№ 69068
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110103228 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по заявление с вх. № 16275/20.01.2023г. на /ФИРМА/ БУЛСТАТ
*************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, за сумата в размер на
3266,72 лева, представляваща обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползване на недвижим
имот – общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.412, реална
част от ул.регулация, /АДРЕС/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.01.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на
212,74 лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, за периода от
10.08.2021г. до 10.11.2022г.
В настоящото производство съдът следва да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК, когато установи, че заявлението отговаря на изискванията по
чл. 410 и чл. 411, ал.1 от ГПК, както и дали документа, сочен от заявителя е редовен от
външна страна и дали представените към заявлението документи са издадени в
правомощията от длъжностни лица на заявителя и удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В случая заявителят се позовава на сключено с длъжника Споразумение № РМЛ16-
ДГ66-14/05.04.2016г., като последното е уточнено от заявителя и с уточнителна молба с вх.
№ 52701/24.02.2023г., с което страните се споразумяват длъжникът, като ползвател да
заплаща месечно обезщетение в размер на 204,17 лева, считано от 01.10.2016г. за ползване
на горепосочения павилион. Посочва се, че споразумението е със срок на действие до
провеждането на конкурс за отдаване под наем на терена, отправяне на покана по т.8 от него
или до момента на приключване на фактическото ползване на имота, но не за повече от една
година, считано от влизането му в сила, като срокът на споразумението е изтекъл на
02.01.2017г. и споразумението не е подновявано, като заявителят изрично посочва в
заявлението, че срокът на споразумението е изтекъл на 02.01.2017г.
1
Посочено е, че с Констативен протокол от 07.10.2022г., след извършена проверка на
място от служители се установило, че общинския имот продължава да се ползва от
/ФИРМА/.
В конкретния случай е представено извлечение от счетоводните книги на Общината,
в което е посочено, като основание Договор за наем № ТД-566-06-254/13.12.2013г., валиден
от 13.12.2013г. до 31.12.2022г., като е посочено и споразумението, като заявителят с
уточнителна молба с вх. № 52701/24.02.2023г. посочва че основанието за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение е всъщност Споразумение № РМЛ16-ДГ66-
14/05.04.2016г.
Съдът намира, че така представеният документ по чл. 417, ал.1,т.2 от ГПК е редовен
от външна страна, но не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
По делото не стана ясно въпреки уточнението основанието на вземането. В извлечението е
посочен договор за наем, действащ до 31.12.2022г., а в същото време е посочено
споразумение за заплащане на обезщетение. Нормата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД гласи, че ако
наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, в която
хипотеза се иска обезщетение, а не в тази на чл. 236, ал.1 от ЗЗД, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.
Законодателят неслучайно е употребил думата "обезщетение", но то е в пряка връзка с
прекратения наемен договор, защото обосновава връзката със същия касателно това, че
наемодателят трябва да изпълнява всички свои задължения, произтичащи от прекратеното
наемно правоотношение. В случая с уточнителната молба се отрича наличието на такова
наемно правоотношение, а обезщетението по чл. 236, ал.2 от ЗЗД е функционално обвързано
с договора за наем. Нещо повече в самото представено по делото споразумение е уговорено
заплащане на обезщетение, считано от 01.01.2016г., като споразумението има действие до
провеждането на конкурс за отдаване под наем на терена, отправяне на покана по т.8 от него
или до момента на приключване на фактическото ползване на имота, но не за повече от една
година, считано от 01.10.2016г., като в случая не стават ясни горепосочените параметри във
времеви период и не става ясно дали не е изтекъл срока на споразумението с оглед периода
за който се претендира обезщетението с оглед издаване на заповед за вземане по чл. 236,
ал.1 от ЗЗД, поради и което съдът намира, че представеният документ по чл. 417,т.2 от ГПК
не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
По гореизложеното заявлението следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 16275/20.01.2023г. на /ФИРМА/ БУЛСТАТ
*************, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, за сумата в размер на
3266,72 лева, представляваща обезщетение по чл. 236, ал.2 от ЗЗД за ползване на недвижим
2
имот – общинска собственост, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.412, реална
част от ул.регулация, /АДРЕС/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 20.01.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на
212,74 лева, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница, за периода от
10.08.2021г. до 10.11.2022г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
1 седмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3