се движел с
7
около 82 км/ч., на 30-40 м. зад бялото Б** на свид. А. И.. На стотина метра зад
свид. М., с таксиметров л.а. „Д. С.“ с рег. № *******, се движел пострадалият
С. В. Р., изпълнявайки курс от летище С. към гр. К.. На пасажерското място
превозвал клиент-пострадалия С. Т. Т., прибиращ се от А., където живеел и
работел.
Подс. Ю. не контролирал непрекъснато МПС-то, което управлявал, като в
един момент отклонил вниманието си. Това довело до изместване на л.а.
„Б.*****“ с рег. № ******** наляво и навлизане в насрещната лента за
движение, където само на 22.46 м. от него приближавал с л.а. „К.-С.“ свид.И.
М.. Настъпил страничен удар между предна лява част на л.а. „Б.*****“ и лява
част на л.а. „К. -С. “. От удара л.а. „К. -С. “ започнал да се върти, като
преминал през насрещната лента за движение, попаднал в канала от лявата
/северната/ страна на пътя, като по чудо излязъл от него, без да се обърне и
спрял на банкета с предна част, сочеща към гр. П..
Това завъртане на автомобила и по-скоро на светещите му фарове било
забелязано от свид. А. И. в лявото огледало за обратно виждане. Той веднага
намалил и обърнал движението, за да види какво се е случило. Докато се
опитвал да отвори шофьорската врата, до него пристигнал свид. А. Б., който
сигнализирал на тел. 112. Оказало се, че свид. М. и синът му нямат телесни
наранявания, но били силно уплашени.
Междувременно, след първия удар подс. Ю. задействал спирачната
система и намалил скоростта на управлявания от него автомобил до 135 км/ч.,
но продължил да се движи в насрещната лента, където по това време
приближавал с л.а. „Д. С.“ пострадалият С. Р.. Последният натиснал спирачки
още като видял завъртането на л.а. „К. -С. “ и успял да намали скоростта до
около 31 км/ч., но въпреки това след 2.47 секунди настъпил неизбежен челен
удар между неговия автомобил и л.а „Б.*****“. След ПТП-то л.а. „Д. С.“ се
преобърнал по таван и паднал с предната си част в бетонния канал, намиращ
се до северната/насрещна за него/ пътна лента. Лекият автомобил „Б.*****“ се
установил на банкета до южната пътна лента. Започнали да спират случайни
шофьори /свид. С., свид. П. и др./, които сигнализирали на тел.112. Те
установили, че пътуващите в л.а. „Д. С.“, който бил силно деформиран и
буквално без предница, са починали на място. Водачът на л.а.„ Б.*****“ бил в
съзнание, но в тежко състояние - с кръв по главата и усукан десен крайник.
8
Скоро на мястото на инцидента пристигнала линейка, а след нея - и
полицейските служители свид. И. И. и свид. Д. П.. Заради влошеното
здравословно състояние на подс. Ю. за наличие на алкохол и наркотици на
място бил тестван само свид. М., като пробите му били отрицателни. От
починалия Р. и подс. Ю. били взети за изследване проби от кръв и урина в
болничното заведение.
Незаявено от обвинителната власт, имащо отношение към евентуалните
подбуди за извършване на престъплението и индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства, а не към процесната фактология е
приетото от окръжния съд /невключено в обвинителния акт/, че управляваното
от подс. Ю. търговско дружество „В.“ ЕООД, със седалище в гр. А., от дълги
години се занимавало с шивашка дейност. То имало множество търговски
съконтрахенти, които го възприемали за надежден търговски партньор, видно
от представените референции /л.123-134, том 2 НОХД№2301/2023г. ПдОС/. В
началото на 2023 г. дружеството било прието за член на сдружение „Б.,
облекло и кожи“/л.135-136, том 2 НОХД№2301/2023г.на ПдОС/. Търговецът
бил добросъвестен и спрямо фискалните си задължения към края на 2023 г.
/л.112, том 2 НОХД№2301/2023г. ПдОС/.
На 12.12.2022г. във фабриката на представляваното от подс. Ю.
дружество пристигнала свид. И. Я.- управител на текстилна агенция „Т.“,
действаща като посредник между крайни френски клиенти и български
шивашки фирми. С нея били клиенти от Франция. Агенцията работела с
дружеството на подсъдимия повече от 15 години и били създали коректни
бизнес отношения. Срещата била насочена основно към предоставяне цени на
артикули за новия сезон и ушиване на мостри. При приключването й
възложили на „В.****“ ЕООД в рамките на деня да бъдат ушите няколко
модела, а прибирайки се към гр. П. подсъдимият да представи мострите в
офиса на агенцията в града. Привечер свидетелката И. Я. провела разговор с
подс. Ю., той потвърдил поетия ангажимент за доставка на мострите.
Неправилно окръжният съд е намерил пътуването, при което е настъпило
инкриминираното ПТП да е реализирано във връзка с обещанието към свид.
Я., защото: 1. В обвинителния акт не е посочена такава причина за пътуването
му, тя не е и индицирана в хода на ДП, когато подсъдимият е избрал да се
възползва от правото си на мълчание; 2. Самата свидетелка, разпитана за пръв
9
път пред съда за характеристични данни сочи, че подсъдимият е следвало да
се прибере в П., като е договорено при това и да достави в офиса на
свидетелката и „няколко модела“- мостри, които да се ушият същия ден; 3.
Значимостта на твърдяната доставка на мостри се опровергава от обективно
установеното по делото, а именно: след ПТП автомобилът, управляван от
подсъдимия, е бил иззет като ВД с протокола за оглед. Действително в този
протокол, нито в последващ такъв не са описани намиращите се в л.а. вещи.
Но, на 10.01.2023г. изрично упълномощеният от подс. Ю. адв. А. е поискал
да му бъдат върнати „дрехи и лични принадлежности, в т.ч. и документи,
находящи се в багажното отделение на л.а. Б.****, с ДКН С.*******“/ л. 307
от ДП/. С разписка за връщане на ВД/ л. 309 от ДП/ на 25.01.2023 г. чрез
защитника на подсъдимия/обвиняем към онзи момент/ са били върнати 1 бр.
черна кожена чанта, папка с документи, чадър, 2 бр. слънчеви очила, 1 бр.
черни обувки, 3 бр. блузи, 1 бр. риза, 1 бр. дънки.
От сдържанието на молбата се извлича да е поискано връщането на лични
вещи на подсъдимия, сред които и малък брой дрехи, но не и „мостри“. Св. Я.
също не сочи за „мостри“ на какви дрехи са били очакванията й досежно
подсъдимия. Т.е., свидетелката може да е била с очакване подсъдимият да
донесе късно вечерта в П. и мостри, но обективно установеното по делотое, че
в автомобила му са били налични, респ. върнати негови лични дрехи,
документи и вещи. Дори и хипотетично да се приеме, че всички описани в
разписката дрехи са били „мостри“, то те като разновидност и брой на
артикулите не формират извод за твърдяната от тази свидетелка изключителна
значимост на доставянето на „мостри“-те в П.. Несъотносима към
фактическата установност на извършеното и незаявено от обвинението е и
констатацията на окръжния съд, че свид. Я. на следващия ден разбрала за
случилото се транспортно произшествие, което било била причината подс. Ю.
да не достави обещаните мостри.
Извън фактическите параметри на деянието, а и относимо към по- късен
момент е изложеното от окръжния съд, че св. Я. придобила впечатление, че
впоследствие ПТП рефлектирало върху психическото и физическото
състояние на подсъдимия. Неправилно е прието, че то пък обусловило
взимането на решение фирмата на свид. Я. да поеме управлението на
дружеството, представлявано до този момент от подс. Ю., тъй като много хора
били зависими от производството, в което трудово ангажирани били над 80
10
работника и служители. Според съдържанието на представения по делото
договор/л. 137-139 НОХД №2301/2023г./, което окръжният съд е кредитирал, в
търговските взаимоотношения търговецът, управляван от подсъдимия-
„В.****“ ЕООД, е бил представляван именно от него, а не от свидетелката.
Наред с това при справка в Търговския регистър / общодостъпен/ се
установява, че от учредаването му до 15.03.2024г. / свидетелката е разпитвана
на 18.01.2024г./ като управител на дружеството е бил вписан единствено
подсъдимият. На 15.03.2024г е вписана промяна в обстоятелствата за същия
търговец, като наред с подсъдимия като управител е вписана и А.С.Ю..
Както бе вече посочено, изразеното от настоящия съд несъгласие с
приетата от контролирания съд фактическа обстановка касае обстоятелства
извън фактически предявеното с обвинителния акт и признато от подсъдимия
обвинение, които не са несъвместими със самопризнанието му. Те имат
отношение към характеристичните данни на подсъдимия, респ.- ако
показанията на св. Я. се възприемат изцяло /както е подходил окръжният съд/-
към подбудите за извършване на престъплението, но не и към съставомерните
признаци, които съдържа деянието.
При извършения на 13.12.2022г. оглед на местопроизшествието, запазено
до сутринта, били иззети като веществени доказателства: л.а. „Б.*****“ с рег.
№ ******** , л.а. „К. -С. “ с рег. № ******** /върнат с постановление на
прокурора/, л.а. „Д. С.“ с рег. № *******, 1 бр. тампон с кръв от преден ляв
айрбег на л.а. „Б.*****“ с рег. № ********, 1 бр. СУМПС на името на А. Д. Ю.
и 1 бр. контролен талон с № ******* /л.3-7 от ДП/.
При експертното изследване /л.108-110, л.125-127, л.128-130 от ДП/ не са
установени алкохол и наркотични вещества в предоставените биологични
проби на водачите А. Ю. и С. Р..
От заключението на СМЕ/л.89-94 от ДП/ е видно, че при огледа и
аутопсията на трупа на С. В. Р. са установени множество тежки травматични
увреждания, вкл.: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в субарахноиден
кръвоизлив, обхващащ десен тилен и десен слепоочен дял на мозъка; шийна
травма, свеждаща се до пълно прекъсване на гръбначния стълб между телата
на 1-ви – 2-ри шийни прешлени, пълно прекъсване на гръбначния мозък на
нивото на счупването; гръдна травма, изразяваща се в: разкъсване на горния
лоб на десния бял дроб; 500 мл. кръв в дясна гръдна половина; контузия на
11
двата бели дроба; разкъсване на перикарда; счупване на гръдната кост на ниво
1-во междуребрие; счупвания на ребра вляво – 11-то в близост до гръбначния
стълб, вдясно - от 1-во до 10-то включително по предна мишнична линия, от
1-во до 7-мо ребро на залавните им места за гръбначния стълб; счупване на
тялото на 11-ти гръден прешлен, без засягане на гръбначния мозък; коремна
травма, изразяваща се в: разкъсване на черния дроб; разкъсване на десния
бъбрек с кръвонасядане на мастната капсула на същия; наличие на 400 мл
кръв в коремната кухина. други травматични увреждания: разкъсно-контузни
рани в областта на двата долни крайника; кръвонасядания и охлузвания в
областта на лицето; охлузвания и кръвонасядания в областта на гръдния кош;
охлузвания в областта на корема и горни крайници; охлузвания и
кръвонасядане в областта на десния долен крайник; охлузвания в областта на
левия долен крайник; счупвания и на голямата и малката пищялни кости
вляво в средната им трета; счупване на дясната голямопищялна кост в долна
трета; счупване на дясна малкопищялна кост в долна трета и в горната му
трета с отделяне на трети фрагмент; счупване на дясна бедрена кост; счупване
на лява лакетна и лъчева кости в средната им трета; счупване на таза в
областта на симфизата.
Причината за смъртта на С. В. Р. е съчетана тежка шийна, гръдна и
коремна травма с груби анатомични нарушения, несъвместими с живота.
Травматичните увреждания, обсъдени в експертизата, са били причинени най-
общото от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична
енергия и е възможно да се получат при ПТП-то, в което Р. е участвал в
качеството си на водач на лек автомобил, блъснал се челно в друг лек
автомобил. Заключението е, че смъртта на С. В. Р. е в пряка причинно-
следствена връзка с травмите, получени при процесното ПТП.
Според заключението на СМЕ/л.98-103 от ДП/, при огледа и аутопсията
на трупа на С. Т. Т. също са установени множество тежки травматични
увреждания: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната
основа и двете тилни кости с пълно прекъсване на мозъчния ствол;
кръвонасядания на меката черепна покривка; разкъсно-контузна рана в
областта на лицето; охлузвания и кръвонасядане в областта на главата; гръдна
травма, изразяваща се в: разкъсване на белите дробове вляво и вдясно;
разкъсване на сърцето; разкъсване на диафрагмата; наличие на 400 мл кръв в
лява гръдна половина и на 600 мл кръв в дясна гръдна половина; счупване на
12
гръдната кост и на множество ребра двустранно по множество фрактурни
линии с разкъсване на пристенната плевра; счупване на тялото на 6-ти гръден
прешлен с частично прекъсване на гръбначния мозък на нивото на
счупването; коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и
навлизането му в гръдната кухина; разкъсване на слезката; други травматични
увреждания: счупване на дясна бедрена кост; счупване на дясна
голямопищялна кост; счупване на дясна малкопищялна кост; счупване на лява
бедрена кост; счупване на левия малък пищял и на левия голям пищял;
счупване на таза в областта на симфизата; счупване на лява лъчева и лакътна
кост; охлузвания в областта на шията, гръдния кош, корема, десния горен
крайник, левия долен крайник и десния долен крайник; разкъсно - контузии
рани и кръвонасядания в областта на левия долен крайник; кръвонасядане на
десния долен крайник.
Травматичните увреждания са били причинени най-общо от действието
на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и е възможно да
се получат при ПТП, в което Т. е бил пасажер на предна дясна седалка на лек
автомобил, блъснал се челно в друг лек автомобил. Смъртта на С. Т. Т. е в
пряка причинно-следствена връзка с травмите.
Вещото лице еднозначно приема като причина за смъртта на С. Т. Т.
съчетаната черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма с груби анатомични
нарушения, получени при процесното ПТП и несъвместими с живота.
Според заключението на изготвената тройна автотехническа
експертиза/л.138-179 от ДП/, първият удар между л.а. „Б.*****“ и л.а. „К. -С. “
е настъпил в южната лента на платното за движение на място, което се намира
по дължина на 59-60м западно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по
широчина на 4,3-4,4м южно от северната граница на платното за движение.
Вторият удар- между л.а. „Б.*****“ и л.а. „Д. С.“, е настъпил в южната
лента на платното за движение на място, което се намира по дължина на 179-
181м западно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина на 5,4-
6,5м южно от северната граница на платното за движение.
Скоростта на л.а. „Б.*****“ в момента на първия удар е била около 156
kм/ч, а в момента на втория удар - около 135 kм/ч.
Скоростта на л.а. „К. -С. ” в момента на удара е била около 82 kм/ч, а тази
на л.а. „Д. С.“ в момента на удара е била около 31 км/ч.
13
Водачът на л.а. „Б.*****“ е имал техническа възможност да избегне
произшествието, ако се е движил в дясната за него (северна) лента на платното
за движение и не е навлязъл в лявата лента в момент, когато там са се движели
насрещно други автомобили.
В анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на л.а.
„Б.*****“ в лявата лента, водачът на л.а. „К -С. ” е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. „Д. С.“ също е нямал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като дори и да бе спрял
напълно в южната лента, то удар пак би настъпил поради факта, че л.а.
„Б.*****“ се е движел по тази лента, насрещно на л.а. „Д. С.“.
В случая няма технически причини за навлизане на л.а. „Б.*****“ в
лявата лента.
Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие е, че
водачът на л.а. „Б.*****“ подс. Ю. е навлязъл с автомобила в лявата за него
(южна) лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно, т.е. когато там насрещно са се движели л.а. „К - С” и
л.а. „Д. С.“.
С доверие са били възприети от контролирания съд заключенията на
изготвените по делото експертизи, който подход е правилен, тъй като те
задълбочено изследват значимите по делото обстоятелства, изготвени са
добросъвестно, от лица с изискуемите специални знания и опит.
III. По доказателствата.
Фактическа установеност на деянието се основава както на направеното
от подсъдимия самопризнание, така и на изводимото от събраните в хода на
ДП доказателства. Съдът е ценил изцяло приложените по делото писмени
доказателства, подробно посочени в мотивите на проверявания съдебен акт. С
доверие ги възприема и настоящият съд. Кредитирани са и приложените по
делото ВД, който подход също е правилен.
Източник на преки доказателства относно състоянието на пътния участик
и поведението на подсъдимия непосредствено преди фаталния удар са
14
показанията на св. И. М./ л. 67 от ДП/. За състоянието на пътя и настъпилия
първи, неинкриминиран по делото удар свидетелства и А. И./ л. 68-70 ДП/.
Състоянието на пътя, на участвалите в ПТП автомобили и лица са възприели
непосредствено след инкриминираното деяние св. А. Б./л. 73-74 ДП/, св. И.
П./л. 75-77 ДП/, В. С./л. 78,79 от ДП/, И. И./л. 83-84 ДП/, Д. П./л. 85-87 от ДП/.
Съобщение до тел.112 са отправили множество лица, сред които свидетелите
А. Д. и С. С.. Показанията на тези свидетели са логични, взаимно допълващи
се и коресподнират както помежду си, така и с останалите кредитирани
доказателства.
Между изводимото от коментираните по- горе доказателствени
източници няма несъотвествия, те са взаимно допълващи се и подкрепящи
направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК.
На кредитиране подлежат и показанията на разпитаните по делото
пострадали, които не сочат факти за обстоятелствата по чл. 102 от НПК.
Окръжният съд е ценил изцяло и показанията на разпитаната пред него
св. И. Я., от които се установява трудовата заетост на подсъдимия, поетия във
връзка с нея ангажимент за доставяне на мостри в гр. П., емоционалният му и
физически дискомфорт след инкриминираното събитие. Данни относно
процесното деяние тези показания не съдържат. И според настоящия съд с
доверие следва да се приеме твърдението й, че подсъдимият е управлявал
търговско дружество, занимаващо се с производство на дрехи, при което
бизнесът му се развивал добре, а на инкриминираната дата тя и неназовани от
нея лица са посетили производствената му база, за да договарят бъдеща
дейност. Подсъдимият е следвало да изработи и впоследствие да предостави
на чуждестранните партньори мостри. След деянието лично е възприела
влошеното му здравословно състояние, ПТП му се е отразило зле и
психически.
Възможно е още подсъдимият да се е договорил именно на
инкриминираната дата да изработи и да достави вечерта в офиса на
свидетелката „мостри“, за което да я и уверил привечер, но е обективно
установено по делото- в управлявания от подс. Ю. автомобил мостри не е
имало, а само негови лични вещи и дрехи. В противоречие със съдържанието
на договора от 01.04.2024г. и вписаните за „В.“ ЕООД в Търговския регистър
обстоятелства е и заявеното от същата свидетелка, че след инкриминираната
15
дата, но преди разпита й пред съда тя лично е поела управлението на „В.“
ЕООД.
В хода на въззивното производство бяха представени и приети като
писмени доказателства медицински документи досежно извършени прегледи
на подсъдимия, както и такива от НАП, които подлежат на кредитиране.
По повод наведените от защитата твърдения за заболяване на подс. Ю.,
неустановено към датата на постановяване на обжалваната присъда, но
налично към момента и на деянието, и на съдебното производство, беше
назначена, изготвена и приета комплексна СМЕ, в състава на която са
включени невролог, психиатър и съдебен медик. За заключението си вещите
лица са ползвали: всички приложени по делото медицински документи;
представените им такива от подсъдимия; данните, налични в единната
информационна система на УМБАЛ „С. Г.“-П., където той е пролежал
непосредствено след процесното събитие. Извършен е от вещите лица и личен
преглед на осведетелствувания. В проведения пред съда разпит експертите
заявиха, че в медицинската си практика са имали пациенти с твърдяното
заболяване, запознати са със симптомите, диагностиката, лечението му и т.н.
Констатирали са, че:
Bсички медицински документи, в които е коментирано потенциално
заболяване “болест на Хънтинтон“, датират след постановената от окръжния
съд по настоящето дело присъда. През периода от процесното събитие до
постановяване на присъдата подсъдимият е бил обект на интензивни прегледи
от лекари с различна специалности и при това никъде не са отбелязани данни
той или близките му да са споделили за минали заболявания, симптоми или
фамилна обремененост. В никой от прегледите не присъства дори и
изолирана регистрация на специфичен, типичен или дори съмнителен
симптом/проява на болестта на Хънтинтон.
Медицинските документи касателно обсъжданото заболяване отразяват
прегледи след постановяване на присъдата, като за пръв път в тях е цитирано
само изявление на съпругата на подсъдимия за появи на твърде типични
симптоми на болестта на Хънтинтон, които са с давност от около 2020г. В
проведените консултации и специализирани прегледи не е отбелязано
конкретно проявление, нови симптоми или промяна в тежестта на вече
съществуващи. Същевременно, визираните в медицински документи
16
прояви/симптоми на болест на Хънтингтон са от такова естество, че няма как
да останат незабелязани. В нито един от прегледите, реализирани преди
м.април 2024г., при взаимодействието си с медицинския персонал
подсъдимият не е споменал и не е документирано да е назовал характерна
видима симтоматика, макар в предходните 13 месеца прегледите и
консултациите му са били много и наситени. В частта с описание на
обективния статус на пациента на епикризата от УМБАЛ „А.“ също отсъства
регистрация на наблюдавани хиперкинези. Такава симптоматика не са
констатирали и вещите лица при извършения от тях преглед на подсъдимия.
Не е налице констатирано затруднение в конгнитивните му прояви.
Според експертите подсъдимият е в добро здравословно състояние.
Основният медицински проблем при него е хронифицирал болков синдром в
десния крак, който отдават на предходните фрактури на същия. Той има
затруднение в ежедневието поради непрекъснатото усещане за страдание,
свързано с болка, но няма данни за друго значимо негово заболяване с ефект
върху способносттите му в реалния живот към момента на прегледа.
И в писменото си заключение, и пред съда експертите отстояват
виждането, че при подсъдимия не се наблюдават симптомите на твърдяното от
него заболяване- болест на Хънтинтон. Ако някой носи този вид мутация,
която е дубликация на даден триплет от нуклеотиди на ДНК на човека, то има
по-голям риск при зрялата си възраст да развие симптом на това заболяване,
но няма гаранция, че ще го развие.
В конкретния случай генетичното изследване е представено на
експертите по имейл, като те изразяват резерви относно отразените начин и
време на взетата за изследване кръв, отсъствието на информация кой е взел
пробата. Въпреки това задълбочено са изследвали хипотезата изследването да
е на подекспертния и при неговата ДНК наистина да има в единия ален 45
повторна триплета. Това не променя извода им- подсъдимият може да има
генетичната промяна, характерна за обсъжданото заболяване, но няма нито
един симптом установен при реализирания му преглед от вещите лица, нито в
медицинската документация преди постановяването на присъдата, който да
внася дори съмнение, че болестта има някакво проявление. Проявление може
изобщо да не се случи докато е жив. Множество носители на такава генетична
аномалия/и на други назовани от експертите/ не развиват болестна
17
симптоматика, т.е. в рамките на продължителността на живота им болестта не
се проявява. Генетичният критерий при заболяването е прекалено
специфичен. Има случаи, в които без да имат характерните генни „повтори“,
лица развиват болестта на Хънтингтон. Има и такива, които имат 600
„повтори“, но не го развиват през целия си живот. Правени са много
изследвания за зависимостта между този генетичен маркер при болестта на
Хънтингтон, при наличието на определен тип повтори дали и дали това
определя по-тежко протичане или по-ранна проява на симптомите, но не е
доказана такава зависимост. Резултат от генетично изследване не е критерий
за диагноза.
Вещите лица са категорични, че в конкретния случай няма данни, дори и
косвени, за такова заболяване към инкриминираната дата, от които да се
изведе подсъдимият да е бил. Симптоми на болестта на Хънтингтон не са
установили нито документално, нито при проведения преглед на подсъдимия.
Настоящият състав на съда цени обсъденото заключение като
добросъвестно и задълбочено изготвено, от лица с необходимите специални
знания и опит. Наведените срещу експертните изводи възражения от
защитниците са неоснователни.
В обобщение: събраните доказателства и експертното заключение, приети
в хода на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие, не внасят
промени във възприетата от окръжния съд фактическа установеност на
деянието.
IV. По приложението на закона.
Съответен на фактологията по делото е формираният извод, че с
действията си подсъдимият А. Д. Ю. е осъществил съставомерните признаци
на престъплението по чл.343, ал.3, б.„б“ , пр.1 вр. ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1
НК, като на 12.12.2022 г. на Главен път 1-86, км.234+300 /пътя гр. П. -гр. С./,
обл. П. при управляване на МПС-лек автомобил „Б.*****“ с рег.№ ********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.16, ал.1, т.1
ЗДвП и чл. 20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С. В. Р.,
ЕГН ********** и С. Т. Т., ЕГН **********, като от деянието е настъпила
смърт на повече от едно лице.
Няма спор, че именно подс. Ю. е управлявал л.а. „Б.*****“ с рег.№
18
********- едното от двете МПС, участвали в инкриминираното ПТП, при
което са причинени несъвместими с живота увреждания на двамата
пострадали, возещи се в насрещно движещ се л.а. „Д. С.“ с ***********- С. В.
Р. и С. Т. Т..
Като водач на МПС той е следвало да съблюдава установените правила за
движение по пътищата. В конкретния случай е доказана обвинителната теза,
че подс. Ю. е нарушил правилата за движение, регламентирани в ' чл. 16, ал.1,
т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и тези нарушения са предпоставили
инкриминираното ПТП със съставомерние му последици- смъртта на двамата
пострадали. Така приетото от окръжния съд е законосъобразно и съответно на
изводимото от доказателствената съвкупност.
Експертно е установено по делото, че от техническа гледна точка
основна причина за настъпване на ПТП е навлязането на л.а. „Б.*****“,
управляван от подс.Ю. в лявата за него /южна/ лента на платното за движение
на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, защото там
насрещно са се движели л.а „К. -С.“ и л.а.“Д. С.“.Според признатата от
подсъдимия фактология на ОА, съответна и на становището на вещите лица,
промяната на траекторията на движение на лекия автомобил се дължи на
отклоняване на вниманието на подсъдимия, от което е последвало
изместване на управлявания от него автомобил наляво и навлизане в
насрещната лента за движение. Т.е., при нарушаване на изискването по чл.20,
ал.1 ЗДвП, установяващ задължение за водача да контролира непрекъснато
управляваното ППС, л.а. „Б.*****“е преминал от своята лента в тази за
насрещно движение, с което е реализирано и нарушение по чл. 16, ал.1, т. 1
от ЗДвП.
Навлизането е било резултат на собственото му поведение като водач, а
не по обективно съществуващи причини.
За такава причина не може да се приеме здравословен проблем на
подсъдимия Ю. към инкриминираната дата, защото: 1. Начинът на
провеждане на съдебното следствие изключва възможността да се събират,
респ. да се ценят доказателства, несъвместими с направеното по реда на
чл.371,т.2 от НПК самопризнание. Обсъжданият факт- отклоняване на
вниманието на подс. Ю., е признат от него, залегнал е в обвинителната теза и
2. Според заключението на назначената от настоящия съд и приета по делото
19
СМЕ, при подсъдимия не се установява болестна симптоматика нито към
момента на изготвяне на експертизата, нито преди това за претендираната от
защитата болест на Хънтингтон. Възможно е подсъдимият да е носител на
гени, с характерната за тази болест мутация, но отсътват каквито и да е
проявления при него, които да се съотнесат към коментираното заболяване. То
не се е проявило до момента, може и да не се прояви изобщо. Твърденията на
защитника адв. А., че подс. Ю. е реализирал инкриминираното поведение при
проявление на заболяване- болест на Хънтингтон, е неоснователно.
В съотвествие със заключенията на изготвените в хода на ДП експертизи
окръжният съд е намерил, че в причинно- следствена връзка ПТП, при което е
причинена смъртта на двамата пострадали, са нарушенията на правилата за
движение, установени в и чл.16, ал.1, т.1, и в чл.20, ал.1 от ЗДвП. Изводът му
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. По въпроса може ли да бъде
ангажирана отговорността за едновременно извършване на нарушение по чл.
20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 16 от ЗДвП практиката на ВКС е константна, като
приема, че те не се отнасят помежду си като общ към специален състав и е
допустимо да бъде ангажирана отговорността на водач за едновременното им
осъществяване. В посочения смисъл са Решение № 616 от 6.03.2012 г. на ВКС
по н. д. № 2792/2011 г., III н. о, НК, Решение № 616 от 6.03.2012 г. на ВКС по
н. д. № 2792/2011 г., III н. о., Решение № 122 от 3.04.2023 г. на ВКС по н. д. №
1027/2022 г., I н. о., НК, Решение № 29 от 30.03.2022 г. на ВКС по н. д. №
48/2022 г., III н. о., Решение № 331 от 2.10.2023 г. на ВКС по н. д. № 230/2023
г., I н. о., НК и др.
Неоснователно е възражението на частното обвинение срещу
оправдаването на подсъдимия за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Признато е от подсъдимия, а е и установено от заключението на тройната
автотехническата експертиза, че скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия Ю. лек автомобил в момента на първия удар е била около 156
км/ч, а в момента на инкриминирания втори – около 135 км/ч. Разрешената
максимална скорост за движение извън населените места по път, с
характеристиките на процесния, е 90 км/ч. Т.е., избраната от подсъдимия
скорост на управление на МПС несъмнено е в разрез с императива на чл.21,
ал.1 ЗДвП. Но, както правилно е приел и окръжният съд, това правило за
движение не се намира в причинна връзка с настъпилия съставомерен
20
резултат. Подсъдимият би имал техническа възможност да избегне
произшествието единствено, ако се е движел в дясната за него лента на
платното за движение и не е навлязъл в лявата такава в момент, когато там
насрещно са се движели други автомобили. По делото не се установява
загубата на контрол върху управляваното МПС и навлизането му в
насрещната пътна лента да се е дължало на избраната висока скорост.
Признатият от подсъдимия факт е това навлизане да се дължи на отклоняване
на вниманието му, а не на скоростта.
Споделимо е виждането на ПдОС, че проявената непредпазливост е от
вида небрежност (посочен и в обвинителния акт). Подс. Ю. не желаел, нито е
очаквал потенциални общественоопасни последици от недостатъчния контрол
върху управляваното от него МПС и преминаването му в насрещната лента за
движение в момент, в който в опасна близост по нея са се движели насрещно
два автомобила, във втория от които са пътували пострадалите. Но той е
могъл и е бил длъжен да предвиди, че при избрания начин на управление е
възможно да настъпи ПТП, при което фатално да пострадат пътуващите в
насрещните автомобили лица С. В. Р. и С. Т. Т..
V. По вида и размера на наказанието.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ю. обстоятелства
правилно са ценени: чистото му съдебно минало; положителните му
характеристични данни, включващи семейна и трудова ангажираности, като
досежно втората са налице доказателства, че бидейки управител на търговско
предприятие, той се е утвърдил като коректен търговски партньор; изразеното
пред съда съжаление и извинение за случилото се.
Неправилно като такова обстоятелство не е отчетено актуалното
здравословно състояние на подсъдимия, вследствие на получените и от него
травматични увреждания при процесното ПТП. Обстоятелството, че със
собственото си поведение се е увредил телесно, е непротивопоставимо на
установеното, че сам е получил тежки травми, наложили продължително
лечение, а придвижването му и към настоящия момент е свързано с болестни
усещания, както се твърди в заключението на назначената от въззивния съд
експертиза.
С основание се възразява от повереницети срещу приемането за такова
21
обстоятелство на „добър социален статус“. В мотивите не е посочено какво
обуславя този извод. В случая очевидно съдът е имал предвид придобития от
подсъдимия статус. Доколкото социалният статус е йерархичната позиция,
заемана от съответния човек в общността му и се основава на различни
показатели като образование, доходи, заемана длъжност и/или извършваната
икономическа дейност и др., то всички тези обстоятелства са относими към
чл. 11, ал. 1 от НПК, установяващ недопустимото им отчитане както в
негативен, така и в положителен за личността аспект. Ето защо настоящият
съд го изключва от положителните за подсъдимия характеристики.
С основание се възразява от поверениците и срещу цененето като добра
характеристична данна на липсата на криминални прояви. Тази липса е
съотносима към необременото съдебно минало на подсъдимия и не може да се
отчита допълнително. Всъщност и регистрирани такива прояви са без
значение, ако не са финализирани с осъдителен съдебен акт.
Неоснователно е изразеното недоволство срещу отчитането от
окръжния съд на семейното положение на подсъдимия като елемент от
цялостната му личностна характеристика. Самият закон(чл.102 т.3 НПК)
посочва семейното положение на подсъдимия като обстоятелство от значение
за отговорността му, поради което и практиката на ВКС последователно го
приема, наред с добрите характеристични данни, за облекчаващо вината и
отговорността обстоятелство (решение № 416 от 22.10.2013 г. по н.д. №
1470/2013 г., 2-ро н.о. на ВКС, решение № 198от 29.04.2025г. по н.д.
№143/2025г., 3-то н.о.).
Законосъобразно е и решението на окръжния съд да не приеме
предходното санкциониране на подс. Ю. по реда на чл.78А НК като
отегчаващо отговорността му обстоятелство. Изложените в тази насока
мотиви настоящият съд споделя изцяло, като намира изразеното и пред
въззивната инстанция оплакване за неоснователно. Наложената на
подсъдимия глоба е заплатна на 17.06.2008г./л.235 ДП/, последиците от това
санкциониране са отдавна заличени. Отправените от частното обвинение
критики са неоснователни.
Като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство окръжният съд е
пропуснал да отчете, че престъплението е извършено при по- лекия вид на
непредпазливата вина- поради небрежност.
22
Не е окачествено като такова обстоятелства самопризнанието на
подсъдимия и това е съответно на съдебната практика, вкл. и задължително
указаното в Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС.
Не се установяват извинителни за дееца подбуди относно
инкриминираното поведение. Настоящият съд приема, че избраният от
подсъдимия начин на управление на МПС не се дължи на желанието му
прибирайки се в гр. П. и да достави „мостри“ от произвеждана в
предприятието му продукция. Следва да бъде отбелязано, че и наличието на
такава причина не би се явявала извинителна за дееца. Осъществяването на
трудовите функции, респ.- обезпечаването на срочна и качествена дейност на
търговските предприятия, е обусловено и от навременно придвижване на
съответното физическо лице, което често се реализира посредством МПС.
Преследвана по служба цел в този случай не е извинителна причина за
нарушаване на ЗДвП и ППЗДвП.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство са
третирани характеристиките на реализираните от него нарушения,
предпоставили настъпилото ПТП и това е правилно. Касае се за базови
правила при управление на МПС, особено значими за безопасното движение
по пътищата- задължението на водача непрекъснато да контролира
управляваното от него превозно средство, доколкото то се явява общоопасно, а
така също забраната за навлизане в насрещната лента за движение, при което
се отнема предимство на правомерно движещи се там други участници в
движението.
Отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство е и несъмнено
доказаното по делото нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което не е в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. В конкретния случай
избраната от подс.Ю. скорост на движение в момента на първия удар е около
156 kм/ч, намаляла е до момента на втория удар до около 135 kм/ч. При
максимално допустима 90 км/ч, параметрите на надвишаването ярко
илюстрират отношението на подсъдимия към установените в ЗДвП запрети.
От значение е още, че максимално разрешената скорост за движение е за
„идеални“ пътни условия, а в процесния казус управлението се е реализирало
късно вечер, по тъмно, при силен дъжд.
Със силно негативен за подсъдимия потенциал е и установеното, че
23
непосредствено преди инкриминираното ПТП е имало и друго– с
управлявания от свид. М. лек автомобил, в който освен водача е пътувало и
малолетното му дете. Ударът е бил достатъчно силен и годен да отхвърли
автомобила на свидетеля извън пътното платно/при това отсреща /, да бъде
възприет от други водачи в района по начин, предизвикващ безпокойството им
и мотивиращ ги при установените по делото неблагоприятни атмосферни
условия да се върнат, очаквайки да има нуждаещи се от помощ пострадали.
Описаният от свидетелите и установен от експертите механизъм на това
неинкриминирано първо ПТП действително формира извод, че отсъствието на
телесни увреждания за св. М. и детето му е „чудо“.
Със същия потенциал е и предходното поведение на подс. Ю. като водач
на МПС. Санкциониран е с 27 влезли в сила НП и 21 влезли в сила
фиша/справка л. л. 240- 247 от ДП/, като в някои от случаите регистрираните
нарушения са повече от 1. Преобладаваща част от нарушенията са свъзани с
режима на скоростта, неколкократно е санкциониран и за нарушения на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП/както и на ал. 2/. За нарушение на чл. 103 от ЗДвП/
неизпълнение на задължение за спиране от контролните органи/му е било и
временно отнето СУМПС, при което правоспособността му като водач е
възстановена на 14.10.2022г.- месец и половина преди процесното деяние.
При количествения и съдържателен анализ на нарушенията, за които са
наложени административните наказания на подс. Ю. се извежда, че той е
системен нарушител, който грубо пренебрегва значими за безопасността
правила за движение. Преследваната с административното наказание цел- да
се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред/чл. 12 от ЗАНН/, при него очевидно не е постигната, при това- 48 пъти.
Неправилно като относимо към обществената опасност на деянието,
респ.- негативно за подсъдимия обстоятелство, е третирана възрастта на
пострадалите. Те действително са били в разцвета на силите си- на 31 и 33
години. Съдебната практика е последователна, че при непредпазливите
деяния, когато възрастта на пострадалия е извън представното съдържание на
дееца, тя не може да се отчита като отегваващо отговорността му
обстоятелство. Не са такова обстоятелство и несъмнено установеното
отсъствие на съпричиняващо поведение от страна на пострадалите, причината
за предприетото от тях пътуване, броят и възрастта на опечалените след
смъртта им лица.
24
И при изразеното несъгласие на настоящия съд с част от възприетите
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, непроменен остава
изводът, че и деянието, и деецът са с обществена опасност, значително
надвишаваща обичайната при този вид престъпления, т.е. висока.
Неоснователно се явява разнопосочно заявеното от обжалващите страни
оплакване за явна несправедливост на наказанието.
Към инкриминираната дата наказанието за престъпление по чл.343, ал.3,
б.“б“, предл.1 от НК е било лишаване от свобода от три до петнадесет години
и контролираният съд законосъобразно е определил наказанието, като е приел
за приложим чл. 2, ал. 1 от НК. Отредил е го при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. И според настоящия съд оценката на
конкретната тежест на индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства сочи отегчаващите такива да имат значителен превес над
смекчаващите. Това, наред със завишената обществена опасност на деянието и
на извършителя му, налага извод, че при отмерване обема държавна принуда
окръжният съд не се е отклонил от правилата на чл. 54 от НК, като е намерил
за справедливо наказанието от дванадесет години лишаване от свобода. И
според настоящия състав на съда това наказание е годно да обезпечи
постигането на целите по чл. 36 от НК и изпълнява изискването на чл. 35, ал. 3
от НК.
При съоблюдаване на императива на чл. 373, ал. 2 от НПК, по правилата
на чл. 58а, ал.1 от НК наказанието е редуцирано на осем години лишаване от
свобода.
При условията на чл. 343г от НК контролираният съд е наложил и
задължителното кумулативно наказание по чл. 37, т. 7 от НК- лишаване от
правоуправление за срок от единадесет години, явяващ се максималният
съобразно чл. 49, ал. 1 от НК. И това наказание не е несправедливо по размер,
доколкото е съобразено с индивидуализиращите отговорността на дееца
обстоятелства и най- вече с несъмнено установеното по делото, че той е
демострирал поведение системно незачитащо правилата за движение по
пътещата и многократно приложената му административна принуда, вкл. и
временно отнемане на СУМПС, не е оказала никакъв възпиращ дееца ефект.
Необходимо е интензивно въздействие за превъзпитанието му, което може да
бъде обезпечено именно с отредения максимален размер на кумулативното
25
наказание.
Искането на частното обвинение за налагане на наказание в максималния
размер на предвиденото за лишаването от свобода, което рефлектира и на
допълнителното наказание, би имало неоправдано репресивен характер, при
което не биха се съблюдавали и правилата на чл. 54 от НК. Чистото съдебно
минало на подсъдимия, семейната му ангажираност, отличните му
характеристики в професионален аспект, изразеното съжаление за случилото
са все обстоятелства, които не могат да бъдат елиминирани чрез налагане на
наказанието лишаване от свобода в максимален размер, при което съобр. чл.
49 ал. 2 от НК би следвало и кумулативното наказание да не е в по- нисък.
Според настоящия съд в така отредения от окръжния съд размер санкцията е и
справедлива, и достатъчна за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Не може да бъде споделено възражението на частното обвинение, че
първостепенният съд не е отдал необходимото значение на характера и
социалната значимост на множеството сходни с извършените от подсъдимия
нарушения и така не само не са спазени принципите на общата и
индивидуалната превенция на наказанието, но не се изпраща и послание към
членовете на обществото ни, че подобно поведение на пътищата не следва да
се толерира. Това възражение не е съобразено с основен принцип в
наказателното правораздаване прокламиран в чл. 35, ал. 1 и 3 НК -
наказателната отговорност за извършено престъпление е лична и наказанието
следва да е съответно на престъплението. Отговорността се понася в
зависимост от степента на обществената опасност на самото деяние и на
дееца, както и от всички останали обстоятелства, включени в обхвата на чл.54
НК. Ако санкцията се определя в зависимост от тенденции относно тежестта
на престъпните прояви от определен вид и ефекта им върху обществото,
наказателната отговорност на извършителя на престъпление ще бъде
ангажирана не само за лично стореното от него, но и за престъпни прояви, в
които той няма участие, което е недопустимо. Високият статистически ръст на
транспортните престъпления и значителната им обществена опасност са
безспорни обстоятелства. Но те не са фактор, обуславящ увеличаване размера
на наказанието, като се игнорират всички останали обстоятелства, имащи
значение за отмерване на наказателната принуда, която следва да се приложи
спрямо подсъдимия в конкретното наказателно производство.
26
Неоснователно се явява и възражението на подсъдимия и защитниците
му, че наложеното наказание е прекомерно. Наказание в по- нисък размер от
определения от окръжния съд не може ефикасно да постигне специалната му
цел - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и
правилата на морала, да се въздейства предупредително върху него и му се
отнеме възможността да върши други престъпления. Не би се въздействало
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Така отредената комплексна санкция е съобразена с личността на
извършителя и характеристиките на деянието, със степента на обществената
им опасност, със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Без съмнение е, че индивидуалната тежест на конкретното деяние налага по-
строг поход при определяне размера на наказанието. В случая деянието на
подсъдимия се отличава със значителна завишена степен на обществена
опасност, обусловена от: 1.извършените от него груби нарушения на
правилата за безопасно движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 16, ал. 1
от ЗДвП и 2. предходното ПТП, реализирано по идентични причини, но за
радост с ненастъпил съставомерен резултат. Висока е и обществената
опасност на дееца, който е системен и груб нарушител на повелите за
движението по пътищата при управление на МПС. Правилната оценка на
съотношението между визираните в чл. 54 НК категории и размера на
наложеното наказание лишаване от свобода налага извод, че отредената от
окръжния съд санкция не е прекомерна. Тя е справедлива и годна да
обезпечи постигането на целите начл. 36 от НК.
Не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК. Смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства нито са многобройни, нито имат
характер на изключителност. Несъразмерна тежест на най- лекото предвидено
наказание не може да се обсъжда.
При недопустимото приложение на чл. 66, ал.1 от НК, правилно е
отредено на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наказанието от осем години
лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ режим.
При извършената цялостна проверка на обжалваната присъдата
настоящият съд констатира, че е допуснато нарушение на закона с приетата от
окръжния съд приложимост на чл.59, ал.4 НК, при което е приспаднатото от
срока на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да
27
управлява МПС времето, през което е бил лишен от „възможността да
упражнява това право по административен ред, считано от 13.12.2022 г.“
В разпоредбата на чл.59, ал.4 НК е указано, че при изпълнение на
наказанието лишаване от права почл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК времето, през
което за същото деяние осъденият е бил лишен от възможността да упражнява
тези права, се приспада в две хипотези:
1. Ако е бил лишен от него по административен ред - тя не е налице,
както неправилно е приел контролираният съд.
По делото се установава, че подсъдимият Ю. не е лишаван от
правоуправление по административен ред за процесното деяние. Отсъства в
материалите по делото административен акт, с който от компетентния
административен орган да му е наложена ПАМ. Нещо повече- в приложената
справка за нарушител /л. 240-247 от ДП/ е изрично отразено последното
документирано взаимодействие на МВР с подсъдимия като водач на МПС да е
връщането на СУМПС – на 14.10.2022г.
2. Ако по реда на чл. 69а от НПК прокурорът е постановил временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство или
на друг документ, с който се признава право по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, когато
деецът е привлечен като обвиняем за определени престъпления, към които
принадлежи и процесното. От материалите по делото е видно, че това
си правомощие в настоящия случай прокурорът не е упражнил. На приетата
от първостепенния съд дата -13.12.2022г., е извършен оглед на
местопроизшествие/л.3-7 от ДП/, при който е иззет автомобилът, управляван
от подсъдимия, както и 1 брой СУМПС №******** и 1 брой контролен талон
№******* на негово име. Несъмнено е, че последните два документа
физически са приложени по делото. Но, това не е достатъчно да се приеме, че
подсъдимият е бил временно лишен от право да управлява МПС по
визирания в чл. 59, ал. 4 от НК ред и сочената правна норма не може да
намери приложение. В тази част присъдата следва да бъде отменена.
С оглед постановената осъдителна присъда е спазен и императивът на
чл.189, ал.3 НПК, като в тежест на подсъдимия са възложени направените в
хода на ДП разноски.
В негова тежест следва да бъдат възложени и направените в хода на
настоящето производство разноски за експертиза в общ размер на 4 258,50
28
лева.
По въпроса за разноските, сторени за адвокатско представителство на
частните обвинители, окръжният съд се е произнесъл по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК, като ги е възложил в тежест на подсъдимия и определението му
не е обжалвано.
Същите по вид разноски се претендират от поверениците на 10 от
частните обвинители и за производството пред въззивния съд.
От представените и пред първоинстанционния, и пред настоящия съд
договори за правна помощ е видно, че:
За съдебното производство пред първостепенния съд в тежест на
подсъдимия са възложени разноските, отразени в представените договори за
защита и съдействие като дължими и платени за производството пред „първа
инстанция“ - по 2300 лева за всеки частните обвинители М. Т. /договор на
л.25, НОХД 1474/2023 г. /, Е. Т. / договор на л.29, НОХД 1474/2023 г./, Е. Т. /
договор на л.47, НОХД 1474/2023 г./, Д. Х. / договор на л.45 НОХД 1474/2023
г.,/, Д. Х. / договор на л.43, НОХД 1474/2023 г./, Т. Х. / договор на л.33, НОХД
1474/2023 г. /, Х. И. / договор на л.37, НОХД 1474/2023 г./, С. Р. договор на
/л.31 НОХД 1474/2023 г./, В. Р. / договор на л.39 НОХД 1474/2023 г./, Х. Р. /
договор на л.41 НОХД 1474/2023 г./, З. Е. / договор на л.35 НОХД 1474/2023 г./
и Х. Е. / договор на л.27 НОХД 1474/2023 г./.
Общият размер разноски, сторени от частното обвинение в
производството пред първостепенния съд и възложени в тежест на
подсъдимия е 27 600 лева.
От частните обвинители М. С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т. и Х. Л. Р., Д. С. Х., Д. Т.
Х., С. В. Р., В. Т. Р., З. Н. Е., Х. С. Е. се претендират на същото основание
разноски в същия размер, заплатени съобразно представените по настоящето
дело договори за въззивното производство.
Претенцията за присъждането им е заявена в срок и са представени
доказателства за извършено на поверениците плащане.
Пловдивският апелативен съд намира, че в заявения размер тя е
прекомерна.
В настоящият случай двамата повереници са обективирали от името на
доверителите си обща въззивна жалба, в която дори не са посочили кой от тях
29
спрямо кои от частните обвинители има представителна власт, респ.- кой от
12-те частни обвинители чрез конкретния повереник упражнява правото си на
жалба. В първоначалната въззивна жалба са пестеливо изразени оплаквания.
Наред с това жалбата не е била подадена с изискуемите по чл. 320, ал. 5 от
НПК преписи за всички страни, което е наложило на поверениците изрично да
се укаже, че в определен от съдията- докладчик срок следва да представят
такива, което е изпълнено.
След образуване на въззивното производство поверениците са
депозирали допълнение към жалбата, авторството на което е идентично с вече
посоченото за въззивната жалба. Представили са пълномощни и договори за
правна помощ пред настоящата инстанция от 10 от частните обвинители, в
които е отразено всеки от тях да е заплатил на съответния повереник сумата от
по 2 300 лв. Иска се в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноски в
сочения размер за всеки от 10-те частни обвинители, представили
доказателства за заплащането им.
НПК не предвижда изрична възможност за намаление на претендираните
разноски, но според практиката на ЕСПЧ, а и на ВКС (решение № 220 от
10.11.2016 г. по н. д. № 764 / 2016 г. на ВКС) присъденото от съда
адвокатското възнаграждение следва да отговаря на изискването за
справедливост и обоснованост и спрямо онези страни в процеса, които биха го
дължали, „без това да се явява неоправдано тежка последица за тях“. В тази
връзка следва да се съобрази практиката на ЕСПЧ, включително и по дела по
жалби срещу България за нарушения по ЕКПЧОС (решение от 18.01.2005 г. по
делото Т. срещу България, решение от 12.07.2007 г. по делото С. срещу
България, решение от 29.03.2006 г. по делото С. срещу Италия, решение от
10.03.2015 г. по делото на Х. А. А. срещу България и други), по които съдът е
постановил, че „правилата за разноските следва да избягват налагането на
прекомерен товар върху страните”, че те „не следва да съставляват неразумно
ограничение на правото на достъп до съд” и че „разходи и разноски се
възстановяват само дотолкова доколкото е доказано, че те са били
действително направени и необходими и са били разумни по размер”. И в
практиката на ВКС се приема, че с оглед тълкуването на чл. 1 от Протокол №
1 от ЕКЗПЧ/пряко приложим/, съдебното решение за разноските, постановено
въз основа на правилото "загубилият плаща" представлява намеса в правото на
мирно ползване на притежанията. Държавата и институциите са задължени да
30
не допускат нарушение на баланса между общия интерес и правата на
осъдената страна в процеса, като я оставят да понесе прекомерна
индивидуална тежест. Ако страните взимат решения дали да упражнят
процесуалните си права под угрозата от прекомерно засягане на притежанията
им, би било нарушено и правото по чл. 6 от Конвенцията.
В процесния случай избраната линия на защита от двамата повереници е
идентична и обща за всички частни обвинители. Нещо повече- писмено тя е
материализирана на общ хартиен носител- и жалбата, и допълнението към
нея. Положените от поверениците усилия/споделени/ също са идентични по
обем и съдържание за всеки от частните обвинители. От значение за оценка на
положените от поверениците усилия е още, че производството пред
първостепенния съд е протекло по реда на Глава 27-ма от НПК, при направено
от подсъдимия признания на фактите от обвинителния акт и не са събирани
доказателства за тези факти. Това предопределя по- малките усилия на
обвинението- и държавно, и частно не само пред първостепенния, но и пред
въззивния съд, тъй като обемът на правните въпроси е по- малък от
подлежащите на разглеждане в производства, протекли по общия ред.
Реализираното от настоящия съд съдебно следствие, изразило се в назначаване
и приемане на СМЕ на подсъдимия, беше с оглед наведени от защитата
твърдения, имащи отношене към индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства. Т.е., делото не е с фактическа сложност, надвишаваща
обичайните при този вид дела. За съответно на критериите за установяване на
конкретния обем правна помощ, коментирани и в практиката на Съда на ЕС
/Определение на Общия съд, ІІІ-ти състав от 10.03.2020 г. по съединени дела
Т-111/14 DEP — Т-118/14 DEP (Unitec Bio SA и др. срещу Съвета на
Европейския съюз), Определение на ЕС (осми състав) от 1.10.2013 г. по дело
№ С-521/09 P-DEP (ElfAquitaine SA срещу Европейската комисия)/,
настоящият състав на съда приема възнаграждение от по 3 000 лв. за всеки от
поверениците. Този размер е съобразен и с обстоятелствата, че: за процесното
престъпление предвиденото най- тежко наказание е до 15 години лишаване от
свобода и установеният в чл. 13, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа размер на адвокатско
възнаграждение/без да е задължителен минимален/ е 2250 лв. Поверениците
са се явявали 5 пъти пред въззивния съд, в три от които делото е отлагано без
да е даван ход. Пред апелативния съд адвокатското представителство е
31
осъществено от адв. Д. Д. за частните обвинители М. С. Т., Е. С. Т., Е. С. Т. и
Х. Л. Р., за което следва да им бъде присъдена сумата от по 750/ седемстотин
и петдесет/ лева за всеки. Представителството за частните обвинители Д. С.
Х., Д. Т. Х., С. В. Р., В. Т. Р., З. Н. Е., Х. С. Е. беше реализирано от адв. И. Б. и
в тежест на подсъдимия следва да бъде възложена сумата от по 500/
петстотин/ лева- за всеки от тях. В претендирания размер от по 2 300 лв. за
всеки от частните обвинители, ползвали адвокатско представителство,
разноските се явявят общо 23 000 лв. за настоящата инстанция и са
прекомерни. За постигане на съразмерност и баланс между обществения
интерес от справедлив съдебен процес, от една страна, и индивидуалните
имуществени права на подсъдимия от друга, сумата, която той следва да
заплати на частните обвинители, за да ги възмезди за направените от тях
разноски за повереник пред въззивния съд, е посочената по- горе. До пълния
претендиран размер искането не следва да се уважава, поради прекомерност.
С оглед на изложеното, на осн. чл. 337 и чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 3 и т.
6 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 4/18.01.2024 г., постановена по НОХД №
2301/2023г. на ОС–Пловдив, като я ОТМЕНЯ в частта относно
приложението на чл. 59, ал. 4 от НК.
ОСЪЖДА подс. А. Д. Ю.,ЕГН **********, да заплати в полза на
бюджета на ВСС, по сметка на Апелативен съд- Пловдив и сумата от 4 258,50
/ четири хиляди двеста петдесет и осем, 50/ лева, представляваща направени
разноски за експертиза във въззивното производство.
ОСЪЖДА подс. А. Д. Ю.,ЕГН ********** да заплати на частните
обвинители М. С. Т., Е. С. Т. и Е. С. Т.- за последните двама чрез законния им
представител М. С. Т., и на Х. Л. Р. сумата от по 750/ седемстотин и петдесет/
лева за адвокатското представителство пред въззивния съд, осъществено от
адв. Д. Д., както и на частните обвинители Д. С. Х., Д. Т. Х., С. В. Р., В. Т. Р., З.
Н. Е., Х. С. Е. сумата от по 500/ петстотин/ лева за адвокатско
32
представителство от адв. И. Б. пред въззивния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частните обвинители за
присъждане на пълния размер на разноските- за горницата до 2 300 лв. за
всеки от тях, като неоснователно.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на протест и обжалване пред Върховния касационен
съд в 15- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
33