№ 73
гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Аа
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20255000500090 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №159 от 16.12.2024г., постановено по гр.дело №208/2023г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали, е отхвърлен предявения от Р. Н. К. с
ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********* против Я. Г. А. с ЕГН:**********, от
гр.К., бул. **********, иск с правно основание чл.108 от ЗС, за предаване на
владението на недвижим имот – апартамент №32, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на
гр.Кърджали, с адрес на имота: гр.К., ******, жилищен блок „Р., вп.******,
намиращ се на етаж 4 в сграда с идентификатор ********* с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – *********.31; под обекта – *********.30; над
обекта – *********.34, с посочена в документа площ 94,08кв.м., прилежащи
1
части: избено помещение №19 с площ 16,58кв.м., таванско помещение №29 с
площ 8,38кв.м., с 3,217% ид.части от коридорите на мазетата, помещение за
смет, помещения за колички, коридори на тавани и стълбища, с 3,217%
ид.части от правото на строеж, и Р. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул.
********* е осъден да заплати на Я. Г. А. с ЕГН:**********, от гр.К., бул.
**********, направените по делото разноски в размер на 6900лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Р.
Н. К., който чрез пълномощника си адв.Н. Р. го обжалва с доводи за
неправилност поради постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и поради
необоснованост, като въз основа на анализ на събраните доказателства
поддържа нищожност на алеаторния договор в полза на ответника на
заявените основания, и претендира за отмяна на решението и уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на направените пред двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна Я. Г. А. е депозирала чрез пълномощника си адв.Г.
Б. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната
неоснователност и искане за потвърждаване на атакуваното с нея решение и за
присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от Р. Н. К. против Я. Г.
А. иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено, че е собственик по
наследство от неговия брат И Н. К., починал на 03.07.2023г., на апартамент
№32 в гр.К., ********, ведно с принадлежностите му, и за осъждането й да му
предаде владението на същия.
В исковата молба ищецът твърди брат му да е прехвърлил чрез
пълномощник С. А. с договор от 28.06.2023г. по Нотариален акт
№**********, дело №******г. по описа на нотариус Г Х, собствеността върху
процесния апартамент на ответника Я. А. срещу поето от нея задължение за
2
издръжка и гледане. Брат му починал на петия ден след сключване на сделката
и той бил единствен негов наследник. През м.септември.2022г.
прехвърлителят-наследодател И К. бил диагностициран с „рак на ларинкса“,
заради което през м.октомври.2022г., след като бил приет в отделение по
неврология в И - С, изследван с ЯМР и след кръвопрелИе, бил опериран, а
през м.април и май на 2023г. провел лъчетерапия в гр.П.. Поради
невъзможността му да говори и да борави със смартфон и тъй като не
използвал закупения му скъп апарат - ларингофон и поради изключително
влошеното здравословно съСие на ищеца, страдащ от хроничен рефлукс,
съпругата му поддържала непрекъснато връзка с лекуващия лекар и
помощния медицински персонал, а след изписването от болницата – със
съседа от апартамент под този на неговия брат, както и се чували с т.н. му
„приятел“ С, за да разберат как е. След извършената между братята делба И
посещавал къщата в с.Т., която останала в дял на ищеца, и имал ключ за нея,
докато ищецът не разполагал с такъв за апартамента в гр.Кърджали и бил
крайно неприятно изненадан, когато след състоялото се на 04.07.2023г.
погребение съученикът на неговия брат - С А., който през последните месеци
се въртял около него, му отказал да влезе в бащиния си апартамент и го
уведомил, че той му е прехвърлен преди два месеца. Тогава той споменал пред
ищеца, че при втората лъчетерапия, когато съпроводил брат му до гр.П.,
запитал лекуващия лекар колко живот му остава при вариантите с две и три
лъчетерапии, и му станало ясно, че скоро ще почине. Проявил интерес към
документите за собственост на брат му след като се поделили и в телефонен
разговор през м.април помолил неговата съпруга да му ги изпрати, за което
явно под негово давление настоявал и брат му. При тези обстоятелства ищецът
поддържа, че сделката е извършена при ясното съзнание на пълномощника С
А. и приемателката – неговата майка Я. А., за близкия летален край на
прехвърлителя И К., с оглед заболяването му „карцином на ларинкса“, поради
което счита тя да е нищожна поради липса на основание.
С отговора на исковата молба ответникът А. е оспорила иска като
недопустим, поради това, че ищецът не притежава в патримониума си
материалното право, чиято защита търси, поради което не е активно
легитимиран да го предяви. Оспорила е иска и като неоснователен с
твърдения нейният син С да е бил близък приятел на починалия И К. и да е
бил неотлъчно до него през последните 20 години от живота му,
3
подпомагайки го и грижейки се за него. Той не желаел изобщо да контактува с
брат си и отношенията помежду им били обтегнати, поради настояването на
ищеца да продадат апартамента в гр.Кърджали без да се интересува къде ще
живее неговия брат, което довело до отчуждение и ограничаване на
контактите им до минимум. След като И К. изрично поискал препоръчаната
му лъчетерапия да бъде проведена в гр.П., С А. многократно го транспортирал
до болницата, осигурявал нужните средства за лечението му и покривал
всички разноски, включително със средства на неговата майка – ответницата.
Лечението показвало обещаващи резултати и било предвидено през
м.септември.2023г. да бъде приложена и химиотерапия. Никога никой от
ангажираните с лечението медицински лица не бил давал информация на А.и
за скорошната кончина на И К., нито имало обективни данни за такава.
Напротив, всички лекари били категорични, че лечението е успешно и следва
да бъде продължено, като той може да продължи да живее и няма пряка
заплаха за живота му. Неговото съСие до последния му ден било стабилно,
обслужвал се сам, ходел свободно, контактувал с хората. Нуждаел се от грижи
за пазаруване на продукти, приготвяне на храна, почистване на жилището,
пране, които му били осигурявани от ответницата, която възлагала част от тях
на сина си С със съгласието на И, тъй като двамата били изключително близки
приятели. А. познавала И като съученик и приятел на сина й, изпитвала към
него майчински чувства, приемала грижата за него като свой нравствен дълг,
тъй като познавала покойните му родители и знаела, че живее сам, а той се
отнасял към нея с голямо уважение и търсел съвета и помощта й при
решаването на всички свои проблеми. Изповядването на процесната сделка
станало по негово настояване, предвид желанието му да получава грижите й
вече по възмезден начин, което ще му донесе спокойствие и сигурност, като
разяснил, че отношенията с брат му са уредени изцяло и двамата са разделили
наследствените си имоти, при което той може да разполага свободно със
своите без някой да бъде ощетен. Изразил мнение, че такъв договор би му
осигурил спокойни старини и би премахнал несигурността относно
издръжката и прехраната му. По никакъв начин не показвал усещане за близка
кончина и отчаяние от заболяването. Напротив, бил изпълнен с желание да
продължи лечението си и да живее пълноценен и дълъг живот, като изявил
желание да бъдат предприети необходимите стъпки за пенсионирането му по
болест, което било удовлетворено от приятеля му С, помогнал за събирането и
4
подаването на нужните документи и поел всички разходи и усилия за
осъществяване на процедурата.
Въз основа на писмена молба от ищеца в първото проведено на
01.12.2023г. открито съдебно заседание по делото е допуснато на основание
чл.214,ал.1 от ГПК изменение на предявения иск чрез добавяне на нови
основания за нищожност на процесния договор, уточнени в изпълнение на
дадените от съда указания с коригирана искова молба. В същата ищецът сочи,
че под влияние на С А. брат му постепенно се отдалечил от него и
семейството му, роднините и приятелите, като се усещало, че е настроен
против тях. Навежда като факти относно користните цели на ответницата и
сина й следните: На 25.11.2022г. той и брат му си поделили наследствените
имоти и И станал изключителен собственик на апартамента в гр.Кърджали. В
края на 2022г. на И били предоставени всички диагнози и епикризи до и от
ИСУЛ и С обещал веднага да придвижи документите до ТЕЛК, но не
направил нищо с твърдението, че има още документи, които се изискват. През
м.май с помощта на д-р Б. документите били готови. На 12-13.03.2023г. С се
обадил на Н. с искане да изпрати нотариален акт, който легитимира И като
собственик на апартамента. На 12.05.2023г. била извършена нотариална
заверка на пълномощно и декларации на И К. при нотариус Х., с което
пълномощно на 01.06.2023г. С взел от СВ-Кърджали заверен препис от
нотариалния акт. На 13.06.2023г. С променил тарифните планове на И К.,
който до тогава бил с обикновен телефон-слушалка към А1, взел два мобилни
телефона и подписал от негово име договор за неограничен интернет, какъвто
до тогава И не бил ползвал. На 22.06.2023г. С сменил личния лекар на И без да
пита и информира ищеца. На 28.06.2023г. бил изповядан алеаторния договор.
На 03.07.2023г. била констатирана смъртта на И К., без за нея да бъде
съобщено на ищеца, и домът бил заключен. На 03.07.2023г. съпругата на
ищеца се обадила на С, за да разбере скръбната вест, след като С се обадил на
роднина на И. На 04.07.2023г. И бил погребан, а С не дал на ищеца да влезе в
апартамента и така го лишил от лични вещи, спомени, книги и златни накити
от родителите му. На 06.07.2023г. А. подал молба за нова скица в СГКК и нова
данъчна оценка с цел да затрудни евентуален иск по чл.108 от ЗС. При така
наведените фактически обстоятелства ищецът поддържа процесният договор
да е нищожен поради: липса на основание, тъй като е сключен при явно
знание на ответницата за близката смърт на прехвърлителя, с оглед тежкото и
5
неизличимо заболяване рак на ларинкса, и със съзнанието, че няма обективно
да дължи издръжка и гледане; противоречие със закона, тъй като при
сключване на договора пълномощникът е действал недобросъвестно
/чл.12,изр.1 от ЗЗД/ и е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗЗД, като чрез
сделката ответницата получава един голям и скъп имот и знае, че в замяна на
това няма да дължи договореното, както е нарушена и разпоредбата на чл.39
от ЗЗД, тъй като в пълномощното няма изявление за сключване на алеаторен
договор с конкретно лице и няма мандат за обема грижи и издръжка;
накърняване на добрите нрави, тъй като с пълномощника целенасочено и
користно е подходил към слаб и болен човек, въздействайки му, за да го
отдалечи от най-близките роднини, срещу които го е настроил и се е поставил
в положение на „най-близък и доверен човек“, а интересът му след сделката
към съСието на И, какъвто от ответницата изобщо не е бил проявяван,
спаднал и само се навъртал в очакване на естествения завършек на живота му;
липса на предписана от закона форма, тъй като пълномощното е за общо
разпореждане, а не изрично за сключване на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане, лично или чрез трети лица на Я. А..
С обжалваното първоинстанционно решение е прието от събраните по
делото доказателства да не се установяват твърденията на ищеца за знанието
за близка, скорошна и неизбежна смърт на И К., а от показанията на
свидетелите С Г, Д А и К А. да не може да се направи извод, че той е бил в
съСие на пълна физическа изнемощялост, невъзможност за елементарни
движения или изпадане в безсъзнание, от което да се направи извод за близка
скорошна и неизбежна смърт, поради което да не е налице твърдяната липса
на основание на договора за издръжка и гледане по смисъла на
чл.26,ал.2,предл.4 от ЗЗД. Прието е от данните по делото да не се установява
пълномощникът да е действал недобросъвестно или да се е споразумял с
ответницата във вреда на представлявания, а, напротив, да му е помагал, както
и не е налице превишаване на обема на представителната власт, поради което
договорът да не е нищожен поради противоречие със закона по смисъла на
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД. Прието е да не е налице и наведеното основание за
нищожност по чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД – нарушение на добрите нрави, тъй
като поведението на С А., който се е грижел за свой приятел, когато
последният не е получавал грижи от своите близки, не е укоримо, а е странно
поведението на самия ищец, който не се е погрижил за болния си брат. Прието
6
е, че релевираното от ищеца основание за нищожност на договора по
чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД поради липса на предвидената от закона форма на
практика се обосновава с липса на представителна власт за сключването му,
каквато, според указанията по ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г.
на ОСГТК на ВКС, не е налице. Прието е за недоказано в рамките на
откритото производство по чл.193,ал.2 от ГПК оспорването на верността на
официалния свидетелстващ документ – съобщение за смърт/медицинско
свидетелство №15/03.07.2023г. досежно отразената в него причина за смъртта
на И К..
Въззивният съд, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК,
намира обжалваното първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Наведените с отговора на исковата молба възражения по допустимостта на
иска като предявен от ненадлежна процесуално легитимирана страна са
неоснователни. Процесуалната легитимация съставлява принадлежността на
правото на иск и процесуално легитимирана или надлежна страна е тази,
която е носител на правото на иск, а такава принципно е претендиращата
посредством него да е носител на защитаваното със същия материално право,
като предявяването на чужди права е изключение, допустимо само в
предвидените от закон случаи, съгласно чл.26,ал.2 от ГПК. По начало за
процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в
исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално
правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, гарантираща
разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо именно между
надлежните страни. Материалноправната легитимация се преценява на база
събраните доказателства и установеното посредством тях относно
действителната принадлежност на защитаваното материално право. В случая
ищецът обосновава активната си процесуална легитимация с твърдения да е
собственик на процесния недвижим имот по наследство от починалия му брат,
предвид нищожността на сключения от последния приживе договор за
прехвърляне на имота в полза на ответника, при което искът е предявен от
надлежна страна и като такъв е допустим, както и постановеното по него
първоинстанционно решение.
7
Жалбоподателят оспорва фактическата установеност в
първоинстанционното производство, поради което тя подлежи на
преразглеждане от въззивния съд, съобразно изложените оплаквания,
включително за допуснати процесуални нарушения при събирането на
доказателства.
Според представеното удостоверение за наследници на О К, ищецът Р. К.
е единствен наследник по закон на неговия брат И К., починал на 03.07.2023г.,
който по силата на сключен помежду им на 25.11.2022г. договор за доброволна
делба, оформен с представения Нотариален акт №**********г. на нотариус Е
Н, е придобил в индивидуална собственост процесния апартамент №32 в
гр.К., ********.
С приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа и
съдържанието от 12.05.2023г. И К. е упълномощил С А. „да се разпорежда –
да продава, да заменя, да прехвърля, да дарява на лица и за цена, каквито
прецени за удачни, включително и на себе си, включително и под данъчна
оценка“ със собствения му апартамент, въз основа на което пълномощно с
договор от 28.06.2023г., обективиран в Нотариален акт №**********, дело
№******г. на нотариус Г Х, имота е прехвърлен на ответника Я. Г. А. – майка
на пълномощника, срещу задължението й да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителя И К., лично или чрез трети лица, като му осигури спокоен и
нормален живот, какъвто е водил до сега, до края на живота му.
Договорът за издръжка и гледане е ненаименован и съществените му
елементи не са законово регламентирани. Съдържанието на насрещните права
и задължения по същия се определя по съгласие на страните и в съответствие с
принципа на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, ограничена единствено
от повелителните норми на закона и добрите нрави, на които не следва да
противоречи. Договорът във всички случаи е възмезден, тъй като основанието
за прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или
полагането на грижи. Обикновено с него се уреждат бъдещи задължения на
приобретателя за престиране на издръжка и грижи до смъртта на
прехвърлителя. В тези най-чести случаи договорът е алеаторен, поради
неопределеността на престацията към момента на сключването му, поставена
в зависимост от продължителността на живота на прехвърлителя и от какви
грижи и издръжка ще се нуждае до смъртта си. Когато прехвърлянето се
8
извършва само за вече предоставени при сключването му издръжка и грижи,
той е комутативен. Възможно е договорът да е със смесен характер, когато
прехвърлянето се извършва за предоставени и за бъдещи издръжка и грижи.
Въпросът за липса на основание на договора по смисъла на чл.26,ал.2,предл.4
от ЗЗД, на каквато се позовава ищецът, се поставя само при алеаторния
договор, доколкото основанието за сключване на такъв е престиране на
бъдещи грижи и издръжка, до каквото страните в този случай са били наясно,
че няма да се стигне поради неизбежната и близка смърт на прехвърлителя.
При комутативния и смесения договор прехвърлителят е приел престираните
му вече грижи и издръжка, поради което прехвърлянето срещу минали грижи
е с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в скоро
време смърт на прехвърлителя. В настоящия случай се касае за изцяло
алеаторен договор, противно на поддържаното от ответника в хода на устните
състезания във въззивното производство договорът да е сключен и за даваните
преди това на прехвърлителя грижи и издръжка. Дори фактически такива да
са били предоставяни, на тях страните по договора не са придали правна
значимост като съществен негов елемент, а са формирали воля да бъдат
обвързани единствено с бъдещи такива.
Безспорно е, че от години ищецът Р. К. работи и живее със семейството
си в гр.София, а неговият брат И К. е живял сам до смъртта си в процесния
апартамент в гр.Кърджали.
Според приетото заключение от 26.04.2024г. на СМЕ, изготвено по
писмени данни от вещото лице д-р П Р, представените епикризи и
изпратените от Р - К. справки, личен лекар на И К. за периода 17.05.2008г.-
21.06.2023г. е била д-р Р Д З, а за периода 22.06-03.07.2023г. д-р-С Г,
разпитана като свидетел, като в периода 09-12.02.2021г. той е бил на болнично
лечение в МБАЛ“Х.“ООД-гр.Хасково във връзка с кръвоизлив от ануса и
ректума, в периода 04-13.05.2022г. в У“Св.Г.“ЕАД-гр.Пловдив по повод остро
възпаление на орбитата, в периода 01-07.07.2022г. в МБАЛ-Кърджали по
повод „флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долни крайници“
с „анемия“ като придружаваща диагноза, в периода 08-15.08.2022г. в М -
Х“АД по повод „Полип на антрума на стомаха. Полип на сигмата.
Ендоскопска полипектомия“ с анемичен синдром. За периода 01.01.2020г.-
03.07.2023г. е посещавал 20 пъти специалисти в извънболничната медицинска
9
помощ, включително е бил на консултация при специалист „уши-нос-гърло“ –
на 10.09.2021г. с диагноза „негнойно възпаление на средното ухо.неуточнено“,
на 03.05.2022г. с диагноза „алергичен ринит.неуточнен“, и на 11.07.2022г. с
диагноза „хроничен ларингит“ по повод оплаквания от промяна в гласа,
датиращи от началото на годината, според показанията на ангажираните от
ищеца свидетели Н. К.а-негова съпруга, и Д Р-братовчед. Според първата,
съпругът й със съдействието на бивш съученик на брат му и общ приятел д-р
Т. Б. – специалист „УНГ“, успял да издейства да приемат И в „Ц Й И“ЕАД-
София за диагностика, което се потвърждава от приложената епикриза за
престой за диагностично уточняване в периода 19-21.09.2022г. с диагноза
„Остър лимфаденит на лицето, главата и шията“, удостоверяваща извършена
компютърна томография на меки тъкани на шия с данни за туморна формация
в ендоларингс. Поради допълнителни оплаквания е приведен в
неврологичното отделение на болничното заведение за периода 21-
29.09.2022г., където му е поставена диагноза „Увреждане на други и уточнени
черепномозъчни нерви. Външна офталмолегия в дясно. Синдром на Толоза-
Хънт. Остър лимфаденит на лицето, главата и шията. Доброкачествено
новообразувание на лимфни възли. Анемичен синдром.“. След изписването
му отново е приведен в I УНГ Отделение с профил онкологични заболявания,
където е престоял в периода 29.09-04.10.2022г. и на 03.10.2022г. под обща
анестезия с микроларингохирургия е взет материал за хистологично
изследване и установен „умеренодиференциран спиноцелуларен карцином без
кератинообразуване“, като определеното от онкокомитета лечение е
хирургично с последваща лъчетерапия. На 20.10.2022г. му е направена
операция „радикална ларингектомия“, като, според отразеното в епикризата за
болничния престой в периода 19.10-01.11.2022г. и обясненията на вещото лице
в съдебно заседание на 27.05.2024г., при тази операция е премахнат ларинкса,
както и лимфните възли на шията в дясно, в които не е установено наличие на
разсейки, и му е поставена трахеостома за дишане. Касае се за IVа клиничен
стадий на заболяването, който, според експертизата, спада към късно
диагностицираните и напреднали, като по литературни данни общата 5-
годишна преживяемост при този и при IIв и III стадии е до 75%, според както
е посочено в констативната част и коригирано в съответствие с нея в
заключителната при изслушване на експертизата в съдебно заседание на
27.05.2024г. заключението, като при най-благоприятните I и IIа стадии
10
достига 88%, а при най-тежките IVв – до 55% и IVс – до 18%. Според
поясненията на експерта, наличните при И К. заболявания – анемичен
синдром /ниски стойности на хемоглобина/, бронхо-пулмонален синдром
/увреждане на белия дроб/, астено-адинамичен синдром /обща отпадналост,
умора, редукция на телесно тегло/ утежняват прогнозата, но това утежнение
пак е в границите на 75% преживяемост, като всеки пациент с такова
заболяване може да е от двете страни на тези статистически 75% и може да
преживее или да не преживее, без да е възможно да се определи кога ще
почине. Според представената епикриза от МБАЛ“Д А Д“АД-Кърджали, И К.
е бил на болнично лечение в периода 04-08.02.2023г. поради интензивен обрив
по цялото тяло, изразен оток по устни и клепачи, мъчителен сърбеж, като му е
поставена диагноза „алергия неуточнена“ с придружаващо заболяване
„карцином на ларинкса“ и е изписан в добро общо съСие. В периода 16-
22.02.2023г. е бил на лечение в МБАЛ“У Х“ООД-гр.П., където, според
отразеното в епикризата, е приет в леко увредено общо съСие с диагноза
„бронхиектатична болест“ и е установена насложена пневмония и изразен
анемичен синдром, които в резултат на проведеното лечение са овладяни,
изписан е с подобрение и насочен към отделението по лъчелечение, в което е
постъпил на 23.02.2023г. в задоволително общо съСие, според отразеното в
епикризата, като е реализирана заплануваната следоперативна лъчетерапия в
областта на ларингеално ложе и регионалните лимфни възли двустранно,
която понесъл добре и е изписан на 10.03.2023г. В епикризата е посочен
хронично прогресиращ ход на заболяването. Назначени са два контролни
прегледа – за 22.03.2023г. и за 07.04.2023г. В периода 04-24.04.2023г. е
проведен втория курс лъчетерапия с определени два контролни прегледа за
04.05.2023г. и за 19.05.2023г., според епикризата. На 11.05.2023г. му е
извършен преглед от ТЕЛК във връзка с подаденото на 14.03.2023г. заявление
за освидетелстване, при който е установено незадоволително общо съСие на И
К., като с приложеното Експертно решение №91047 от 11.05.2023г. му е
определена 95% трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок
от две години. В периода 15-19.05.2023г. той е бил на болнично лечение в
МБАЛ“Д А Д“АД-Кърджали с диагноза „алергия неуточнена“. Починал е в
дома си на 03.07.2023г. вследствие неговото заболяване „карцином на
ларинкса“, според отразената в представеното съобщение за смърт
№15/03.07.2023г. причина за смъртта, констатирана от личния лекар д-р С Г.
11
Неправилно първоинстанционният съд е открил производство по чл.193 от
ГПК във връзка със заявеното от ответника оспорване на съобщението за
смърт относно посочената в него причина за смъртта. В тази му част
документът няма характера на официален свидетелстващ по чл.179 от ГПК,
който да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която да
бъде оборена в подобно производство. Същият се преценява наред с всички
обстоятелства и доказателства по делото. В тази връзка съобщението за смърт
удостоверява настъпването на смъртта при наличието на трайно и необратимо
прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането или на трайно и
необратимо спиране на всички функции на главния мозък и налична сърдечна
дейност, съгласно чл.5,т.1 и т.2 от Наредба №14 от 15.04.2004г. за
медицинските критерии и реда за установяване на смърт. В първия случай
смъртта се установява чрез извършване на физикален преглед, при който се
проверяват посочени в чл.6,ал.1,т.1-4 от Наредбата белези. Непосредствената
причина за смъртта се установява с извършване на патологоанатомична
аутопсия, когато лицето е починало извън лечебно заведение по искане на
лекаря, констатирал смъртта, или по искане на близките на починалия,
съгласно чл.98,ал.3 от Закона за здравето, а при насилствена смърт или
съмнение за такава с извършване на съдебномедицинска експертиза,
съобразно чл.98,ал.6 от Закона за здравето и в случаите по чл.11,ал.2 от
Наредба №2 от 26.10.2011г. В общия случай на болестна ненасилствена смърт
причината за нея се посочва от лекаря, който я е констатирал. Липсата на
данни или съмнението за причината е основание за извършване на аутопсия в
нормативно предвидените случаи. И К. е починал в дома си и смъртта му е
констатирана от личния лекар св.С Г след извършване на съответния
физикален преглед, при който не е открила данни за насилствена смърт, нито е
разполагала с документи за други заболявания извън основното „карцином на
ларинкса“, което при тези несъмнени за нея обстоятелства е вписала като
причина за смъртта. Същата се потвърждава и в заключението от 20.11.2024г.
на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Р, според което и обясненията при
изслушването му в съдебно заседание на 20.11.2024г., непосредствената
причина за смъртта може да бъде установена само с аутопсия, като
придружаващите заболявания при И К. са били хронични с голяма давност и
не са описани като животозастрашаващи, а са утежнявали съСието му,
произтичащо от основното заболяване „рак на ларинкса“.
12
Настоящата инстанция, противно на възраженията на жалбоподателя,
възприема двете заключения на СМЕ като обосновани и еднопосочни в
изводите, кореспондиращи на представените медицински документи. Второто
заключение има характера на основно, тъй като е допуснато по различни от
първоначално поставените задачи, а не при условията на чл.201 от ГПК,
поради което изготвянето му от същото вещо лице не съставлява допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение, като каквото
неоснователно се изтъква във въззивната жалба. Правилно
първоинстанционният съд е отказал допускането на повторна експертиза,
условия и необходимост от каквато във връзка с настояването на
жалбоподателя въззивният съд е отрекъл да са налице в хипотезата на
чл.266,ал.3 от ГПК. Основните критики на жалбоподателя по отношение на
заключенията по същество са свързани с невъзможността да се прогнозира във
времево отношение смъртта на И К., позовавайки се на медицинските
документи и показанията на ангажираните от него свидетели Р и К.а досежно
неговото съСие, които, според същия, сочат на неизбежната му и близка
смърт. Двамата свидетели възпроизвеждат думи на С А. на погребението на И.
Според св.Р, когато били в болницата в П., докторът казал на С, че ако И
издържи определен период от време, ще следва химиотерапия. Според св.К.а,
лекуващият лекар казал на С, че ако И бъде извикан и доживее до съответния
курс химиотерапия – някъде два-три месеца, му остава около половин година
живот. Освен, че показанията на свидетелите възпроизвеждат по различен
начин като разказан им от С А. разговор между него и лекуващия лекар на И
К., а не непосредствено възприет такъв от тях, за да се приеме за действително
състоял се, и, че разпитан като свидетел А. отрича някой от лекарите в гр.П. да
е говорил за близка смърт, а, напротив, съСието му да се стабилизира, поради
което и да са назначили химиотерапия, каквато да проведе през
м.септември.2023г., с оглед необходимата пауза след проведената лъчетерапия,
подобни изявления не могат да бъдат възприети като сигурни обективни и
научно подведени данни на специалисти в областта, ангажирани по
надлежния процесуален ред, за неизбежно предстояща в скоро време смърт на
И К..
Неоснователно е искането на жалбоподателя на основание чл.176,ал.3 от
ГПК да бъдат приети за доказани обстоятелствата, за изясняването на които
ответницата не се явила и не е отговорила без основателна причина на
13
поставените й от него в първоинстанционното производство въпроси.
Обясненията на страната притежават доказателствена стойност само ако
съдържат признания на неизгодни за нея факти. При това признанието на факт
се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, съгласно
чл.175 от ГПК. Санкционните последици на чл.176,ал.3 от ГПК при неявяване
на задължената страна без основателна причина са приложими, когато с това
си поведение тя създава пречки за събиране и проверка на доказателства.
Когато за спорните обстоятелства са събрани надлежни доказателства, тези
последици са неприложими, както в случая.
В епикризите на МБАЛ“У Х“ООД-гр.П. е посочен хронично
прогресиращ ход на заболяването на И К., на което акцентира жалбоподателят.
Прогресиращият ход сам по себе си сочи на влошаване на съСието, но в нито
една от представените епикризи то не е описано като тежко или критично,
както при констатиране на обективното съСие при приема, така и при
изписването от болничното заведение, а реализираните два курса лъчетерапия
с пълната запланувана доза е понесъл добре. При извършения на 11.05.2023г.
преглед от ТЕЛК е констатирано незадоволително общо съСие, но при
оценката на работоспособността на И К. е прието той да не се нуждае от
чужда помощ, което сочи на физическата му годност да се справя
самостоятелно към този момент. В подкрепа на това е и обстоятелството, че
на следващия ден – 12.05.2023г., се е явил пред нотариус за официално
удостоверяване на подписа му върху пълномощното, с което е сключен
процесния договор. В такава насока са и показанията на св.Д Р, с когото
братята К.и са делили общ парцел, в който са се намирали къщите им в с.Т.,
според които след операцията И около три-четири пъти идвал в селото,
последно около средата на м.април.2023г., като пътувал сам на стоп.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на цитирания свидетел
относно това, че след операцията И тръгнал назад, започнал да слабее и бил
немощен. Редукцията на телесно тегло е била налична още през
м.август.2022г., преди операцията, по повод извършената в М - Х“АД
ендоскопска полипектомия, според отразеното в епикризата, а
няколкократните му самостоятелни пътувания на стоп до с.Т. сочат на
физическа пригодност и след операцията да поддържа дотогавашния си начин
на живот. Св.Н. К.а няма каквито и да е лични възприятия за съСието на И К.
за следоперативния период до смъртта му. От негов съсед се осведомила, че не
14
е добре, тъй като много трудно изкачва стълбите до жилището си на четвъртия
етаж от сградата без асансьор, и, че от време на време му купувал пилешка
супа, без да е виждал да бъде посещаван от някого, когато е бил вкъщи.
Посочените сведения от съседа само потвърждават извода, че К., въпреки
заболяването си и живеейки сам, е бил в съСие да води нормален живот със
съответните на него активности, макар и да е изпитвал затруднения и да е бил
подпомаган на добра воля от живущи в блока. В такава насока са и
показанията на св.Д. А, който го е виждал обичайно да ходи до павилиончето в
близост, за да си пазарува. В периода след операцията и до смъртта му И К. е
бил подпомаган основно от св.С А. и неговата майка ответника Я. А.. Именно
А. е поел разходите, организирал и транспортирал И за провеждане на
лъчелечението в болницата в гр.П., което се потвърждава и в показанията на
свидетелите Р и К.а. Именно той като негов пълномощник е подал заявлението
за освидетелстване от ТЕЛК, независимо, че св.К.а е съдействала за
придвижването на документите. Той е подал и заявлението от 30.05.2023г. за
отпускане на инвалидна пенсия. Касае се за приятел на И К. от детските
години, с когото били съученици и състуденти, а родителите им близки, като
след смъртта на неговите приемал ответницата като своя майка, противно на
твърденията на жалбоподателя А.и да са започнали да се навъртат около брат
му през последните месеци от живота му, което е в дисонанс и с факта, че
ответникът А. като управител на „Я Д“ЕООД го е назначила на работа във
фирмата й още на 01.02.2021г., според справките на НАП, ТД-София и от
Търговския регистър. Трудовият договор с него е прекратен на 01.04.2023г. и
за периода от тогава до отпускане на инвалидната пенсия И К. е бил
подпомаган финансово от св.С А., доколкото доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца брат му да е разполагал със спестявания от 12000лв.,
която сума получил при продажба на недвижим имот през 2020г., не са
ангажирани. Прекратяването на трудовия договор преди провеждането на
втория курс лъчетерапия по здравословни причини не обосновава
изключително тежко към този момент съСие на И К., каквото поддържа
жалбоподателят, доколкото след провеждане на същия и по повод
осъществения от ТЕЛК на 11.05.2023г. преглед е отречена необходимостта от
чужда помощ. За съществувалата от години близка доверителна връзка
говори и обстоятелството, че още на 11.04.2014г., далеч преди
диагностицирането на онкологичното заболяване и извършването на операция
15
през 2022г., И К. е упълномощил св.А. с приложеното пълномощно с
нотариална заверка на подписа от посочената дата, да го представлява пред
всички органи, учреждения и институции за снабдяване с документи по
отношение на дворно място в с.Т.. След като разбрали за заболяването му и по
негова молба двамата с майка му решили да му помагат по-активно, като тя
готвела и перяла и основно той му носел храната и чистите дрехи, а понякога
и неговия син св.К А.. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията
на свидетелите Р и К.а, които като живущи в гр.София нямат преки
наблюдения за живота на И К. в гр.Кърджали след операцията, и се
потвърждават в показанията на св.А, който е виждал С на улицата след
посещение при И. Откликването на апела за помощ на И от страна на А.и
намира опора и във факта, че той не е могъл да разчита в това отношение на
най-близките си роднини – неговите брат и снаха, което кореспондира на
обстоятелството, че след операцията те нито веднъж не са го посетили, нито, с
оглед изтъкнатите от св.К.а като обективни причини за невъзможност да се
погрижат за него, поради наличното заболяване на съпруга й и управлявания
от него частен бизнес, са ангажирали други начини или лица, чрез които да се
полагат необходимите грижи за сродника им в този труден за него момент,
като очевидно са разчитали, че именно С ще ги поеме, след като, според
св.К.а, са били наясно, че той го е водил в гр.П. за провеждане на
лъчетерапията, интересувайки се и от направените от него в тази връзка
разходи, които на погребението съпругът й му предложил да му заплатят, но
не твърди те да са му били възстановени от тях. Според св.А., разчитайки, че
ще получава грижи именно от него и от майка му, И К. предложил първо на
него, а след категоричния му отказ, на майка му да прехвърли апартамента си,
за да е чист пред тях и да могат да се грижат за него, предвид предстоящите
му терапии и лечение, огорчен, че родният му брат не поема грижи за него.
Бил наясно с диагнозата и изхода от заболяването, но оптимист, че ще се
оправи, защото още лекуващите лекари в ИСУЛ, които го оперирали, му
казали, че голям процент от пациентите с такова заболяване преживяват, а
след това и лекарите в П. му казвали, че се стабилизира и нещата с него вървят
добре, като имал хъс за живот и не мислел за смърт. Нито св.А., нито майка
му, предполагали, че И скоро ще почине. В тази връзка не е без значение, че
самата А., според показанията на св.Г., чийто пациент е, от около седем години
е с карцином на дебелото черво и се лекува по същия начин с лъчетерапия и
16
химиотерапия, както И. Неоснователно в тази връзка жалбоподателят
поддържа брат му да е прекъснал лечението си, тъй като не се явил на
определените му след втората лъчетерапия контролни прегледи, като се има
предвид, че те не са задължителни и, че още преди втория, насрочен за
19.05.2023г., е получил алергия, заради която в периода 15-19.05.2023г. е бил
приет в МБАЛ“Д А Д“АД-Кърджали. Освен това, според св.Г., на 26.06.2023г.
С А. довел И К., за да се запише като пациент при нея. Няма основание
показанията й да не бъдат кредитирани, противно на възраженията на
жалбоподателя. Обстоятелството, на което акцентира, че всъщност това се е
случило на 22.06.2023г., в каквато насока е и справката на РЗОК, само по себе
си не дискредитира нейните показания досежно начина, по който е протекла
безспорно състоялата се тогава среща. При нея К. бил контактен, като
разговора е бил провеждан със съдействието на А., предвид нарушената му
след отстраняване на ларинкса говорна реч, и понеже изпитвал неудобство от
следоперативния дефект във връзка с поставената му трахеостома, поискал
срещата им да бъде отвън, а не в коридора, където имало хора. Към този
момент не е имал оплаквания и не поискал да влезе в кабинета, за да го
прегледа основно, от смущение пред хората, поради което се разбрали да
дойде след работното й време. Бил много обнадежден за хода на заболяването
си, тъй като нямал далечни метастази, вече провел две терапии в гр.П. и му
предстояла терапия през м.септември. Причината за смяна на личния лекар на
И К., според св.С А., е, че дотогавашният му е била възрастна жена, с която
трудно се комуникира, а св.Г., която била негов личен лекар, била
изключително комбинативна. Не може да се възприеме тезата на ищеца
причина за смяната всъщност да е била, че св.А. е предвиждал
неблагоприятно развитие на болестта, поради което да е целял да има
подходящ и доверен познат, който да изпълнява по негова поръка определени
действия или бездействия. Подобен конспиративен умисъл не съответства на
факта, че именно А. е съдействал на И К. за провеждане на необходимата
лъчетерапия, както и, че основното лечение на същия е било болнично, при
което не е имало пречка близките му при желание от тяхна страна да се
информират за неговото съСие от лекарите от съответното болнично
заведение, което А. не би могъл да укрие с помощта на личния лекар.
Действията му по организиране и обезпечаване на лъчетерапията сочат
единствено на грижа за осигуряване на ефективно лечение на И К., адекватно
17
подпомагано от личен лекар, на когото самият той има доверие като негов
пациент. Именно С е организирал погребението на приятеля си И, за което е
без значение начина на протичането му, недоволство от който изразяват
свидетелите Р и К.а, като се е погрижил да уведоми роднините му,
присъствали на същото. В тази връзка твърденията на жалбоподателя А.
умишлено да е отчуждил неговия брат от роднините му не намират опора в
доказателствения материал. Не се установява те да са предприемали реални
действия след операцията да посещават и да контактуват с И, които да са били
препятствани от С. Не се установява и С да е скрил или взел при себе си
осигурения от тях за И ларингофон, с което да е препятствал възможността да
провеждат с него разговори по телефона. Според св.К.а, И трябвало да посети
два или три курса при логопед, за да може наистина да се справи с
ларингофона. При това положение той е предпочитал да контактува писмено,
като си носел тефтер и химикал, както сочи св.Р, а по телефона – с кратки
текстови съобщения, като самата св.К.а признава да не го е търсела звуково по
телефон, а само да са си писали съобщения. Св.Р твърди около седмица преди
И да почине да е загубил връзка с него по телефона, като предполага, че вече
не е можел да пише, при което се обадил на С, за да разбере как е, но той бил
на прием извън града и му казал, че като се върне ще му се обади, за да му
каже как е И, а след това му се обадил, че е починал и му казал как го е
открил: бил му поръчал вода и като отишъл сутринта видял, че е починал,
според допуснатата в съдебно заседание на 27.05.2024г. поправка на
протокола от разпита на свидетеля. На база тези показания не може да се
формира извод в последните си дни И К. да е бил в безпомощно съСие до
степен на двигателна неспособност, според както са интерпретирани от
жалбоподателя. В тази насока св.Р изтъква свои предположения и преразказва
споделено му, а не се позовава на свои лични възприятия относно съСието на
И К.. Следва да се има предвид и, че само няколко дни преди това той е
посетил новия си личен лекар, когато е бил в кондиция, контактен и без
оплаквания. Освен това, показанията не могат да бъдат отнесени към
релевантния период преди сключване на договора. Изтъкнатото от
жалбоподателя обстоятелство, че само три дни след смъртта на брат му А.
като пълномощник на майка си е подал представеното заявление вх.№01-
379830/06.07.2023г. до СГКК-Кърджали за нанасяне на настъпили промени в
кадастралния регистър на недвижимите имоти и издаване на схема на
18
процесния апартамент, не обосновава извод действията да са предприети с
намерение за продажбата му, за да затрудни евентуален собственически иск,
според както поддържа и във въззивната жалба. Промяната на собствеността
след сключване на договора сама по себе си е основание тя да бъде нанесена в
кадастралния регистър и без да са планирани евентуални разпоредителни
действия с имота. Ако св.А. е целял да осуети претенциите на ищеца,
предявени два дни след погребението на брат му като негов наследник, или да
затрудни реализирането на правата му, той изобщо не би споделил пред него,
че имота е бил прехвърлен, което е сторил на погребението, според св.Р, а би
укривал този факт, за да си осигури време за извършване на предполаганите
от ищеца разпоредителни действия.
При така събраните и обсъдени доказателства настоящата инстанция
приема за установено от фактическа страна прехвърлителят по договора в
полза на ответника и наследодател на ищеца И К. да е страдал от онкологично
заболяване „карцином на ларинкса“, диагностицирано на 03.10.2022г., повече
от осем месеца преди процесната сделка от 28.06.2023г., вследствие на което е
и починал на 03.07.2023г., само пет дни след сключването й. Касае се за
животозастрашаващо заболяване, което, обаче, макар и късно
диагностицирано, не е било в терминален стадий, при който лечението е
невъзможно, а се полагат единствено палеативни грижи за облекчаване на
съСието и максимално продължаване на живота. При това положение
настъпването на смъртта не е било прогнозируемо във времето, а
статистическите данни са в полза на петгодишна преживяемост. К. е провел
назначеното му лечение – оперативно и лъчетерапия, като му е предстояла и
химиотерапия. Освен това, обективното му съСие не е било такова на пълна
физическа немощ и двигателна невъзможност, което да индикира предстояща
близка смърт. Напротив, до последно е живеел сам в жилището си на
четвъртия етаж, придвижвайки се самостоятелно без чужда помощ, като е бил
подпомаган в битов план както от съседи, така и от майка и син А.и, които са
поели и изцяло грижите и разходите във връзка с провежданото лъчелечение и
са осъществили процедурите по освидетелстване от ТЕЛК и отпускане на
инвалидна пенсия. Нито те, нито той са знаели, че ще умре толкова скоро след
сключване на сделката, с оглед продължаващото лечение с планувана
химиотерапия и липсата на видима промяна, сочеща на рязко или трайно
влошаване на съСието му преди това. Съзнавали са необходимостта от поСни
19
грижи занапред, с оглед продължителното лечение с предстояща тежко
протичаща химиотерапия, каквото години наред е провеждала и самата А..
При тези обстоятелства, при които с процесния договор прехвърлителят И К. е
прехвърлил апартамента си, за да си осигури жизнено важните му лични
грижи, като нито той нито приобретателят А. са знаели, че той ще почине
скоро след това, не е лишен от основание по смисъла на чл.26,ал.2,предл.4 от
ЗЗД, като какъвто да е нищожен.
Споразумяването между представителя и лицето, с което той договаря,
във вреда на представлявания, на каквото се позовава ищецът, противно на
поддържаното от него, не води до нищожност на договора като противоречащ
на закона по чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД. Същият би бил недействителен спрямо
представлявания или неговите универсални правоприемници на основание
чл.40 от ЗЗД, съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно
решение №5 от 12.12.2016г. по тълк.дело №5/2014г. на ОСГТК на ВКС.
Фактическите обстоятелства, на които се позовава в тази насока, са, че по
процесния договор ответникът А. е получила голям и скъп имот, знаейки, че в
замяна на това няма да дължи договореното. Знанието на приобретателя, че
няма да престира по договора грижи и издръжка поради неизбежната
скорошна смърт на прехвърлителя изключва обективният елемент на
увреждането, тъй като вреда за него след смъртта му не би могла да настъпи.
Знанието на приобретателя, че няма да престира грижи и издръжка по
субективни причини има отношение към самото изпълнение на задължението
и е релевантно към разваляне на договора поради неизпълнение, съгласно
чл.87,ал.3 от ЗЗД, каквато претенция от страна на ищеца, противно на
поддържаното от него в първоинстанционното производство, не е предявена и
не е предмет на делото. Сключването на договор от пълномощник без
представителна власт, извън обема й по чл.39 от ЗЗД, на която разпоредба се
позовава ищецът, също не обосновава негова нищожност като противоречащ
на закона. Ако представителят е действал без такава, ще е налице
недействителност по чл.42,ал.2 от ЗЗД, в каквато насока са задължителните
указания по т.2 от цитираното тълкувателно решение. Фактическите
обстоятелства, на които се основава това възражение, са, че в даденото от К.
на А. пълномощно не се съдържа изявление за сключване на алеаторен
договор с конкретно лице, тъй като се касае за договор, при който личността
на длъжника е от съществено значение, както и мандат за обема грижи и
20
издръжка и дължат ли се от други лица, извън приемателя. Според
задължителните указания по т.1 от цитираното тълкувателно решение, за
упълномощаване с последиците по чл.36,ал.2 от ЗЗД за валидно разпореждане
с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното
общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да
извършва разпореждане от негово име, без да е необходимо в пълномощното
да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена и пр., нито
лице, в полза на което да се извърши разпореждане, като обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на
упълномощителя в пълномощното, включително по пътя на тълкуването й по
правилата на чл.20 във връзка с чл.44 от ЗЗД. В конкретния случай К. е
упълномощил А. „да се разпорежда – да продава, да заменя, да прехвърля, да
дарява на лица и за цена, каквито прецени за удачни, включително и на себе
си, включително и под данъчна оценка“ със собствения му апартамент. Така
изразена волята не обосновава ограничаване на представителната власт до
конкретно посочените сделки, които са само примерно изброени и сред тях
фигурират както безвъзмездни така и възмездни, включващи и общо „да
прехвърля“, поради което следва да се приеме в обема на представителната
власт да се включва разпореждане с имота по какъвто и да е начин и в полза на
кое да е лице, включително посредством алеаторен договор, доколкото и за
сключването на такъв няма предвидено с изрична законова разпоредба
изискване за конкретно съдържание на пълномощното.
Ищецът поддържа процесният договор да е нищожен и поради
накърняване на добрите нрави, съгласно чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД. Добрите
нрави съставляват неписани общо установени етични правила на морала,
възпроизведени и като правни принципи, макар и не чрез изрични норми, а
чрез създаване на други разпоредби, които са от значение за обществото като
цяло, поради което не се свързват с индивидуалната субективна преценка на
конкретния правен субект за морал, а с утвърдените в обществото ценности. С
принципите на справедливостта и добросъвестността в гражданските
отношения се цели предотвратяване на несправедливото облагодетелстване.
Поради това всяко предприето в разрез с тях неетично поведение при
сключване на договор, преценено с оглед конкретните за отделния случай
21
обстоятелства, може да обоснове нищожност на договора поради накърняване
на добрите нрави. По делото не се установи твърдяното от ищеца
целенасочено и користно поведение на ответника А. като приобретател и
синът й С А. като пълномощник да се възползват от прехвърлителя И К. като
слаб и болен човек, въздействайки му всячески за да прехвърли имота си.
Обстоятелството, че А. като пълномощник на К. е закупил два мобилни
апарата, за което са представени договори от 13.06.2023г. с „А1
България“ЕАД, каквито не са били необходими за нуждите на същия, само по
себе си не сочи на неоправдано облагодетелстване за негова сметка на
цялостния фон на отношенията им. Установи се А.и да не са случайни хора,
внезапно появили се в живота на К., а помежду им да са съществували близки
приятелски отношения, датиращи далеч назад във времето още от детските
години и приживе на неговите родители, помагайки му след смъртта им.
Помежду им е съществувало доверие, доколкото през 2014г. К. е
упълномощил именно А. за снабдяване с документи във връзка с негов имот в
с.Т., а А.и са го назначили през 2021г. на работа в тяхната фирма. Като логично
продължение след диагностицирането му с онкологичното заболяване те са го
подпомагали още по-активно, включително поемайки изцяло организацията и
разходите във връзка със следоперативното му лечение с лъчетерапия, а той се
е обърнал именно към тях за помощ, като се има предвид и, че не е имал
собствено семейство, а единственият му жив най-близък роднина е бил
неговият брат, който, обаче, е живеел в столицата и след първоначално
оказаното му от него и съпругата му съдействие във връзка с оперативното
лечение в гр.София не е предприел каквито и да било действия, за да обезпечи
нужните му след това грижи, нито го е посетил за личен контакт в
гр.Кърджали или в болницата в гр.П., където е провел два курса лъчетерапия,
при което А.и са били единствените, на които е могъл непосредствено да
разчита, и които са били съпричастни на неговото положение и безкористно са
откликнали на нуждите му в този тежък за него момент. Не се установи А.и да
са въздействали на К. за да го отдалечат от най-близките му роднини. Няма
данни след операцията на К. роднините да са изявили желание и да са
предприели реални действия във връзка с грижата за него, каквито да са били
отблъснати или отклонени под някакъв предлог от А.и, за да ги държат
умишлено настрана от живота му. Интересът им се е свеждал до
осведомяването им по телефона за съСието на техния сродник лично от него,
22
от съседи или от самия А., който се е отзовавал и е предоставял съответната
информация, без да препятства по никакъв начин контактите помежду им.
Това им поведение е способствало за настъпване на отчуждение, а не
действията на А.и, които са изцяло в унисон с добрите нрави.
За да обоснове нищожност на договора поради липса на предписана от
закона форма по чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД ищецът се позовава на липсата на
текст в даденото от К. на А. пълномощно, с който да му даде права да сключи
„договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане,
лично или чрез трети лица, на Я. А.“. Освен, че, както се каза, за валидното
разпореждане с имот посредством алеаторен договор законът не предвижда
изрично пълномощно за сключване на такъв, упълномощителната сделка е
отделна и самостоятелна от сключения въз основа на нея договор и липсата на
такава в изискуемата се от закона форма не опорочава формата на самия
договор, а обосновава липса на представителна власт за сключването му, което
е основание, съгласно чл.42,ал.2 от ЗЗД, лицето, от името на което е сключен,
или неговите универсални правоприемници да го потвърдят или да се позоват
на неговата недействителност, каквато в случая не е налице.
Поради неоснователността на възраженията на ищеца във връзка с
действителността на договора, следва да се приеме, че процесният имот
валидно е напуснал патримониума на наследодателя му в полза на ответника
А. и ищецът не се легитимира като негов собственик на наведеното основание
по наследство, поради което предявеният ревандикационен иск се явява
неоснователен и като такъв правилно отхвърлен с обжалваното
първоинстанционно решение, което следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричното искане на
въззиваемата за присъждане на направените от нея във въззивното
производство разноски, жалбоподателя следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 1000лв. като разноски за адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 06.02.2025г., удостоверяващ изплащането им в
брой.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
23
ПОТВЪРЖДАВА Решение №159 от 16.12.2024г., постановено по гр.дело
№208/2023г. по описа на Окръжен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА Р. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. ********* да заплати
на Я. Г. А. с ЕГН:**********, от гр.К., бул. **********, сумата от 1000лв.
/хиляда лева/, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24