№ 32
гр. С., 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Яника Т. Бозаджиева
Анелия М. Игнатова
като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600386 по описа за 2021 година
Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на
постановена присъда, инициирано с протест и жалба от защитника на
подсъдимия против присъда на РС- С..
По силата на присъда под № 26/31.03.2021гг. съдът е признал
подсъдимия В. В. АНГ., роден на 21.01.1989 г. в гр. С., живущ с. Ц., общ. С.,
ул. „И.” № 3, ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ, осъждан, за виновен в това, че в периода от
02.04.2017 г. до 03.04.2017г. в с. Ц. и с. З., общ. С., при условията на
продължавано престъпление, когато две деяние, които осъществят поотделно
състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителни
периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, с цел да принуди лицата П. ИВ. Л. и ЕМ. Р.
П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане на
писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други
противозаконни действия / насилие / с тежки последици за техни ближни,
както следва : 1) на 02.04.2017 г. в с. Ц., общ. С. е изпратил на П. И. Л., ЕГН
1
**********, като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание :
„огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след
училище”, „рязане на пръсти - уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо
съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно
с отрязан пръст на някой от семейството ти” да се разпореди с вещ - сумата
от 7 000 /седем хиляди лева/, които пари да остави на главния път Ц.-Б. на 300
м. след разклона за с. З. до мантинелата, и 2) на 03.04.2017 г. в с. З., общ. С. е
изпратил на ЕМ. Р. П., ЕГН **********, като поставил върху барака в двора
му, писмо със съдържание : „Следим твоите деца”, „Рязане на пръст на някое
от децата ти”, „Огромен пожар и може и може да изгорите живи”,
„Отрязаните неща се изпращат в плик”, „Не се опитвай да хитрееш, за да не
патят децата ти”, „Ако има сигнал в полицията до месец два ще - има огромен
пожар”, да се разпореди с вещ - парична сума в размер на от 20 000 /двадесет
хиляди лева/, които П. да остави на отбивката в посока с. Б., общ. С., след
табела край на с. Ц. зад мантинелата - престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, чл. 26, ал. 2 НК и чл.
54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от една година, при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.1 т.2,
б.“в“ ЗИНЗС, както и му е наложил допълнително наказание „глоба” в размер
на 1000 лева.
Привел е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наложеното на В.
В. АНГ., ЕГН **********, наказание „лишаване от свобода” за срок от две
години и десет месеца, постановено по НОХД № 105/2013 г. по описа на
Софийски окръжен съд, като при изпълнение на наказанието е приспаднал на
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК времето, през което В. В. АНГ. е бил
задържан, считано от 30.10.2012 г. до 20.02.2013 г. Определил е на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „общ” режим на изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.
Осъдил е В. В. АНГ. от с. Ц., общ. С., ул. „И.” № 3, ЕГН **********, да
заплати на П. ИВ. Л. от с. Ц., общ. С., обл. С., ул. „А. С.“ № 8, ЕГН
**********, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
2
предявения граждански иск до пълния му претендирай размер от 4600 лева.
Осъдил е В. В. АНГ. от с. Ц., общ. С., ул. „И.” № 3, ЕГН **********, да
заплати на ЕМ. Р. П. от с. З., общ. С., обл. С., ЕГН **********, на основание
чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението неимуществените вреди, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до
окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск до
пълния му претендиран размер от 4600 лева.
В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото.
Присъдата е протестирана от РП С. с оплакване за явна
несправедливост. При определяне на наказанието съдът не се е съобразил с
високата обществена опасност на престъплението, извършено като
продължавано такова и с което са засегнати множество пострадали, както и с
високата лична опасност на подсъдимия, обоснована от предходните му
осъждания. При липсата на обстоятелства, които да смекчават наказателната
отговорност съдът е наложил немотивирано леко наказание, което не само, че
не е в състояние да упражни възпитателно въздействие върху самия
подсъдим, но и от гледна точка на останалите членове на обществото, ще се
изгради мнение за безнаказаност и недосегаемост от закона на някои лица. В
протеста се съдържа искане за завишаване по размер на определеното
наказание лишаване от свобода, като бъде наложено такова в размер на три
години, както и да бъде завишен размерът на кумулативното наказание глоба
–до размера на 1500 лева. В протеста не се съдържат доказателствени
искания.
Присъдата е атакувана от защитниците на подсъдимия- адв. Б. и адв.
А., с бланкетна жалба, определяща постановената присъда като неправилна и
с искане за нейната отмяна и за постановяване във въззивната инстанция на
нова такава- в обратния смисъл, по силата на която да бъде признат за
невиновен и оправдан подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение.
В допълнителни писмени изложения се развиват конкретни доводи, че
постановената присъда не почива на годни доказателства- като се сочи, че
експертната справка по НПК не представлява годно доказателствено
3
средство. Освен това процесуалният закон забранява извеждането отнапред
на доказателство, което се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Не става ясно по какъв начин е взет сравнителен
материал за експертно изследване на почерка на подсъдимия В.А.. На
следващо място- липсват убедителни доказателства относно специалната цел
– за принуждаване на всеки един от пострадалите да се разпореди със свое
имуществено благо- присъдата в тази част почива на предположения.
Изводът, който се съдържа в мотивите към постановената присъда не е
безспорен и единствено възможен.В допълнението към жалбата се съдържа
алтернативно искане за отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг
състав на РС С., в случай, че се установят съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на производството и при постановяване на
присъдата.
В съдебно заседание по същество на делото защитниците поддържат
тезата си за недоказаност на обвинението и доводите, които я
обосновават.Адв. Б. счита, че следва да бъде изключено от доказателствените
средства заключението на съдебно- почерковата експертиза, тъй като
сравнителният материал, с който са боравили експертите е в недостатъчно
количество. Същият не е снет по установения от закона ред- от орган,
изрично натоварен с функции по разследването, а от писмени обяснения,
снети по предварителната проверка. При снемането на сравнителен материал
подсъдимият е бил накаран да пише с печатни букви, според защитата „да
имитира“ шрифта от заплашителните писма, изпратени на двамата
пострадали. В основата ьна обвинението и на осъдителната присъда са
положени двете писма, от съдържанието на същите се извежда извода за
съставомерната специална цел насочена към всеки един от пострадалите – да
се разпоредят с определено тяхно имущество, противно на волята им-
паричната сума, която се иска да бъде заплатена, за да не се изпълнят
заканите.По този начин според защитата е нарушен принципа на чл.214,ал.2
НПК –никое от доказателствата или средствата за доказване да не се ползва с
предварително определена доказателствена сила и тежест по отношение на
другите доказателства. В подкрепа на извода за недоказаност на обвинението
е обстоятелството, че подателят на писмата не се е отзовал на местата, където
са били оставени исканите парични суми- не е проявил активност да получи
4
сумите, което свидетелства за липсата на сериозен характер на заканите.
Защитникът адв. Б. А. се присъединява изцяло към оплакванията,
изложени по-горе против осъдителната присъда и доводите, които ги
обосновават. Счита, че не са спазени сроковете по разследването и
процесуалните действия, които са извън тези срокове- привличането на
подсъдимия като обвиняем на досъдебното производство следва да се приеме
за негодно, като осъществено в нарушение на процесуалния закон.
И двамата защитници поддържат искането си за отмяна и за
постановяване на нова –оправдателна присъда за подс. А. от настоящата
инстанция.Алтелрнативно- да бъде отменена присъдата и да се върне делото
за ново разглеждане, в случай, че въззивната инстанция констатира
процесуално нарушение, засягащо в съществена степен правата на
подсъдимия и на неговите защитници.
Подсъдимият изцяло се присъединява към изложеното по-горе.
В последната си дума отрича авторството си за престъплението и моли
да оправдателна присъда.
Представителят на СОП по същество на делото заключава, че жалбите
са изцяло неоснователни, постановена е законосъобразна и доказателствено
обоснована, убедително аргументирана присъда. От своя страна поддържа
протеста, в който се съдържа искане за увеличаване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“с две години, а кумулативното наказание „глоба“ –до
размера на 1500 лева, като съответстващо на естеството и обществената
опасност на деянието, както и на личната обществена опасност и личността на
дееца- подс. В.А..
В същия смисъл е и становището на повереника на частния обвинител
П.И.- адв. С.И. от САК.
Въззивният съд, след като разгледа протеста и жалбите на заявените
основания, след като осъществи самостоятелен цялостен контрол по
отношение на атакувания съдебен акт по чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с
доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:
5
Жалбите против постановената присъда са неоснователни. Липсват
законови основания за тяхното уважаване.
Първостепенният съд- РС С. е провел съдебното следствие в пълно и
цялостно съответствие с процесуалните правила и норми, с всички гаранции
за съблюдаване на правото на защита на подсъдимия и правата на неговите
защитници.
Основните възражения, които прави защитата против процесуалната
годност на събраните доказателства, както и на постановената осъдителна
присъда почиват на разпоредбите на чл.146 НПК- относно начина на вземане
на образци за сравнително изследване и съответно- чл.23 НПК- досежно
сроковете в които следва да приключи разследването.
Видно от материалите по досъдебното производство-искания и
постановления за удължаване на срока по разследването, приложени на л.2-5
от досъдебното производство, действително разследването е продължило
повече от два месеца, но в същото време е спазена процедурата по чл.234, ал.3
НПК, срокът е надлежно удължен от прокурори от РП С. и СОП до
26.12.2017г., след което делото е било изпратено последователно в СОП и в
Специализираната прокуратура, където срокът за разследване е бил отново
удължаван- Постановления –л.81-86 по делото. След връщането на делото и
приемането му по компетентност от РП С. през 2019г., със седем на брой
последователни постановления на РП /л.128-135/, процесуалните срокове са
били удължени от прокуратурата, последното удължаване на срокове е от
12.08.-12.10.2019г. и в този период е осъществено привличането на В. В. АНГ.
в качеството на обвиняем с Постановление от 13.09.2019г. поради което се
налага извода, че привличането е процесуално годно и не би могло да се
свърже с последиците по чл.234, ал.7 НПК.
Относно второто възражение поддържано от защитника – адв. А.Б., а
именно, че образците за сравнително изследване от почерка на привлеченото
към отговорност лице А. не били иззети по надлежния ред – а именно –от
водещия разследването, въззивният състав следва да отбележи, че в закона не
се съдържа императивно изискване, свързано със самостоятелно овластяване
на разследващия като единствено компетентен по отношение на действия,
свързани с прякото вземане на сравнителен материал. Това може да бъде
6
сторено и от вещите лица, натоварени с експертизата, както и от полицейски
органи- по аргумент от разпоредбата на ал.3 или от медицински лица- ал.4
,чл.146 НПК. В действителност, с оглед разпоредбата на ал.1 на чл.146 НПК
вземането на сравнителен материал е само една факултативна възможност, в
случай, че вече няма предварително изготвени текстове- писмени образци от
привлеченото към наказателна отговорност лице- законът борави с израза
„когато не е възможно да се набавят по друг начин“, като отдава
предпочитание на предварително изписаните текстове в резултат на
свободната воля на лицето, когато е боравил с естествения си и нормален
почерк, без да е застрашен от угрозата на наказателно преследване. Ето защо
съдът намира, че при изготвяне на експертизата на л.42 и следващи от
досъдебното производство, от в.л. Анелия П.а с използван сравнителен
материал- протокол за снемане на сравнителни образци и сведение от В.А. не
е допуснато нарушение на процесуалните правила.Още повече, че съдът в
хода на съдебното следствие е положил завидна активност по отношение на
изясняване на обективната истина по това съществено за предмета на делото
обстоятелство, като е назначил тройна графична експертиза за проверка на
изводите на назначената в хода на предварителното производство.
Заключението на същата с максимална категоричност установява авторството
на подс. А. за изписване на текста на изпратените писма на пострадалите и
надпис върху пощенски плик на едно от писмата. Заключението е обосновано
по непораждащ съмнение начин от множество общи и частни признаци
върху изследваните обекти, съвпадащи със сравнителния материал.
На следващо място- съдът не споделя становището на защитата –адв.
Б. за нарушаване на принципа на чл.14, ал.2 НПК за забрана за предварително
установена доказателствена сила на едно от доказателствата. Установеното от
експертизата се намира в пряка кореспонденция с показанията на разпитаните
свидетели- пострадалите лица и техните близки, както и пок.св. Е. М.-
полицейски служител, относно мотива на подсъдимия да насочи своята
престъпна деятелност точно спрямо двамата пострадали, за които е знаел, че
разполагат с финансови средства, както и за начина, по който е водено
разследването и по който е разкрит привлечения към отговорност като автор
на престъплението.
Фактическите изводи на първия съд се основават на стройна система
7
от взаимносвързани и допълващи се преки и косвени доказателства, които
обосновават извода за авторството на подс. В.А. като единствено възможен.
Обстоятелствата, които първият съд приема са извлечени на базата на обстоен
анализ на доказателствената съвкупност при спазване на процесуалните
правила за изграждане на вътрешно убеждение и прилагане на формалната
логика, поради което настоящата инстанция изцяло се присъединява и
споделя възприетата от РС С. фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият В. В. АНГ. е роден на 21.01. 1989год. г. в гр. С., българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, работи като
шофьор.
Съгласно определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на
20.02.2013 г., по НОХД № 105/2013 г., по описа на СОС, А. е осъден за
престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4-то, хип. 1 от НК / държане с цел
разпространение на високо рискови наркотични вещества/, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 / години / и 10 / десет
/ месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК и глоба в размер на 5 /пет /
хиляди лева, изпълнението е отложено за срок от 5 / пет / години. На
основание чл.343г, във вр.с чл.343«б»,ал,3,във вр.с чл.59,ал.4,вр.с
чл.37,ал.1,т.7 от НК му е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 4 /четири/ месеца.
Пострадалият П. ИВ. Л. и подсъдимият А. се познавали като жители на
едно село, през 2014год. Л. му дал паричен заем, част от която подсъдимият
„отработил“, като помагал на работниците, които строили къщата на Л.,
останали неиздължени пари, които подсъдимият не бил върнал. Другият
пострадал ЕМ. Р. П. не познавал привлечения към отговорност А..
Подсъдимият А. на неустановена дата, със синя химикална паста върху
бял лист изписал от двете страни текст, съдържащ текста „ Цената на
спокойния живот на теб и семейството ти, за момента е 7 000лв., дата на
предаване на парите : 03.04.17г. час на предаване 20:00, часа място - отбивка
на главния път Ц.-Б.-300м. след разклона за З.. На отбивката на мантинелата
ще има червена боя - остави парите в червен плик, запечатан с тиксо. Не се
опитвай да хитрееш , наблюдаваме децата ти от доста време и не се знае
какво може да им се случи и кога. Имаме поставени хора в полицията и на
8
куп други место. Ако не направиш това, което искаме, ще получиш 1.
Огромен палеж, а не един джип 2.отвличане на дъщеря ти след училище
3.рязане на пръсти- уши и саморазправа по пътищата. Остави парите и си
живей спокойно. Има хора дето ще наблюдават всичко!!!. При първо
съмнение за нещо нередно сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно
с отрязан пръст на някой от семейството ти и умножаване на паричната сума.
Остави 7000лева 400м. след разклона за З. посока Б. червена боя на
мантинелата“. Подсъдимият написал отново със синя химикална паста върху
плика „За П. ИВ. Л. спешно“.
Пликът с писмото, чрез неустановено по делото лице, на 02.04.2017 в с.
Ц., общ. С. изпратил на П. И. Л., като бил поставен в пощенската му кутия на
домашния адрес на пострадалия в с.Ц. С. област.
На 02. 04. 2017г., сутринта св. И. Н. Л., който е баща на пострадалия П.Л.,
около 07:30 на външната порта на дома им в с. Ц. в пощенската кутия
намерил белият плик за писмото, написано от подсъдимия. Върху него имало
надпис, че е предназначено за сина му П.Л., Св. Ив. Л. отворил писмото, като
вътре видял белият лист хартия с изписания текст. Св. Л. прочел, че се
съдържат отправени закани спрямо сина му П.Л. и неговото семейство.
Пишело, че синът му П.Л. трябва да предаде сумата от 7 000лв. /седем хиляди
лева/, като в противен случай запалването на джипа „ ще е най - малкото“, с
което ще се е разминал. Също така, че ако не бъдат предадат исканите пари,
ще последва „рязане на пръсти и уши“, както и ще бъде отвлечено детето на
П.Л.. Св. Иван Л. веднага предал писмото съпругата на синът му св.
Цветомира Славова, като синът му по това време пътувал в чужбина, като тя
уведомила св.Л..
Няколко дни след това приятел на П.Л. св. Р. С., на 08.04.2019год.
сутринта под едната чистачка на предното стъкло на автомобила си, забелязал
поставен бял лист. Прочел, че в писмото в него се съдържат заплахи спрямо
П.Л. и семейството му. Писмото било без редове, с печатни букви, изписани с
химикал. Заплахите по съдържание били, че П.Л. трябва да плати паричната
сума на стойност 7000 лв, която трябва да бъде оставена на разклона за селата
- Б., П., Б., О... Св. С. знаел за предходното писмо, съдържащо заплахи към Л.,
снимал писмото с мобилния си телефон и изпратил на Л. посредством
9
„Вайбър“, след това се видели, но Л. не пожелал да запази писмото.
На 08.04.2017г. св. П.Л. подал сигнал за случилото се до органите на
полицията в ОД МВР С.. Посочил пред полицейския служител св. В. С., че не
обърнал внимание на първото писмо, но след получаването на второ такова
със заплахи към семейството му, се притеснил и решил да подаде сигнал в ОД
МВР С.. Св. Л. предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. писмо в
оригинал и 1 бр. ксерокскопие на второто писмо, в което била посочена дата,
час и място за оставяне на исканата сума. Служители на РУ К., в чиито район
трябвало да бъде оставена паричната сума, извършили проверка, но не бил
установени лица и автомобили, съпричастно към случая.
Изготвената по делото /л.41-47/ графическа експертиза, приета в съдебно
заседание установява, че почеркът върху плика и писмото / приобщени по
делото в оригинал / е положен от подсъдимия В.А.. Същевременно
представеното по делото от Л. ксерокскопие, отпечатано на лист формат А4,
съгласно извършеното изследване / л.57-58/, не може да даде категорично
заключение за авторството на текста, но при направеното визуално
изследване може да се предположи, че текста е написан от В.А.. В същия
смисъл е и заключението по назначената в хода на съдебното дирене
комплексна графическа експертиза, изготвена от три вещи лица, специалисти
в областта на графологията.
Другият пострадал от престъплението на обвиняемия А., св. ЕМ. Р. П. не
познавал подс. А. и не е имал предходни взаимоотношения със същия.
Подсъдимият, на неустановена дата, със синя химикална паста върху бял
лист изписал от двете страни текст със съдържание „ Искаме да ти кажем
нещо с 2 изречения : Следим теб и твоите деца от известно време почти от цял
ден : това, което искаме от теб е сумата от 20 000лв. двадесет хиляди лева !!!
Донеси парите на един или два пъти на отбивката посока Б. след табела
крайна Ц., на мантинелата има червена боя. Сложи парите в плик и ги остави
зад мантинелата!!! Дата за доставка на парите 05.04.2017год. час 20: 00 -
остави парите и си тръгни, ще бъдеш наблюдаван постоянно!!! 05.04. или - 20
000лв. или 10 000. 05.05. - остатъка ако не си ги оставил първия път!!!
Последствия ако нещо не е изпълнено 1.рязане на пръст на някое от децата ти,
които са във В. Т., Ж. - а единствения ти син виждаме всеки ден; огромен
10
пожар и може да изгорите живи и отрязаните неща се изпращат в плик !!! не
се опивай да хитрееш за да не патят децата ти. Имаме хора в полицията и
навсякъде - даже в момента си под наблюдение; остави парите там и си живей
спокойно. Имаш думата ни. Всяко съмнение, че нещо не е така, както сме
написали или има сигнал в полицията прекратяваме всичко и до месец два ще
има огромен пожар и след това сумата ще бъде драстично завишена!!!
ВНИМАВАЙ МНОГО ДАНО ТОВА Е ПОСЛЕДНОТО ПИСМО, донеси
парите и си тръгни „.
А. написал отново със синя химикална паста върху плика „За Е. спешно“,
като буквите подчертал със зелен флумастер.
Пликът с писмото, чрез неустановено по делото лице, на 03.04.2017 в с. З.,
общ. С. изпратил на св.ЕМ. Р. П., като бил пликът бил поставен с магнит
върху стара барака в двора му.
Св. П. на 03.04.2017г. около 21:00 часа, пред дома си в с. З. видял да
преминава лек автомобил, тъмен на цвят, помислил, че някой е дошъл да си
налива вода, понеже до двора на пътя имало чешма. Не видял лицето с
автомобила, когато се то веднага се качило в автомобила и тръгнало в посока
с. З.. На следващата сутрин около 09:30 часа излизайки да налее вода от
чешмата на улицата, видял върху стара барака в двора си, залепен с магнит
бял плик с надпис „За Е. спешно Спешно“. В плика върху бял хартиен лист,
било написаното от подсъдимия по- горе съдържание, респ. че пострадалият
трябва да му предаде сумата от 20 /двадесет хиляди лева/, както и указания
къде да ги остави. В писмото били отправени заплахи от подсъдимия за
семейството на П., които последния прочел.
Пострадалият подал сигнал в РУ-С., по утвърден план полицейски
служители от РУ-С. и ОДМВР С. осъществили полицейска операция в района
на с. Ц., общ. С. в близост до мястото, посочено за оставяне на парите, при
което не били установени лица или автомобили, който съпричастни към
случая. Св. Е. М., полицейски служител при РУ-С. провел последващи
оперативно- издирвателни мероприятия, в рамките на които били проверени
лица, представляващи интерес за полицията на територията обслужвана от РУ
С.. Тогава установил визуална прилика между писана молба и сведение от
подсъдимия В. В. АНГ., и инкриминираните писма, съдържащи заплахи.
11
Изготвената по делото /л.41-47/ графическа експертиза установила, че
почеркът върху плика и писмото / приобщени по делото в оригинал / е
положен от едно и също лице -подсъдимия В.А..
На тази фактическа основа, първият съд е изградил верни правни
изводи, като правилно е ангажирал отговорността /наказателна и гражданска/
на подсъдимия за извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. е чл. 26,
ал. 1 НК.
Размерът на присъдените обезщетения на пострадалите от
престъплението за понесените от тях неимуществени вреди е справедливо
определен, в кореспонденция с техните свидетелски показания, с показанията
на техните близки-членове на семействата и приятели и със заключението на
назначените СППЕ, относно размера на понесените от пострадалите
неимуществени вреди.
Правилно и законосъобразно е приведено за ефективно изтърпяване
наказанието, лишаване от свобода за срок от 2 г. и 10 месеца, определено и
наложено по НОХД №105/2013г. на СОС, тъй като настоящото престъпление
е осъществено в изпитателния срок на наказанието по предходното осъждане.
По основателността на протеста:
Съдът, като взе под внимание, че настоящото деяние е осъществено в
изпитателния срок на предходно осъждане на наказание „лишаване от
свобода“, обремененото съдебно минало на подсъдимия, начина по който е
извършено деянието, естеството и интензитета на заканите, насочването им
преди всичко към децата на пострадалите, обстоятелството, че се касае до
продължавано престъпление, намира, че съдът при определяне на наказанието
не би могъл да обоснове наличието на смекчаващи обстоятелства, които да
определят наказание в минималния размер, предвиден в закона. Това важи
най-вече по отношение на основното наказание „лишаване от свобода“ при
определянето на размера на което съдът е проявил необоснована
снизходителност. В този смисъл искането за завишаване на наказанието
„лишаване от свобода“ по размер, съдържащо се в протеста е по принцип
основателно, но не и в параметрите, претендирани от прокуратурата. Като се
вземе предвид изминалото време от извършване на престъплението /02.-
12
03.04.2017г./ до настоящия момент следва наказанието лишаване от свобода
да бъде завишено с девет месеца, като бъде определено наказание – лишаване
от свобода за срок от 1 г. и 9 месеца /една година и девет месеца/, търпимо
при първоначален „строг режим“ –по чл.57,ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС, което е
необходимо и достатъчно за личностната превенция на подсъдимия А.. В
останалата част –до размера на исканото завишаване до три години, както и
по отношение на претенцията за завишаване по размер на кумулативното
наказание „глоба“ протестът е неоснователен.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.334, т. 3, вр.чл. 337, ал.2 т.1 НПК
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №26/31.03.2021г., постановена по НОХД №
200/ 2019г. по описа на РС С., в частта по отношение на разме,ра на
наложеното наказание „лишаване от свобода“, като завишава размера на
последното с ДЕВЕТ МЕСЕЦА, като определя и налага за изтърпяване
наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА по отношение на подсъдимия В. В. АНГ. от с. Ц., общ С., ЕГН-
**********, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим от
подсъдимия на осн.чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14