№ 65
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000097 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 99 от 21.04.2022 г., постановено по т.д. № 445/ 2021 г.,
Окръжен съд Бургас е отменил, по иска на П. КР. М. , ЕГН **********, с
адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П. Е.“ № 15, ет.1 – адв. Св. Н., решението
за избор на управител, взето на проведеното на 7.09.2021 г. общо събрание на
съдружниците на „ПМ С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ул. „В.“, № 15, представлявано от П. КР. М. –
управител.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
ответника – М. ДР. М. , ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „В.“ № 15,
ет.1 ап.2.
Постъпила е въззивна жалба от М. ДР. М., с адрес за връчване: гр.
София, ул. „С. п.“ № 8-10, ет. 2, офис № 7 – адв. Люб. Р., в която решението
се обжалва, като неправилно, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че първоинстанционният съд превратно е тълкувал
1
представените по делото доказателства, а други такива не е обсъдил и
анализирал, поради което е достигнал до неправилни правни изводи.
Въззивникът поддържа, че исковата молба е недопустима, тъй като
не би могло да се приеме, че успешното провеждане на иска по чл.74 ТЗ би
имало положителен ефект за ищеца и, като последица от отмяната на
решенията на общото събрание от 7.09.2021 г., той би могъл отново да
изпълнява функциите на управител и на представляващ дружеството.
Изтъква се, че исковата молба е подадена след изтичане на
преклузивния срок, тъй като обжалващият е разбрал за приетото решение в
деня на подаване на заявлението за вписване промени по партидата на
дружеството на 7.09.2021 г., чрез абонамент, който е имал към Търговския
регистър и чрез своя счетоводител.
В жалбата се релевират оплаквания, че неоснователно е било прието
от първостепенния съд опорочаване на процедурата по свикване и
провеждане на общото събрание от 7.09.2021 г., тъй като получателят на
поканата за свикване на общото събрание П.М. не е бил намерен на заявения
от него постоянен и настоящ адрес, който е и адрес на управление на
дружеството, а по закон не са съществували пречки поканата да бъде
получена от негов близък, в това число – съпругата му, както е в настоящия
случай, при съгласие да получи книжата. По мнение на въззивника, П.М. е
бил длъжен да съобщи на дружеството промяната на адреса си, с оглед
възможността за своевременно уведомяване за дружествените дела.
Подчертава се, че П.М. е живял на адреса, на който са му връчени поканите,
до 31.08.2021 г., видно от представената, като доказателство по делото,
заповед за незабавна защита, като лично с подписа си е удостоверил това.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от П.
КР. М., в който жалбата се оспорва, като неоснователна, и се въвежда искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение, като законосъобразно и
обосновано, постановено при задълбочен и всеобхватен анализ на
доказателствения материал по делото.
Във връзка с оплакванията в жалбата се изтъква, че въззиваемият е
съдружник в „ПМ С.“ ООД, което обосновава правния му интерес да атакува
всяко решение на общото събрание на съдружниците в дружеството, което
противоречи на повелителни разпоредби на закона или на дружествения
2
договор, като засегнато в частност е правото на съдружника да участва в
управлението на дружеството.
Възразява се, по повод изложеното в жалбата, че съдружникът не е
узнал за взетото решение на датата на подаване на заявлението за вписване
промените, касаещи дружеството, доколкото абонаментът за СМС
известяване към Търговския регистър е с начална дата 26.09.2021 г., преди
датата на подаване на заявлението.
В отговора се противопоставят доводи, че на съдружника М. не е
била осигурена възможност да вземе участие в общото събрание, тъй като за
провеждането му той не е бил известен. Въззиваемият акцентира на
обстоятелството, че по делото не са били ангажирани доказателства, че той е
бил уведомен за получената от М.М. покана за свикване на общото събрание.
Сочи се, че в посочената хипотеза разпоредбите на чл.46 ГПК са
неприложими, тъй като цитираната норма забранява връчване на лицата,
които участват в делото като насрещна страна на адресата или са
заинтересовани от изхода на делото, каквото лице е получилата поканата М..
Вън от горното, поканата е била отправена не от управителя, а от съдружник,
който не е бил овластен да отправя покана за свикване на общо събрание.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Разпоредбата
обезпечава защита на съдружника или акционер против порочни решения на
общото събрание на формированието.
В настоящия случай е било оспорено от съдружника и управител М.,
титуляр на половината дялове от капитала, решението от проведеното на
3
7.09.2021 г. общо събрание на съдружниците на „ПМ С.“ ООД, по точка
единствена от дневния ред, за избор на М. ДР. М. за нов управител на
дружеството, на мястото на управителя М.. Решението е атакувано като
незаконосъобразно, по съображения, че събранието е било свикано от
съдружник, а не от управител; събранието е проведено на място, различно от
адреса на управление на дружеството; съдружникът М. не е бил надлежно
уведомен за провеждането на общото събрание; решението на процесното
общо събрание е взето при спадащ кворум, при неудовлетворено нормативно
изискване за приемане на валидно решение, чрез положителен вот на повече
от 1/ 2 от капитала; протоколът от събранието не е подписан от управителя.
Съдът от първа инстанция е уважил предявения иск, като е посочил,
че той е бил подаден в срок; ищецът не е получил редовно поканата за
свиканото общо събрание, което е препятствие пред редовното му
провеждане.
По възраженията, повдигнати в жалбата:
Без основание се поддържа от въззивника – трето лице – помагач в
производството, че ищецът не разполага с правен интерес да атакува
процесното решение. Като съдружник в дружеството, подалият исковата
молба е легитимиран да потърси искова защита на субективното си право да
предизвика отмяна на противоречащото на закона или дружествения договор
решение на върховния колективен орган на дружеството. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от
6.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, потестативното право да се иска отмяна на
решението на общото събрание на дружеството е предоставено именно на
членовете на търговското дружество. Качеството съдружник, към момента на
провеждане на общото събрание, взело оспорваните решения, е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на процеса по иска по чл.74 ТЗ.
По отношение спазване на преклузивния срок за предявяване на
иска, регламентиран в чл.74, ал.2 ТЗ, настоящата инстанция отбелязва, че
видно от данните по делото, оспорващият съдружник не е бил надлежно
уведомен за събранието на 7.09.2021 г., по съображения, които ще бъдат
изложени, поради което за него четиринадесетдневният срок за контестиране
решението на процесното събрание е започнал да тече от узнаването, че
събрание е проведено, на 26.09.2021 г., поради липса на насрещно доказване
4
на друг релевантен по-ранен момент. Лишени от състоятелност, поради
недоказаност, са доводите, че въззиваемият е узнал за проведеното събрание
чрез абонамент за известяване към Търговския регистър или чрез трето лице.
Следователно, искът е предявен преди настъпване на преклузията за
упражняването му.
Ангажираните в производството доказателства сочат, че
съдружникът М. е отправила покана до другия, с паритетно участие в
капитала, съдружник за свикване на извънредно общо събрание на
дружеството на 7.09.2021 г. в гр. Русе, на посочен в поканата адрес. Това
уведомление е било адресирано до адреса на управление на дружеството, за
който не е спорно, че е домашен адрес на съдружниците – съпрузи. Поканата,
видно от отбелязването в разписката за доставяне на пратката, е била връчена
на 13.08.2021 г. на съпругата - съдружник М.. Същата не е ангажирала в
настоящото производство доказателства, че е предала това съобщение на
съдружника М. и че информацията относно мястото, датата и часа на
насроченото събрание е достигнала до него.
Спазването на изискванията за съдържанието на поканата за
свикване на общо събрание и нейното получаване от съдружника, в
предвидения в договора или закона срок, гарантира възможността му да вземе
участие в събранието, в съответствие с правото му да участва в управлението
на дружеството – чл.123 ТЗ, като влияе, чрез вота си върху приетите решения.
Законът и дружествения договор на дружеството – страна по делото, не
предписват конкретен способ, по който известяването за събранието следва да
се осъществи. За да е надлежно изпълнено задължението съдружникът да
бъде уведомен за събранието, следва да се установи, че са били положени
всички добросъвестно дължими усилия поканата да достигне фактически до
своя адресат, така че правото му да участва в събранието да не е илюзорно, а
да намери реализация.
Настоящият апелативен състав намира, че в конкретния случай това
изискване не е удовлетворено. Установени са по делото влошени отношения
между съдружниците – съпрузи, ескалирали до издаване на Заповед за
незабавна защита по Закона за защита срещу домашното насилие № 5 от
27.08.2021 г., с която въззиваемият е отстранен от семейното жилище,
едновременно адрес на управление на дружеството. Собственоръчно
5
посочената от М. дата върху заповедта за защита – 31.08.2021 г., не следва,
без други доказателства, да се възприема като дата на преустановяване на
съвместното съжителство, тъй като, по изричния текст на изявлението, то
удостоверява единствено запознаване със заповедта в органа на съдебна
власт, където тя е издадена. Въведените в жалбата оплаквания, че горната
дата следва да се кредитира като краен момент на обитаването на жилището
от М. и, оттам, на възможността да му бъдат връчвани съобщения чрез
съпругата му, са неоснователни.
При липса на доказване получената от М. покана да е била доведена
до знанието на другия съдружник, нито да са били предприети разумни
стъпки, според обстоятелствата, за уведомяването му по друг процесуален
способ, следва да се заключи, че не е било изпълнено безпорочно
задължението за уведомяване на съдружника М. за насроченото общо
събрание. Тази констатация обосновава извод, че решението, прието от
общото събрание на горепосочената дата е в противоречие с императивна
правна норма – чл.139, ал.1 ТЗ, поради което исковата претенция се явява
основателна. Решението на общото събрание следва да се квалифицира като
процесуално незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
В допълнение, по повод изложеното в отговора на въззивната жалба,
съдът отбелязва, че в настоящия случай е налице хипотеза на свикване на
събранието от съдружник, различен от управителя на дружеството.
Актуалният дружествен договор на „ПМ С.“ ООД, който следва да намери
приоритетно приложение, урежда в чл.22, ал.1, изр.2 правото на всеки от
съдружниците да свика извънредно общо събрание, в отклонение от
законовата разпоредба, предоставяща правомощието за свикване на общо
събрание на управителя – чл.138, ал.1 ТЗ, и едва при негов отказ или
бездействие - на съдружниците, титуляри на повече от 1/ 10 от капитала, в
двуседмичен срок от искането – чл.138, ал.2 ТЗ. Ето защо, неоснователно е
възражението на въззиваемата страна за ненадлежно упражнено
малцинствено право на съдружника да свика процесното общо събрание.
Горните изводи предпоставят потвърждаване на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход от производството, разноски не следва да се
присъждат, тъй като страната, имаща права на разноски и отправила искане за
6
такива, не е представила доказателства за размера на сторени пред
настоящата инстанция съдебни разходи.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 от 21.04.2022 г., постановено по
т.д. № 445/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач М.
ДР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „В.“ № 15, ет.1 ап.2.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7