№ 30
гр. Пловдив, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20235300602476 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 224/23.10.2023г., постановена по НЧХД №2214/2023г., РС
– Пловдив, 16 н. с. е признал подсъдимата Л. А. И. за невинна и я е оправдал в
това да е извършила престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. РС
– Пловдив е присъдил в тежест на ч. т. К. Л. Д. направените по делото
разноски за защитник от подсъдимата в размер на 600 лева.
Присъдата е обжалвана от ч.т. К. Л. Д. чрез повереника му – адв. И. Г. –
г.. Твърди се, че присъдата на РС – Пловдив е незаконосъобразна, неправилна
и необоснована. Развиват се доводи за доказаност на обвинението и
съставомерност на деянието. Иска се отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата Л. А. И. да бъде
призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
С жалбата бе направено доказателствено искане за назначаване на СТЕ
на вайбър кореспонденция, което съдът остави без уважение като
неоснователно.
Подсъдимата Л. А. И. и защитникът й не са взели становище по
въззивната жалба. Подсъдимата Л. И. се явява в съдебно заседание и иска
потвърждаване на първоинстанционната присъда, а защитникът й – адв. И. В.
изразява становище за неоснователност на жалбата на частния тъжител и за
1
законосъобразност на присъдата на ПРС. Претендират се разноски за
защитник.
Частният тъжител К. Д. не взе участие в съдебните прения.
Повереникът му – адв. И. Г. – г. поддържа въззивната жалба и иска отмяна на
оправдателната присъда на ПРС и постановяване на осъдителна такава.
Същата претендира разноски.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и като извърши
цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314,
ал.1 от НПК, намери жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Л. А. И. е родена на ***, живуща в ***, ***, ***
гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, неработеща /***/,
ЕГН: **********.
Подсъдимата И. и тъжителят Д. имали граждански брак който бил
прекратен през 2019г. с решение по гр. дело ***. на ПРС. С това решение
родителските права спрямо малолетното дете Д. Д.а били предоставени на
майката Л. И., като били определени дати за срещи между детето и баща му.
В изпълнение на това решение Д. бил пред дома на И. в гр.С.. Когато
телефонирал на И., че е там и да свали детето, И. отговорила, че няма как да
свали детето тъй като се чувства зле и има температура. Така на практика И.
отказала на Д. да предаде детето в изпълнение на съдебното решение.
Междувременно същия ден детето било на градина, но около 11.00часа след
прилошаване било прегледано от лекар в детската градина и било докладвано
на директора П., че детето е зле и следва да се потърси родителя му за да си
го вземе. Така от ДГ “С.“ се свързали с майката на детето – подс. И. и същата
отишла до детската градина, за да вземе детето Д. Д.а.
Така изложената фактическа обстановка ПРС е приел за установена от
обясненията на подсъдимата Л. И., дадени в съдебно заседание, които е
кредитирал изцяло. Съдът е приел, че те кореспондират и на показанията на
свидетелите П. и С., които също е кредитирал изцяло. От техните показания,
както и от обясненията на подсъдимата, ПРС е приел за безспорно
установено, че действително на 24.03.2023г. детето Д. Д.а е било с влошено
здравословно състояние, имало е висока температура и е било
преждевременно взето от майка си от детската градина. Съдът не е
кредитирал показанията на св. Й. Д. като изолирани и неподкрепени от други
доказателства. ПРС е кредитирал писмените доказателства – свидетелство за
съдимост, писмо от ДГ “С.“ – ***, решение по гр.дело ***. на РС – Пловдив и
др. Съдът е отказал да се довери на извадката от вайбър комуникация, тъй
като остава недоказано кой е писал текста на съобщенията и кой в този
момент използва мобилния апарат.
2
Въз основа на така установените факти, ПРС е приел от правна
страна, че подс. И. от субективна страна не е целяла да осуети личните
контакти на Д. с детето му Д. Д.а. В случая това, че не е дала детето на
неговия баща се е дължало на влошеното му здравословно състояние, а не на
недобросъвестност. ПРС е приел, че здравето на детето е с приоритет пред
изпълнението на съдебно решение. Д тези мотиви той е признал подсъдимата
за невиновна по така повдигнатото и обвинение по чл.182, ал.2 вр. с чл.26,
ал.1 от НК и я е оправдал.
С оглед изхода от делото, ПРС е възложил направените от подс. И.
разноски за защитник на частния тъжител Д..
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на частния тъжител К. Л. Д., подадена чрез повереника му –
адв. И. Г. – г. е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подс. И., първата инстанция е извършила
необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите
факти относно повдигнатото обвинение.
Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата,
направен от РС – Пловдив и не намира за нужно да го преповтаря. По
безспорен начин е установено влошеното здравословно състояние на детето
Д. Д.а на 24.03.2023г., за което освен обясненията на подсъдимата са налице
показания от свидетелите П. и С., които правилно ПРС е кредитирал.
Установено е, че във връзка с това здравословно състояние, майката е взела
детето от градината. И именно влошеното здравословно състояние на детето е
било причина подс. И. да откаже да го даде на неговия баща – ч. т. Д.. При
тези факти правилно ПРС е достигнал до правилният правен извод, че подс.
И. не е осъществила състава на престъплението по чл.182, ал.2 вр. с чл.26,
ал.1 от НК и я е оправдал.
Законосъобразно с оглед оправдателната присъда разноските на
подсъдимата за защитник са възложени на частния тъжител Д.. С оглед
изхода от делото, на ч. т. Д. следва да бъдат възложени и разноските за
защитник, направени от подсъдимата във въззивното производство в размер
на 600 лева.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите.
3
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 224 от 23.10.2023г., постановена по
НЧХД № 2214/2023г.по описа на Районен съд – Пловдив, 16 н.с.
ОСЪЖДА частния тъжител К. Л. Д. да заплати на подсъдимата Л. А. И.
направените разноски за защитник във възивното производство в размер на
600 /шестотин/ лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4