РЕШЕНИЕ
№ 1952
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330100950 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС на следния недвижим
имот: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ********* по КККР, одобрени
със заповед ******** на ИД на АГКК, изменени със заповед ******** г. на началника
на СГКК – П., с адрес на сградата: гр. П., р. З., ул. „К.“ № **, разположена в поземлен
имот с идентификатор *****, при граници на поземления имот: *****, *****, ***** и
*****.
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Х. Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. П., кв. „П.“, ул. „К.“ № ** против К.Д. Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. П., кв. „П., ул. „К.“ № 1**. Твърди се, че по време на
брака между страните, прекратен с развод от *** г., е построена процесната жилищна
сграда, че същата е изградена без учредено право на строеж в полза на съпрузите, като
към момента на започване на строежа - ***** г. поземленият имот е бил собственост
на майката на ответницата М. Т. Т., починала на **** г., а към завършване на строежа
и въвеждане на сграда в експлоатация - **** г . собственици на поземления имот са
ответницата и нейният баща Д. В. Т., които са придобили правото на собственост на
основание наследствено правоприемство от М. Т. Т.. Считано от ****г. - датата на
смъртта на Д. В.Т., собственик на поземления имот е единствено ответницата по
наследство от родителите й - М. Т. Т. и Д. В. Т. Изложено е, че сградата е станала
1
съсобствена по приращение между собствениците на поземления имот, като частта
съответстваща на права на ответницата е станала съпружеска имуществена общност,
тъй като е построена в резултат на съвместен принос.
В отговора на исковата молба ответницата К.Д. Т., ЕГН ********** възразява,
че процесната сграда е нейна лична собственост, като е придобита по наследство от
родителите й. Сочи, че сградата е завършена на фаза груб строеж през *** г., като към
този момент собственици на дворното място са били нейните родители, като по силата
на констативен нотариален акт от *** г., майката на ответницата е призната за
собственик на терена по наследство и придобивна давност.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в
предметната рамка на правния спор, приема, че искът за съдебна делба подлежи на
отхвърляне, по следните съображения:
По делото няма спор, че процесната жилищна сграда е изградена по време на
брака между страните по делото, който е прекратен с развод от *** г., в терен който е
бил собственост на родителите на ответницата.
Спорен от фактическа и правна страна е въпросът дали ответницата е придобила
процесната сграда по наследство от своите родители или сградата, респ. идеална част
от нея, е придобила статут на съпружеска имуществена общност/СИО/.
Установява се приетите по делото писмени доказателства, че по силата на
констативен нотариален акт от ****г./ л.*/, майката на ответницата е призната за
собственик на терена, в който е изградена процесната жилищна сграда на основание
наследство и придобивна давност. Няма спор, а и от представените по делото
доказателства се установява, че през **** г. е започнал строежът на сградата, като
видно от представените по делото строителни книжа: технически паспорт и акт
образец № ** /л.*/ , сградата е завършена в груб строеж на ***** г. Не се твърди и
установява в полза на страните да е учредено право на строеж върху терена от
родителите на ответницата. Майката на ответницата М. Т. Т. е починала на ***** г., а
баща й Д. В. Т. на **** г., като техен единствен наследник по закон е ответницата по
иска делба - К.Д. Т.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Според правилото 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Да е установено
друго по смисъла на чл. 92 ЗС, ще рече да е учредено право на строеж, тъй като в тази
2
хипотеза, както и в хипотезата на строеж по време на барака в терен собственост на
единия съпруг, е възможно да е налице разминаване между титуляря на правото на
собственост на терена и на построената в него сграда. При липса на учредено право на
строеж, собственик на сградата е собственикът на терена, като е без правно значение
кое лице е извършило строежа фактически. Ако сградата е построена с чужди средства
и труд, това не се отразява на възникналите по приращение вещни права. По тези
съображения съдът остави без уважение доказателствените искания на ищцовата
страна по установяване на факта с какви средства е финансирано строителството на
сградата.
Спорен между страните от правна страна е въпросът от кой момент следва да се
приеме, че сградата е придобила статут на самостоятелен обект на правото на
собственост. Ищецът в писмената си защита, позовавайки се разпоредбите на ЗУТ,
навежда доводи, че, тъй като строителството е продължило до съставяне на акта по чл.
176, ал. 1 ЗУТ – т.е. до **** г., като към този момент собственици на терена са били
ответницата и нейният баща, защото наследството на майка е открито на *** г., то
съответната на притежаваната от ответницата идеална част от правото на собственост
върху сградата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена
с прекратяването на брака. Обосновава се, че, тъй като строителството е завършено по
време на брака на страните по делото, то следва да се приложат разясненията на т. 4 от
ППВС № ***** г. Ответницата възразява, че сградата е завършена в груб строеж преди
смъртта на нейните родители, поради което същата е станала тяхна собственост, като
впоследствие правото на собственост е придобито от нея по наследствено
правоприемство.
Настоящият съдебен състав намира, че, за отговора на въпроса от кой момент
една сграда следва да се приеме за самостоятелен обект на правото на собственост,
приложение следва да намерят мотивите на ТР № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, с които се
приема, че меродавен е моментът на завършване на сградата в груб стоеж. Законната
дефиниция на понятието „груб строеж“ е дадена в § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ - това е
сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в
различна степен на изпълнение на довършителните работи. Именно от този момент се
счита, че е възникнал обектът на правото на собственост, тъй като според чл. 181, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в
груб строеж. Преди този момент сградата не е отделен обект на собственост, а част от
имота към който е прикрепена.
В тази връзка следва да се изтъкне, че отделен обект на правото на собственост
е онзи, върху който могат да възникнат самостоятелни вещни права. В случая сградата
3
е придобила статут на отделен обект на правото на собственост на ****г., когато е
завършена в груб строеж. Правото на собственост е възникнало в патримониума на
собствениците на терена, тъй като право на стоеж върху терена изобщо не е
учредявано и не е „установено друго“ по смисъла на чл. 92 от ЗС. Към ****г.
собственици на терена са били родителите на ищцата, поради което и разясненията на
т. 4 от ППВС № **** г. не намират приложение. Сградата не е построена нито в имот
собственост на единия съпруг, нито в имот, в който съпругът е съсобственик с трето
лице. Дори страните да са изградили цялата сграда със семейни средства, факт който е
неотносим за преценката по възникването на вещни права, след като сграда е
построена в чужд терен, същата е придобита по приращение от собствениците на
терена, а не от бившите съпрузи.
Неоснователни са доводите на ищеца, че, тъй като строителството приключва с
въвеждане на сградата в експлоатация, то към този момент следва да се извърши
преценка кои лица били собственици на терена. Закона за устройство на територията
урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията,
инвестиционното проектиране и строителството в Република България, като
разпоредбите на чл. 175 и сл. от ЗУТ не уреждат въпроса за това кога една сграда
възниква като самостоятелен обект на правото на собственост, а при какви условия
една сграда може да бъде въведена в експлоатация, което е насочено към друг кръг
обществени отношения. Съдебната практика е категорична, че моментът в който
следва да се прецени кръга на съсобствениците е завършване на сграда в груб строеж, а
не друг момент, в този см. решение № 41 от 21.03.2012 г. по гр. д. № 1473/2010 г. на
ВКС, I г.о. и др. Ето защо се налага извод, че предявеният иск за съдебна делба
подлежи на отхвърляне. Собственик на процесната сграда по наследство от родителите
си е ответницата К.Д. Т., като сграда някога е имала статут на СИО.
При този изход на правния спор, право на разноски за адвокатско
възнаграждение има ответницата. Правото на разноски е имуществено право на
страната, постигнала благоприятен изход на делото в съответната инстанция, като
според разясненията ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат
действително направените и доказани разноски. В случая ответницата доказва
направата на разноски в размер **** лева – адвокатско възнаграждение, което е
договорено и заплатено за първата фаза на делбения процес. Против разноските е
направено възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав намира
наведеното възражение за прекомерност за неоснователно. Според чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна
според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. В случая по делото
4
няма доказателства за това каква е оценката на процесната жилищна сграда, тъй като
това би било предмет на втората фаза, поради което и интересът по смисъла на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 не може да бъде точно определен. Обосновано обаче може да се
предположи, че оценка на имота със сигурност би надхвърлила сумата от ***** лева
или по **** лева за всеки съделител. Ето защо, ако размерът на минималното
адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 бъде отнесен към тези суми, то
възнаграждението от **** лева не било прекомерно. Съдът все в съображение, че
процесният недвижим имот представлява новопостроена еднофамилна жилищна
сграда, с площ от 132 кв.м., находяща се в гр. П., като производството е за делба на
спорна съсобственост, поради което и делото е с фактическа и правна сложност,
поради което намира, че заплатената сума от ****лева не е прекомерна, като сторените
от ищцата разноски следва да се понесат от ответника.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. П.,
кв. „П.“, ул. „К.“ № ** против К.Д. Т., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. П., кв.
„Пр., ул. „К.“ № 1* иск за съдебна делба на следния недвижим имот: еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор ******по КККР, одобрени със заповед *****г. на
ИД на АГКК, изменени със заповед ****** г. на началника на СГКК – П., с адрес на
сградата: гр. П., р. З., ул. „К.“ № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
****, при граници на поземления имот: ****, ****, ***** и ******.
ОСЪЖДА Т. Х. Т., ЕГН ********** да заплати на К.Д. Т., ЕГН **********
сумата от **** (*******) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
5