Решение по дело №681/2021 на Районен съд - Бургас

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                             07.07.2021 г.                                               гр. Бургас

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Бургас                                                           57-ми Наказателен състав

На 15 юни 2021 година

В публично заседание в следния състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

                                                                                                      

Секретар Виолета Тасева

Като разгледа докладваното от съдия Донева

НАХД № 681 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.Ж.М. против Наказателно постановление № НП-3255/09.12.2020 г. на Заместник кмет на Община Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Претендира се отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна-юрисконсулт в съдебно заседание пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лева за това, че на 12.07.2020 г. в 11,55, при извършена проверка, описана в протокол, съставен от И.И.И. – старши специалист в Дирекция «УКОРС» в Община Бургас, е установено, че МПС с рег. № ***, марка «Ситроен», собственост на Д.С.М., е паркирано на ул. «Хан Аспарух» и ул. «Асен Златаров» в зоната на кръстовище.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 0098685/12.10.2020 г., като административно-наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя с посочено основание за това – чл. 40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, като му е връчен на 03.12.2020 г. Актът е съставен от компетентен служител на «УКОРС» при Община Бургас, съгласно Заповед № 1453/15.06.2015 г. , след като на осн. чл. 186, ал. 2 от ЗДвП е оспорен издаденият на осн. чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш за неправилно паркиране № 0056332/12.07.2020 г. в отсъствие на нарушителя. Фишът е издаден на името на Д.С.М. и е съпроводен с протокол, съставен от служител със съответната компетентност – ст. специалист в «УКОРС» при Община Бургас. В протокола е посочено, че на място е направена 1 бр. снимка, неразделна част. На снимката, обозначена с дата 12.07.2020 г., без час, се вижда ясно регистрационният номер на процесния автомобил, паркиран в зоната на кръстовище.

По преписката липсва справка за собственик по регистрация на МПС, от която да се установи дали към датата на нарушението собственик на МПС е била Д.С.М., както е възприел административно-наказващият орган, или жалбоподателят, който е оспорил нарушението по издадения на Митева фиш с писмено възражение, че не той е паркирал МПС, поради което неправилно му е наложена глоба. 

По делото са разпитани съставителят на фиша и протокола И.И., свидетелят по протокола М.Х. и актосъставителката В.Д.. Свидетелите заявяват, че нарушението се изразява в неправилно паркиране на автомобил в зоната на кръстовище. Св. Д. поддържа, че е съставила АУАН, след като е поканила жалбоподателя и той не се е явил. Последното твърдение се опровергава от съдържащите се в преписката покана и обратна разписка, видно от които на 10.10.2020 г. жалбоподателят е получил поканата за явяване пред компетентния орган за съставяне на АУАН в тридневен срок от получаването й. Т. е. жалбоподателят е следвало да се яви най-късно на 13.10.2020 г., а АУАН е съставен преждевременно в негово отсъствие – още на 12.10.2020 г.

По делото е изготвена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че нарушението безспорно е извършено – процесният автомобил е бил паркиран в зоната от пет метра от кръстовище, което паркомясто се санкционира от ЗДвП.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 01.02.2021 г., а жалбата е депозирана на 08.02.2021 г.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин описаното в наказателното постановление административно нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Тази разпоредба съдържа забрана за престой и паркиране на кръстовище и на по-малко от пет метра от него. В конкретния случай, от констативния протокол, ведно със снимковия материал, в съчетание с показанията на свидетелите И. и Х. и заключението на САТЕ, се установява местоположението на процесното МПС, неправомерно позиционирано в кръстовище. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, снимковият материал с регистрационният номер на МПС съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, когато е изготвено с техническо средство или система, заснемаща или записваща дата и точния час на изготвянето им.

По делото обаче липсва доказателство за собственост на процесното МПС, от което да се установява, че жалбоподателят следва да е адресат на отговорността за вмененото му нарушение. Общият принцип в закона е, че предвиденото за извършеното нарушение наказание се налага на собственика на МПС, ако не посочи на кого е предоставил управлението му. В окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-наказателна преписка не се съдържа доказателство наказаното лице да е собственик на процесния автомобил, поради което на това основание не би могъл да бъде адресат за ангажиране на отговорност. Същевременно липсва и декларация по смисъла на чл. 186, ал. 5 от ЗДвП от собственика на автомобила да е предоставял на наказаното лице МПС за управление, за да бъде санкционирано то, нито пък от материалите по делото се установява авторството на деянието, за да се приеме отговорно поведение от страна на жалбоподателя за нарушението по начина, посочен в АУАН и НП.  По смисъла на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя се издава на собственика на МПС, като в случая такъв е издаден на друго лице – Д.С.М., която и с АУАН и НП е възприета за собственик. След като фишът е бил издаден на М., чиято собственост е прието, че е МПС, по предвидения в закона ред тя е имала възможност да се възползва от правото си по чл. 186, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се управлява от друго лице, но не го е сторила. В случая по преписката липсва декларация по чл. 186, ал. 5 от ЗДвП от Д.С.М. да е предоставяла на жалбоподателя управлението на въпросното МПС в деня и часа на нарушението, поради което неправилно АУАН е съставен срещу него, респективно е санкциониран с НП.

Производството по реализиране на административно-наказателната отговорност е протекло незаконосъобразно и в друг аспект. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от самия акт и от връчената с обратна разписка покана, се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, след като не е бил изчакан да се яви – същият е бил поканен за съставяне на АУАН в 3-дневен срок от получаване на поканата, изтичащ на 13.10.2020 г., а актът е съставен преждевременно – на 12.07.2020 г. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая.

Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в това производство, поради което съдът не дължи произнасяне.

Разноските за изготвената по делото съдебна авто-техническа експертиза в размер на 350 лева следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отмененото накзателно постановление, по сметката на Районен съд – Бургас.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-3255/09.12.2020 г. на Заместник кмет на Община Бургас, с което на Д.Ж.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК Община Бургас да заплати по сметката на Районен съд – Бургас направените по делото разноски за експертиза в размер на 350 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.